№ 2020
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110147255 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
По делото е предявен осъдителен иск от И. И. И. срещу И. П. Т. с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен
между страните недвижим имот. В исковата молба с вх. № 182022 от 31.08.2022 г.
ищецът е заявил, че претендира обезщетение в размер на по 400,00 лева месечно за
периода от датата на подаване на исковата молба до настъпване на промяна в
обстоятелствата, свързани с ползването на процесния имот.
С Разпореждане № 96987 от 13.10.2022 г. съдът е оставил производството без
движение, като е дал указания на ищеца за отстраняване на допуснати в исковата
молба нередовности, включително – за посочване чрез начална и крайна дата на
конкретния период, за който се претендират процесните вземания, при съобразяване на
обстоятелството, че предявяването на осъдителен иск за бъдещи вземания е
недопустимо.
По делото е постъпила уточняваща молба с вх. № 227243 от 25.10.2022 г., в
която ищецът е заявил, че периодът, за който претендира обезщетение, е двумесечен,
считано от изтичането на дадения на ответника тридневен срок за предоставяне
ползването на имота, чрез нотариална покана, връчена на 26.08.2022 г., т. е. от
29.08.2022 г. до 26.10.2022 г.
Настоящият съдебен състав намира, че така предявеният осъдителен иск е
недопустим, тъй като има за предмет вземания за период, следващ предявяването на
исковата претенция. В случая, предвид фактическите твърдения на ищеца, заявени в
исковата молба и в уточняващата я такава, се налага изводът, че към датата на
предявяване на иска – 31.08.2022 г. – спорното материално право (правото на
1
обезщетение за ползване на съсобствения имот в периода от 29.08.2022 г. до 26.10.2022
г.) все още не е било възникнало, нито е било годно за принудително удовлетворяване,
доколкото изискуемостта му не е била настъпила. Следователно, към момента на
предявяването на иска не е съществувала една от абсолютните положителни
процесуални предпоставки за възникване правото на иск – правният интерес, тъй като
не е съществувало годно за допускане до принудително удовлетворяване чрез помощта
на държавната принуда вземане, каквато именно представлява предметът на всеки
осъдителен иск. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с Определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3119/2014 г., I г. о., ГК.
Действително, съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК е допустимо да се предяви
осъдителен иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, когато
тяхната изискуемост ще настъпи след постановяване на решението. Предявените по
настоящото производство вземания, обаче, не са повтарящи се по смисъла на чл. 124,
ал. 2 ГПК, тъй като изискуемостта на следващите плащания не е предпоставено
единствено от настъпването на срока, а от осъществяване на още един бъдещ факт –
ползването на съсобствения имот изцяло от ответника.
Предвиди изложеното, предявеният иск се явява недопустим, което налага
исковата молба да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, СРС, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от И. И. И. срещу И. П. Т. искова
молба с вх. № 182022/31.08.2022 г., поради недопустимост на иска, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 47255/2022 г. по описа на Софийски районен съд, І-во ГО,
47-ми състав, поради връщането на исковата молба.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2