№ 15535
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110103306 по описа за 2022 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Е. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ..., вх. ..., срещу ПРБ
иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, с който се
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 23000,00 лева,
настъпили в резултат от нарушение на правото на Европейския съюз – по чл. 2, чл. 3, чл. 4,
чл. 5 и чл. 6 от ДЕС; както и по чл. 1, чл. 4, чл. 6, чл. 20, чл. 21, чл. 47, чл. 48, чл. 51, чл. 52,
чл. 53 и чл. 54 от ХОПЕС за периода от 15.08.2019 г. до 08.12.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.
В исковата молба и последваща уточняваща молба ищецът твърди, че по ВНОХД №
1018/2019 г. по описа на ВКС бил осъден извън повдиганото му обвинение с обвинителния
акт по пр. пр. № 431/2013 г. по описа на СП. Твърди, че с постановената присъда съдът
изменил, допълнил и надградил обвинението, разкрил нови фактически положения, с
каквито правомощия последният не разполагал и осъдил ищеца по непредявено обвинение.
Тези обстоятелства били известни на ответника, но същият не предприел мерки за
отстраняване на незаконната присъда. Вместо да отстрани тази нередовност Прокуратурата
от своя страна поискала ищецът да бъде осъден по непредявени обвинения за нови
фактически положения, разкрити от съда, което представлявало произвол и злоупотреба с
право от страна на ответника. Твърди, че ответникът нарушил принципа за върховенство на
правото, правовата държава и правната сигурност. Поддържа, че прокурорите, участващи в
ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСпНС и НОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС
1
следвало да предприемат мерки за отстраняване на незаконосъобразните актове по
осъждането му по непредявено обвинение по тези дела. Твърди, че по този начин били
нарушени правата му, гарантирани от правото на ЕС по чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от
ДЕС, както и по чл. 1, чл. 4, чл. 6, чл. 20, чл. 21, чл. 47, чл. 48, чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 54
от ХОПЕС, вследствие на което претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
психически тормоз, отчаяние, безпокойство, страх, ужас, болки и страдания, безнадеждност,
загуба на вяра в Прокуратурата, правосъдието, държавността и правовия ред, нарушено
достойнство. Твърди, че развил паник атаки, изпаднал в депресия, влошило се
здравословното му състояние. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което
да уважи предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ПРБ, с
който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен по
основание и размер. Твърди, че за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2в
ЗОДОВ на първо място следва да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да са
нарушени особено съществено правата на частноправните субекти, гарантирани им от
правото на Европейския съюз. Изразява становище, че претенцията на ищеца е недопустима,
респ. неоснователна, доколкото последният претендира вреди от решението на Върховния
касационен съд. Отделно от това сочи, че съдът по време на съдебното следствие може да
установи деяние, по което да признае подсъдимия за виновен, като не е необходимо да има
повдигнато обвинение от прокурор. Оспорва да са налице и останалите предпоставки за
ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ, а именно да е нарушил норма
от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти; нарушението да е
достатъчно съществено; ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди и да е
налице причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. Оспорва
размера на претендираното обезщетение като твърди, че същият не отговаря на претъпените
вреди, икономическия стандарт в България и установената съдебна практика по аналогични
случаи. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, а евентуално – да присъди обезщетение в размер, значително
по-нисък от претендирания. Претендира разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
Съдът счита, че предявеният иск е допустим, доколкото е предявен пред компетентен
за това съд, а ищецът има правен интерес. В настоящето производство съдът не разглежда
повторно приключило наказателно производство или да разглежда законосъобразността на
действията на прокуратурата в наказателното дело, а единствено следва да провери дали
2
има извършено достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в
резултат на което ищецът е претърпял вреди.
За ангажиране отговорността на ответника на ищеца по иска по чл. 2в, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС е указано, че следва да докаже следните обстоятелства: че е
нарушена норма от правото на ЕС; нарушението да достатъчно съществено; че е претърпял
твърдените в исковата молба вреди; както и наличието на пряка причинна връзка между
нарушението и претърпените вреди.
В настоящия случай не се установи нарушение на ХОПЕС, доколкото този
нормативен акт се прилага съгласно чл. 51 ХОПЕС само в случай, че държавният орган е
прилагал/не съюзна правна норма/правото на ЕС. Няма нарушение и на КЗПЧОС, тъй като е
извън приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ, доколкото ЕС все още не се е присъединил към
КЗПЧОС и не е част от правото на ЕС. Освен това се прилага субсидиарно, доколкото
липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в
нарушение на норма от Конвенцията.
Отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз
не е виновна, като въпрос на материална легитимация – кой орган е постановил
незаконосъобразния акт, е по съществото на спора, като органът се посочва от ищеца – този
орган на съдебната власт, за който ищецът счита, че е нарушил правото на Европейския
съюз. Съгласно твърденията на ищеца му е накърнено правото на защита, тъй като
ответникът е извършил противоправно бездействие, тъй като не е обжалвал противозаконна
присъда. Въпреки това съдът счита, че правото му на защита не е било нарушено от
ответника, доколкото той е имал право да обжалва присъдата, тъй като е бил подсъдим в
производството. Функциите на прокурора в наказателното производство са уредени в чл. 46
от НПК. Съгласно чл. 46 от НПК „прокурорът повдига и поддържа обвинението за
престъпления от общ характер“. Съгласно чл. 46, ал. 2, т.4 прокурорът взема мерки за
отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и
упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки. Прокурорът в
действителност следва да упражнява надзор за законност на постановените присъди по
наказателни дела. Въпреки това гражданският съд няма възможност да установява дали
действията на прокурора са били законосъобразни, както и да проверява
законосъобразността на постановената присъда, а единствено би могъл да провери дали
прокурорът е извършил действия, с който са били ограничени правата на защита на ищеца.
Съдът счита, че ответникът не е извършил противоправно поведение, с което са накърнени
правата на ищеца. В случай, че е била постановена незаконосъобразна присъда, чиято
законосъобразност не подлежи на проверка от настоящия граждански съд, ищецът е имал
възможност да се позове на извършеното нарушение и да обжалва присъдата. Отделно
обстоятелството, че не са извършени поисканите от ищеца действия по прокурорската
преписка също не сочи на нарушение на правото на Европейския съюз, защото въпрос на
преценка от страна на съответния прокурор е какви действия да се извършат по
предварителната проверка.
3
С оглед това съдът счита, че липсва първият елемент, а именно нарушение на норма
на правото на Европейския съюз от страна на ответника.
На следващо място не се доказва категорично, че ищецът действително е претърпял
вреди от поведението на ответника в твърдения период. По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М. Ц. и Е. П.. Споделят, че с ищеца се познават от
затвора. Поддържат, че ищецът бил разстроен за това, че не бил получил присъда по
обвинителнен акт. Свидетелстват обаче, че срещу ищеца се водели и други дела. Не
посочват период на търпените негативни чувства. С оглед това съдът счита, че не се доказва
безспорно, че ищецът е търпял неимуществени вреди в процесния период, а и е възможно
претърпените неимуществени вреди да са били във връзка с другите дела срещу ищеца.
Следва да се има предвид, че не се доказва причинна връзка между твърдените от
ищеца неимуществени вреди и поведението на ответника. Дори и да се приеме, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в резултат на осъждането му по обвинение, което не е било
предмет на обвинителният акт, логично е същите да са в резултат на поведението на съда
постановил акта, който именно е осъдил ищеца, а не в резултат на това, че ответникът не я
протестирал.
Ето защо исковата претенция съдът приема за недоказана и неоснователна, а като
такава подлежи на отхвърляне, а искането за отправяне на преюдициално запитване- без
уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, .., бл. ..,
вх. ..., срещу ПРБ, Булстат: ****, с адрес: гр. София, .., иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за
заплащане на сумата 23000 лeва, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода 15.08.2019 г. до 08.12.2021 г., в резултат от допуснато
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по ВНОХД №
1018/2019 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва от 24.01.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4