№ 216
гр. С., 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500503 по описа за 2021 година
Чрез ЧСИ на 21.10.21г. е постъпила жалба от взискателя против
постановление на СИ за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от
ГПК.
Жалбоподателят заявява, че ЧСИ неправилно е прекратил
изпълнителното дело поради настъпване на перемпция, тъй като
достатъчно условие за прекъсване на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е
изискването от взискателя, респективно предприемането на изпълнително
действие по инициатива на СИ. С молбата си взискателят бил овластил
ЧСИ с правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и като упълномощен имал право сам
да определя кога и какви изпълнителни действия да осъществява, като
последиците от правните му действия възникват направо за
представлявания взискател – съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗЗД. Освен това в т. 10
от ТР 2/13г. на ОСГТКВКС постъпването на суми по изпълнителното дело
прекъсва срока на перемпцията.
Поради това изложеното моли съда да отмени постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство и му присъди разноските по
настоящото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение на насрещната страна.
Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.
ЧСИ е представил писмени мотиви, в които описва хронологично
действията си и заявява, че са били изпълнени законовите предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производство, което той е констатирал с
атакуваното постановление.
След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на
жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима
- подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ
правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ.
Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за които
правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани от
взискателя.
Разгледана по същество е неоснователна:
Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ рег. № 768 на
24.06.2014г. по молба на взискателя и настоящ жалбоподател „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив и с молбата не са направени
конкретни искания за осъществяване на конкретни изпълнителни действия
от страна на ЧСИ. Взискателят е заявил, че съгл. чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ му
възлага да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки,
да набавя документи, да определя начина на изпълнение ида назначава пазач
на имуществото.
ЧСИ е извършил справки в НАП, в СлВп, в Община С., в ПП КАТ-С. и
справка за състояние на трудови договори, изпратил е и ПДИ до длъжника,
връчена надлежно на 15.07.2014г. През 2018г. са наложени запори на банкови
сметки на длъжника в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и в „Банка ДСК“ АД.
Длъжникът е започнал погасяване на задължението чрез доброволни
вноски като последната е била на 07.03.2019г. Постъпили са и суми от
запорите на банковите сметки, като последната е била на 16.04.2019г.
На 30.09.21г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справки за
имущественото състояние на длъжника и да наложи запор върху трудово
възнаграждение, банкови сметки, леки автомобили и да извърши опис върху
движими вещи в дома му.
2
С атакуваното постановление от 13.10.2021г. ЧСИ е счел, че са налице
условията за това и на осн. чл. 433 т. 8 от ГПК е прекратил
изпълнителното производство.
Разноски не са присъждани.
Въззивният съд намира постановлението на ЧСИ за законосъобразно.
Налице са условията за прекратяване на изпълнителното
производство, визирани от правната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК –
поради непоискване от страна на взискателя на извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Взискателят, с оглед изявената воля да осъществи принудително
правата си, има процесуалната функция със своите действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и
разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването
на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от
прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две
години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на СИ.
Така с равнозначна правна последица се свързва както
непредприемането от страна на СИ, така и непоискването от страна на
взискателя на действия за принудително изпълнение – двугодишният срок на
законовата перемпция започва да тече от датата на последно
осъществения от някого от двамата акт.
Еднозначно е възприето както в правната теория, така и в
устойчивата съдебна практика, че за прекратяването на изпълнителното
производство не е необходимо нарочно постановление на СИ, то настъпва
ex lege в момента, когато са били налице условията за това – тоест в случая
– това е станало на 16.04.2021г., 2 години след датата, когато е извършено
последното изпълнително действие от страна на ЧСИ, състоящо се в
събиране на последната вноска, постъпила от банковата сметка на
длъжника.
Това е така, тъй като с ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС е постановено,
че „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
3
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и други.“
В случая ЧСИ е извършвал изпълнителни действия от момента на
образуването на изпълнителното дело, като последното такова е било на
16.04.2019г. и от този момент е започнал да тече и 2 годишният срок,
приключващ с прекратяване на делото, ако не бъде прекъснат чрез действие
по изпълнението. Взискателят-жалбоподател не е осъществил достатъчна
процесуална активност и е показал дезинтересиране от изпълнението.
В промеждутъка от постъпване на последната вноска от банковата
сметка на длъжника – 16.04.19г. до 16.04.2021г., той е подал молба на
19.08.19г. и молба на 29.09.2020г. за извършване на справка и евентуално
налагане на запор върху имущество на длъжника, но не е заплатил
дължимите авансови такси съгласно ТТР към ЗЧСИ, въпреки, че му е било и
указано от ЧСИ да ги заплати в посочения размер, за да бъдат извършени
поисканите справки. Формалното посочване на всички възможни
изпълнителни способи, без те да са свързани с конкретно имущество или
вземане на длъжника, не представлява действително „поискване“ на
извършване на изпълнително действие. Ако не е известно имуществото на
длъжника, установяването му чрез справка само по себе си също не е
изпълнително действие, но това може да доведе до прилагането на
същинско действие по принуда. Затова е допустимо да се поискат двете
едновременно, като второто е под условие да се установи налично
имущество като обект на принудителното изпълнение. Но ако
установяването на имуществото е блокирано от бездействието на
4
взискателя, то посочените способи не придобиват виталност и не може да
се счетат за реално „поискани“.
Така, в случая, след като поисканият способ, който не е релевиран към
конкретно имущество и осъществяването му се обуславя от извършване на
справка за евентуалното му наличие, не е могъл да се реализира поради
неоказване на необходимото съдействие от страна на взискателя, който го
е осуетил чрез невнасяне на авансово дължимите такси, то перемпторният
срок не е прекъснат с подаването на тези молби и е постигнат
прекратителният ефект с изтичането на двугодишния срок от момента на
най-късно осъщественото същинско изпълнително действие, което е
станало много преди датата на постановяване на атакуваното
постановление.
Ето защо настоящият въззивен състав намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважене.
Атакуваното постановление не страда от пороци, водещи до неговата
отмяна и следва да бъде потвърдено.разноските н ажалбоподателя остават
за негова сметка.
Възражението за прекомерност на адвокатски хонорар на насрещната
страна е неоснователно, тъй като разноски на длъжника не са присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от взискателя „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив, ЕИК BG************** жалба вх.№
18076 от 21.10.2021г. против постановление на ЧСИ от 13.10.2021г. за
прекратяване на осн. чл. 433 т. 8 от ГПК на изпълнителното производство
по изп. д. № № 20147680400370 на ЧСИ рег. № 768 на КЧСИ и район на
действие района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ЧСИ от 13.10.2021г. по изп. д. № №
20147680400370 на ЧСИ рег. № 768 на КЧСИ
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6