№ 337
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211110169094 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ******** и Ц. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********, всеки от
един от ответниците да заплати на ищеца при условията на разделна отговорност (по
1/2) следните суми: по 1011,04 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот с адрес: гр. София, ********, ....., за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
02.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането, по 164,78 лв. обезщетение за
забава върху вземането на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
04.11.2021 г., по 13,49 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение през
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 02.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането, и по 2,80
лв. обезщетение за забава върху вземането за цената за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не
са заплащали дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че всеки от ответниците е задължен, съобразно квотата в
съсобствеността, поради от всеки един претендира 1/2 от дължимите суми. Поради
забавеното плащане се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности
през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и
отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди също така, че за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. е предоставена услуга дялово разпределение,
която не е заплатена, поради което я претендира в същото съотношение. Претендира и
1
обезщетение за забава върху цената за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г.
Ответникът Д. С. Б. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК.
Ответникът Ц. П. Б. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва исковете с твърдения, че
няма качеството потребител на топлинна енергия, както и че не е доставено
претендираното количество топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот, съгласно Наредба за държавните имоти от 20.09.1983 г. ответниците Д. С. Б. и Ц.
П. Б. са придобили собствеността върху Апартамент № 93, находящ се в гр. София,
********** при равни квоти – по 1/2.
Представен е Договор № 473/27.09.2002 г. между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, *********** и третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване от последния на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
19.09.2002 г., както и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
„Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщение към фактури и обща фактура с отразени
количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г.
Според заключението на вещото лице М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, отчитането и разпределението на потребената топлинна енергия е
извършвано от „Директ“ ЕООД, което е отделено преди процесния период от „Техем
Сървисис“ ЕООД. През процесния период радиаторите са били демонтирани, а сумите
за ТЕ са формирани от стойността на ТЕ, отдадена от щранг-лира без ИРРО в банята,
сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ, начислявана по показанията на 1 бр.
водомер за топла вода. За целия период е абонатът е осигурил достъп за отчет и
отчетите от 13.05.2019 г. и 10.06.2020 г. са подписани. Вещото лице е установило, че
общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца.
Топломерът е проверяван през две години, освен през 2020 г., когато проверката е
извършена 23 месеца след законовия срок, но последваща проверка е установила
годност на топломера, поради което вещото лице заключава, че топломерът е бил
годен. Вещото лице е посочило, че начислените суми са съобразени с нормативните
изисквания и съвпадат с неговите изчисления. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия
за процесния период е в размер на 1974,01 лева, а само за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2020 г. – 1679,30 лв.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, ищецът е въвел изравнителните сметки, изготвени от ФДР, като
със сумата за връщане от промяна в цена в размер на 48,08 лв. е извършил прихващане
2
на задължение на абоната за м. 6.2020 г.. Посочило е, че стойността на начислената
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 2022,09 лв.,
а законната лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г. е в
размер на 343,60 лв. Вещото лице е изчислило и размера на задължението за топлинна
енергия само за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. – 1727,37 лв., както и
законната лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г. в размер
на 273,80 лв. Вещото лице е установило също така, че не са постъпвали плащания за
погасяване на претендираните задължения.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за държавните
имоти от 20.09.1983 г.), ответниците Д. С. Б. и Ц. П. Б. са били собственици на
топлоснабдения имот за процесния период при равни квоти – по 1/2 ид.ч.
Следователно може да се обоснове извод, че същите са имали качеството потребител
на топлинна енергия за процесния период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
3
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици и от заключението по приетата СТЕ се установи, че
дяловото разпределение е възложено и осъществявано първоначално от третото лице –
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, а след това от отделилото се от поделението на
„Техем Сървисис“ ЕООД - „Директ“ ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и справки
за индивидуални отчети), както и от неоспореното заключение на съдебно-
техническата експертиза се установи, че за отоплявания имот за процесния период е
доставена топлинна енергия на стойност 1974,01 лв. В този смисъл по делото не са
ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на
задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока
температура да е повлияло върху размера на начислените суми. Видно от
заключението по изслушаната съдено-счетоводна експертиза ФДР е изготвило
изравнителна сметка със сума за възстановяване в размер на 48,08 лв. от корекция на
цена, с която сума ищецът е прихванал задължение на абоната за топлинна енергия за
м.6.2020 г. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В случая ФДР е издало
изравнителна сметка със сума за връщане в размер на 48,08 лв., с която неправилно
ищецът е извършил прихващане с неликвидно вземане. Съгласно чл. 32, ал. 5 от
Общите условия, когато при издаването на фактурата по ал. 3 се установи, че клиентът
е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Всички останали суми, по желание на
4
Клиента, му се връщат или се приспадат от дължимите суми за следващ/и период/и. В
случая не е налице нито едно от условията, а именно не е налице ликвидно вземане -
безспорно установено, определено по размер и основание, доколкото не са представени
никакви доказателства за това вземане, а единствено вещото лице е посочило периода,
за който се отнася. Ето защо, съдът приема за дължима стойността на реално
потребената топлинна енергия за периода, според заключението на съдебно-
техническата експертиза, в която не е отразено извършеното прихващане. По
отношение на ответника Д. С. Б., доколкото същият не е реливирал възражение за
изтекла в негова полза погасителна давност, предявеният срещу него иск се явява
основателен до размера на 1/2 от посочената сума, а именно до размера на сумата от
987 лв.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на
ответника Ц. П. Б., съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 02.12.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 02.12.2018 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, по отношение на задълженията за периода 01.05.2018 г. –
30.09.2018 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.11.2018 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на исковата молба, следователно вземанията за
посочения период са погасени по давност. Вземанията за периода 01.10.1018 г. –
30.04.2020 г. не са покрити от давност, тъй като вземането за потребена топлинна
енергия за м. 10.2018 г. е станало изискуемо на 15.12.2018 г., т.е. преди подаване на
исковата молба, като с подаването на същата на 02.12.2021 г. погасителната давност за
вземанията за този период е била прекъсната. Съгласно заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза дължимите суми за топлинна енергия за периода
01.10.1018 г. – 30.04.2020 г. с в размер на 1727,37 лв., от която сума следва да се извади
сумата от 48,08 лв., с която неправилно ищецът е извършил прихващане, за което съдът
изложи подробни мотиви по-горе. Така дължимата сума за топлинна енергия за този
период е в размер на 1679,29 лв., по отношения на която ответникът Ц. П. Б. отговаря
до размера на 1/2, или за сумата от 839,65 лв., до който размер се явява основателна
исковата претенция срещу този ответник, а в останалата част до пълния предявен
размер искът следва да се отхвърли.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
5
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница срещу всеки един от ответниците, както следва:
Срещу ответника Д. С. Б. дължимото обезщетение за забава върху главницата от
987 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 30.04.2019 г., изчислено по реда на чл. 162 ГПК, е
в размер на 331,21 лв., по отношение на която този ответник отговаря до размера на 1/2
, или до размера на 165,60 лв. Доколкото предявеният от ищеца иск е в по-малък
размер, то същият се явява изцяло основателен в предявения размер от 164,78 лв.
Срещу ответника Ц. П. Б. дължимото обезщетение за забава върху главницата
от 839,65 лв. за периода 15.09.2019 г. до 30.04.2019 г., изчислено по реда на чл. 162
ГПК, е в размер на 268,24 лв., по отношение на която този ответник отговаря до
размера на 1/2 , или до размера на 134,12 лв., до който размер се явява основателна
претенцията срещу този ответник, а в останалата част до пълния предявен размер
следва да се отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда и договор,
същите са избрали „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение в сградата. От заключението на изготвената СТЕ се установи, че
„Директ“ ЕООД се е отделило от поделение на „Техем Сървисис“ ЕООД преди
процесният период и първото е извършвало услугата дялово разпределение и е
изготвяло изравнителните сметки. От приетото заключение по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че дължимата и незаплатена сума за предоставена
услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер на 26,99
лв. Ищецът е претендирал срещу ответниците по 1/2 от дължимата сума, а именно
сумата от по 13,49 лв., поради което предявеният иск срещу ответниците се явява
изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
6
При този изход на спора право на разноски имат ищецът и ответниците.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като
същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 169,12 лв., депозити за
особени представители на ответниците в общ размер на 790 лв., депозит за вещо лице
по СТЕ в размер на 300 лв. и депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 300 лв., или
общо разноски в размер на 1559,12 лв., от които съобразно уважената част на исковете
следва да се присъди сумата от 1407,67 лв., за които ответниците отговарят по 1/2, или
по 703,84 лв.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 987 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, ********, ....., за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от
164,78 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
04.11.2021 г. и сумата от 13,49 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение
през периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 987 лв. до пълния предявен
размер 1011,04 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., и за сумата 2,80 лв. обезщетение за забава върху вземането за цената за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 839,65 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, ********, ....., за периода
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от
134,12 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
04.11.2021 г. и сумата от 13,49 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение
през периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 839,65 лв. до пълния предявен
размер 1011,04 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., за сумата над 134,12 лв. до пълния предявен размер от 164,78 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г. и за
сумата 2,80 лв. обезщетение за забава върху вземането за цената за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 703,84 лв. – разноски в производство.
ОСЪЖДА Ц. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** ДА
7
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 703,84 лв. – разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8