№ 823
гр. Велико Търново, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110102783 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Ю. К. срещу М. П. Д.,
с която се иска осъждането на ответника за сумата от 4 200.00 лева,
представляваща главница по неформален договор за паричен заем, а
евентуално – като дадена без основание.
Ищецът твърди, че в периода от 15-ти до 30-ти юни 2024 г. на няколко
пъти е предоставил на ответника различни суми в общ размер от 4 200.00 лева
срещу задължение за връщане на общата сума в срок до 10.7.2024 г. Заявява,
че въпреки настъпилия падеж на задължението и многократните покани към
ответника, последният не е изпълнил задължението си. В условията на
евентуалност сочи, че сумата се дължи като дадена без основание.
Ответникът не оспорва, че е получил исковата сума, но заявява, че
основанието за преводите е дарение в негова полза, доколкото с ищеца са
имали интимна връзка. Сочи, че вписаното в преводните нареждания
основание „заем“ не доказва, а прикрива действителното основание на
преводите, което е за дарение на сумите.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържат предявения иск и моли за неговото уважаване, а процесуалният
представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за
отхвърлянето на иска.
1
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240
ЗЗД, който е евентуално съединен с осъдителни искове с правно основание по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД – за връщане на дадената сума без
основание.
Предмет на исковата претенция е парична сума, представляваща дължима
главница по неформален договор за паричен заем, съгласно който на 15.6.2024
г., 17.6.2024 г., 24.6.2024 г., 29.6.2024 г. и 30.6.2024 г. чрез платежната система
Easy Pay са извършени преводи от ищеца в полза на ответника на обща
стойност 4 200.00 лева.
За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право,
същият следвашe да докаже елементите от фактическия му състав, а именно
наличие на валидно сключен договор за заем, реално предаване на ответника
на процесната сума /суми/ срещу поето от него задължение за връщането й в
уговорения срок, както и размер на претенцията. При проведено успешно
доказване на горното, ответникът следваше да докаже изпълнение, т.е. своята
изправност и останалите наведени от него възражения срещу дължимостта, а
именно че е получил сумата на друго основание – като дарение.
По дефиниция договорът за заем е неформален и валидността му не е
обусловена от спазването на някаква форма. Писмената форма има значение
единствено с оглед неговото доказване. Договорът за заем е и реален, т.е.
счита се за сключен от момента на предаването на паричната сума в
собственост на заемателя. Предаването на заемната сума и получаването й от
ответника следваше да се установи с надлежни доказателства.
В настоящия казус между страните не е спорно, че сумата /сумите/ е
предадена, респ. преведена чрез платежната система Easy Pay от ищеца на
ответника, като спорът между тях е на какво основание е сторено това.
Писмен договор за заем не е сключван, но поради липса на изискване за форма
на сделката за действителността й, това не е порок на същата. Изискуемата
от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК писмена форма е условие за доказване на договори
за суми над 5 000.00 лева. В случая са налице писмени документи за
предаване на сумата – разписките от Easy Pay, удостоверяващи превеждането
2
на сума в общ размер от 4 200.00 лева от ищеца към ответника. В разписките
като основание за превода е посочено „заем“, като в случая това е достатъчно
за установяване на заемно правоотношение. От друга страна, във връзка с
възражението на ответника, че процесната сума е преведена като дарение по
делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства.
С оглед гореизложеното съдът счита, че ищецът е доказал предаването на
сумата от 4 200.00 лева на ответника, както и основанието, на което е
преведена същата – договор за заем, поради което искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски в общ размер от 1 088.00 лева.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. Д., ЕГН ********** да заплати на М. Ю. К., ЕГН
********** сумата от 4 200.00 /четири хиляди и двеста/ лева, представляваща
главница по неформален договор за паричен заем, заедно със законната лихва
от предявяване на исковата молба – 4.9.2024 г. до окончателното й погасяване,
както и сумата 1 088.00 /хиляда осемдесет и осем/ лева – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3