Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. Габрово, 01.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 353 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалба на „*****“
ЕООД – гр. Севлиево против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 10638 от 10.12.2019 година, издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна;
незаконосъобразна е, защото ПАМ не е съобразена с принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК. Развиват се доводи, че процесната ПАМ не отговаря на нито една от
целите, посочени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, както и на специфичните цели по ЗДДС; липсват мотиви относно
продължителността на срока на наложената ПАМ; сочат се обстоятелства, които
според оспорващото дружество обосновават приложението на чл. 28 от ЗАНН. Прави
се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 31/,
поддържа се жалбата, както и искането по същество за отмяна на оспорената
заповед, представя се списък на разноските /л. 41/. В първото по делото
заседание оспорващата страна навежда и доводи за нищожност на оспорената
заповед, основани на съдържанието на Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година
на Изпълнителния директор на НАП; оспорва констатациите на органите по приходите,
обективирани в Протокол за извършена проверка в обект от 05.12.2019 година,
като в тази връзка се твърди, че в процесния случай не се е стигнало до реална
продажба и това е причината да няма издаден касов бон.
Ответната страна Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито
съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт
/л. 32/, оспорва се жалбата, по същество
се прави искане за отхвърляне на оспорването, претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер за адвокатско възнаграждение, на която
претенция оспорващата страна възразява, че в случая възнаграждението следва да
бъде определено по реда на ГПК и Наредбата за заплащането на правната помощ.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 05.12.2019 година е била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за прясна риба, находящ се в гр. Севлиево и стопанисван от оспорващото дружество.
Според резултатите от проверката, материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, бланков № 0001912, от 05.12.2019 година /л. 16-18/, при извършена контролна покупка в 15:57 часа от орган по приходите на 1 брой прясна риба на стойност 3.50 лева, заплатена от органа /Т.Х. Р. – */ с банкнота от 5 лева и прието плащане от Д. С. Д. – продавач-консултант, не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. При проверката е констатирана и разлика между касовата наличност по междинен отчет - 437.45 лева /л. 20/ и фактическата наличност съгласно попълнен опис в размер на 628.50 лева /л. 19/, т.е. разлика в размер на 191.05 лева вповече, като от междинния отчет /л. 20/ е видно, че няма служебно въведени и/или изведени суми в касата. При проверката към Протокола е съставен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /л. 19/, като са приложени и отчети и фискални бонове /копие/ от наличното в обекта и работещо фискално устройство /л. 20-22/. Събрани са Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение /л. 23/ и Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице /л. 24/.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която да съдържа посочване на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС са формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.“ В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, наричана по-долу за краткост „Наредбата“. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, в относимата към процесния случай редакция от ДВ, бр. 26 от 2019 година, в сила от 29.03.2019 година, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“, т.е. при установено нарушение от вида на процесното, принудителна административна мярка се налага от административния орган без право на преценка дали да наложи мярката или не. Несъстоятелен е доводът на оспорващото дружество, че установените нарушения са формални такива. С неиздаването на фискална касова бележка за извършена продажба на стока приходите от продажбата са укрити и дължимият за продажбата данък върху добавената стойност и съответният корпоративен данък няма да бъдат внесени в бюджета, в което се изразява и вредата от деянието.
Доказателствено средство за правнорелевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 05.12.2019 година, а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредбата за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Установената в случая продажба на прясна риба в проверения търговски обект, за която не е издаден фискална касова бележка от фискалното устройство, е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, бланков № 0001912, от 05.12.2019 година е съставен в присъствието на управителя на оспорващото дружество, стопанисващо обекта, който е присъствал по време на проверката и е подписал протокола без искания, възражения и бележки. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради което е годно доказателствено средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира извършеното от оспорващата страна оспорване на Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, бланков № 0001912 от 05.12.2019 година досежно констатацията за извършена продажба на стока за недоказано. По делото са събрани свидетелски показания на органите по приходите, съставили процесния протокол, от които безпротиворечиво се установява, че служителката на НАП Т.Х. Р. – * е извършила контролната покупка, след което заедно със закупената стока напуснала търговския обект. Отвън бил другият служител на НАП – Р.Х.Х., който наблюдавал случващото се в обекта отвън, за да не будят подозрения. След описаното дотук, двамата служители на НАП влезли в процесния обект, при което започнала същинската част на проверката. Закупената преди това риба била върната в магазина, при което на свидетелката Т. Р. – * била възстановена стойността на покупката. От изложеното следва, че в случая е била осъществена реална продажба на стока, която продажба е следвало да бъде регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или на бележка от кочан с ръчни касови бележки.
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни“. Действайки при условията на оперативна самостоятелност относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30 дни, издателят на процесната заповед изрично е посочил, че продължителността на срока е съобразена с вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, както и със степента на обществената опасност на деянието. Изрично е посочено, че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, посочени в заповедта, както и с оглед осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика, като е взет предвид моментът на извършване на нарушението – преди православния празник Никулден, както и констатираната положителна разлика в касовата наличност /която според настоящия съдебен състав е индиция, че процесното нарушение не е единичен случай, макар и да се има предвид само датата на извършване на проверката/. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед не е в колизия с преследваната от закона цел, както и с принципа на съразмерност в административния процес, уреден в чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му - при тази уредба в ЗДДС, определянето на продължителност на принудителната административна мярка за първо нарушение за 14 дни не се явава несъразмерно по чл. 6 от АПК. Аргумент в подкрепа на гореизложеното за съразмерност на срока на мярката е и установената от органите по приходите разлика в паричните средства от касовата наличност, която разлика е коментирана по-горе.
Възражението на оспорващата страна за нищожност на оспорената заповед съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 /каквато е процесната/ се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП /л. 25/, според която определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС са директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Използваният в заповедта съюз „и“ не означава колективна компетентност на посочените в заповедта субекти, каквато е тезата на оспорващото дружество, а означава, че е налице изброяване на субектите, от което следва, че и директор на дирекция „Контрол“, и началник на отдел „Оперативни дейности“ може самостоятелно да издава заповед за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Такова тълкуване е в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, според която ПАМ се налага от орган /а не органи/ по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице /а не лица/, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за националната агенция за приходите, посочващ които са органи по приходите, както и в съответствие с граматическите правила.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10638 от 10.12.2019 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП /л. 25/, в писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с продължителността на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, направеното от на „*****“ ЕООД – гр. Севлиево оспорване верността на Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, бланков № 0001912 от 05.12.2019 година досежно констатацията за извършена продажба на стока.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „*****“ ЕООД – гр. Севлиево против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10638 от 10.12.2019 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД – гр. Севлиево с ЕИК ********** да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: