Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 09.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
осми юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова и прокурор Радослав Стоев, разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 412 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация
чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на "Б.Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище ***, поради липсата на
вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че
на 20.11.2019 г. било вписано заличаването на К.Х.като управител на търговско
дружество "Б.Б." ЕООД, ЕИК *****, със
седалище *** и едноличен собственик на капитала му. Така в продължение
на период от време, надхвърлящ повече от 3 месеца, дружеството останало без
вписан управител, което изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало
прекратяване на дружеството.
При това положение ответникът-юридическо лице
няма как да бъде представлявано в настоящото производство, затова, на основание
чл. 29, ал. 2 ГПК, на ответника е предоставена правна помощ, като по делото е
постъпило уведомително писмо от САС, видно от което за процесуален представител
е определена адвокат А.Г.П., която е назначена и й е връчен препис от исковата
молба за отговор в 1-месечен срок. В депозирания такъв счита иска за допустим,
но неоснователен, тъй като правноорганизационната форма на дружеството – ЕООД
обуславяла възможност дружеството да се представлява от едноличния собственик
на капитала - К.Х., поради което заличаването на последния като управител не
препятствало осъществяването на търговска дейност от "Б.Б." ЕООД, ЕИК
*****, със седалище ***.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
По
делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество "Б.Б." ЕООД, ЕИК *****, е капиталово
търговско дружество с вписан капитал от 5000 лева, притежаван от едноличния му
собственик К.Х., като не са налице данни за вписван/и управител/и, след
извършеното с вписване № 20191120144441 заличаване именно на едноличния собственик,
вписан като управител К.Х..
Справка
в търговския регистър по партидата на дружеството установява, че към
предявяване на исковата молба, така и към приключване на устните състезания по
делото не е извършено вписване на нов управител на дружеството.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл.
155, т. 3 ТЗ.
Искът
на Прокуратурата на Република България, е основателен.
Съгласно
чл. 155, т. 3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско дружество
може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца
няма вписан управител.
Всяко търговско дружество е правен субект,
който обаче формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се
представлява от управителя, който осъществява и оперативното му ръководство. С
вписаното заличаване на К.Х.като
управител на дружеството е осъществен фактът, предвиден в хипотезата на
посочената правна норма – дружеството няма вписан
управител, като това фактическо състояние е продължило много повече от три
месеца – от 20.11.2019 г. до приключване на устните състезания в
производството. При това положение дружеството не може да волеизявява,
съответно не може да бъде участник в търговския оборот и съществуването му е
безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде извършена процедура по
ликвидация. Законът се интересува от създаденото обективно състояние на липсващ
управител, което е продължило повече от три месеца, за да бъде приложена
най-тежката санкция – прекратяване на търговеца.
Доводите
в отговора на исковата молба, че едноличният собственик на капитала К.Х.следва
да се счита за управляващ дружеството, са принципно верни, но въпреки това не
обуславят неоснователност на предявения иск.
В
решение № 52 от 20.06.2017 г. по т. д. № 3631/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
е разяснено, че в чл. 135 ТЗ законодателят императивно е посочил задължителните
и необходими органи за всяко търговско дружество, правно и структурно обособено
в ООД. Следователно нито в дружествения договор на ООД, нито в учредителния акт
на ЕООД могат да бъдат предвиждани други органи, извън изрично определената от
ТЗ негова органна структура. Като върховен колективен орган на ООД общото
събрание на съдружниците е единствено оправомощено да избира останалите му
органи - задължителни и факултативни. По силата на разпореденото от чл. 147,
ал. 2 ТЗ въпросите, възложени в компетентност на ОС при ЕООД, се решават от
едноличния собственик на капитала му. Не съществува спор в съдебната практика и
правната доктрина, че разпоредбата на чл. 147, ал. 2 ТЗ е относима както за
едноличен собственик на капитала - ФЛ, така и за ЮЛ - едноличен собственик на
капитала на ЕООД. От анализа на сочената разпоредба следва, че на едноличното
търговско дружество с ограничена отговорност са присъщи както органовата
структура, характерна за многочленното ООД, макар с известна модифицирана от
специфичността му, вътрешна организация, така и всички правомощия на общото
събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1 ТЗ, но възложени на едноличния
собственик на капитала му. Последният за разлика от общото събрание на
съдружниците в ООД, което безспорно не разполага с представителни функции и
възможност за извършване на представителни действия за юридическото лице, е не
само с компетентност на ОСС, но съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ, може да е
едновременно и управител на ЕООД. Следователно в тази хипотеза едноличният
собственик на капитала на функциониращо в еднолична форма търговско дружество
притежава две качества - на лице, което волеизявява като върховен орган (ОСС) и
което е и управител на това търговско
дружество (чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ).
Законовата
уредба обаче е приложима доколкото в устройствения акт на дружеството не е
предвидено друго. В случая, в обявения по партидата на дружеството устойствен
акт изрично в т. 11.2 е предвидено управителите/управителят да е орган на
дружеството, който се назначава от едноличния собственик на капитала. След като
в учредителния акт е прието изрично в т. 19 от учредителния акт дружеството да
се представлява само от назначен/и управител/и, то само този управител
притежава законна представителна власт спрямо дружеството, но не и едноличният
собственик – с учредителния акт той е определил орган, който да представлява
дружеството и това негово волеизявление в учредителния акт дерогира общата
разпоредба на чл. 147 ТЗ, която е диспозитивна.
В
този смисъл е определение № 1073/30.11.2012 г. по ч.т.д. № 484/2012 г. на ВКС,
в което е прието, че разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ е ясна и не се нуждае от
тълкуване. Според същата дружеството, което е правно и организационно обособено
в ЕООД се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала лично
или чрез определен от него управител. Представителството е предвидено
алтернативно и след като едноличният собственик на капитала е определил
управител на това дружество, това означава, че той се е лишил от правото си да
го представлява.
С
оглед изложеното, едноличният собственик на капитала няма
как да се счита овластен да управлява "Б.Б." ЕООД, ЕИК *****, тъй като това би противоречало на
устройствения акт. Дори да се приеме противното, при всички случаи това лице
следва да бъде вписано в търговския регистър, за да са наясно всички трети
добросъвестни лица кое конкретно физическо лице представлява търговеца. Такова
вписване обективно не е извършено, а чл. 119, ал. 2 ТЗ изрично предвижда
в регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4
(само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115, които се обявяват. Именно т.
2 на чл. 119, ал. 1 ТЗ изисква да е назначен
управител или управители на дружеството, което предпоставя вписването на този
управител, за да се постигне целеното от чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ оповестително действие
на вписването. Именно липсата на извършено вписване на конкретно лице, което да
осъществява управителните и представителни функции по отношение на "Б.Б."
ЕООД, ЕИК *****, е основание за неговото
прекратяване, още повече, че едноличният собственик на капитала му е същото
това физическо лице, което е заявило заличаването си като управител. Така решение
№ 760 от 29.03.2019 г. по т. д. № 772/2019 г. на САС.
В
настоящото производство не е допустимо да се обсъжда валидно ли е осъществено
заличаването на управителя К.Х.въз основа на негово едностранно уведомление,
отправено до дружеството. В случай, че вписването на заличаването му е порочно,
това може да бъде установено само в специално производство с предмет иск с
правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, като до уважаването на такъв
иск с влязло в сила съдебно решение вписаното обстоятелство се счита валидно
осъществено и съдът е длъжен да го зачете. А причините, поради които
едноличният собственик не е вписал нов управител на свое място, са изцяло
ирелевантни за спора. Достатъчен е фактът, че в публичния регистър е вписано
заличаването на управителя К.Х., който е и едноличен собственик на капитала.
Точно едноличният собственик в резултат на недобросъвестно
упражняване на правата си на управител и на едноличен собственик на капитала
създава предпоставки за увреждане правата на третите лица (създаване неяснота
кой представлява търговеца) чрез реализираното вписване на собственото си
заличаване като управител. Същият К.Х.е
имал достатъчно време да избере нов управител или да измени устройствения акт
на дружеството като възложи представителството на едноличния собственик на
капитала. От своето недобросъвестно поведение К.Х.не би могъл да черпи
благоприятни правни последици и в правния мир да бъде продължено съществуването
на създаден от него нов правен субект, който е в невъзможност да волеизявява по
отношение на третите лица.
С
оглед изложеното, предявеният конститутивен иск следва да бъде уважен.
При
този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съответно на назначения особен представител на ответника адв. П., е
изплатено възнаграждение в размер на 300 лева от бюджета на съда, съгласно чл.
78, ал. 6 ГПК, разноските за производството следва да се възложат в тежест на "Б.Б."
ЕООД, ЕИК *****.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА,
по предявения от Прокуратурата на Република България иск, с правна квалификация
чл. 155, т. 3 ТЗ, "Б.Б." ЕООД, ЕИК *****,
със седалище ***.
ОСЪЖДА
"Б.Б." ЕООД, ЕИК *****, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 380
(триста и осемдесет) лева, от която 80 лева – държавна такса и 300 лева -
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на назначен особен представител на
дружеството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Заверен
препис от решението, след
влизането му в сила, да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на
производство по ликвидация.
СЪДИЯ: