№ 13337
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря Б.В.И
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110145702 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 45702 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л. С. Т., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „С.Т“, бл. 333, вх. Б, ет. 4, ап. 7, против „Т-С” ЕАД, с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Я.” № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор А.А, за установяване по отношение на ответника, че ищцата не
дължи на „Т.С” ЕАД сумата от 3 954,28 лв., представляваща главница за дължима топлинна
енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 24.11.2011 г. по гр.д. № 14539/2011 г.
по описа на СРС, 82 състав, поради погасяване на вземането по давност, претендират
направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 24.11.2011 г. бил издаден изпълнителен лист по гр.д. №
14539/2011 г. по описа на СРС, 82 състав, по силата на който била осъдена да заплати на „Т-
С” ЕАД сумата от 3 954,28 лв., представляваща главница за дължима топлинна енергия,
сумата от 579,20 лв. – лихва за забава за периода от 01.10.2008 г. до 28.09.2011 г., както и
законната лихва, считано от 10.10.2011 г. и разноски в размер на 190,67 лв. Твърди, че въз
основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 89/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б, с
рег. № ***, действащ в района на СГС. Оспорва дължимостта на паричните суми, като се
позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност. Сочи, че последното изпълнително
действие било извършено на 07.02.2012 г., от която дата до 13.02.2017 г., когато взискателят
подал молба с посочване на способ за принудително изпълнение, делото било перемирано
на 07.02.2014 г. Излага подробни съображения за погасяване на вземането по давност,
позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „Т-С” ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция като неосноватална. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения. Твърди, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение била
влязла в сила, като давностният срок бил прекъснат на 05.01.2012 г., когато ответникът
подал молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело. Сочи, че на 16.01.2012 г. била
наложена възбрана върху собствения на ищцата недвижим имот, което действие прекъсвало
давността. По време на насоченото принудително изпълнение взискателят проявявал
активност. Оспорва твърденията на ищцата за изтекла в нейна полза погасителна давност.
Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
2
делото е депозирано становище по съществото на спора, прави се възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия по делото заверен препис от изп.д. № 2012***0400089 по описа на ЧСИ
М.Б, с рег. № ***, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по
повод Молба с вх. № 91 от 05.01.2012 г., подадена от представител на „Т.С“ ЕАД с
приложен към нея изпълнителен лист от 24.11.2011 г. по гр.д. № 14539/2011 г. по описа на
СРС, 82 състав, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 11.10.2011 г., по силата на която Л. С. Т. е осъдена да плати на „Т.С“ ЕАД сумата от
3 954,28 лв. – главница за доставена топлинна енергия, сумата от 579,20 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.10.2008 г. до 28.09.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, счиатно от 10.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 190,67
лв. – разноски по делото, от които: сумата от 90,67 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. На 11.01.2012 г. по делото са били изискани справки. На
същата дата до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение и от
извършеното отбелязване на гърба на върнатия отрязък по изпълнителното дело се
установява, че длъжникът е получил същата на 05.02.2012 г. На 02.02.2012 г. по сметката на
взискателя длъжникът е наредил сумата от 1 450 лв., за което върху гърба на изпълнителния
лист е било извършено отбелязване. На 16.01.2012 г. ЧСИ е изпратил искане до Служба по
впсванията за вписване на възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот, което е
било уважено и в книгите за вписване е била вписана исконата възбрана върху недвижим
имот. На 13.02.2017 г. взискателят е подал молба с посочване на способи за принудително
изпълнение, като на 22.12.2017 г. ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника за пристъпване
към принудително изпълнение, за което длъжникът е бил редовно уведомен на 21.02.2018 г.
На 04.05.2020 г. взискателят е поискал да бъдат извършени нови справки и е посочил способ
за принудително изпълнение. С постановление от 17.11.2021 г. ЧСИ е прекратил
изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че срещу Л. С. Т. е бил издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК.
3
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С
уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК започва да тече нова
давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на
24.11.2011 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за
принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече. Към момента на подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство – 05.01.2012 г. вземането не е погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че след образуване на изпълнителното дело и изпращане
на покана за доброволно изпълнение на 11.01.2012 г., която е била получена от длъжника на
05.02.2012 г., а на 16.01.2012 г. ЧСИ е изпратил искане до Служба по впсванията за вписване
на възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот. На 13.02.2017 г. взискателят е
подал молба с посочване на изпълнителен способ, след което ЧСИ се е произнесъл с
разпореждане на 22.12.2017 г. В конкретния случай макар да са изтекли пет години, считано
от изпращането на искане за вписване на възбрана от ЧСИ до подаване на молба от
взискателя на 13.02.2017 г., съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото изпълнителното дело е образувано през 2012 г., давността за вземането е
започнала да тече от 26.06.2015 г. Ето защо след тази дата последните действия, предприети
от ЧСИ са на 22.12.2017 г., като едва на 04.05.2020 г. взискателят е поискал да бъдат
извършени нови справки и е посочил способ за принудително изпълнение.
Прекратяването на изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
настъпва ex lege, което в конкретния случай е 22.12.2017 г., на която дата ЧСИ е изпратил
съобщение до длъжника за предприемане на действия по принудително изпълнение.
Изпълнителният процес е бил прекратен по силата на закона, тъй като двугодишният срок е
изтекъл на 23.12.2019 г., доколкото 22.12.2019 г. е бил неделен ден. Едва на 17.11.2021 г.
ЧСИ е прекратил производството.
4
Погасителна давност за вземането тече от последното изпълнително действие, а не от
деня, когато изпълнителното производство е прекратено или е подлежало на прекратяване.
Съдът приема, че последното изпълнително действия от страна на ЧСИ е било извършено
след 26.06.2015 г. е на 22.12.2017 г., като към 23.12.2019 г. са били налице предпоставките
на 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „Т.С“
ЕАД е погасено по давност. По изложените съображения предявения иск е основателен и
следва да бъде уважен за претендирания размер.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за лихви и разноски.
По делото е направено искане от ищцата за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените по делото
разноски. В производството ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса, но
има право на разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ по реда
на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител
на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 506,80 лв.,
представляващо минималното такова. За пълнота следва да се отбележи, че размерът на
възнаграждението е определен въз основа на действащата наредба към момента на
сключване на договора за правна помощ и съдействие.
По отношение на направевното от ответника искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на направените по делото разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът намира същото за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимата по делото
държавна такса в размер на 158,17 лв. по сметка на съда.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената искова претенция от Л. С. Т., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „С.Т“, бл. 333, вх. Б, ет. 4, ап. 7, против „Т-С” ЕАД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Я.” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор А.А, че Л. С. Т. не дължи на „Т-С” ЕАД сумата
от 3 954,28 лв. /три хиляди деветстотин петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща главница за дължима топлинна енергия, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 24.11.2011 г. по гр.д. № 14539/2011 г. по описа на СРС, 82 състав,
5
поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Т.С” ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Красно село”, ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
Александър Славчев Александров, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. К. Р., от САК, с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 44, вх. Б, офис на партерен етаж, сумата от
506,80 лв. /петстотин и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
ОСЪЖДА „Т.С” ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Красно село”, ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
Александър Славчев Александров, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Софийския районен съд,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 158,17 лв. /сто петдесет и осем лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6