Р Е Ш Е Н И Е
№
07.04.2017г., гр.Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Палма
Тараланска
ЧЛЕНОВЕ: Христо Лазаров
Атанас Димитров – мл.с.
при участието
на секретаря С.П., като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в.т.д. № 36
по описа на РОС за 2017г. за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на В., Л.,
И.И.Л. *** и Ц.И.Л. *** против Решение № 1269 от 19.10.2016г.
по гр.д. № 525/2016г. по описа на Русенски районен съд. Счита същото за
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна и постановяване
на ново решение, с което да отхвърли предявения иск, да спре изпълнителното
производство и присъди направените разноски.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор от другата страна.
Окръжният съд, като взе
предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок,
от надлежна страна и срещу решение на районния съд подлежащо на въззивен
контрол, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С атакуваното решение е признато за установено по
отношение на въззивниците, че дължат на банката сумите, по които е издадена
заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В жалбата са релевирани възражения срещу изводите на
съда, тъй като не е взел предвид обстоятелството, че банката не е приела
направеното от тях плащане в размер на 80 000 евро и в този смисъл е в
забава съгласно разпоредбата на чл.95 от ЗЗД. Твърди, че в конкретния случай
банката носи отговорност за неполучаването на превода съгласно разпоредбата на
чл.68 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Съдът е основал
решението си единствено на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която не е изследвала неприетото плащане от страна на банката. Представените от
страната документи – международно платежно нареждане с № ***** и съобщение от С.
бюро са останали необсъдени от съда. Оспорва се и заключението на вещото лице
по изготвената съдебно-икономическа експертиза, като са изложени мотиви, че в
съдебно заседание същото е заявило, че няма компетентност по международни
разплащания по С., както и че не е взело предвид направеното с международна
транзакция плащане към банката. Излага съображения и относно задължителния
характер на представеното по делото обезпечително определение № 211-1188769-45RP/15.02.2016г. на
Съдебен комитет по обезпечителни мерки във връзка с Регламент 1215/2012г. на
ЕС, който доказва наличието на суми в буферна транзитна сметка в арбитражна
организация в полза на Б.. Счита, че с оглед внасяне на яснота по отношение
въпросния комитет, е целесъобразно да бъде отправено преюдициално запитване
дали е под юрисдикцията на Европейския съд този комитет и дали е издавал
Обезпечително определение № 211-1188769-45RP/15.02.2016г., Удостоверително
решение № 3789-26/12.10.2016г., Тълкувателно допълнение № 231 от 09.03.2016г.
Релевираните от въззивниците възражения в жалбата са
неоснователни по следните съображения:
На първо място, с оглед твърдяното плащане, в тежест на
жалбоподателите е да установят това обстоятелство, в условията на пълно и
главно доказване, като това в производството не е сторено. Представените
писмени документи – платежно нареждане с № ***** и съобщение от С. бюро са
ирелевантни към настоящият спор, доколкото не е осъществена хипотезата на
чл.305 от ТЗ, а именно не е заверена сметката на кредитора. В този смисъл
неоснователно се твърди и забава на кредитора. Още повече че твърдяното
неприемане на извършения превод, не е подкрепено с никакви доказателства. Не е
вярно, че съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗПУПС банката получател носи
отговорност за неполучаването на превода. Разпоредбата е в смисъл, че
доставчика на платежната услуга на получателя носи отговорност за нейното точно
изпълнение, ако е получил сумата по платежната операция. По делото не е
установено получаването на извършения международен паричен превод, поради което
и няма как банката да носи отговорността.
На следващо място по изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза в първата инстанция не са релевирани възражения
относно компетентността на вещото лице по международни разплащания. Въпреки
това и с оглед тежестта за доказване заверяване сметката на кредитора, в случая
не е необходимо вещото лице да притежава подобни знания, за да може да се
установи евентуалното настъпване на този правнорелевантен факт.
Що се отнася до представеното и по настоящото дело Удостоверително
решение № 3789-26/12.10.2016г., както и представените в първата инстанция Обезпечително
определение № 211-1188769-45RP/15.02.2016г., и Тълкувателно допълнение № 231 от
09.03.2016г. на Съдебен комитет по обезпечителни мерки във връзка с Регламент
1215/2012г. на ЕС, настоящият съдебен състав намира, че така представените
документи нямат задължителна за съда сила и не намира приложението на прякото
им прилагане. Това следа от обстоятелството, че представените документи не
отговарят на изискванията на чл.53 от Регламент (EC) 1215/2012г. на Европейския
парламент и на Съвета относно компетентността признаването и изпълнението на решения
по граждански и търговски дела и не представляват удостоверение по формуляр,
установен с приложение I на регламента. Не е представен и препис на съдебното
решение, което да отговаря на необходимите условия за установяване на
автентичността му съгласно разпоредбата на чл.37 от Регламента. Не е изпълнено
и условието на чл.42, т.2, б.а и б.б от Регламента, уреждащо случаите,
когато се цели изпълнение на съдебно решение, постановено от държава членка,
разпореждащо временна, включително обезпечителна мярка, за предоставяне на
препис от съдебното решение и удостоверение съобразно чл.53, което да
удостовери, че съдът е компетентен да се произнесе по съществото на спор, както
и че съдебното решение е изпълняемо в държавата членка по произход.
След извършена справка относно структурата на Европейския
съд, не бе установено и съществуването
на подобен Съдебен комитет по изпълнителни и обезпечителни мерки под
юрисдикцията на Европейският съд. Съдът не кредитира представените от страната
документи, като счита същите за изготвени с оглед нуждите на ответната страна в
настоящото производство, по нейна инициатива и от несъществуващ орган, посочен
като техен издател. Документите са съставени на български език, с множество
правописни грешки и на част от тях е грешно изписано наименованието на
Регламента, както и не е посочена
държавата членка, в която се намира този комитет. В Удостоверителното решение е
посочено, че същото е издадено по молба на заинтересованите от обезпечението
страни, но не се ангажират никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения
относно международната кореспонденция с твърдените институции. Всички тези
обстоятелства обуславят основателно съмнение относно тяхната действителност и
по тази причина съдебния състав не им дава вяра.
Същото се отнася и до представените съобщения от С. бюро
и платежното нареждане от “V.. На първо място, твърденията на ответника Л. в съдебно
заседание, са в насока, че сметката във “V. е открита
специално за погасяване на кредита към Б. и след извършване на превода, същата
е закрита. Твърди, че не е извършвал други банкови операции спрямо други
контрахенти. За откриването на сметката заявява, че това е било необходимо, тъй
като е взел паричен заем от „А.“, който е следвало да бъде преведен по негова клиентска
сметка. Въпреки това, видно от представения документ Искане за превод на
средства в чуждестранна валута от 25.04.2015г. до “V.” (л.35), се установява, че сумата от
80 000 евро е внесена в брой, което обстоятелство е в абсолютно противоречие
със заявеното от страната. Представените документи взаимно си противоречат, като
представения Международен банков превод № *****/20.04.2015г. на л.25 от
първоинстанционното производство, отразява международна транзакция от сметка във “V. към сметка в Б., а
във въззивното производство е налице обсъдения вече Искане за превод на средства
в чуждестранна валута от 25.04.2015г. до “V.(л.35), което касае
превод в брой на каса на същата сума /при което не се открива сметка/, при това
с платец „В.за изплащане задължението по кредита му в „Б.“. Нещо повече,
документа Международен банков превод № *****/20.04.2015г. на л.25
от първоинстанционното производство е с подпис и печат на банката, като
същевременно е съставен на два езика – английски и български. По тези
съображения съдът не кредитира и тези представени от страната документи.
В производството не е правено оспорване истинността на
представените документи съобразно разпоредбата на чл.193 от ГПК, но предвид
гореизложеното тези документи следва да се изпратят на Районна прокуратура
гр.Русе, с оглед провеждане на проверка и преценка наличието на данни за
извършено престъпление от общ характер.
Направеното искане относно отправяне на преюдициално
запитване за установяването дали е под юрисдикцията на Европейският съд и дали
е издавал цитираните актове, съдът намира за недопустимо. Същото следва да се
отнася до тълкуване или валидността на правото на Съюза, а не относно
фактически въпроси, още по-малко относно структурите под юрисдикцията на
Европейският съд.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд
счита, че първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид липсата на искане за присъждане на разноски от
страна на въззиваемия, с оглед изхода на спора, такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1269 от 19.10.2016г. по гр.д. №
525/2016г. по описа на Русенски районен съд.
Препис
от решението и от заверените преписи
на Обезпечително определение № 211-1188769-45RP/15.02.2016г. (л.43-44 от гр.д № 525/2016г.), Удостоверително решение № 3789-26/12.10.2016г. (л.10), Тълкувателно
допълнение № 231 от
09.03.2016г. (л.45-46 от гр.д № 525/2016г.),
Извлечение № 777-31898/29.11.2016 от С. бюро (л.34), Искане
за превод на средства в чуждестранна валута от 25.04.2015г. до “V.(л.35), Съобщение №
153248847634 от С. бюро (л.41), М. 1000349/01.03.2017г. от С. бюро (л.43), Искане за
преводна средства „V.“ (л.36), М. № *****/20.04.2015г. (л.25 от гр.д № 525/2016г.), Съобщение от 27.04.2015г. от
С. бюро (л.27 от гр.д. № 525/2016г.), да
се изпратят на Районна прокуратура гр.Русе, с оглед провеждане на проверка
и преценка наличието на данни за
извършено престъпление от общ характер, за резултата от която да бъдем уведомени по съответния
ред.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: