ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер І-5
03.01.2019 г. град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, граждански въззивен състав,
На трети
януари през две хиляди и деветнадесета
година,в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена Върбанова
2/мл.с.Марина Мавродиева
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова ч.гр.д. № 1943 по
описа за 2018 г. на Окръжен
съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК вр. чл.538 ГПК .
Образувано е по повод частната жалба на Р.А.К. с ЕГН ********** от гр.А.,ул.“К.“№**,Община-А., против определение № 926/14.12.2018г.,постановено по ч.гр.д.№ 1073/2018г.
по описа на РС-Айтос.
Със същото определение районния съд е оставил без
уважение молбата на Р.К. в качеството й
на настойник на Е.Я.К. , за даване разрешение по реда на чл.165 ,ал.4 СК вр.
чл.130,ал.4 и 5 СК, за извършване на
следните сделки с недвижим имот както следва: 1/ замяна на 1/6 ид.част от собствеността на поставената под пълно запрещение Е. Я.К. от тавански етаж на триетажна масивна
жилищна сграда, построена на основание отстъпено право на строеж върху общински
УПИ ХІІІ-4054 ,кв.229 по плана на гр.А. с административен адрес:гр.А.,ул.“К.“№**,като частта бъде получена от Н. Я. Ч., а
в замяна Н. Я. Ч. прехвърли на поставената под пълно запрещение Е.Я.К. 1/3
ид.част от приземния етаж на същата сграда и 2/прехвърляне от поставената под
запрещение Е.Я.К. на 2/3 ид.части от
приземния етаж от гореописаната масивна
жилищна сграда на Р.А.К. срещу
задължение на последната да поеме задължението за издръжка и гледане на
прехвърлителката Е.К..Първоинстанционният съд е счел, че с предложената сделка
за замяна/първата сделка/ се стига до забранен от закона резултат, тъй като от
представените с молбата удостоверение за технически характеристики и копие от
проект на жилищната сграда ставало ясно, че соченото „таванско помещение“
всъщност представлявало подпокривно
пространство-т.е. обща част на триетажната сграда, а не самостоятелно
обособен обект на правото на собственост
от същата сграда,който да може да бъде предмет на прехвърлителни сделки.Досежно искането за даване на разрешение за втората сделка районният съд е счел, че би
могъл да го уважи само при условие, че е уважил искането за разрешение за
първата сделка, с оглед на което е оставил без уважение молбата за даване на
разрешение за втората сделка.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение било
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се моли неговата отмяна и
уважаване на молбата с исканите разрешения за
сключване на сделки от поставеното под пълно запрещение лице чрез
неговия настойник. На първо място се сочи, че съдът не следвало да обсъжда
въпроса –дали таванското помещение/ подпокривното пространство/ представлява
самостоятелен обект, с който може законосъобразно да се извършват
прехвърлителни сделки, а следвало само да се проследи- дали предлаганата
сделка/замяна/ е в интерес на представляваната-поставената под пълно запрещение
Е.К.. На второ място се изтъква, че от приложените към молбата до РС-Айтос нотариални актове се
установявало, че таванът вече няколко пъти бил предмет на прехвърляне;
таванският етаж не бил жилищен обект, но не бил и обслужващо помещение, като от
удостоверение за характеристиките на сградата се установявало, че таванът е
обитаем, имал вътрешни стълби, площадка , коридор и три складови
помещения,поради която причина бил деклариран отделно в данъчната оценка и не
бил включен като прилежаща част към етажите в сградата.Изтъква се, че районният
съд не разгледал по същество искането за
разрешение за втората сделка,макар да оставил същата без уважение, като
жалбоподателката излага мотиви за това,
че с тази сделка щели да бъдат задоволени интересите на поставената под пълно
запрещение Е.К..
Жалбата е подадена в срока по чл. 538, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,частната
жалба е неоснователна, като на основание чл.278,ал.4 ГПК вр. чл.272 ГПК съдът
препраща към мотивите на районния съд,изложени в обжалваното определение , като по този начин
ги прави свои мотиви без да е необходимо да преповтаря фактическите
обстоятелства по делото и изтъкнатите
правни доводи,които изцяло споделя.
С оглед заявените в частната
жалба съображения обаче следва да се посочи
само следното:
Съгласно чл. 533 от ГПК съдът е длъжен служебно да
провери дали са налице условията за издаване на искания акт.
В случай, че съдът констатира,
че сделката, за която се иска разрешение по реда на чл. 165,ал.4 СК вр. чл.
130,ал.3 и чл.130,ал.4,изр.1 СК, е с невъзможен предмет,какъвто е настоящия
случай предвид неустановяване
съществуването на самостоятелен обект,годен да бъде обект на прехвърлителна
сделка,съдът не следва да пристъпва към изследване на специалните изисквания,
визирани от законодателя с цитираните по-горе разпоредби от СК, а именно: дали
исканите сделки са в интерес на представляваната-поставената под пълно запрещение Е.К..
Това е така, тъй като за
да е в интерес на представлявания
сделката, за която се иска разрешение от
съда,същата сделка следва да е позволена и разрешена от закона, каквото
в случая безспорно не е налице.
От описанието в представеното
от молителката Удостоверение за
техническите характеристики на жилище в 3-етажна масивна жилищна сграда в УПИ ХІІІ-4054,кв. 229,издадено на
29.11.2018г. от лицензиран оценител е
видно, че сградата се състои от приземен,първи и втори жилищни етажи, както и
подпокривно пространство. Относно подпокривното
пространство с ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че
ако представлява само пространство /обем/ между последната етажна плоча и
покрива, то е обща част по естеството си;общите части не могат да бъдат предмет
на самостоятелна валидна сделка.Този извод се налага категорично, тъй като по
делото от заинтересованото лице не са
представени надлежни писмени доказателства, установяващи, че подпокривното
пространство е с обособени отделни помещения и че
същото отговаря на строителните правила и норми за самостоятелен обект на
собственост.
Обстоятелството, че в
представените от молителката нотариални актове ,установяващи прехвърлителни
сделки с отделни обекти от процесната
сграда , е упоменат „таван“, както и декларирането на такъв пред данъчните
органи, при липса на надлежни писмени
доказателства,доказващи съществуването на самостоятелен обект на собственост съгласно изискванията на строителните правила
и норми,води единствено до категоричния извод, че е налице подпокривно
пространство, което като обща част съгласно нормите на чл.38 ЗС и сл. не може да бъде обект на валидна разпоредителна
сделка.
По изложените съображения и
препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК
настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, което налага
потвърждаване на обжалваното определение.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
926/14.12.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 1073/2018г. по описа на Рс-Айтос.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.мл.с.