Решение по дело №172/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на И.Д.И. ***, чрез адвокат М.Х. от ЯАК против Заповед № 326з-853 от 01.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР - Ямбол за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, изразяващо се в неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР).

С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска отмяната му като постановен при липса на компетентност на дисциплинарно наказващия орган, при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Конкретни доводи досежно твърдяната некомпетентност не се навеждат. Сочи се, че заповедта е издадена в нарушение на установени в нормата на чл. 195 от ЗМВР преклузивен срок, както и че жалбоподателят не е уведомен за започване на проверката срещу него съобразно разписаните в ЗМВР (чл. 205, ал. 2) и Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи правила (чл. 16, вр. чл. 215а от ЗМВР). Твърдят се и допуснати в хода на дисциплинарното производство нарушения на чл. 22 и следващите от Правила за организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите, приети с МЗ № 8121з-14321 от 25.11.2015 г., изм. с МЗ 8121з-52 от 06.01.2017 г. оспорва се и съставомерността на вмененото дисциплинарно нарушение, като се твърди, че на посочената в заповедта дата оспорващият И.И. бил изпратен по подаден сигнал за бежанец; във връзка е правомощията и служебните си задължения е извършил проверка за установяване самоличността на лицето И.И.Х., като по време на установяване на самоличността и проверка на багажа за незокнни предмети е настъпило ПТП със смърт на колегата му Г.Т., като за настъпването на ПТП И. няма вина. По тези съображения се претендира отмяната на оспорената заповед, като е заявена и претенция за присъждане на разноските по производството.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат М.Х. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. В допълнение сочи, че при провеждане на административното производство за налагане на дисциплинарното наказание административният орган си е позволил, без да има такъв предвиден ред за налагане на дисциплинарно наказание, да използва доказателства, събрани в друго производство, а именно по ДП 138/2022 г. на Районно управление - Стралджа, касателно деянието на жалбоподателя И.Д.И.. В тази връзка счита, че в административното производство административнонаказващият орган следва сам да събере гласни доказателства най-вече в лицето на очевидеца И.Й.Х., а не да ползва протоколите за разпит, събрани в друго производство, както и да ползва съдебномедицинската и автотехническата експертизи, какъвто ред не е предвиден нито в АПК, нито в ЗМВР. Претендира се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – Директора на ОД на МВР – Ямбол чрез редовно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт З.А., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че дисциплинарното производство е проведено в пълно съответствие с правилата, които са предвидени за това, събрани са всички доказателства за извършеното нарушение, спазени са изцяло правата на наказания служител в хода на производството, издаден е акт, съответстващ на материалния закон, като в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения. В представени в срок по делото писмени бележки излага подробни съображения досежно законосъобразността на оспорената заповед. Иска съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди заповедта, както и да присъди в полза на ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № УРИ 326з-240 от 07.02.2023 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол, въз основа на Постановление от 13.01.2023 г. на Прокурор при ЯОП по ДП № 138/20200 г. по описа на РУ-Стралджа, срещу младши инспектор И.Д.И. - Старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Стралджа при ОДМВР – Ямбол е образувано дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР за извършено от него нарушение на служебната дисциплина. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в състав от председател и двама членове; определен е двумесечен срок за изготвяне на становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо младши инспектор И.. В акта се съдържат указания за правата и задълженията на служителя в производството, разписани в чл. 205, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 и в чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, в чл. 21, ал. 1 от Инструкцията, както и за възможността за удължаване на сроковете за приключване на дисциплинарното производство. На 15.02.2023 г. заповедта е надлежно връчена и на служителя, срещу когото се води производството, видно от отбелязванията в нея, като е посочено и лице, подпомагащо защитата му – адвокат М.Х. ***.

В изпълнение на заповедта ДРО извършил действия по разследване, като в хода на дисциплинарното производство констатирал, че е налице промяна във фактическата обстановка, изложена в заповедта за образуване на производството, както и промяна в правната квалификация на нарушението, поради което и на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. изготвил Предложение № УРИ 813р-2557 от 02.05.2023 г. за промяна на издадената заповед. В тази връзка е произнесена Заповед № 326з-682 от 03.05.2023 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол, с която на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и чл. 47, ал. 1, т. 5 от Инструкцията е изменена обстоятелствената част на предходно издадената Заповед № УРИ 326з-240 от 07.02.2023 г., както следва: на 26.09.2022 г. в наряд за осъществяване на ППД на РУ-Стралджа за времето от 19:00 час до 07:00 часа на 27.09.2022 г. съгласно месечен график за месец Септември 2022 г. рег. № 814р-10395 от 16.09.2022 г. и ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата на РУ-Стралджа за 26.09.2022 г., са били назначени младши инспектор И.Д.И. - старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“, водач на л.а. „**“ с peг. № ******, и младши инспектор Г.Ф.Т. - полицай в група „Охранителна полиция“, старши на наряда. След инструктажа, около 19:15 часа, нарядът получава сигнал от кметския наместник на с. *, че в посока гр. Стралджа се движи лице, което прилича на незаконен емигрант. Полицейските служители потеглили със служебния автомобил в посока на сигнала. На път IV - 79328, около километър 5+300, в участъка между гр. Стралджа и с. Маленово, около два-три километра преди село Маленово, в условията на нощна тъмнина, са осветили с фаровете на автомобила и забелязали в насрещната лента за движение на пътното платно в посока гр. Стралджа да се движи лице, което прилича на бежанец. И. спрял автомобила, за да извършат проверка на лицето, като позиционирал служебния автомобил със задна лява гума на/върху осевата линия, а предна лява гума - от другата  страна, с включени фарове на дълги светлини; специалният светлинен сигнал и аварийните светлини на автомобила не са били включени. Двамата с колегата си слезли от автомобила и отишли при човека; били без облечени светлоотразителни жилетки. Служителите знаели малко английски език и посредством думи и жестове успели да се разберат с лицето, че му искат документите за проверка. Мъжът е казал някакво арабско име, което мл. инспектор И. не е запомнил; по-късно е установена самоличността на И.Й.Х. - мъж, роден на *** г. от М.. Мл. инспектор И.И. извършил проверка на лицето за опасни предмети, но не установил такива. Този мъж, според И., бил на видима възраст около 30-35 години. Поискал му чантата, за да извърши проверка и му я дал. И. отишъл до служебния автомобил, заставайки встрани от него, до предна лява гума. Емигрантът и колегата му Т. останали зад И. върху десния банкет по посока гр. Стралджа. Докато отварял чантата, И. чул, че откъм с. Маленово идва автомобил. Автомобилът се е чувал, тъй като двигателят му бучал силно. И. погледнал към него и видял, че е с включени светлини, които според него, били къси. Видял го на около 1 000 м; проследил го с поглед. На около 500-600 м от него вече ясно различил, че срещу тях идва тъмен лек автомобил; шофьорът на автомобила не намалил скоростта, което принудило И. да направи крачка напред и да застане до самия габарит на служебния автомобил. Изкарал фенера си, като започнал да прецъква по посока на тази кола, за да предупреди водача, че на платното за движение има хора. В момента, в който осъзнал, че този шофьор няма намерение да спре, И. направил крачка встрани, на дясно, като застанал пред служебния автомобил. Проследил с поглед движението на другия автомобил и видял как преминава отдясно на служебния автомобил по посоката си на движение и десния банкет, където са се намирали колегата му и емигранта и в този момент мл. инспектор Г.Т. изхвърчал във въздуха и паднал в канавката. Другата кола спряла след няколко метра и от нея излязъл шофьора, когото И. познавал, с установена самоличност А.А.А. от гр. *. Двамата с А. А. опитали да окажат първа помощ на Г.Т.. Дошла линейка и го качили в нея. Тогава мл. инспектор И.И. преместил служебния автомобил на мястото, където го намерили и при извършването на огледа. Причината за преместването била да затвори максимално лентата за движение, където е станало ПТП. Докато чакал да дойдат колегите му, мл инспектор И. сложил белезници и на емигранта, и на А.. Малко след това на място пристигнал колегата му инспектор Петър Недев Петров и екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Ямбол. В 20:00:18 часа инспектор Недев извършил проверка за управление на МПС след употреба на алкохол на А.А. и дрегерът отчел 1,25 промила в издишаният въздух. Полицейските служители от Сектор ПП извършили проверка за употреба на алкохол и наркотици на мл. инспектор И.И. и резултатите били отрицателни. Тест за наркотици бил направен и на А. А., който отчел отрицателен резултат. Бил му издаден и талон за кръвна проба и отведен във ФСМП-Стралджа, където отказал да даде кръвна проба. По-късно е установено, че в резултат на причинените наранявания от настъпилото ПТП мл. инспектор Г.Ф.Т. е починал. На място е извършен оглед на местопроизшествие и образувано ДП № 138/2022 г. по описа на РУ-Стралджа. По същото, с оглед събраните доказателства, ЯОП е приела, че освен установената вина за настъпването на пътно-транспортното произшествие на обвиняемия А., такава има и свидетелят И. - полицейски служител, който управлявал служебния автомобил към момента на деянието. Именно разполагането му в средата на пътното платно, и то частично в насрещната лента за движение, както и фактът, че е оставил служебния автомобил с включени дълги светлини, е довело до това, че този автомобил е представлявал препятствие на пътя и опасност за останалите участници в движението, а дългите светлини са довели до заслепяване на идващия в насрещната лента А.. Полицейският автомобил не е бил с включени специални светлини и поради това предвидените в чл. 159 от ППЗДвП изключения за неговото поведение на пътя са били неприложими.

Въз основа на горните констатации в заповедта е посочено, че с действията и поведението си младши инспектор И.Д.И. - старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Стралджа при ОДМВР - Ямбол е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, изразяващо се в неспазване на т. 28 от Етичния кодекс, разписващ задължение за държавния служител, независимо от заеманата от него длъжност в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България. Уточнено е в тази връзка, че в случая като водач на МПС младши инспектор И. е извършил нарушение на правилата за движение по чл. 94, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ, правилото че за престой извън населените места пътните превозни средства следва да се спират извън платното за движение, а когато това е невъзможно, спирането за престой да се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно, като около 19:34 служителят спрял за престой служебния автомобил „**“ с peг. № ****** в най-лявата част на лентата си за движение, частично навлизайки с левите гуми в насрещната пътна лента; служебният автомобил не е бил с включен специален светлинен и/или звуков сигнал, поради което предвидените изключения за поведението му на пътя по чл. 159, ал. 1, т. 4 от ППЗДвП, (разрешаващ на водача на МПС със специален режим на движение да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на ППЗДвП, през което време той може да подава само светлинни сигнали“), са били неприложими. Около 19:40 ч. на път IV-79328 км.5+300, в участъка между гр. Стралджа и с. Маленово, област Ямбол, е настъпило ПТП, с което е причинена по непредпазливост смъртта на Г.Ф.Т. от гр. *. Посочено е в заповедта за изменение на обстоятелствената част на заповедта за иницииране на дисциплинарното производство, че за така извършеното нарушение, съгласно разпоредбите на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Със заповедта е удължен и срокът за провеждане на производството от ДРО и представянето на становище по казуса до 23.05.2023 г. На 10.05.2023 г. в 09:35 часа младши инспектор И.Д.И. е запознат със Заповед № 326з-682 от 03.05.2023 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол срещу подпис, като отново му е разяснено правото да участва в дисциплинарното производство самостоятелно, давайки обяснения, представяйки доказателства, както и възможността да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат.

В хода на дисциплинарното производство ДРО събрал съответни доказателства и извършил процедурни действия по доказването на дисциплинарното нарушение, подробно посочени в съставената Обобщена справка № 326р-10795 от 19.05.2023 г. От ДРО е снето сведение от 16.03.2023 г. от свидетел в производството А.А.А. от гр. *. Тъй като И.Й.Х. е без адрес в страната и към момента на проверката липсват данни за неговото местонахождение не са му снети сведения по дисциплинарното производство. В тази връзка са изискани и с Писмо вх. № 326000-2050 от 07.03.2023 г. по описа на ОДМВР-Ямбол (рег. № 420 от 02.03.2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-Ямбол) са получени протоколите от разпитите по ДП №138/2022 г. на РУ-Стралджа на обвиняемия А.А.А. и свидетелите И.Д.И., И.Й.Х., Ф.Т.Ф., С.Г.Ф. и П.Н.П., както и на съдебно-медицинската и автотехническата експертизи. Служителят е дал Писмени обяснения № УРИ 326р-6731 от 27.03.2023 г. и № УРИ 326р-10646 от 17.05.2023 г., в които посочил, че преди спирането на служебния автомобил, тъй като с колегата си забелязали мигранта, включили специалните светлини, за да се обозначат, като били в лентата за движение. Обобщена справка № 326р-10795 от 19.05.2023 г. е постъпила при дисциплинарно наказващия орган на 26.05.2023 г., видно от отбелязването върху нея. Изготвени са Становище № 326р-11103 от 23.05.2023 г. и Становище № 326р-11104 от 25.05.2023 г. за законосъобразността и пълнотата на разследването, проведено от ДРО.

На 19.05.2023 г. в 16:00 часа на младши инспектор И.Д.И. е връчена Покана № УРИ 326р-10813/19.05.2023 г. за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарно производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. След запознаването си с обобщената справка на 23.05.2023 г. в 14:00 часа служителят представил Допълнителни обяснения № УРИ 326р-11000 от 23.05.2023 г., в които посочил, че се възползва от правото си да не дава допълнителни обяснения и възражения във връзка с изготвената обобщена справка.

На 29.05.2023 г. в 14:00 часа на служителя е връчена Покана за даване на писмени обяснения до ДНО по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР № УРИ 326р-11152 от 26.05.2023 г., но в срока по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР съобразно наличната в преписката Деловодна справка № УРИ 326р-11492/30.05.2023 г. не са постъпили допълнителни писмени обяснения или възражения до ДНО.

Със Заповед № 326з-853 от 01.06.2023 г., на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за извършено нарушение по чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР, Директорът на ОД на МВР - Ямбол наложил на младши инспектор И.Д.И. - старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Стралджа при ОДМВР - Ямбол дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година за извършено от него нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, изразяващо се в неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От фактическа страна изцяло са възприети и възпроизведени установените от ДРО в хода на проведеното разследване факти и обстоятелства, въз основа на които е прието, че с действията и поведението си младши инспектор И.Д.И. - старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Стралджа при ОДМВР - Ямбол, е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „ порицание “ за срок от шест месеца до една година. Посочено е в заповедта, че в изпълнение на изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието са взети предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици (нарушението е извършено по непредпазливост, като в резултат на това са настъпили непряко (при съвина) вредни последици - смърт на служител на ОДМВР-Ямбол при изпълнение на служебните задължения); 2. обстоятелствата, при които е извършено деянието (в хода на разследването не са установени обстоятелства от субективен или обективен характер, които да смекчават вината на служителя и да оправдават поведението, осъществяващо състав на дисциплинарно нарушение, като такива не са посочени и в обясненията от мл. инспектор И.И.); 3. формата на вината (деянието е извършено непредпазливо); 4. цялостното поведение на служителя (на служителя е налагано едно дисциплинарно наказание, което е заличено; награждаван е многократно). Посочено е също в оспорения акт, че нарушението е извършено на 26.09.2022 г., като едногодишният срок от извършването му не е изтекъл; дисциплинарното наказание следва да се наложи в двумесечния срок от установяване от ДНО на нарушението и нарушителя; дисциплинарното нарушение следва да се счита за установено на датата, в която Становище УРИ 326р-11003/23.05.2023 г., ведно с материалите по дисциплинарното производство, са постъпили при ДНО. Въз основа на това е заключено, че не са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 196 от ЗМВР, в които може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. При спазване изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и като са взети предвид изброените обстоятелства и най-вече обстоятелството на настъпилите вредни последици, е счетено, че, определеното от ЗМВР наказание „порицание“ за срок от една година съответства на тежестта на извършеното от младши инспектор И.Д.И. - старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Стралджа при ОДМВР - Ямбол дисциплинарно нарушение. В заповедта се съдържат указания за намина и срока на обжалването , а видно от отбелязванията върху нея същата е връчена на оспорващия на 02.06.2023 г. в 19:10 часа. Жалба вх. № 1416 от 16.06.2023 г. против Заповед № 326з-853 от 01.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – Ямбол е подадена директно в съда, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в законоустановения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна по следните съображения:

Оспорената заповед на Директора на ОД на МВР-Ямбол е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и в изискуемата писмена форма с мотивирана заповед при спазване на процедурата, визирана в закона. Изпълнено е изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание да бъде наложено не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Този извод е верен предвид следното:

Според дефиницията на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато компетентен да наложи дисциплинарното наказание орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Според посоченото в ал. 2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. По този въпрос е налице и константна съдебна практика, обективирана в Решение № 6574 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2015 г., Решение № 7186 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2009 г., Решение № 7513 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2010 г., Решение № 8908 от 28.09.2007 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2007 г., Решение № 11364 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2009 г., Решение № 2216 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2014 г. и други. По смисъла на същата нарушението се счита за открито, когато органът, който е компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за нарушението и самоличността на нарушителя и този момент не се идентифицира с момента на откриване на дисциплинарното производство, защото към него не може да има достатъчно доказателства. С други думи, релевантният момент е най-ранната дата, на която обобщената справка е доведена до знанието на компетентния наказващ орган, тъй като преди това той не е разполагал с достатъчно данни за нарушението и за нарушителя и не е могъл да издаде процесната заповед, поради което и всеки по-ранен момент не може да се свърже с момента на откриване на нарушението по смисъла на 195, ал. 1 от ЗМВР и съответно теченето на предвидения в тази разпоредба преклузивен двумесечен срок. Ето защо съдът приема, че в случая от Обобщена справка № УРИ 326р-10795 от 19.05.2023 г. до издаването на Заповед № 326з-853 от 01.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР - Ямбол не са изтекли преклузивните законови срокове и наказанието е наложено в техните рамки.

Не се споделят доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР поради неуведомяването за започване на проверка срещу него по установения в закона ред. И. е бил уведомен, че срещу него се води проверка, като препис от Заповед № УРИ 326з-240 от 07.02.2023 г. за образуване на дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР за извършено от младши инспектор И.Д.И. - Старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Стралджа при ОДМВР – Ямбол нарушение на служебната дисциплина му е надлежно връчен срещу подпис на 15.02.2023 г., а препис от Заповед № 326з-682 от 03.05.2023 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол, с която на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и чл. 47, ал. 1, т. 5 от Инструкцията е изменена обстоятелствената част на предходно издадената Заповед № УРИ 326з-240 от 07.02.2023 г. е надлежно връчена на оспорващия на 10.05.2023 г.; осигурена му е възможност както да вземе участие в нея, така и да се запознае със събраните материали, по които да изрази становище или направи възражение, от което се е възползвал, депозирайки писмени обяснения. От представените по преписката Покана рег. № 326р-10813 от 19.05.2023 г. и Обобщена справка № УРИ 326р-10795 от 19.05.2023 г. с отбелязване за запознаване се установява, че младши инспектор И. е бил поканен за запознаване с изготвената от ДРО справка, както и за изслушване и даване на писмени обяснения, с което дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.

В оспорената заповед в съответствие с изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР са посочени задължителните реквизити, а именно извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази насока всеки от елементите е конкретно и детайлно описан, без да е налице противоречие, неяснота или бланкетност на съдържанието.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая съдът счита, че е нарушен материалния закон, тъй като наказващия орган изначално е приел, че е извършено дисциплинарно нарушение, защото И. е обвиняем за извършено престъпление.Основните доказателствата, на които се позовава издателя на оспорваната заповед изцяло се припокриват с доказателствата по следственото дело, като се цитира постановлението за привличане на обвиняем, извършената тройна автотехническа експертиза, съдебно медицинската експертиза, протоколите за разпит на свидетели. Съставомерността на деянието следва да бъде доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР – чл. 4 от Инструкцията. Следва да се има предвид, че ако вмененото на служителя престъпление действително е извършено от него, то това би представлявало освен престъпление и тежко дисциплинарно нарушение, но само фактите, въз основа на които се гради обвинението, при липса на влязла в сила осъдителна присъда, не могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение, което за да е налице,трябва да е извършено и самото престъпление.

В случая не е налице влязла в сила присъда, за да се приеме, че извършеното деяние е престъпление. Не се доказа и че поведението на жалбоподателя безспорно е насочено към извършване на правонарушение.Безспорно ясно е и положението, закрепено в текста на чл. 194, ал. 3 ЗМВР, според което държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Предвид независимия характер на дисциплинарната отговорност за реализиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали деянието, във връзка с което същата е ангажирана, представлява същевременно и престъпление или административно нарушение. Следва да се има предвид обаче и фактът, че независимият характер на дисциплинарното производство по реда на ЗМВР предполага задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с установяване на деянието и неговия извършител. Налага се извод, че за да обоснове наложеното наказание, ответникът е приел за установени и доказани факти, за които имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна присъда относно тези обстоятелства. Не е спорно, че няма влязла в сила присъда по образуваното наказателно производство, към момента на издаване на процесната заповед, законосъобразността на която съдът преценя съобразно правилото на чл. 142 от АПК.

Съгласно законовата презумпция И. следва да се счита за невинен до доказване на противното, а по същество служителят е наказан именно заради „извършването на деяние“, попадащо изцяло в хипотезата на извършено престъпление – т.е. дисциплинарното наказание му е резултат на недоказано виновно извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗМВР. Съдът намира за нужно да посочи, че престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство, могат да се установяват само по два начина - от наказателния съд, чрез осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство. Никой друг – било то административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполага с компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден. Приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност.

Обжалваната заповед е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването й, поради което същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Съобразно изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лв, от които внесена 10 лева държавна такса и 750/седемстотин и петдесет/ лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие серия Я№ ********** от 11.06.2023г. Според чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер по административни дела по ЗМВР е 750 лева, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И.Д.И. ***, чрез адвокат М.Х. от ЯАК Заповед № 326з-853 от 01.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР - Ямбол за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година.

ОСЪЖДА ОД на МВР, Ямбол да заплати на И.Д.И. *** сумата от 760 /седемстотни и шестдесет/ лв. за съдебни разноски.

Решението на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на касационно оспорване.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.

	Председател:	/п/ не се чете