М О Т И В
И към присъдата по н.о.х.д. № 285/16 г. на РОС.
Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия К. П.П.
в това, че на
21.02.2015год., на
първокласен път І-5 Русе- Велико Търново, в района на км 43+500, в землището на
гр.Борово, обл. Русе,
при управление на МПС л.а. ”Ауди 80” с рег. № ***, нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно: по чл. 20, ал. 1, от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, като загубил управлението на л.а.; почл.16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на ППС е забранено: когато платното има две пътни
ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне” и по чл. 15, ал.1
от ЗДвП - „На
пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента“, като в платно за движение с две пътни ленти навлязъл в лентата
за насрещно движение, без да изпреварва или заобикаля и не се движил възможно
най- вдясно, при
което по непредпазливост причинил смърт на едно лице – Н. Г. М. и телесни повреди на
повече от едно лица - тежка
и средна телесни повреди
на П.Д.П., изразяващи се в загуба на слезката, разстройство на здравето,
временно опасно за живота и трайно затрудняване движенията на снагата за срок
повече от 30 дни, както и средни телесни повреди на две лица - Х.Л.П., изразяващи се в
трайно затрудняване движенията на снагата, десния горен крайник и двата долни
крайника за срок повече от 30 дни и на Т.Х.Г.- изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни - престъпление по чл. 343
ал. 4, вр. с ал. 3
б.“б“ пр. 1,
вр.
ал. 1 б."в", вр. с чл.342, ал.1 пр. 3
от НК, чл. 343г от НК и чл.
303 от НПК.
По делото са конституирани като частни обвинители
пострадалите П.Д.П. и Х.Л.П..
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението както
е внесено и иска налагане на ефективно наказание лишаване от свобода, както и
комулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление на МПС.
Частните обвинители поддържат обвинението и пледират за
ефективно наказание лишаване от свобода с налагане на комулативно предвиденото
лишаване от правоуправление.
Подсъдимият и защитникът му считат, че обвинението е
недоказано и предират за оправдателна присъда или при евентуално постановяване
на осъдителна присъда за отлагане на
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 66 ал. 1
от НК.
След като прецени и обсъди материалите по делото съдът
прие следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
е роден на ***г***. Има завършено средно образование.
Неженен. Работи като машинен оператор в „А. Л. Ф.“- Р.. Неосъждан. Правоспособен водач е на моторно превозно средство, категория "В"
от 09.07.2014г. До момента е санкциониран еднократно за
извършено нарушение на ЗДвП.
На 21.02.2015г., около 08- 08.30 часа, подсъдимият управлявал
автомобил л.а.“Ауди 80“ с рег.№***,
собственост на свидетелката Т.Г.,***- Велико
Търново. Пътувал от гр. Русе
за гр. Сливен заедно със свид. Г. и св. М.Г., като първата се возела до него на предна дясна
седалка, а втория - свид. Г.
бил на задна дясна седалка.
Около
09.00 часа автомобилът се наближил участъка между село Волово и град Борово, обл. Русе,
в района на км 43+500. Пътят
бил двупосочен, с по една лента за движение във всяка посока, разделени с
единична непрекъсната линия. Времето било с променлива
облачност, а пътят- влажен.
Подсъдимият
управлявал в автомобила
със скорост 73.8 км/ч.
По същото време
в отсрещната лента, посока Велико Търново- Русе, се движел л.а.“Мерцедес 200 Д“ с рег. № ***, управляван от
собственика му - свид. Х.П.. До него се возел свид. П.П.,
а на задната седалка- свидетелите Х.Т. и Н.
М.. Скоростта на движение на този автомобил била 56.6 км/ч. Зад
него се движел товарен автомобил „Мерцедес Вито“ с
рег.№***,
управляван от св. Д.Д.. В него пътували още свидетелите Н.К., Й.А., Н.Ж. и М.М., както
и Л.
М.,
и И.
М..
Непосредствено в района
на км 43+500 пътят правел завой - ляв по посоката, в
която се движел автомобилът на подсъдимия, а именно към
гр. Б. и десен за насрещно движещия
се автомобил, управляван от св. П..
На това място подсъдимият загубил управлението на л.а.“Ауди 80“ с рег. №***
и навлязъл в насрещната лента за движение. В това състояние забелязал
движещия се срещу него л.а.“Мерцедес 200 Д“ с рег. № *** и направил опит да предотврати сблъсъка с него,
насочвайки автомобила в своята лента за движение. При това автомобилът започнал да криволичи по пътя и подсъдимият не успял да го овладее. Едновременно с това възприелия
насрещно движещия се в неговата лента амтомобил с подсъдимия св. П. предприел намаляване на
скоростта, но не успял да предотврати сблъсъка. Двата
автомобила продължили да се движат един срещу друг докато настъпил челен удар между предните им леви части, като взаимното им
застъпване било около 1 метър.
След удара управлявания от подсъдимия лек автомобил “Ауди“ се
завъртял на 60 градуса и изминал около 2 метра, като спрял косо, напречно на
пътя, с по-голямата си част в лентата за насрещно движение. Лекият автомобил “Мерцедес“ се завъртял на 40 градуса и спрял в десния за
неговото движение банкет.
Вследствие
на сблъсъка пострадалата Н. Г.
М.
получила травма на гръбначния стълб, наложила оперативна интервенция. В резултат на това се залежала, което създало условия за забавяне
на кръвния ток и за образуването на тромботични запушалки. Това довело до остра десностранна сърдечна недостатъчност, дължаща
се на запушване на белодробните артерии от тромби, в резултат на което на
27.03.2015г. тя починала. Смъртта й съгласно
заключението на надлежно приетата и неоспорена съдебномедицинска еккспертиза е в пряка
причинно-следствена връзка със станалото ПТП.
В резултат на така настъпилото пътнотранспортно произшествие били причинени и
множество телесни повреди на пътуващите в двата автомобила лица, както следва:
Х.Л.П.
получил счупване на гръдната кост и четвърто ребро вдясно, многофрагментни
счупвания на двете коленни капачета и счупване на дясна лъчева кост, наложили
метална остеосинтеза, счупване на десните трансверзални израстъци на първи и
втори поясни прешлени. Това довело до трайно
затрудняване движенията на снагата, десния горен крайник и двата долни крайника
за срок повече от 30 дни.
П.Д.П.
получил счупване на трето и четвърто ребра вдясно и на шесто, седмо, осмо,
девето, десето, единадесето и дванадесето ребра вляво, счупване на гръдната
кост, разкъсване на слезката, наложило оперативното й отстраняване, колекция на
кръв в гръдната стена и коремната кухина, счупване на десния напречен израстък
на първи поясен прешлен. Това довело до загуба на слезка,
трайно затрудняване движенията на снагата за срок повече от 30 дни и
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Т.Х.Г.
получила счупване на четвърта предкиткова кост на лявата ръка, довело до трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни.
Освен описаните
телесни повреди, характеризиращи се като 1 тежка и множество средни, в резултат
на ПТП били причинени и необхванитите от
процесния престъпен състав леки телесни повреди на останалите лица в двата
автомобила Х.П.Т., получила охлузвания на лявата подбедрица, довели
до болка и страдание и М.Х.Г.,
получил разкъсано-контузни рани на лицето, главата и пети пръст на лявата ръка,
охлузвания и повърхностни наранявания на лицето, двете ръце и двете подбедрици, представляващи временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Подсъдимият
също получил множество увреждания - супракондилно
счупване на дясна бедрена кост и счупване на медиалния малеол на лява
голямопищялна кост, наложили метална остеосинтеза, счупване на левия
ацетабулум, разкъсано-контузна рана на брадата. Това довело
до трайно затрудняване движенията на двата долни крайника за срок повече от 30
дни.
Съгласно заключенията на основното и допълнителната автотехнически по
делото причината
за настъпване на произшествието е навлизането управлявания от подсъдимия автомобил ”Ауди 80” с рег. № *** в насрещната лента за движение. В създадената ситуация то било непредотвратимо чрез спиране или друга
маневра. Произшествието е можело да се предотврати,
ако подсъдимият е управлявал
автомобила по такъв начин, че да не навлиза в частта от пътя, предназначена за
насрещно движение.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и
котегоричен начин събраните по делото доказателства, вкл. горепосочените в хода на изложението:
показания на свидетелите Й.А., Н.Ж., Н.К., Д.Д., М.М., Д.Д., Т.Г.,
М.Г., П.П., Х.П., Х.Т.,
писмени
доказателства и доказателствени средства - протокол за
оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства,
фотоалбуми, докладни записки, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, автобиография, справка за съдимост, справка от Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР за нарушител по ЗДвП, скица на място на ПТП, препис -
извлечение на акт за смърт и удостоверение за наследници на Н.
М.,
документи за собственост на МПС и др.
съдебномедицински експертизи, автотехническа
експертиза и допълнителна автотехническа експертиза.
Поддържаната от подсъдимия защитна теза, че гореописаното процесно
неправилно движение на управлявания от него автомобил, причинилото процесното пътнотранспортно
произшествие, се дължи на техническа повреда на автомобила
не намира опора, а изцяло се опроверкава от доказателствената съвкупност по
делото, поради което съдът не я възприе. Така
съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза, надлежно
изследвала обстоятелствата по делото относими към тази хипотеза,
от една страна липсват
каквито и да било обективни признаци по
лично изследвания и огледан от експертите автомобил, като повреди, липсващи части или други обективни находки, сочещи на вероятност от повреда по
кормилната уредба или ходовата част преди процеснотопътнотранспортното
произшествие, които да са били от естество да предизвикат такова отклонение
в движението му.
От друга страна експертизата е установила, че
гореописания начин
на движение на автомобила с подсъдимия непосредствено преди настъпилата
кастастрофа и съществуващите на
местопроизшествието следи, непротиворечиво установени
от свидетелите по делото и протокола за оглед на местопроизшествието,
изключват възникване
на внезапна повреда както на кормилната уредба, така и на външния кормилен
накрайник, свръзващ съответното колело и кормилната уредба. Това е така, защото от
една страна установеното от свидетеля очевидец Д. /съгл. горното шофьор на
горепосочения микробус движещ се след автомобила „Мерцедес“ на пострадалия П.
също насрещно на автомобила с подсъдимия/ съгласно заключението не може да възникне
при повреда в кормилната уредба, тъй като такава повреда би довела до рязко
отклоняване встрани но по постоянна крива, криволиченето може да стане и е
доказателства, че автомобилът се е поддавал на управление с волана, при
въртенето на който от водача наляво и надясно се е получило криволиченето. От
друга страна експертизата установява, че ако е имало прекъсване на връзката
между предно колела и кормилната уредба при накрайника към него, то би
настъпило рязко завъртане на такова колело встрани, като при нормално /без
повреда/ завъртане на колелото до 18-19 градуса, при такава повреда колелото
може да се завърти до перпендикулярно положение - на 90 градуса. При такова
положение би възникнало широка следа от триенето на гумата върху асфалта при странично
влачене на такова колело. Такава следа на местопроизшествието липсва.
Обстоятелствената част на обвинението
не съдържа твърдение за поднасяне на автомобила поради мокър и хлъзгав път, липсват
и такива данни по делото, поради което доводите
на защитата на подсъдимия за по-различно движение на автомобила при такова
поднасяне са неотносими. Поставения на обсъждане в тази връзка въпрос за
причината за такова неправомерно движение на подсъдимия принципно е извън кръга
на относимите към предмета на доказване /визиращите процесните съставомерни
признаци/ факти и обстоятелства, особено при непредпазливите престъпления, а
евентуалното й значение за тежестта на санкцията не означава че винаги следва
/или дори е възможно/ да бъде установявана.
Най-сетне не намират опора и възраженията в защитната теза относно причинно-следствената връзка между процесното
пътнотранспортно произшествие и настъпилата впоследствие смърт на пострадалата
Н. Г. М.. Тази връзка е установена по несъмнен и категоричен начин по делото
като фактология и като медикобиологична специфика въз основа на гласните доказателства
и приетата съдебномедицинската експертиза. Както се изложи, полученото от тази пострадала при процесната
кастрофа травматично увреждане на гръбначния стълб е наложило оперативна интервенция
и последвалото залежаване, което пък и довело до забавяне на кръвния поток и
образуване на троботични запушалки, до степен на запушване на белодробните
артерии от тромби и в резултат - до десностранна сърдечна недостатъчност и
смърт. Видно от приложената епикриза пострадалата е била настанена веднага след
процесната катастрофа в МБАЛ-Русе, без спомен за случилото се, с оплаквания от
болки в главата и врата и не можела да движи долните си крайници. След КТ и ЯМР
на торакален сегмент с данни за хематомиелия на ниво Тн3-4 и данни за
епидурален спинален хематом била изпратена
към КНХ на УБМАЛ „Царица Й.“***, където била извършена операция на
гръбтначния й стълб с премахване на хематома, пластика на дурата, възстановяване
целостта на трети и четвърти – гръдни – прешлени на гръбначния стълб и стабилизация
с две ламинарни куки. Установено е съпътствуващо заболяване артериална
хипертония, а при аутопсията от вещото лице – генерализирана атеросклероза.
Вещото лице установява, че при този вид лечение пративосъсирващото лечение
е задължително и според него е провеждано въпреки че не е изрично посочено
/както впрочем и въобще подробния комплекс от основни и съпътствуващи
медицински действия, средства, професионални похвати и медикаменти, които
никога не се описват при посочване че е извършена определен вид операция/.
При тази установеност процесната обективно съществуваща причинно следствена
връзка всъщност е безспорна.
Доводите на защитата на подсъдимия относно прилагането или не на
противосъсирващи лекарствени средства, при които би се избягнало тробозирането
и запушването на артериите, респ. сърдечната недостатъчност и смърт са
неоснователни.
На първо място рутинна в правната теория и практиката на съдилищата е
постановката, че възможността за по-вече или по-малко успешна медицинска
интервенция по отношение причиненото на постпрадалия телесно увреждане,
съвместимо или не с живота му, е без значение за обективния факт, че това
увреждане е в причинно следствено връзка с деянието на причинилия го. При
надлежно установена обективна връзка между причиненото телесно увдреждане и
настъпилбата след това смърт възможността за преодоляване на вредоносната
съставомерна последица при по-успешна /или въобще приложена/ медицинска помощ е
от значение единствено за тежестта на евентуалната санкция на дееца. Вещото
лице е разяснило, че образуването на кръвни тробми при такива травми и операции
е нещо обичайно, следователно това е нормална, типична последица от причиненото
на пострадалата увреждане и последвалото операцията залежаване. За разлика от
него прилагането или не на противокръвосъсирващи средства, както и всички други
извършени, е извън причинно следствения процес чието начало е поставено с
причиняването на телесното увреждане на пострадалата в резултат на действията
на подсъдимия, също както и всички други действия по оказаната и медицинска
помощ. Безспорно е че пострадалата би починала без извършената оперативна
интервенция с полуния катастрофата вътрешен кръвоизлив и два повредени прешлена
на гръбначния стълб.
От друга страна, по делото липсват данни да е имало твърдяните от защитата
на подсъдимия опущения при лечението на пострадалата - вещото лице е разяснило,
че прилагането на противокръвосъсирващи средства при медицински операции като
процесната е задължително и неописването им изрично в приложената медицинска
документация /както впрочем и изчерпателното детайлизиране на всички останали
основни и съпътствуващи действия на медицинския персонал в хода на цялото
лечение/ не означава, че са били пропуснати. Ето защо доводът, освен принципно
неоснователен, и конкретно за случая фактически не намира опора в
доказателствата по делото.
При тази фактическа установеност съдът прие следното
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По описания начин подсъдимият, на 21.02.2015 год., на път І-5 Русе-Велико Търново, в района на км 43+500, в
землището на гр.Борово, обл. Русе, при управление на МПС л.а.“Ауди
80“ с рег. № ***, в платно с двупосочно движение, загубил управлението на управлявания автомобил и без да изпреварва или заобикаля други пътни превозни средства или препятствия на пътя навлязъл в лентата за насрещно движение С тези си действия нарушил правилата за движение по пътищата, прогласени от законовите разпоредби кактно следва:
по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, гласящ, че „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“,
по чл.16 ал.1 т.1
от ЗДвП - „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: когато
платното има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне” и
по 15 ал.1 от
ЗДвП, според която „На пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента“.
Като пряка и непосредствена последица от тези
негови нарушения възникнало ПТП, при което били причинени: смърт на Н. Г. М. и
телесни повреди на повече от едно лица - тежка и средни телесни повреди на П.Д.П.,
изразяващи се в загуба на слезката, разстройство на здравето, временно опасно
за живота и трайно затрудняване движенията на снагата за срок повече от 30 дни,
както и средни телесни повреди на две лица - Х.Л.П., изразяващи се в трайно затрудняване
движенията на снагата, десния горен крайник и двата долни крайника за срок
повече от 30 дни и на Т.Х.Г.- изразяваща се в трайно затрудняване движенията на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Обстоятелството,
че е настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на три лица обуславя наличието
на квалифицирания състав по чл. 343 ал. 4 от НК.
Доводите на защитата на подсъдимия за отпадане на
съставомерния тежкоквалифициращ признак „причиняване на смърт“ и съоветно
прилагане на по-леката квалификация по чл. 343 ал. 3 от НК не намират опора в данните
по делото и закона. Изложиха се съображения, че макар и
смъртта на Н. М. да е
настъпила на много по-късен етап, тя се намира в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с
процесното деяние на подсъдимия, последното е условия без което тази смърт не
би настъпила, причинявайки горепосоченото травматично увреждане на гръбначния й
стълб и последващото развитие довело до летален изход.
Обстоятелство, че смъртта е настъпила на 27.03.2015 г. не се
отразява на датата на консумирането на престъплението. Настъпването на тази последица е пряк резултат от процесното деяние, а самото то е извършено в момента на причиняване на ПТП. Престъплението е довършено именно в този момент. Степента
на телесните увреждания и последвалата смърт се отразяват единствено на
правната му квалификацията.
От субективна страна подсъдимият е осъзнавал обстоятелствата визиращи
съставомерното му деяние, дължимото от него поведение и възможните последици от
неспазването му - че е водач на МП, че следва да управлява автомобила в
съответствие с правилата по ЗДвП, които е познавал като правоспособен водач на
МПС, при отчитане на всички особености на пътните условия обстановка и че
предвид спецификата на управляваното моторно превозно средство като физическо
тяло с голяма маса и твърдост, движещо се несравними с човешката физика скорост
и инерция неспазването на тези правила може да доведе до значителни материални
щети, телесни повреди или смърт на хора. Престъплението е извършено виновно, при
състаномерната форма на вина “непредпазливост”, тъй като не е
предвиждал настъпването на съставомерните общественоопасни
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съображенията на защитата на подсъдимия, че по делото не била установена
причината за процесния неправомерен начин на движение на подсъдимия, са
неотносими към въпроса за съставомерността на деянието му. Тази причина е без
значение за консумирането на престъплението, тъй като не е обхваната от
съставомерните признаци /освен при вменяване на евентуален умисъл, каквото по
делото липсва/. Евентуално при установяване на конкретна такава би повлияла на
тежестта на дължимата от дееца санкция, в позитивна или негативна насока.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна
подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл.343 ал.4, вр. с ал. 3
б.“б“ пр.1, вр. с ал.1,
б."в", вр. с
чл.342, ал.1 пр. 3 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства,
липсата на минали осъждания, младата възраст, получените собствени увреждания в
резултат на ПТП, очевидната му трайна социализация като работещ и
каквито и да било асоциални прояви човек, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства - наличието на
множество други телесни повреди извън тези, обуславящи правната квалификация на
престъплението, както и високия ръст на пътнотраспортните престъпления в
страната. При значителен превес на първите
съдът възприе тезата на обвинението е намери за нооснователна тази на
защитата и
определи размера на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода
значително под следния и близо до
минималния, установени в закона, а именно четири години.
Комулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление съдът
определи в размер на шест години. При определянето на този размер, по-висок от
искания от държавното обвинение, съдът съобрази, че от една страна това
наказание не засяга първостепенно за всеки човек право, каквото е личната му
свобода с всичките и компоненти и аспекти. От друга страна, обаче, то следва да
обслужи и и от естество да постигне целените от законодателя съгл. чл. 36 от НК
промени в неговото и на останалите членове на обществото съзнание и начинна
живот, а именно: извършителят на престъплението да се поправи и превъзпита към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху
него, вкл. до степен да се отнеме възможността му да върши други престъпления, а
върху останалите членове на обществото това
наказание да въздействува възпитателно и предупредително.
При така определения размер на наказанието на подсъдимия отлагането на
изтърпяването му при условията по 66 ал. 1 от НК поначало е запретено от
законодателя съгл. изричния текст на разпоредбата.
Причини
за извършване на престъплението - неспазване на
правилата за движение по пътищата.
Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: