Решение по дело №1278/2007 на Софийски градски съд

             Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                              гр. С., 08.05.2015 г.

 

                            В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година,   в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Т.В. като разгледа докладваното  от съдията гр.д. №1278/ 2007 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.

 

ИЩЦАТА- В.Д.К., от гр. С., ЕГН-**********, жив в гр.С., **************,  чрез пълномощника й адв. Л. П., САК, твърди, че ответникът й е съсед, като апартаментите им са разположени на обща стълбищна площадка на вх. "*", ет. * на бл.№** в ж.к."*******" , гр.С.. На 25. 09. 2003г., около 14 часа и 20 минути, била излязла да измете и измие стълбищната площадка пред апартаментите, тъй като нямали чистачка на входа. В това време ответникът  се прибирал с кучето си. Продължила да почиства площадката, когато чула ответникът да казва: "Госпожо, докога ще ми цапате вратата?".  Силно изненадана от напълно неоснователната забележка,  се обърнала към ответника. В този момент той сграбчил лицето й в областта на устата, стиснал я много силно и буквално я захвърлил във входната врата на апартамент № 2 на техния етаж. От силния удар на главата е изпаднала в безсъзнание и когато се свестила, чула гласа на съседката им от втория етаж - Ю., както и на съпругата на ответника, които му викали да спре да я удря с дръжката на метлата. Твърди, че от побоя се чувствала много зле, изпитвала силни болки по тялото и в главата, изпитвала също силен страх и обида от унижението, че  й е нанесен побой, без да има никаква вина за това. Твърди, че от нанесения и побой получила: кръвонасядане на горната устна на площ 1/1 см,  на долната устна с площ от 0,7 /0,7 см, оток-тилно - теменно на главата на площ 3 /3 см, оток и кръвонасядане на лявата предмишница с площ 5 /2 см, оток на същата гривнена става и кръвонасядане на палеца с площ 1/1,5 см. Сочи, че след побоя имала силно главоболие, световъртеж, безпокойство, необясним страх, като това наложило да бъде прегледана от невролог на 08.10.2003г., който й поставил диагноза : "състояние след сътресение на главния мозък /комоцио церебри/, контузия на главата в лявата тилна област, контузия на дясното око, остра реакция на стрес, цефалгия“.  С допълнителна молба от 13.09.2010г.  ищцата е конкретизирала причинените й от побоя  неимуществени вреди, както и претенциите си за тяхното обезщетение, а именно: за нанесетите й кръвонасядане на горната устна на площ 1/ 1 см ; същото такова на долната устна с площ 0, 7 / 0, 7 см ; оток тилно- теменно на главата на площ 3 / 3 см ; оток и кръвонасядане на лявата предмишница с плщ 5/2 см ; оток на същата гривнена става и кръвонасядане на палеца с площ 1 / 1, 5 см -  обезщетение в размер на 1500 лв.; за наненесената й обида и унижение от нанесения побой – обезщетение в размер в размер на 500 лв.; получено безпокойство, необясним страх , получения остра реакция на стрес и цефалгия , в размер на сумата от 4000 лв.; за полученото главоболие, световъртеж, състояние след сътресение на главния мозък / комоцио   церебри/, посттравматичен церебрастенен синдром, наслоен върху фона на общите й заболявания, които допълнително утежнява- в размер на 6000 лв.; травма в дясното й око, изразяваща се в причиняване на дупка в макулата на сащото око- обезщетение в размер на на 5 000 лева,  т.е. за нанесените й неимуществени вреди от нанесения от ответника побой претендира общо обезщетение в размер на 17 000лв., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2003г. до окончателното й  изплащане. Претендира и разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- И.А.Г., роден на *** г.,  ЕГН **********,***, чрез назначения му от съда особен представител-адв С. Д., оспорва иска.  Твърди, че по случия било образувано НОХД, което приключило с оправдателна присъда- бил признат за невиновен. Отрича за такъв инцидент, чувства се изтормозен от водените от нея  нак. Производства, макар и да е оправдан от тях.

Съдът, след като обсъди направените в производството доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.188 от ГПК(отм.), намира за установено следното:

По делото е изискано и приложено като доказателства НОХД № 16532/2007 на СРС, НО, 8 състав, от което е видно, че по повдигнатото срещу ответника  обвинение за престъпление по чл. 128, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК- в това, че на 25.09.2(003 г., около 13,00 часа в гр. С., ж.к. „*********" бл. **, вх. *, на площадката на първия етаж причинил тежка телесна повреда на В.Д.К., изразяваща се в постоянна слепота с дясното око- е оправдан, като е отхвърлен и предявеният от ищцата в това производство иск с правно основание чл. 45 ЗЗД в размер на 90 000 лева, ведно със законната лихва, представляващ обезщетение за причинени неимукцествени вреди.

По делото са събрани гласни доказателства.

В  показанията си  св. Ю. Л. Г., съседка на страните по делото, живуща на втория етаж на блока, сочи, че на 25 септември 2003 г. следобяд, към 14.00 часа, е била в къщи със съпруга си, когато са чули разправия, доста високи приказки, след това чули викове. Разпознала гласа на В. и казала на съпруга си, че нещо става. Слязла по стълбите и видяла, че И. блъскал ищцата, биел я на стълбищната площадка. Държал пръчката, с която тя е миела стълбите и я налагал с нея и с юмруци, имало ругатни и псувни. Ищцата пищяла, викала, при което свидетелката извикала на ответника- „Спри,  И., какво правиш".  В. взела да се свлича. Твърди, че ответникът И. я удрял по ръцете, раменете. Свидетелката,  като видяла, че ищцата започнала да пада, с истеричен вик започнала да вика: „Спри, спри!". В този момент мъжът й излязъл, излязла и жената на И. и започнала да вика -„И., стига си я бил, спри, прекрати". След това помогнали на В. да стане, качили я с мъжа й в техния дом. Тя треперела, имала кръв по лицето, бузата й била одрана и текло кръв. На главата имала  цицина. Дали й вода, измили я, успокоявали я. Извикали полиция. Бърза помощ не са извикали. Свидетелката й дала валериан и ищцата се поуспокоила. Сочи, че ищцата отишла в Пирогов и след това в Съдебна медицина. Твърди, че ищцата се оплаквала от главоболие, че не можела да спи нощно време, страх я било да излиза от къщи, мъжът й я придружавал. Близо година и половина това продължило. Изтъква, че ищцата споделила, че не може да спи нощно време и се страхува. Давали са й успокоителни. Свидетелката я посъветвала да замине при дъщеря си в провинцията, за да се успокои, но тя й казала, че е на работа и не може да си го позволи. Сочи, че преди този случай ищцата страдала от дископатия, за други заболявания не се е оплаквала.  Свидетелката изтъква, че не е присъствала на конфликти преди това на ищцата и ответника. Имало една година, откакто ищцата се била нанесла в техния блок. Твърди, че познава ответника И. като доста конфликтна личност. Сочи за случай, когато ответникът нанесъл юмручен удар на съпруга й, тъй като майсторите, които остъклявали терасата им, били накапали със силикон балкона му. Изтъква още, че по повод образуваното наказателно производство със случая на В. е буйствал пред вратата им, което ги принудило да извикат полиция. Осъществявал тормоз и сплашване, за да не свидетелства пред съда.

Свидетелката Г. И. Д., твърди, че познава ищцата визуално, но с ответника са имали преки контакти- срещи преди събитието, почти съседи са, гостували си, в приятелски отношения са с ответника. Когато ходела у ответника, е виждала ищцата по стълбите. Твърди, че по време на  конфликта е гостувала на жената на ответника, било обедно време, говорели си и изведнъж чула тяхното куче Ц.  да врещи, да лае като от болка. Тогава се чула някаква караница. В. - съпругата на ответника И., излязла да види какво става. Свидетелката  изтъква, че останала да си седи в кухнята, защото „това са деликатни неща“, било й неудобно да излиза, „това е грозна история“-сочи същата. Когато ответникът и жена му се прибрали, разказал, че ищцата е ритнала кучето и затова са се скарали. Не чула ответникът да казва, че е имало удари. Свидетелката твърди, че е чула гласовете на  ищцата и ответника, които са се карали. Сочи, че ответникът и съпругата му обичали кучето като свое дете.

Свидетелката Н. К. Д. изтъква, че се запознала с  ищцата след случая с И., с когото са съседи- живеят в съседни блокове и са в приятелски отношения с ответника. Преди инцидента не е виждала ищцата В.К.. Твърди, че един час след инцидента ответникът И.Г. и съпругата му дошли в дома й на гости, като споделили, че е имало неприятност, като между съседска кавга, донесли якето, което било скъсано от В. и казали, че В. твърди, че И. я набил. Те са я видели, когато тя е отишла на съдебен лекар след инцидента. Как са разбрали- свидетелката не може да каже. Сочи, че И. е инвалид, жена му също е инвалид. Не й е направило впечатление здравословното състояние на В. преди инцидента и след това. Ответникът И. за нея си е съвсем нормален мъж, спокоен, много учтив. Твърди, че не е забелязала промяна в здравословното състояние на В. след инцидента. Не я виждала превързана, направило й впечатление, че тя след инцидента си копаела отпред в градинката пред блока. Твърди, че ответникът и съпругата му отишли при нея след инцидента, за да споделят случилото се, като казали, че е станал скандал с чистотата, защото те имат куче, а ищцата е метяла с метлата и е казала на ответника нещо във връзка с кучето– казала му е нецензурни приказки и така тръгнал диалогът в посока караница. След това ищцата В.К., както е държала метлата, е посегнала на И.,  който с дясната си ръка е инвалид. Той  хванал  с лявата ръка метлата или дръжката на метлата, за да я изтегли. Тогава ищцата се хванала за неговия джоб  и при това движение  е политнала и е паднала. Той е отишъл към нея да й помогне да стане. В това време излязла жена му, която чула за разправията и попитала какво става. Започнали са пак нецензурни приказки от страна на ищцата В.К., на нейни съседи, които живеели над ответника. Сочи, че  ответникът И.Г. и съпругата му споделили, че за този случаи е идвала полиция.

Видно от представеното с исковата молба съдебномедицинско удостоверение № М39/2003г., изготвено  в съдебномедицински кабинет от д-р С. Х.- специалист по съдебна медицина, се установява, че на 25.09.2003г., в 15.40ч, по настояване на В.Д.К. я прегледал и установил кръвонасядания по лигавицата на двете устни централно и леко вдясно, които са в резултат на удари или силно притискане с или върху твърди тъпи или полутвърди предмети и може да възникнат при притискане и с длан в описаната област; оток в лявата тилно теменна област на главата, който е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет; кръвонасядане и оток по страничната повърхност на лявата предмишница, което се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет и може да възникне по типа на парадните увреждания при опит за предпазване от удар чрез повдигане на ръката; кръвонасядане с кръговата форма и групираност в лявата гривнена област, които се дължат на действието на твърди тъпи или полутвърди предмети с ограничена контактуваща повърхност и могат да възникнат от силно притискане с пръсти при захващане с ръка в описаната област.

Представени са медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на СМЕ, изготвена от вещо лице травматолог- д-р Т. Д.- се установява, че ищцата е получила от процесния инцидент следните травматични увреждания: кръвонасядане на горната и долната устна; контузия в лявата тилно - теменна област на главата;  кръвонасядане на лявата предмишница, лявата гривнена става и лявата ръка. Приложено й е било домашно лечение за срок не по-малък от 15 - 20 дни. Ищцата е претърпяла болки и страдания, които са били с по-голяма интензивност по време на побоя и след него за срок от 4 - 5 дни. Болки и страдания с по -малка интензивност е търпяла и след този период за срок не по-малък от 20 дни. Състоянието на ищцата е стабилизирано. Движенията на левия горен крайник са възстановени. Описаните травматични увреди -кръвонасядания на горната и долната устна, на лявата предмишница, лявата гривнена става и лявата ръка   са в причинна връзка с нанесения й процесен побой на 25. 09. 2003 г.

По делото е прието и заключение на СМЕ, изготвено от вещо лице неврохирург- д-р Хр.М., според което острата реакция на стрес, проявяваща се с тревожност, напрегнатост, плачливост, изживяване на ситуацията, необясним страх е в резултат от преживяната травма и е в причинна връзка с нанесения побой. Останалите симптоми и синдроми -главоболие, световъртеж, състояние след сътресение на мозъка и посттравматичен церебрастенен синдром, нямат убедителна и категорична причинна връзка с процесния инцидент.Към момента на травмата /2003 г./ ищцата има документирани множество заболявания: Шийна остеохондроза. Хронична вертебро-базиларна недостатъчност. Вегетативна полиневропатия. Централен отоневрологичен синдром. Невроза с вестибуло-вегетативна симптоматика. Гръдно-поясна спондилоартроза. Поясна дископатия. Периартрит на дясната раменна става. Двустранна коксартроза. Артериална хипертония II ст. Състояние след динамично нарушение на мозъчното кръвообращение. Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясна средна мозъчна артерия. Описани са постоянни болки във врата и тилната област, високо кръвно налягане от 20 години, почти постоянно главоболие, замайване, залитане, световъртеж, гадене, повръщане, често прилошаване с поява на черни и светещи точки пред очите, светобоязън, вътрешна напрегнатост и треперене. Ищцата изживява ситуацията като тежка психотравма с развитие на постгравматично стресово разстройство, с документирана продължителност около 1 година. Това стресово разстройство неминуемо се е отразило неблагоприятно на голяма част от наличните към момента на травмата заболявания - артериална хипертония, мозъчно-съдова болест, хронична вертебро-базиларна недостатъчност, централен отоневрологичен синдром. Във връзка с нанесените при процесния инцидент травми на лицето, главата и лявата ръка ищцата е претърпяла болки за срок от 15-20 дни. В резултат на получената остра реакция на стрес ищцата е преживяла значителни страдания за срок най-малко една година.

Относими доказателства за други факти по делото не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът е основателен.

Налице са елементите на фактическия състав по чл.45 ал.1 от ЗЗД. Ответникът е извършил противоправно /забранено от чл.130 от НК/ деяние, причинявайки на пострадалата леки телесни увреждания. Претърпените болки и страдания от В.К., преживения стрес и страх са пряка причина от поведението на дееца. Вината се предполага –чл.45, ал.2 от ЗЗД, а в случая тя е и във форма пряк умисъл, като този факт е установен със свидетелските показания.

Неоснователни са възраженията на представителя на ответника, че данните по делото не са достатъчни, за да се приеме причинна връзка между поведението на И.Г. и причинените вреди, както и че въобще не е доказано ответникът да е извършил противоправни действия. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката Ю. Л. Г., очевидец на конфликта, като обективни, последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Същата установява, че ответникът  е  блъскал ищцата, биел я на стълбищната площадка. Държал пръчката, с която тя е миела стълбите, като я налагал с нея, удрял я и с юмруци, имало ругатни и псувни. Свидетелката на ответника- Г. И. Д., макар и да не е видяла побоя, е чула крясъците и самата тя определя инцидента като „грозна картина“. При съвкупното обсъждане на тези данни съдът приема, че въз основа на гласните доказателства възможният фактически извод е единствен – че именно ответникът е причинил със своите действия уврежданията на  ищцата и претърпените от нея болки и страдания. Ето защо именно ответникът е задължен да обезщети пострадалата за причинените й вреди.

От представените по делото писмени доказателства( удостоверение от съдебния лекар), както и от заключенията на СМЕ, се установява, че в резултат на противоправното поведение на ответника  ищцата получила кръвонасядане на горната и долната устна; контузия в лявата тилно - теменна област на главата;  кръвонасядане на лявата предмишница, лявата гривнена става и лявата ръка, които са в причинна връзка с нанесения й процесен побой на 25. 09. 2003 г. Според вещото лице д.р Хр.М.(неврохирург) острата реакция на стрес, проявяваща се с тревожност, напрегнатост, плачливост, изживяване на ситуацията, необясним страх е в резултат от преживяната травма и е в причинна връзка с нанесения побой. Останалите симптоми и синдроми -главоболие, световъртеж, състояние след сътресение на мозъка и посттравматичен церебрастенен синдром, нямат убедителна и категорична причинна връзка с процесния инцидент. Ищцата изживява ситуацията като тежка психотравма с развитие на постгравматично стресово разстройство, с документирана продължителност около 1 година. Това стресово разстройство неминуемо се е отразило неблагоприятно на голяма част от наличните към момента на травмата заболявания - артериална хипертония, мозъчно-съдова болест, хронична вертебро-базиларна недостатъчност, централен отоневрологичен синдром.

 С оглед заключенията на СМЕ, както и от събраните писмени доказателства(удостов. от съд. лекар), съдът счита като недоказани твърдяните от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в главоболие, световъртеж, състояние след сътресение на мозъка и посттравматичен церебрастенен синдром, както и травма в дясното й око, изразяваща се в причиняване на дупка в макулата на същото око.

Досежно размера на претенцията за неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Пострадалата е претърпяла болки и страдания, които са били с по-голяма интензивност по време на побоя и след него за срок от 4 - 5 дни. Болки и страдания с по -малка интензивност е търпяла и след този период за срок не по-малък от 20 дни. Състоянието на ищцата е стабилизирано. Движенията на левия горен крайник са възстановени. Ищцата е получила при  инцидента и острата реакция на стрес, проявяваща се с тревожност, напрегнатост, плачливост, изживяване на ситуацията, необясним страх. Ищцата изживява ситуацията като тежка психотравма с развитие на постгравматично стресово разстройство, с документирана продължителност около 1 година. Това стресово разстройство се е отразило неблагоприятно на голяма част от наличните към момента на травмата заболявания - артериална хипертония, мозъчно-съдова болест, хронична вертебро-базиларна недостатъчност, централен отоневрологичен синдром. В резултат на получената остра реакция на стрес ищцата е преживяла значителни страдания за срок най-малко една година. Съобразявайки в съвкупност обстоятелствата, свързани с продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания и общото икономическо сътстояние в страната (уврежданията са причинени при размер на средната работна заплата за страната към 240 лв. месечно), съдът намира, че справедливо по размер обезщетение за претърпяните от В.К. вреди би било в рамките на около 10 средни работни заплати или 2 400 лв., в който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата да се отхвърли като неоснователен.

Обезщетението за забавено изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са настъпили и вредите – чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху главницата. На ответника следва да се възложат и разноските по делото, пропорционално на уважения размер от иска, на основание чл.64, ал.1 от ГПК(отм.). Съобразно уважената част от иска разноските от ищцата са- 180.70лв. от 1280лв..

По изложените съображения съдът

 

                                           Р      Е      Ш       И:

 

ОСЪЖДА И.А.Г., роден на *** г.,  ЕГН **********,***, чрез назначения му от съда особен представител-адв. С. Д., да заплати на В.Д.К., от гр. С., ЕГН-**********, жив в гр.С., **************,  чрез пълномощника й адв. Л. П., САК,  по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2 400 лв /две хиляди и четиристотин лева/, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.09.2003 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 180.70лв /сто и осемдесет лева и седемдесет стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 2 400 лв. до пълния предявен размер от 17 000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: