МОТИВИ ПО НЧХД № 557 / 2019г. ПО ОПИСА
НА РАЙОНЕН СЪД - В.
Обвинението е предявено с частна тъжба по
чл.148 ал.1, т.1, т.1 от НК във връзка с
чл.146 ал.1 от НК.
Подсъдимият К.Л.К., роден на ***год. в гр.В.,
живущ ***, българин, български гражданин,
средно образование, женен, пенсионер, не осъждан, с ЕГН **********, е
обвинен от тъжителя З.К.К. в това, че на
23.04.2019г. в с. Д., обл. В. публично казал нещо унизително за честта и
достойнството на З.К.К. *** негово присъствие, а именно: „Ти какво гледаш”,
„Помияр”, „Знаеш ли кой съм аз” и „Ще ти запаля къщата” – престъпление по чл.
148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
Тъжителят
З.К.К. лично и чрез упълномощен представител поддържа така предявеното
обвинение в хода на съдебните прения и молят съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответното наказание, както и да
бъде уважен гражданския иск в предявения размер.
Подсъдимият К.Л.К. дава обяснения по делото, като твърди, че не е
извършвал вмененото му с частната тъжба престъпление. Не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение. Защитникът му моли съда да постанови присъда, с
която го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и във връзка
с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Тъжителят К. твърди
в частната тъжба, че на 23.04.2019г. се е намирал в с. Д. в двора си, към 08,00
часа, когато видял, че К. бил съборил Д. Станкова на земята и я биел. К.
твърди, че не се е обаждал и намесвал в това.
След това К. се бил приближил от разстояние около 40 м. до тъжителя и
без причина и повод го обидил, като му казал: „Ти какво гледаш”, „Помияр”, „Знаеш
ли кой съм аз” и „Ще ти запаля къщата”. С това се твърди, че е засегнал честта
и достойнството му.
Свидетелят Д. Станкова твърди, че
подсъдимият нарекъл тъжителя „мошеник“ и му казал, че ще му запали къщата, като
го бил хванал за яката. След това се поправя и твърди, че го е нарекъл „помияр,
както каза адвоката му“.
Свидетелите Б. Крумова и В. Г. не са чули подсъдимият да
е наричал тъжителя в посочените в тъжбата изрази.
По делото са приобщени представените
писмени доказателства - обяснение от З.К.К., обяснение от К.Л.К., обяснение от
Малинка Кирилова Петрова, обяснение от Дафинка Коцева Станкова, обяснение от
Милен Миров Снежов, обяснение от В.П.Г., писмо с рег. № 460000 от 05.06.2019г.,
заповед № 960 от 05.06.2019г., обяснение от Бранимира Емилова Крумова, докладна
записка от 08.05.2019г., заповед от 23.05.2019г., писмо с рег. № 960 от
21.05.2019г.справка от 05.06.2019г., въпросник от 28.05.2019г., въпросник от
30.05.2019г., въпросник от 31.05.2019г.,
въпросник от 17.06.2019г. и въпросник от 17.06.2019г.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни
и писмени доказателства. По делото се събраха гласни и писмени доказателства.
По делото са събрани две групи свидетелски показания.
Свидетелят Д. Станкова твърди, че подсъдимият нарекъл тъжителя
„мошеник“. След това се поправя и твърди, че го е нарекъл „помияр, както каза
адвоката му“. Казал му още , че ще му запали къщата
Първата показания са тези на свидетеля Д. Станкова. Това е лица,
твърдящо че е пряк очевидец да случилото се. Твърди, че подсъдимият нарекъл
тъжителя „мошеник“. След това се поправя и твърди, че го е нарекъл „помияр,
както каза адвоката му“.
Втората
група свидетели са Б. Крумова и В. Г.. Тези свидетели заявяват, че е са присъствали на процесното място, очевидци
са, и че е имало спречкване между тъжителя и подсъдимия, но обидни думи и
изрази от страна на последния не е имало.
Всеки от свидетелите е дал показания за
обстоятелства, които са му станали лично известни и пресъздава такива
субективни впечатления от процесните събития.
Съдът кредитира всички свидетелски
показания, като обективно и безпристрастно дадени, с изключение на вътрешните
противоречия в показанията на Д. Станкова, по отношение на това, какво е казал
подсъдимият на тъжителя. Свидетелят Станкова
не е сигурна по отношение на това, дали е изречена думата „мошеник“ или
„помияр“ и твърди, че последната дума била твърдяна от адвоката на тъжителя.
Свидетелят В. Г. твърди, че Дафина била крадла и на нея и била откраднала вещи,
както и че е ходила с Дафина в адвокатската кантора на повереника на тъжителя. Същото поставя под съмнение показанията на
този свидетел по посочените обстоятелства. На основание чл. 303, ал. 1 и ал. 2
от НПК обвинението следва да е доказано по безспорен начин и че всяко съмнение
се тълкува в полза на подсъдимия. Тъй като единственото доказателство за
отделни обстоятелства са показанията на Дафина Станкова, която е несигурна
относно съставомерни признаци на престъпния състав на престъплението, за което
е повдигнато обвинение с частната тъжба, както и че по нейни твърдения в
показанията и и в показанията на свидетеля В. Г. е възможно да са повлияни от
друго лице, то съдът счита, че не би следвало да бъде признат за виновен
подсъдимият единствено на показанията на един единствен свидетел, още повече,
че показанията са му компрометирани в тази си част относно посочения
съставомерен признак на престъпния състав на чл. 146 от НПК.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие се възползва от
правото да даде обяснения, като твърди, че не се признава за виновен. Твърди,
че е бил предизвикан от тъжителя, като не е изричал посочените в тъжбата изрази
към него. В същата насока са и показанията на свидетеля Крумова – съпруга на
подсъдимия, която твърди, че тъжителят е обиждал подсъдимия. Съдът намира тази
процесуална позиция на подсъдимия за негова естествена защитна позиция. Същите
са без значение за решаване на делото поради това, че не касаят действия на
подсъдимия, а на тъжителя и не биха могли да повлияят на изхода на делото
поради това, че съдът приема, че подсъдимият е невинен по повдигнатото
обвинение с тъжбата, като последната поставя рамките на предмета на доказване
по делото по чл. 102 от НПК.
Представените и приети писмени
доказателства - обяснение от З.К.К., обяснение от К.Л.К., обяснение от Малинка
Кирилова Петрова, обяснение от Дафинка Коцева Станкова, обяснение от Милен
Миров Снежов, обяснение от В.П.Г., писмо с рег. № 460000 от 05.06.2019г.,
заповед № 960 от 05.06.2019г., обяснение от Бранимира Емилова Крумова, докладна
записка от 08.05.2019г., заповед от 23.05.2019г., писмо с рег. № 960 от
21.05.2019г.справка от 05.06.2019г., въпросник от 28.05.2019г., въпросник от
30.05.2019г., въпросник от 31.05.2019г.,
въпросник от 17.06.2019г. и въпросник от 17.06.2019г., не следва да се вземат
предвид при решаването на делото, тъй като касаят проверка на РДПБЗН – В.
относно нарушение на етичните правила за поведение на служителя – младши
инспектор К.Л.К. по постъпил сигнал. Същите доказателства не са годни доказателствени
средства, събрани по реда и условията на НПК. Освен това всички свидетели,
разпитани в хода на съдебното следствие са дали обяснения по проверката, така,
че процесуалните права на страните не са накърнени.
Въз основа на гореизложената
фактическа обстановка и при този предварителен разбор на доказателствата съдът
достига до следните правни изводи:
Не се доказа по какъвто и да било
начин датата на твърдяното в тъжбата престъпление – 23.04.2019г. Не съществува
по делото нито едно гласно или писмено доказателство, в което да се съдържа
такава дата на извършване на деяние по чл. 148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1
от НК, което да е извършено от подсъдимия при обстоятелствата, описани в
тъжбата. Единствено свидетелят Б. Крумова твърди дата, макар и различна от
твурдяната от тъжителя в частната тъжба, а именно, че случаят е бил на
29.04.2019г.
Не се доказа по безспорен начин , че
подсъдимият да е нарекъл тъжителя с
изразите: „Ти какво гледаш”, „Знаеш ли
кой съм аз” и „Ще ти запаля къщата””. Нито един от свидетелите разпитани в
процеса не заяви такива обстоятелства, освен Д. Станкова, която твърди, че му е
казал, че ще му запали къщата. Нещо повече, тези изрази не съставляват и обидни
изрази, така, че доводите на защитата в тази насока се приемат от съда за
основателни. Тъжителят не доказа в процеса тези си твърдения изложени в тъжбата
по никакъв начин.
Не се доказа по безспорен начин, че
подсъдимият е нарекъл тъжителя с израза „помияр”. Това се твърди единствено от свидетеля
Д.Станкова, която първоначално твърди, че подсъдимият е нарекъл тъжителя
„мошеник“. След това се поправя, както казва„помияр, както каза адвоката му“. Тъжителят не доказа в процеса тези си
твърдения изложени в тъжбата по никакъв начин.
Изпълнителното деяние на престъплението
обида – чл.146 от НК, се изразява в казване или извършване на нещо унизително
за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не уточнява
и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се
унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в
негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или
извършването. В тази насока е и Решение № 108 от 13.ІV.1983г. по н.д. № 90/83г.
на ІІ н.о. на ВС. За да бъде квалифицирана обидата като публична, е достатъчно
обидните думи или изрази да са казани пред повече от две – три лица. Без
значение се явява обстоятелството, че самото място не е публично по своя
характер. В този смисъл е и Решение № 102 от 24.02.1976г. по н.д. №59/76г. на І
н.о. на ВС.
От обективна страна, изпълнителното
деяние, изразяващо се в казване на нещо унизително за честта или достойнството
на другиго в негово присъствие не е било реализирано от подсъдимия, като това
да е било сторено и публично.
От субективна страна деянието следва да е осъществено при форма и
вид на вината – пряк умисъл, като деецът следва да е съзнавал общественоопасния му характер, да
е предвиждал неговите общественоопасни
последици и да е целял настъпването на тези последици. Извод за липса на
последното се прави от установената фактическа обстановка , като не се доказа
по безспорен и категоричен начин в процеса по никакъв начин подсъдимият да е
извършил действия, от които да е видно,
че същият пряко е целял да засегне
обекта на престъплението.
С оглед така приетата за установена по
делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият К. не е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 1
от НК във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.
На
основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно
разглеждане граждански иск против
подсъдимия К., предявен от тъжителя К., за
сумата от по 5 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането - 23.04.2019г. до окончателното изплащане.
Съдът намери така предявения граждански
иск за изцяло неоснователен.
По делото не се установи по несъмнен
начин, че подсъдимият е причинил на пострадалия неимуществени вреди в следствие
на обидните думи, от което са произтекли неблагоприятни последици за последния.
При този изход на делото следва да се отхвърли изцяло гражданския иск в останалата
част над уважения размер на 5 000.00 лв.
за неимуществени вреди като неоснователен, тъй като крайният съдебен акт в
гражданската си част следва наказателната.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
190 ал.1 от НПК следва да се възложат на
частния тъжител З.К.К. разноските по делото, като следва да бъде осъден да
заплати на подсъдимия К.Л.К. сумата от 14.00/четиринадесет/ лева разноски за
свидетел, а сумата от 12.00/дванадесет/ лева внесена държавна такса за частна
тъжба остава за сметка на частния тъжител.
Няма приложени по делото веществени
доказателства.
Поради изложеното и на основание чл. 304 от НПК съдът следва да признае К.Л.К.,
роден на ***год. в гр.В., живущ ***, българин, български гражданин, средно образование, женен, пенсионер, не
осъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 23.04.2019г. в с. Д., обл. В.
публично казал нещо унизително за честта и достойнството на З.К.К. *** негово
присъствие, а именно: „Ти какво гледаш”, „Помияр”, „Знаеш ли кой съм аз” и „Ще
ти запаля къщата”- престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 от НК, като на осн. чл. 304 от НПК следва да го оправдае по повдигнатото с
частната тъжба обвинение.
Следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен предявения от Кирил Захариев К. граждански иск против подсъдимия К.Л.К.
за сумата от 5000.00/пет хиляди/ лева представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва считано
от 23.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 190 ал.1 от НПК следва
са се вазложат на частния тъжител З.К.К. разноските по делото, като го осъжда
да заплати на подсъдимия К.Л.К. сумата от 14.00/четиринадесет/ лева разноски за
свидетел, а сумата от 12.00/дванадесет/ лева внесена държавна такса за частна
тъжба остава за сметка на частния тъжител.
По горните съображения, съдът се произнесе с
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: