О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1522

 

гр. Плевен, 07.08.2023г.

 

ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми административен състав на седми август две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №646/2023г. по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.70, ал.4 от Закона за туризма (ЗТ).

Административното дело е образувано по жалба на „Еко Холидейз“ ООД с ЕИК  и седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Л.“ №, вх., ап., представлявано от управителя Л.К.Б., подадена срещу Заповед № Т-РД-15-354/11.04.2023г. на Зам. министъра на туризма. С оспорения акт е заличена регистрацията на „Еко Холидейз“ ООД в регистъра на туроператорите и туристическите агенти – част от Националния туристически регистър, вписано под № 21 на 22.11.2002г., и е определен двугодишен срок, в който лицето няма право да заявява регистриране за извършване на туроператорска дейност, считано от датата на издаване на заповедта.

Жалбата е подадена пред Върховния административен съд. С Определение №8232/31.07.2023г., постановено по адм. дело №5143/2023г. Върховният административен съд, седмо отделение е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Плевен, като е приел, че оспорваната заповед не може да се определи като издадена при упражняване на конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление, поради което спорът е родово подсъден на административен съд, а по правилата за местна подсъдност по чл.133 от АПК на Административен съд Плевен.

С жалбата е направено и искане за спиране предварителното изпълнение на оспорения административен акт, допуснато по силата на закона – чл.70, ал.4, изр. второ от ЗТ. Искането е мотивирано с това, че изпълнението на заповедта би причинило на дружеството значителни и трудно поправими вреди, тъй като с отнемането на лиценза се уронва престижа на фирмата, нанасят се вреди на дейността й и тя ще загуби редовни клиенти и доходи.

Съдът, след като се запозна с жалбата и особеното искане за спиране изпълнението на оспорваната заповед, както и с административната преписка, счита искането за недопустимо – направено е по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване и който по силата на закон подлежи на предварително изпълнение (чл.70, ал.4, изр. второ и трето от ЗТ), от лице – адресат на акта, но при липса на правен интерес от искането.

За да е налице правен интерес от спиране на допуснатото предварително изпълнение, е необходимо разпореденото с индивидуалния административен акт, с оглед на предварителното изпълнение, да не е изпълнено. В случая от публичния Регистър на регистрираните туроператори и туристически агенти, публикуван и поддържан на интернет сайта на Министерство на туризма https://ntr.tourism.government.bg/Registration.nsf/alltato.xsp, безспорно се установява, че заповедта е изпълнена – регистрацията на „Еко Холидейз” ООД гр. Плевен като туроператор е заличена по силата на Заповед № Т-РД-15354/11.04.2023г. на основание чл.70, ал.2, т.11 от ЗТ, и това обстоятелство е отразено в регистъра. Завършеното изпълнение не се и отрича от жалбоподателя. Този факт прави оспорената заповед изпълнена, което не лишава молителя от правен интерес от нейното обжалване, но прави лишено от правен интерес искането му за спиране на предварителното й изпълнение.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу ефекта, който предварителното изпълнение има върху субективното право, чиято защита се търси в съда чрез оспорването на акта. Правната възможност съдът да спре допуснатото предварително изпълнение е именно за да не се накърнят непропорционално права и законни интереси на адресата на акта и да не настъпят за него значителни и трудно поправими вреди от изпълнението. Мярката е допустима тогава, когато органът, въпреки допуснатото предварително изпълнение, все още не е пристъпил към изпълнението. Тогава, когато органът въз основа на допуснатото предварително изпълнение е изпълнил акта, искането е лишено от предмет. Завършеното изпълнение може само да се отмени, каквато правомощие в производството по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК не е предвидено. В посоченото производство съдът може само да спре допуснато по закон предварително изпълнение на оспорен акт, т.е. да предотврати изпълнението му.

Постоянна и непротиворечива е практиката на ВАС и административните съдилища, че няма как да се спре изпълнението на нещо, което вече е изпълнено. Ако съдът в тази хипотеза постанови спиране на допуснатото предварително изпълнение, това би било равнозначно на предварителна фактическа отмяна на акта, което не може да бъде постигнато без с влязло в сила съдебно решение съдът да се е произнесъл по законосъобразността на този акт. В този смисъл са Определение № 3000/13.03.2017г. на ВАС по адм. д. № 1082/2017г., III о., Определение № 12697/23.11.2016г. на ВАС по адм. д. № 11886/2016г., VII о., Определение № 582/16.01.2018г. на ВАС по адм. д. № 13988/2017г., 5-членен с-в, Определение № 5686/05.05.2017г. на ВАС по адм. д. № 1437/2017г., 5-членен с-в, Определение № 14210/22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 12581/2017г., 5-членен с-в, Определение № 2883/09.03.2017г. на ВАС по адм. д. № 2642/2017г., V о., Определение № 3041/09.03.2010г. на ВАС по адм. д. № 15633/2009г., 5-членен с-в, Определение № 7075/06.06.2017г. на ВАС по адм. д. № 4174/2017г., VII о.,

С оглед изложеното, изпълнението на заличаването въз основа на предварителното изпълнение на акта, с който е разпоредено заличаването на дружеството от регистъра, лишава от правен интерес искането за спиране на предварителното изпълнение. По горните съображения искането следва да се остави без разглеждане.

За процесуална икономия съдът следва да конституира страните и да насрочи делото за разглеждане в о.с.з. Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с правен интерес като адресат на разпоредените с акта правни последици, редовна е по отношение на форма и съдържание. Жалбата е подадена в срок с оглед данните по делото – обжалваният акт е връчен на оспорващия на 03.05.2023г. (видно от приложената разписка), а жалбата е входирана в Министерство на туризма на 15.05.2023г., вх.№Т-26-Е-102. Представен е документ за внесена държавна такса в размер на 50 лева. Следва на основание чл.154, ал.1 от АПК да бъдат конституирани страните, а по приемане на доказателствата съдът ще се произнесе в първото заседание след изслушване на страните, представяне на допълнителни доказателства и евентуалното им оспорване. Следва на основание чл.171, ал.5 от АПК и чл.163, ал.3 от АПК на страните да се дадат указания.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № Т-РД-15354/11.04.2023г. на Зам. министъра на туризма.

В тази част определението може да се обжалва с частна жалба чрез Административен съд Плевен пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението.

КОНСТИТУИРА на основание чл.154, ал.1 от АПК страните по административно дело №646/2023г. по описа на Административен съд Плевен, както следва:

ОСПОРВАЩ: „Еко Холидейз“ ООД с ЕИК  и седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Л.“ №, вх., ап., представлявано от управителя Л.К.Б..

ОТВЕТНИК: Зам.министъра на туризма, който да се призове на адрес гр. С., ул. „С.” №.

ДА СЕ ИЗПРАТИ, на основание чл.163, ал.1 от АПК, препис от жалбата на ответника, като му се укаже, че в 14-дневен срок от получаването му може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които разполага, следва да са заверени копия и да се приложат към отговора.

УКАЗВА на основание чл.170, ал.1 от АПК на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на фактическите основания и изпълнение на законовите изисквания по издаване на обжалвания административен акт – негова Заповед № Т-РД-15-354 от 11.04.2023г.  (че при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалноправните предпоставки, както и че същият е издаден в съответствие с целта на закона, от компетентен орган и при спазване на установената форма).

УКАЗВА на основание чл.171, ал.5 от АПК във връзка с чл.170, ал.3 на оспорващия, че негова е доказателствената тежест за установяване на изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт – Заповед № Т-РД-15-354/11.04.2023г. на Зам. министъра на туризма.

УКАЗВА на оспорващия, че на основание чл.155, ал.1 от АПК при всяко положение на делото може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.

УКАЗВА на ответника, че на основание чл.156, ал.1 от АПК при всяко положение на делото може в качеството си на административен орган да оттегли оспорения административен акт.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.178 от АПК могат да сключат споразумение при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено същото в производството пред административния орган.

УКАЗВА на страните да изчерпят най-късно в първото по делото съдебно заседание доказателствените си искания и представят доказателствата, с които разполагат.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при направени несвоевременно доказателствени искания, водещи до отлагане на делото, съдът може да наложи глоба на страната, станала причина за неговото отлагане.

ЗАДЪЛЖАВА Зам. министъра на туризма в 14-дневен срок от получаване на определението да представи по адм. дело №646/2023г. по описа на Административен съд Плевен в заверено копие:

1. Заповед №Т-РД-16-78 от 02.03.2023г. на Министъра на туризма, респективно друг документ, установяващ представителната власт на Зам.министъра на туризма да издаде обжалвания административен акт. В случай, че оправомощаването е извършено в хипотезата на отсъствие на титуляра, поради ползване на отпуск, командировка или др., да се представи заверено копие от документа, разрешаващ платения годишен отпуск, отпуск по болест, заповед за командироване или др.

2. Заповед №Т-РД-14-15 от 29.06.2022г. на Министъра на туризма.

3. При наличие и на други доказателства, касаещи оспорения административен акт – Заповед № Т-РД-15-354/11.04.2023г. на Зам. министъра на туризма, да представи заверени копия от тях. При липса на други такива, в горния срок да уведоми писмено съда, че е изпратена пълната административна преписка и други доказателства по преписката в министерството не са налични.

НАСРОЧВА делото за 19.09.2023 година от 14:15 часа, за която дата и час на страните да се изпратят призовки. В призовките да се отбележи, че на основание чл.138, ал.2 от АПК, при редовно призоваване не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшния му ход е бил преграден.

В тази част определението не подлежи на оспорване.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

 

                                                                   Административен съдия: /п/