Решение по дело №62/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 55
Дата: 16 юни 2020 г.
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20203120200062
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 55/16.6.2020г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното АНД № 62/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б. Т.”ЕООД, ЕИК ********* гр. Девня против Наказателно постановление № 23-0000681, издадено на 02.12.2019 г. от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което на дружеството – въззивник за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Въззивникът обжалва наказателното постановление, като счита същото за незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като нормата на чл. 96г от ЗАвтП е бланкетна, а в НП не е посочено конкретното правило за поведение от относимата Наредба.  Твърди, че в качеството си на юридическо лице не може да носи административно – наказателна отговорност за „допустителство“. Навежда твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното наказателно постановление, изразяващо се в разминавания между фактическото описанието на нарушението и дадената правна квалификация. Счита, че в случая са били налице основанията за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като пренебрегвайки ги АНО е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. На тези основания иска цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Административно–наказващият орган, редовно призован не изпраща представител. Представя писмено становище, в което счита, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Контролиращата страна – ВРП, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена комплексна документална проверка на превозвача Б. Т.”ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Девня, обл. Варна, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №13113, било установено, че на 13.11.2018 г. дружеството - превозвач е допуснало до управление на т. а. марка „МАН”, кат №3, с рег. № В 3260 ВК, с който е извършен международен обществен превоз на товари водача А. С. З., който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като до дата 13.12.2018 г. е бил без издадено удостоверение за психологическа годност. Превозът бил установен чрез проверка на информация от паметта на дигитален тахограф, монтиран в горепосоченото МПС на горепосочената дата, международна товарителница от същата дата, а липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на водача – при извършена служебна проверка в Регистъра на психологическите изследвания. При тези констатации на 09.09.2019 г. свид. Б.Г.И. съставил спрямо въззивника АУАН за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП, който бил връчен на представляващия дружеството и подписан от него с изявлението, че има възражения. В законоустановения тридневен срок такива не постъпили, поради което направените с него констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното наказателно постановление от наказващия орган.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните  правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена нарушената правна норма. Изрично е посочено, че изискванията, на които трябва да отговаря водача са уредени в чл.7а ал.2 от ЗАвтП. Именно с тази норма се установява задължение за лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 от този закон и чл. 152 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата. Безспорно е, че Наредба №36/2006г., която урежда специфичната материя относно придобиване на удостоверение за психическа годност от лицата, които професионално са шофьори, не се визира конкретно нито в АУАН, нито в НП, но изрично там се цитира текстът от закона, на което основание се издава тя. Както в АУАН, така и в НП е посочено на кои изисквания за психологическа годност не отговаря водача Зоров, като изрично е записана датата до която той е бил без валидно издадено удостоверение за психологическа годност. Според съда описанието на нарушението и посочените като нарушени разпоредби дават възможност на нарушителя в пълна степен да разбере характера на административното обвинение.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Нарушението, за което въззивникът е санкциониран се изразява в това, че дружеството като лицензиран превозвач е извършило превоз с превозното средство за обществен превоз на товари, управлявано от  водач, който не притежава удостоверение, установяващо психологическа годност.  

Датата на извършване на нарушението е датата на извършване на превоза – 13.11.2018 г., а мястото на неговото извършване е седалището на фирмата – превозвач. Извършител на деянието е дружеството - превозвач. Нарушението и неговия автор са установени е при извършена документална проверка, приключила на 09.09.2019 г., на която дата е и съставен АУАН. Нарушението е наказуемо по посочената като нарушена законова норма, която е и санкционна, тъй като превозвачът е допуснал водача да управлява превозното средство без да отговаря на изискването за психологическа годност, която се удостоверява с валидно издадено удостоверение.  Разпоредбата на чл. 96г от ЗАвтП е създадена именно за да се санкционира подобно допустителство.

Според настоящия съд имайки предвид вида на конкретното нарушение, свързано с извършване на международен превоз при липсата на издаден един от основните документи  – удостоверение за психологическа годност и охраняваните обществени отношения, приложението на чл.28 от ЗАНН е недопустимо, още повече, че както е видно от приложената справка нарушението не е изолиран случай.

Гореизложените съображения мотивират съда да приеме обжалваното наказателно постановление за законосъобрзано, обосновано и  правилно, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000681, издадено на 02.12.2019 г. от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което на „Белви Транс”ЕООД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: