РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и седми май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр.д. № 16233/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по обективно евентуално съединени искове предявени от „К.Т."
ООД, ЕИК ******против РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от М.на Ф.за
присъждане на сума в размер на 39 018.56 лв. с правно основание на главната
претенция чл.59 ЗЗД – като неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
ищеца чрез събиране на такси за производство на електрическа енергия за период
01.01.2014 г. до 31.08.2014 г., които такси са обявени за противоконституционни,
евентуален иск за заплащане на сумата като причинена имуществена вреда на ищеца
чрез неправомерно поведение на ответника с правно основание чл.45 ЗЗД и
евентуално същата претенция с правно основание чл.49 ЗЗД предвид това, че
вредите са причинени от противоконституционен акт, приет от Народното събрание.
Претендира се и начисляване на законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до датата на окончателното й изплащане.Претендира разноски.
Ищецът
„К.Т.” ООД твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, като собственик на две фотоволтаични централи, въведени надлежно в
експлоатация. Твърди още се, че по силата на сключени договори с „ЕВН България
Електроснабдяване” АД е продавал произведената енергия от възобновяем източник
по преференциална цена, като от началото на 2014 г. с § 6 т.2 и 3 ЗРЗДБРБ за
2014 г. са създадени разпоредбите на чл.35а ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и
4, чл.35в, ал.1, 2 и 3, чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ, с които е въведена 20%-на
такса, породила действие от 01.01.2014 г., удържана директно от производителите
на електрическа енергия от слънце и вятър. Поддържа, че с решение
№13/31.07.2014 г. КС на РБ обявил за противоконституционни измененията на ЗЕВИ
и с оглед разпоредбата на чл.22 ал.4 ЗКС, НС е органът, който следва да уреди
възникналите правни последици от акт, обявен за противоконституционен, но
такива не са уредени от НС, доколкото не е приета нова уредба на отношенията и
противоконституционния закон, останал във висящо състояние. С оглед обявените
за противоконституционни разпоредби, ищецът твърди, че е търпял вреди,
изразяващи се в заплащането на въведената 20%-на такса за периода от
01.01.2014г. до 31.08.2014г. в размер на 39 018.56 лева за двата обекта:
ФтЕЦ „К.Т.“ и ФтЕЦ „К.Т.II“. Моли да
бъде поставено решение, с която предявените искове да бъдат уважени.
В
срока за писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК възможност,
ответникът ДЪРЖАВАТА ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Ф.оспорва претенцията за присъждане
на неоснователно обогатяване евентуално като обезщетение за недопустима, поради
неподведомственост на граждански съд, евентуално като неоснователни, тъй като
противоконституционна норма спира да се прилага занапред, считано от влизането
в сила на решението на КС, а до този момент същата е валидна и законосъобразни,
както и валидно поражда търсеното от законодателя правно действие.
Деликтните
два иска предявени като евентуални са неоснователни и поради факта, че няма
законова възможност държавата да носи имуществена отговорност във връзка със
законодателната дейност на Народното събрание.
Сочи,
че в случая няма и нарушение на норма от страна на правото на ЕС, цитирайки
конкретни директиви свързани с организацията и функционирането на
електроенергийния сектор и други. Навежда възражение срещу предявените искове
на основание изтекла погасителна давност. Моли съдът да отхвърли предявените
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по
делото, че на дружеството ищец са издадени разрешение за ползване на
фотоволтаична електроцентрала построена в ПИ 055026, местност „Памукликка“ по
КВС на с. Васил Левски, общ. Опан, обл. Стара Загора.
Представен по
делото е договор №154/29.04.2011 г., сключен между ищеца, като производител и
„ЕВН България Електроснабдяване” АД, като купувач, съгласно който производителят
се е задължил да произвежда ел. енергия, а купувачът да изкупува по
преференциални цени цялото количество произведена и доставена ел. енергия.
По делото е
представен и договор № 264/19.12.2011г., сключен между ищеца като продавач и
„ЕВН България Електроснабдяване“ АД, като купувач, съгласно който продавачът се
е задължил да произвежда ел. енергия, а купувачът да изкупува по преференциални
цени цялото количество произведена и доставена ел. енергия.
По делото са
представени фактури за процесния период, отчетни протоколи за процесния период
и извлечения от сметка.
По делото са
представени и приети и справки от КЕВР и „ЕВН България Електроснабдяване"
АД, от които се установява, че за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г. по фактура
№ **********/31.01.2014 г., фактура № **********/31.01.2014 г., фактура №
**********/28.02.2014 г., фактура № **********/28.02.2014 г., фактура №
**********/31.03.2014 г.,фактура № **********/31.03.2014 г., фактура №
**********/31.04.2014 г., фактура № **********/31.04.2014 г., фактура №
**********/31.05.2014 г., фактура № **********/31.05.2014 г., фактура №
**********/30.06.2014 г., фактура № **********/30.06.2014 г., фактура №
**********/31.07.2014 г., фактура № **********/31.07.2014 г., фактура №
**********/31.08.2014 г., фактура No **********/31.08.2014 г. на ищцовото
дружество - „К.Т.„ ООД на основание чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ е удържана такса в общ
размер на 39 018.56 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато
той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. Съгласно тази разпоредба обеднелия следва
да докаже своето обедняване , обогатяването на ответника, а също и общите
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
По мнение на
съда ищецът основава претенцията си на факта на приет противоконституционен
закон ,което води до твърдение за противоправно деяние.При това разбиране
отговорността не може да се търси на основата на института на неостнователното
обогатяванеу,а на този на непозволеното увреждане.
Поради
изложеното предявеният главен иск по чл.59,ал.1 ЗЗД е неоснователен следва да
се отхвърли.
Неоснователен
се явява и първия евентуален иск с основание чл.45 ЗЗД доколкото държавата не
може да носи отговорност на основание нормата за генерален деликт. Общия състав
на непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД,
се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически или юридически лица. Задължението по тази норма е адресирано само до
физически лица и не може да се ангажира
отговорност на други субекти по реда на този текст. Ето защо искът на това
основание е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По евентуалния иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД
е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва
да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала
деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на делинквента
от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Според съда
противоконституционен закон приет от съответното мнозинство народни
представители има белезите на деликт, който ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на Държавата. Факт е,че с Решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. дело
№ 1/2014 г. на Конституционния съд са
обявени за противоконституционни т. 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет на
Република България за 2014 г. , с които са създадени чл. 35а, ал.
1, 2
и 3,
чл. 356, ал.
1, 2,
3
и 4,
чл. 35в, ал.
1, 2
и 3
и чл. 73, ал. 1,
2,
3
и 4 от Закона
за енергията от възобновяеми източници.
В процесния
случай отговорността на Държавата е възникнала с първото плащане на начислената
такса по чл. 35а от ЗЕВИ върху цената на
произведената от ищеца електрическа енергия, т. к. към датата на влизане в сила
на решение № 13 от 31 юли 2014 г. на КС правоотношението е било висящо и
решението на КС е проявило своето действие.
По тези съображения
следва да се приеме, че Държавата отговаря по реда на чл. 49 за обезщетяване на
вредите, причинени на правните субекти от противоконституционен закон.
При това
положение ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение на причинените
имуществени вреди в размер на 39 018.56 лв. чрез противоправно събиране на
такси за производство на електрическа енергия за период 01.01.2014 г. до
31.08.2014 г. , ведно със законната лихва за забава от 04.12.2018 год. до
окончателното изплащане на главницата.
При този изход на спора ответника следва да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатска защита в общ размер от 3261 лв.
Водим от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ К.Т." ООД, ЕИК ******против РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана
от М.на Ф.иск с правно основание на главната претенция чл.59 ЗЗД – като неоснователно обогатяване на ответника за сметка
на ищеца чрез събиране на такси за производство на електрическа енергия за
период 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г., които такси са обявени за
противоконституционни в размер на сума от 39 018.56 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ К.Т." ООД, ЕИК ******против РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана
от М.на Ф.иск за сумата от 39 018.56 лв. с правно основание чл.45 ЗЗД представляваща увреждане на
ищеца от неправомерно действие на ответника чрез събиране на такси за
производство на електрическа енергия за период 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г.,
които такси са обявени за противоконституционни в размер на сума от
39 018.56 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министър на Ф.на Република България да заплати на „ К.Т."
ООД с ЕИК ******чрез адвокат С.Н.Т.,*** на основание чл. 49
ЗЗД сумата 39 018.56 лв. представляваща
имуществена вреда причинена от обявен за противоконституционен чл.35а,ал.2 от ЗЕВИ чрез удържане на такса за
производство на електрическа енергия от 20% върху стойността по фактура №
**********/31.01.2014 г., фактура № **********/31.01.2014 г., фактура №
**********/28.02.2014 г., фактура № **********/28.02.2014 г., фактура № **********/31.03.2014
г.,фактура № **********/31.03.2014 г., фактура № **********/31.04.2014 г.,
фактура № **********/31.04.2014 г., фактура № **********/31.05.2014 г., фактура
№ **********/31.05.2014 г., фактура № **********/30.06.2014 г., фактура №
**********/30.06.2014 г., фактура № **********/31.07.2014 г., фактура №
**********/31.07.2014 г., фактура № **********/31.08.2014 г., фактура №
**********/31.08.2014 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 3261
лв. разноски като.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: