РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Перник, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело №
20251700100359 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Окръжен съд гр. Перник е бил сезиран с искова молба от А. Н. Б. , ЕГН
**********, против Агенция „Пътна инфраструктура“, и искане тази администрация
да бъде осъдена да да заплати на ищцата сума в размер на 200 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и неудобства в резултат на ПТП, настъпило на 14.08.2022 г. в община
***, по АМ ***, в района на км 35+500, с посока на движение – пътен възел „***”
към гр. ***, при управление на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с ДК №
***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
14.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и да осъди ответника да заплати на
ищцата сума в размер на 6910.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за прегледи, лечение и за закупуване на
метални импланти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждането на исковата молба – 11.03.2024 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 14.08.2022 г. в 17 .35 ч. , в община ***, по АМ
„***“, в района на км 35+500, с посока на движение - ПВ *** към гр. ***, при
управление на собствения си лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с ДК №
***, ищцата реализирала пътнотранспортно произшествие, като конкретният пътен
участък не бил обезопасен, валял дъжд и асфалтът бил мокър, пътят бил с леко
изкачване и ляв завой с вираж, след който следвал участък със спускане (където
липсвала около 7 – 8 м еластична мантинела от предишно ПТП, сигнализирано с
ограничителни табели, тип С.4.1). Пострадалата веднага била транспортирана с
линейка на Спешна медицинска помощ в болницата в гр. ***, след което и в
УМБАЛСМ ***, където били проведени множество клинични прегледи и изследвания,
както и оперативно лечение. Същата била хоспитализирана на 14.08.2022 г. и изписана
на 20.09.2022 г., като с ЕР на ТЕЛК от 19.04.2023 г. ú била призната 50% трайно
намалена работоспособност.
1
В резултат на процесното ПТП ищцата получила телесни увреждания, изразяващи
се в травматичен субарахноидален (под повърхността на твърдата мозъчна обвивка)
мозъчен кръвоизлив; травматичен шок; счупване на втори шиен прешлен; множество
счупвания на ребра от двете гръдни половини; счупване на лява раменна кост;
счупвания на костите на лява предмишница; счупване на тялото на първи и на втори
поясни прешлени; счупване на костите на тазовия пръстен - на кръстцовата кост, на
малък фрагмент от дясната хълбочна кост, на лявата главулечна ямка и на двете рамене
на лява срамна кост. Прогнозният период за възстановяване при пострадалата при
нормално протичащ възстановителен процес бил от порядъка на минимум една
година. Описаните травматични увреждания били получени в резултат от действието
на твърди тъпи предмети със значителна по интензитет травмираща сила по
механизмите на удар, притискане и огъване от и между такива предмети и по своя вид,
локализация и морфологични характеристики, разгледани в своята съвкупност,
отговаряли да са получени по начина и времето , описани в исковата молба.
Вследствие на претърпените травми на главата пострадалата получила двойно
виждане при поглед настрани, заради парализа на 6-ти нерв, което влошило нейното
зрение и това можело да доведе и до допълнителна хирургична намеса. Поради
преживения стрес и травми от катастрофата, ищцата трудно заспивала, често се будела
нощем, изпитвала силен страх да се вози в автомобил, както и да се придвижва и
пресича улиците. В продължение на близо осем месеца тя била неработоспособна,
главно поради субективната ú неспособност да се погрижи сама за битовите и
хигиенните потребности, както и да се движи - близките ú трябвало да ú асистират.
Към момента на получаване на травмите болките и страданията били във високата
скала на интензивност и продължили в един последващ неопределен период от време,
като били налични и към момента - при физическо натоварване и при промяна на
времето. От продължителното обездвижване на травмирания крак ищцата получила
атрофия на мускулатурата. Това наложило и в момента да посещава рехабилитационни
процедури в специализирани клиники за раздвижване на крака и кръста.
Същевременно натоварването само на здравия крак за сметка на счупения довело до
болки в ставите и в кръста. До преди процесните травми тя се занимавала активно със
спорт, редовно посещавала фитнес зали и йога. Сега била напълно лишена от всички
тези удоволствия и забавления.
Вследствие на инцидента ищцата претърпяла и имуществени вреди,
представляващи разходите за прегледи, лечение и за закупуване на поставените ú
метални импланти за отстраняване на вредните последици от местопроизшествието в
размер на 8968 лева, като част от тях в размер на 2058 лева били възстановени от
Обединен здравноосигурителен фонд „Доверие“.
Поддържа се , че е задължение на ответната администрация да поддържа пътя в
състояние , годно за безопасна употреба , но това не било направено – нямало
съответни пътни знаци, временна и/или постоянна хоризонтална и/или вертикална
маркировка и сигнали, които да изискват ограничение, респ. намаляване на скоростта,
както и да сигнализират и предупредят за планиран и/или започнал основен или
частичен ремонт и/или рехабилитация на пътната настилка и/или за наличие на други
препятствия на пътя, които съответно да са били поставени на изискуемото
разстояние. На място липсвали поставени предпазни ограничителни системи на
пътищата – мантинели, като за разлива на масло и/или други течности върху пътното
платно в дълъг участък от пътя нямало никаква сигнализация. С оглед изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“
да заплати на ищцата сума в размер от 200 000 двеста хиляди лева , представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобства в резултат на ПТП, настъпило на 14.08.2022 г. в община ***, по АМ ***, в
2
района на км 35+500, с посока на движение – ПВ *** към гр. ***, при управление на
лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с ДК № ***, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането - 14.08.2022 г. до окончателното
изплащане, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 6910
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за прегледи, лечение и за закупуване на метални импланти, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на произшествието – 14.08.2022г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноските, включително
изчислен по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата хонорар на адвокат .
Исковете са имплицитно допустими като осъдителни . Намират правното си
основание в нормите на чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите.
Ответника оспорва исковете, като отговора на исковата молба е подаден в срок.
Исковете са приети за допустими, но за неоснователни, както по основание, така и по
размер. Не се оспорва факта на настъпването на произшествието , но се отричат
всички елементи на евентуално извършено от ответната администрация непозволено
увреждане – виновно поведение на длъжностни лица от нейния състав , настъпването
на твърдяните вреди и и причинната им връзка с противоправното поведение. Оспорва
се твърдението на ищеца за разлят на мястото на произшествието смазочен материал ,
поддържа се наличие на предупредителни табели, и че като водач на увреденото
превозно средство пострадалата е управлявала с несъобразена скорост с условията,
предвидени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост;
затова се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от действията
на самия пострадал. Исковете са оспорени и по размера си , с аргументация по
приложението на чл. 52 от ЗЗД. Искането до съда е да отхвърли исковете ,
алтернативно - да присъди по малко по размер обезщетение за неимуществени вреди.
Заявено е искане за присъждане на направените разноски.
За да прецени тяхната основателност, съдът съпостави твърденията на страните с
ангажираните от тях доказателства и съобрази следното:
По фактите:
В случая , относими по смисъла на чл. 153 от ГПК са следните факти – наличето на
пътнотранспортно произшествие , включително точно описание на механизма на
настъпването и техническите причини за същото / каквито не се сочат в исковата
молба /, вида и обема претърпените от ищеца имуществени неимуществени вреди,
противоправно поведение на ответната администрация и причинноследствена връзка
между това поведение и вредите.
По настъпването на пътнотранспортното произшествие на дата 14.08.2022г.
страните не спорят . При изследване на механизма на настъпването му се установява ,
че при движение по АМ „***” управлявания от ищцата с скорост от 119 км/ час лек
автомобил „Тойота „ модел „РАВ4” с държавен контролен номер *** навлиза в участък
с водна маса на пътното платно , гумите губят сцепление с пътната настилка поради
водата , т.нар. аквапланинг, водача губи контрол върху автомобила и напуска
платното за движение и пътното платно , пропада на денивелиран спрямо платното
терен, преобръща се „по таван „ двукратно , и след около 100 метра спира движението
си. В мястото на напускането на платното липсва мантинела , тя е унищожена при
предходно ПТП на същото място и не е възстановена до момента на настоящото
такова; липсата на предпазна ограда е сигнализирана с табели тип „С“ 4. Платното е
мокро , вали дъжд. Липсват данни за разлят на пътното платно какъвто и да било
3
смазочен материал, както и опесъчаване. Тези си изводи съдът базира на протокола за
ПТП с пострадали лица под номер ***; местопроизшествието е било посетено от
съставилото протокола в рамките на компетенците си длъжностно лице от състава на
МВР, при което протокола представлява официален свидетелстващ документ в
целостта си и съдът го кредитира. Освен от комплексната техническа експертиза и
повторната такава, част от констатациите в него са потвърдени и от свидетелските
показания, и съдът кредитира не само протокола, но и експертизите, и дадените от
свидетелите показания. Отново от заключението на повторната АТЕ личи , че към
момента на удара , ищецът е бил без поставен предпазен колан , а агрегата на
пасивната защита не е сработил- въздушните възглавници ,с които автомобила е бил
оборудван , не са сработили. Освен от заключенията на вещите лица , липсата на
поставен предпазен колан личи и от това, че след удара Б. е била намерена извън
автомобила ( свид. А., л. 464 от делото)
Няма спор, а и се доказва от обилната медицинска документация , заключението на
лекаря по КСАТЕ и допълнителната АТЕ и свидетелските показания, че при
произшествието Б. е претърпяла и множество травматични увреждания - травматичен
субарахноидален (под повърхността на твърдата мозъчна обвивка) мозъчен
кръвоизлив; травматичен шок; счупване на втори шиен прешлен; множество
счупвания на ребра от двете гръдни половини; счупване на лява раменна кост;
счупвания на костите на лява предмишница; счупване на тялото на първи и на втори
поясни прешлени; счупване на костите на тазовия пръстен - на кръстцовата кост, на
малък фрагмент от дясната хълбочна кост, на лявата главулечна ямка и на двете рамене
на лява срамна кост. Откарана е по спешност в МБАЛ *** , след което- в УМБАЛСМ
*** , където е лекувана продължително , както консервативно, така и оперативно , при
оздравителен период от повече от година, невъзможност за пълно възстановяване
(обусловило и решение на ТЕЛК за трайно загубена работоспособност от 50 % ) и
нужда от множество рехабилитационни процедури. Заключенията на вещите лица
приемат наличието на причинноследствена връзка между произшествието и
настъпилите вреди и съдът не я отрича, доколкото кредитира заключенията .
По делото са разпитани множество свидетели , като съдът кредитира показанията им
независимо от връзката им с ищеца ( свидетеля Й. П. – майка на Б. , свид. Й. –съпруга
на брата на ищеца , свид. Й. – брат на Б. , сви. А. – неин съпруг) .Личи от тези
показания , че ищцата претърпяла множество неприятни усещания – болки и
страдания със значителен интензитет и продължителност,
По делото , на л. 96 – 110 , са налични доказателства за направени разходи по
лечението на Б. - фактури , издадени в нейна полза за плащания на импланти и други
медицински изделия , на обща стойност от близо 9000 лева. Вещото лице е дало
заключение , че плащанията са наложени от травматизма, претърпян при процесния
инцидент.
Проведена е и съдебна психолого - психиатрична експретиза , според която като
следствие от инцидента , Б. е претърпяла разстройство в адаптацията с протрахирана
депресивна реакция и умерено тежък депресивен синдром. Отделно , получените от
нея по тялото белези оказват негативно влияние върху психическия й статус, а
операциите допринасят към дискомфорта . Психотравмата от претърпяното е активна и
до момента, случилото се е възприето като опасност за живота на пострадалата и
като резултат, налице са постоянни негативни емационални изживявания и спомени,
съставляващи интензивен психологически дистрес и до момента на експертизата.
При така възприетите за осъществени факти , по правото:
І. Според чл. 49 от ЗЗД , този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
4
По силата на раздел II, чл. 3 от Закона за движението по пътищата, лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Както за скоростните пътища от
републиканската пътна мрежа, така и за автомагистралите , „стопанин на пътя“ по
смисъла на § 1 т . 1 от ДР на също приложимата Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за
организиране на движението по пътищата, е Агенция „Пътна инфраструктура„.
Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища ( чл. 30 от Закона за пътищата) , нейно е задължението да
поддържа елементите на пътната инфраструктура в изправност. Затова АПИ отговаря
за вредите, причинени от свойствата на пътя, ако последните са резултат на
противоправно бездействие на нейни служители, както е в случая. В този смисъл са
както постановките в Тълкувателно решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г.,
ОСГК, така и тези в Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС , т. 3 . Трайната
съдебна практика приема, че не е необходимо неизпълнението да бъде
персонализирано чрез посочване на конкретно длъжностно лице или друго лице от
състава на ответната администрация или третото лице – изпълнител, достатъчно е да
бъде установени неизпълнение на задължения, за да се ангажира отговорността й за
непозволено увреждане. Две са обстоятелствата , които сочат неизпълнение на
задължения на АПИ по поддръжката на АМ ***:
Ответната агенция има задължение да осигури „ бързо и сигурно придвижване“ по
АМ ***. Отводняването на пътното платно е съществен елемент на пътната
безопасност , а от заключението на повторната АТЕ личи ( л . 615 от делото на РС
Радомир) , че банкета от затревена земна настилка от дясната страна на пътното
платно в посока Кулата е с височина между 5 и 6 сантиметра по – висок от горния край
на асфалтовата настилка по цялата дължина на процесния участък. Там дъждовната
вода се концентира, след което следва наклона пътното платно и се стига до
аквапланинг, който от техническа гледна точка е основната причина за напускане на
пътното платно от страна на водача.
Най- вече , безспорно е установено по делото , че в участъка , където лекия
автомобил „Тойота „ е напуснал пътното платно , липсва поставена еластична
предпазна ограда , т. нар. мантинела. Тази липса сама по себе си е недопустимо
отклонение от БДС EN 1317 и Техническите правила за приложение на ограничителни
системи за пътищата 2010 г., а според заключенията на вещите лица, ако еластичната
ограда е била на мястото си , то в механизма на настъпване на ПТП щеше да се
изключи напускането на пътното платно, където са настъпили преобръщанията и
ударите в различни точки на терена. Вещите лица не са в състояние да конкретизират
кои от травматичните увреди не биха настъпили при налична мантинела (л. 554),
затова причинноследствената връзка не може да бъде изключена за никои от тях.
Казано с други думи, съдът приема , че липсата на мантинела е в пряка връзка с
настъпването на всички вреди; според вещите лица , ако еластичната ограда е била на
мястото си , то в механизма на настъпване на ПТП щеше да се изключи напускането
на пътното платно, където са настъпили преобръщанията и ударите в различни точки
на терена. Отчита се факта , че липсата на мантинела са дължи и на поведение на
трето на спора лице, което е допуснало ПТП , при което процесната част от оградата е
била унищожена; този факт обаче не освобождава по никакъв начин ответната
администрация от задължението й да възстанови оградата, и при нужда – да води
срещу третото лице иск за стойността на това възстановяване, доколкото то е длъжно
да обезщети причинените от него вреди. В тази връзка трябва да се каже, че при
наличие на маркировка - поставени на мястото на липсващата мантинела
предупредителни табели С 4 ( вж. и показанията на свид. Кирилов на л. 465), съдът
5
не споделя твърденията на ответната админстрация в отговора, че не те са имали
информация за предходно ПТП в същия участък и не са знаели , че липсва мантинела.
За пълнота , съдът приема , че на пътя не е имало нито разляти смазочни
материали , нито пясък . Наличието на смазка или други лубриканти не личи от
протокола за ПТП , нито от експертизата , нито от свидетелските показания .
Опесъчаване на конкретния участък е безпредметно през месец август , доколкото (
освен водата) няма лед, сняг , лубриканти или друга причина за загуба на сцепление
на гумите , а течащата вода ще отнесе пясъка.
Или, има допуснати от стопанина на пътя нарушения на нормативни задължения
при поддръжката на пътя, и оттам , доказано е противоправното поведение на АПИ ,
като елемент на деликта .
Предвд казаното по – горе , съдът не отрича и настъпването на неимуществените
вреди; в тази част показанията на свидетелите Й. , Й. коресподират със заключението
на психиатричната, тя и психологическа експертиза.
ІІІ. Обезщетение за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, но с оглед всички обективни обостоятелства по делото /
Постановление на ВС № 4 от 23.12.1968 Г., Пленум/.
В случая, съдът кредитира показанията на свидетелите независимо от родствената им
връзка със ищцата, като няма по делото данни, които да противоречат на тези
показания. Тази показания кореспондират със заключението на вещите лица по
КСМЕАТЕ и повторната такава – в частта касателно механизма на произшествието , и
със заключението на съдебния лекар и множеството медицински документи – в частта,
касаеща претърпените травматични увреди. Отчита се, че се касае за жена на средна
възраст, физически активна, работоспобна и полагаща труд , която търпи значителни
по интензитети продължителност болки и страдания от множество тежки телесни
увреди - травматичен субарахноидален (под повърхността на твърдата мозъчна
обвивка) мозъчен кръвоизлив; травматичен шок; можество счупвания, както и това , че
травматизма е обусловил и решение на ТЕЛК за трайно загубена работоспособност от
50 % , и нужда от множество рехабилитационни процедури. Оздравителния процес е
продължил поне година и половина , в рамките на която Б. се е нуждаела от чужда
помощ за ежедневните си нужди. Отчита се нуждата от рехабилитация и проведените
множество такива процедури , както и че пълно възстановяване не е възможно и
ищеца ще продължи да изпитва болки при смяна на метеорологичното време или при
натоварване на травмираните крайници; физическата й активност е ограничена.
Съдът възприема и наличието на посттравматично стресово разстройство, налично и
към момента , и затова намира за подходящ размер на обезщетението за
неимуществени вреди сумата от 150 000 лева .
ІV. Обезщетението за имуществени вреди :
Няма спор , че по повод така претърпените травматични увреди , ищеца а
заплатил допълнително суми за медицински изделия по неин избор, като по делото, на
л. 96 – 110 , са налични доказателства за направени рахдо ип олечението на Б. -
фактури , издадени в полза на Б. , за плащания на импланти и други медицински
изделия , на обща стойност от близо 9000 лева . Доколкото плащанията са наложени
от травматизма, претърпян при процесния инцидент, то иска за обезщетение на тези
вреди е доказан по размер и основание .
V. Въпреки това, доколкото основната причина за настъпването на вредите се корени
в загубата на контрол върху автомобила, съпричиняване на вредоносния резултат има
и по принцип възражението на ответника в тази насока е основателно. На първо място
– Б. управлява лекия автомобил с несъобразена със състоянието на пътното платно
6
скорост, за което е и наказана по административен ред ( вж. АУАН и наказателното
постановление на л . 78 и следващите), нещо което личи и от заключението на вещото
лице по повторната АТЕ; работи неправилно със апаратите за управление на
автомобила – волан, управлява без поставен предпазен колан ( пак повт . АТЕ), не
сработват въздушните възглавници ( пак там ). Предвид броя и вида на допуснатите
от ответната администрация нарушения обаче, които едновременно са улеснили както
първоначалното напускане на лентата за активно движение и не са прекъснали
причинноследствената верига, съдът намира, че АПИ отговаря за 10 % от така
настъпилите вреди, или следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 15 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно общия принцип на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
възникване на задължението, в случая – от датата на непозволеното увреждане , като
ответната администрация е в забава да плати и без покана.
VІ. Разноските: Ищецът е направил разноски по делото в общ размер от 11 894
лева , като пропорционално на уважената част, му се дължат 1189.40 лева.
Дължи се хонорар на един адвокат на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, като съдът не може да отрече наличието на такава хипотеза . При искове
от 200000 лева и 6910 лева , минималните хонорари са съответно 12650 и 1390 лева
по реда на чл. 7 ал. 2 от Наредбата по чл. 36 от ЗА, или 1404 лева общо съобразно
уважената част. Същевременно, касае се за дело със значителна права и фактическа
сложност, продължило дълъг период от време, със комплексни експертизи и голям
обем ангажирани от страните писмени доказателства. Затова съдът се мотивира да
надхвърли минималния размер на дължимия хонорар , като подходящ размер е 3500
лева.
Ответната администрация има право на пропорционална част от общо направените
си разноски. Те са в размер от 900 лева, включително възнаграждание на юрисконсулт,
определено от съда в минимален размер от 200 лева общо по двата иска. Дължат се на
ответника пропорционално на отхвърлената част 820 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, ОС Перник
РЕШИ:
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр. София , бул. „Македония „ № 3 , да заплати на А. Н. Б. , ЕГН
**********, от ***, сумата от 15 000 лева ( петнадесет хиляди ) обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в резултат на
ПТП, настъпило на 14.08.2022 г. в община ***, ведно със законната лихва от дата
14.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането , като за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 200 000 лева , отхвърля иска като неоснователен
.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр. София , бул. „Македония „ № 3 , да заплати на А. Н. Б. , ЕГН
**********, от ***, сумата от 691 лева лева обезщетение за имуществени вреди,
настъпили изразяващи се в разходи за прегледи, лечение и за закупуване на метални
импланти, ведно със законната лихва от дата 14.08.2022г. до окончателното изплащане
на вземането , като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 6910
лева , отхвърля иска като неоснователен .
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* , седалище и адрес на
7
управление гр. София , бул. „Македония „ № 3 , да заплати на А. Н. Б. , ЕГН
**********, от ***, сумата от 1189.40 лева разноски по делото.
Осъжда А. Н. Б. , ЕГН **********, от *** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. София , бул.
„Македония „ № 3 , сумат от 820 лева разноски по делото.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр. София , бул. „Македония „ № 3 , да заплати на адвокат Е. Й. от АК ***
, адрес на дейност *** сумата от 3500 лева хонанар на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата
Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр. София , в срок
от две седмици от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8