Определение по дело №482/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40457
Дата: 7 октомври 2024 г. (в сила от 7 октомври 2024 г.)
Съдия: Ива Анастасиос Анастасиадис
Дело: 20231110100482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40457
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110100482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 230 и чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от *****************, представлявана от министъра
на земеделието, против „****************“ АД, ЕИК **********, с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за ползването без правно основание на
поземлен имот /земеделска земя/ с идентификатор № **********, находящ се в с. М.,
община Х., област В., местност „*********“.
С определение № 3930 от 30.01.2023 г., съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
предвид наличието на спор по гр.д. № 1274/ 22 г. на РС – К., относно собствеността на
имота, за ползването на който се претендира обезщетение, е спрял настоящото производство
до приключването на преюдициалния спор с влязъл в сила съдебен акт.
Във връзка с постъпило от РС – К. писмо, съдът констатира, че производството по гр.
д. № 1274/ 22 г. на РС – К. е приключило с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 217/
11.04.2023 г., потвърдено с Решение № 102/ 25.02.2024 г., постановено по в.гр.д. 434/ 2023 г.
по описа на ОС – В., поради което и с оглед отпадане на пречките за движението на
настоящото производство, съдът намира, че производството по делото следва да бъде
възобновено.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Искането на ищеца за изслушване на съдебно-оценителска експертиза следва да бъде
уважено.
В срок ответникът е направил искане по чл. 219 ГПК за привличане като трето лице -
помагач по делото Е.П.С., продавач на процесния имот поземлен имот и лизингополучател
по договор за финансов лизинг. Съдът намира, че искането следва да бъде уважено, тъй като
при уважаване на иска, в полза на ответника биха могли да възникнат вземания срещу това
лице, предвид наличните между тях договорни правоотношения.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК и чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. 482/ 23 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
1
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК, като трето лице - помагач на страната
на ответника, Е.П.С., ЕГН **********, с адрес, посочен в отговора на исковата молба.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните с исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза за отговор на следната
задача: да изчисли пазарния наем за имота за стопанските 2019/2020 г. и 2020/2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400,00
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Ц..
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 05.12.2024 г. от 10:20 ч., за
когато да се призоват страните и вещото лице Ц..
На страните да се връчи препис от определението, а на новоконституираното трето
лице - помагач да се изпрати и препис от отговора на исковата молба и доказателствата към
него.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 9584,20
лева, представляваща обезщетение за ползването без правно основание на поземлен имот с
идентификатор № **********, находящ се в с. М., община Х., област В., местност
„*********“, и представляващ земеделска земя, за периода 2019/2020 г. и 2020/2021 г. –
стопански години, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба пред
съда – 26.09.2023 г., до погасяването.
Ищецът, *****************, твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор № **********, находящ се в с. М., община Х., област В., местност
„*********“, представляващ земеделска земя, трета категория, с начин на ползване – нива, и
с площ от 35236 кв.м. Сочи, че недвижимият имот е придобит с договор за замяна на
недвижими имоти № *********** г., сключен между министъра на земеделието и храните –
от една страна, и И.Т.Г. и П.Т.Г. – от друга страна. Поддържа, че след придобиването на
имота от Държавата заменителят И.Г. е сключил договор за аренда за него, като
впоследствие през 2018 г. наследниците на последния са го продали на Е.Д.С., който пък от
своя страна го е прехвърлил на ответника през 2019 г. по силата на договор за покупко -
продажба, обективиран в нотариален акт № 177/ 19 г. Излага довод, че сключените договори
за покупко – продажба са действителни, но не са породили вещнопрехвърлителен ефект по
отношение на купувачите по тях, доколкото последните са придобили правото на
собственост от несобственик. Сочи, че от сделката през 2019 г. до депозиране на исковата
молба, ответникът е ползвал процесния имот без правно основание, като по този начин е
лишил ищеца от правото да реализира доходи от него, като го отдаде под аренда, които
доходи остойностява на сума в размер на 9584,20 лева за периода 2019/2020 г. и 2020/ 2021 г.
– две стопански години. Сочи, че с тази сума ответникът се е обогатил за сметка на
Държавата неоснователно. Моли съдът да присъди обезщетение в посочения размер, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал.1 ответникът, „****************“ АД, оспорва исковите
претенции по основание и размер. Сочи, че владението и ползването на земеделската земя
се осъществява от трето за спора лице – Е.П.С., по силата на договор за обратен финансов
лизинг. Излага твърдения, че дружеството е сключило с Е.П.С. на 29.06.2016 г. договор за
финансов лизинг на земеделски земи за процесния поземлен имот, индивидуализиран в
приложение А14 от 02.04.2019 г. към договора, по който продавач по сделката и
лизингополучател е третото лице С., а купувач е ответното дружество, като по силата на
2
договора, дружеството, след като е придобило собствеността върху имота, незабавно е
предоставило на лизингополучателя ползването на имота, ведно с правото да получава
всички наеми и ренти по действащи договори за наем и аренда върху лизинговата земя.
Поддържа, че не е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване, доколкото
фактическото ползване на имота се е реализирало само и единствено от лизингополучателя
Е.С., а за дружеството - ответник липсват реални имуществени ползи от имота, тъй като
последното не е получавало никакви аренди плащания. Сочи, че е получавало единствено
лихви и такси по договора за финансов лизинг на земеделски земи, които не са приходи от
ползването на имота, а възнаграждение за предоставеното финансиране на
лизингополучателя. Сочи, че земята, включително през процесния период, е била предмет на
договор за аренда, сключен приживе между заменителят И.Т.Г. и ЕТ
„**************************“, за 10 стопански години, считано от 01.10.2012 г. до
01.10.2022 г., с договорено арендно плащане в размер на 1057 лева или 30 лв. на декар, като
в този смисъл държането на имота се е осъществявало единствено и само от арендатора ЕТ
„**************************“, който е засаждал култури и е получавал добиви от него.
Поддържа, че Държавата не е имала намерение да използва имота и в този смисъл няма как
да е била лишена от сигурно увеличаване на активите си. Оспорва размера на исковата
претенция като сочи, че същата не кореспондира с действителните пазарни цени, като
твърди, че за база за определянето на размера на обезщетението следва да се вземе
средномесечния пазарен наем на земя със сходни характеристики. Моли съдът да привлече
като трето лице - помагач лизингополучателя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота, който за процесния период
се е ползвал от ответника, както и стойността на пазарния му наем за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже наличие на правно основание за ползване на
имота, което да е противопоставимо на ищеца, или че е погасил задължението си, за което
обстоятелство не сочи доказателства.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3