РЕШЕНИЕ
№ 1729
гр. Пловдив, 13.08. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева,
като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 1502 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на А.А.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. И.Н.,***, офис 11 против Решение №2153-15-111 от
24.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на А.А.Д. срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-168 от 05.03.2019г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО)
при ТД на НОИ гр. Пловдив, с което на основание чл.90а, ал.1 и чл.103 от КСО е
отказано възстановяване на социалната пенсия за инвалидност. С жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на
атакувания административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Редовно
призован, в съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител адв.Н., който поддържа жалбата. По същество на спора излага
становище за незаконосъобразност на акта, изграден според него на неправилно
интерпретиране на събраните доказателства от страна на решаващия
административен орган. В тази връзка се обосновава, че е направено искане за
произнасяне по прекратяване на наследствена пенсия и отпускане на социална
пенсия за инвалидност. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. счита,
че жалбата е неоснователна, а издадения административен акт е правилен и
законосъобразен. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище
приложено по делото, като моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че с разпореждане
№ **********/27.06.1995г. на А.А.Д. е отпусната
наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от
25.03.1995г., която е дължима в качеството му на наследник на починалия му баща,
наследодателя А. Илиев Д.. След представяне на диплома за завършено средно
образование № 6586-134/19.06.2009г., издадена от ОМГ "Акад. Кирил
Попов" - Пловдив, наследствената пенсия е била прекратена с Разпореждане №
**********/10.07.2009г., издадено от органите на ТП на НОИ-Пловдив, считано от
13.06.2009г.. Със заявление вх. № 59127/26.09.2009г. по опис на ТП на НОИ,
жалбоподателят е направил искане за възстановяване на изплащането на
наследствената му пенсия в качеството му на учащ се, като е представил документ
от УНСС - София, удостоверяващ студентските му права. С Разпореждане №**********/21.10.2009г.
на основание чл. 97 от КСО във връзка с чл.82, ал.1 от КСО, изплащането на
отпусната му наследствена пенсия е било възобновено, считано от 23.09.2009г..
Въз основа на представено ЕР на ТЕЛК №0168/20.01.2010г. с определени 100%
загубена работоспособност с оглед вид и степен на увреждане, касаещо потребност от чужда помощ и с дата на инвалидизиране 23.09.2009г., с Разпореждане № **********/25.03.2010г.,
издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив му е била отпусната и
социална пенсия за инвалидност, считано от 23.09.2009г.. След поредно
преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК с № 0047/09.01.2012г., потвърдено с Решение №
00962/24.01.2012 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив, е определен
срок на инвалидност „пожизнен“.
С Разпореждане №15190153040 от 01.01.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив, на основание
§7, ал.1 от ПЗР на Закона за хората с увреждания, считано от 01.01.2019г. е прекратена получаваната социална пенсия за
инвалидност на жалбоподателят. В тази връзка е постъпило заявление
вх.№2177-15-67/14.02.2019г. от Д., с което той е поискал да му бъде отпусната
социална пенсия за инвалидност по реда на чл.90а от КСО, с добавка за чужда
помощ на осн. чл.103 от КСО. В тази връзка е било
издадено Разпореждане №********** /Протокол №
2140-15-168/05.03.2019г./ на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив, с което е
постановен отказ да му бъде възстановена получаваната до 01.01.2019г.
личната социална пенсия за инвалидност. За да постанови този си акт,
административният орган се е позовал на обстоятелството, че се касае за
получавана на осн. чл.90а и чл.101 от КСО лична
социална пенсия за инвалидност в размер на 25% към отпусната наследствена
пенсия, която обективно води до невъзможност да я получава едновременно със
социална пенсия за инвалидност. Разпореждането е обжалвано от жалбоподателят
пред горестоящият административен орган с аргумент,
че за него е погасено правото на наследствена пенсия, тъй като същият не е учащ.
В тази връзка е приложил и Удостоверение №74/2.03.2019г. издадено от
Университета за национално и световно стопанство –София, което обективира факта, че със Заповед № 61/25.03.2011г. той е
прекъснал по здравословни причини, считано от летен семестър на учебната
2009/2010г., а в последствие със Заповед №637/14.03.2012г. е бил
административно отстранен като студент. Със свое Решение № 2153-15-111 от
24.04.2019г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив оставил жалбата без уважение,
като приел, че е налице законосъобразност на атакуваното разпореждане. В тази
връзка изложил мотиви, че считано от 01.01.2015г.
разпоредбата на чл.82, ал.1 от КСО във връзка с § 22с от ПЗР на КСО предвижда инвалидизираните деца до 18 годишна възраст, съответно до
26-годишна възраст лица, да могат да получават наследствена пенсия и над тази
възраст, но само ако са учащи и са се инвалидизирали
до тяхното навършване. Според ответният административен орган, отпуснатите
пенсии по чл.82, ал.1 от КСО с начална дата до 31.12.2014г. продължават да се
изплащат в определените им срокове, като под определените им срокове следва да
се има предвид срокът на инвалидността, определен с решение на ТЕЛК/НЕЛК, който
в настоящият случай е за Д. е пожизнен. Обосновал извода си, че липсват
основания да бъде прекратена отпусната наследствена пенсия, като се позовал на
аргумента, че измененията в нормата на чл.82 ал.1 от КСО не водят до погасяване
на правото да бъде отпусната наследствена пенсия за жалбоподателят. В тази
връзка изложил правната си аргументация, че изменението на нормата действа
занапред и засяга подадените и след 31.12.2014 г. заявления за отпускане на
наследствена пенсия. Посочил, че нормата на §22с от ПЗР на КСО изрично урежда
заварените случаи на отпуснати наследствени пенсии. Изложил аргументи, че обратно
действие нормата на чл. 82 от КСО има към правоотношения, които са възникнали
преди нейното изменение, и за които законодателят не е предвидил такова обратно
действие от страна на административния орган, като това е с цел да не се стигне
до необосновано засягане на придобити права от страна на тези лица и е в
изпълнение на принципа на съразмерност по смисъла на чл.6, ал.2 от АПК. В тази
връзка приел за неоснователно възражението на Д., че няма качеството на учащ, като
в тази насока в оспорения административен акт е изложено, че това е неотносимо към възникналия спор и пенсионния орган няма
основание да постанови спиране на получаваната наследствена пенсия, която е и
пречка с оглед изменението на чл.90а ал.1 от КСО, да бъде отпусната социална
пенсия за инвалидност, независимо от проявлението на останалите обективни
предпоставки. Затова оставил жалбата без уважение. Недоволен от така
постановеният акт жалбоподателят инициирал настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе по категоричен и несъмнен начин от
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства:
административната преписка по обжалвания административен акт, постъпила с
вх.№9763/20.05.2019г по опис на съда.
При така възприетата фактическа обстановка,
съобразно събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следните за това съображения:
Текстът
на чл. 117 от КСО
сочи, че ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася с
решение по подадени жалби срещу разпореждания по отпускане, изменение или
спиране на пенсии. В тази връзка атакуваният индивидуален административен акт
изхожда от орган с материална, териториална компетентност и такава по степен.
Постановеното властническо волеизявление е обективирано
в изискуемата от закона писмена форма и съдържа както фактически, така и правни
основания, обосноваващи произнасянето на ответната страна. Същото е издадено
при спазване на установените административнопроизводствени
правила и преследва законосъобразна цел. Съгласно чл. 118, ал.
1 от КСО
на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал.
3 от КСО.
В случая законоустановеният ред на оспорване е
спазен. Предмет на съдебен контрол е Решение №2153-15-111/24.04.2019г на
Директора на ТП на НОИ Пловдив.
При
преценка на материалната законосъобразност на атакувания административен акт,
съдът извърши проверка на основателността на релевираните
доводи на оспорващия Д. твърдения и констатира следното:
Не
се спори между страните и е безспорно установено по делото от приобщеното експертно
решение №0047/09.01.2012г., потвърдено с
Решение № 00962/24.01.2012 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив, че
жалбоподателят има на осн.чл. 71 от КСО право на
пенсия за инвалидност, тъй като е загубил работоспособността си и има 100%
трайно намалена работоспособност пожизнено. Според нормата на чл. 73 от КСО
/релевантна редакция, ДВ, бр. 64 от 2000г./, правото на пенсия за инвалидност
се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за
ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94,
като пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Установи се
също така, а това не се оспорва и от ответника по делото, че на лицето е
призната степен на инвалидност считано от датата на инвалидизиране
-
23.09.2009г..
Решението на ТЕЛК е станало безспорен
и стабилен административен акт, годен да породи целените с него правни
последици за неговия адресат. Текстът на чл. 94, ал.1 от КСО / ред. ДВ, бр. 100
от 2011 г., в сила от 01.01.2012г./, изисква
императивно от административния орган, пенсиите да се отпускат от датата на
придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в
6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на
6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на
подаването им. Съгласно разпоредбата на чл.94 ал.3 от КСО /ред.ред. ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012г./, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на
заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са
подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното
решение на ТЕЛК (НЕЛК). В случаят жалбоподателят е подал документите за отпускане на пенсия за
инвалидност по чл. 73, ал.1
от КСО
в едномесечния срок по чл. 94, ал.3
от КСО,
като е сторил това със заявление вх.№МП-9761/12.02.2010година, като е поискал
социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО с добавка по чл.103 от КСО.
Затова на същият е била отпусната социална пенсия за инвалидност по реда на
чл.90 ал.2 от КСО в старата му редакция, отм.ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от
1.01.2013 г. - изм., бр. 60 от 2011г.. По тези установени с доказателства факти
не се спори и в жалбата до съда. Единствено се иска отпускане на социална
пенсия за инвалидност с прекратяване на получаване наследствената пенсия.
В настоящият случай следва да се
посочи, че по отношение на А.Д. правото на пенсия за инвалидност се
поражда от датата на инвалидизирането, придобива се
считано от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК /НЕЛК/, с което се
признава инвалидността и нейната начална дата. Поради това при пенсиите за
инвалидност фактическият състав за упражняване на това право включва наличието
на инвалидизиране с начална дата, влязло в сила
решение на ТЕЛК и заявление пред ТП на НОИ за отпускане на пенсията. Поради
усложнения фактически състав за отпускане на пенсия за инвалидност, придобиването
на това право съвпада с влизане в сила на решението на ТЕЛК, а не с датата на инвалидизирането, която дата законовият термин на чл. 73 от КСО въвежда. В
случая най- благоприятната възможност по отношение на него е в специалната
разпоредба на чл. 90а, ал.
1 от КСО
/ ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. Доп. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019г./, която дава възможност да се извърши съответната преценка
за отпускане на пенсия за инвалидност, като може да намери приложение и
преценката за приложение на чл. 90а, ал.
2 от КСО.
Съдът счита, че датата на придобиване на правото на пенсия за инвалидност, е
датата на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, с което се признава
неработоспособност на жалбоподателя в размер на 100%. Поради това обстоятелствата
за нейното отпускане са обвързани с обстоятелствата, водещи до необходимостта
от прекратяване на получаваната наследствена пенсия. Изследвайки
материалната законосъобразност на представеното удостоверение от УНСС-София
съдът съобрази, че в действителност липсват правните основания за получаване на
наследствена пенсия по отношение на него, като липсва необходимата обективна
предпоставка същият да бъде учащ се. Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 от КСО
(редакцията ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 1.01.2015г.), децата на
наследодателят имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна
възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не
по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако
учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до
26-годишна възраст. Посочено е, че децата, които се считат за учащи, се
определят с наредбата по чл. 106, в случая от разпоредбата на чл.34 ал.1 т.2 от
Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж. Следва да се съобрази действително и правилото на § 22с ПЗР на КСО /изменен ДВ, бр.107 от 2014
г., в сила от 1.01.2015г./, с което е определено, че отпуснатите с начална дата
до 31.12.2014г. пенсии по чл. 82, ал. 1 КСО на лица, които са се инвалидизирали до 18, съответно до 26 г. възраст,
продължават да се плащат до определените им срокове, в случая пожизнено. Именно
такъв е настоящият случай, при който на А.Д. са били отпуснати наследствена
пенсия до 31.12.2014г., когато е имало възможност те да бъдат получавани след
навършването на 26 годишна възраст, на база ЕР на ТЕЛК №047/09.01.2012г.,
потвърдено с Решение №00962/24.01.2012 г. на МК при ТП на НОИ - Пловдив. Но в
случая се установява, че за жалбоподателят са налице обективни предпоставки да
бъде прекратена отпусната наследствена пенсия, т.к. същият вече не отговаря на
изискването да е учащ, което е с начален период от 14.03.2012г., като това е
станало преди въвеждане на правилото на § 22с ПЗР на КСО. За него получаването
на наследствена пенсия не е станало пожизнено. Така приложеното Удостоверение от
УНСС-София не е било правилно преценено от ответния административен орган, като
то следва да бъде предмет на обсъждане от решаващия орган, който да прецени
законосъобразно неговата тежест към разглеждания предмет. В конкретният случай
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /съкр. НПОС/,
издадена на основание чл. 106 от КСО, определя и материалното право на
наследствена пенсия на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.5,
изр.2 от НПОС, лицата, които са отписани/отстранени от учебното заведение,
нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора,
а ако такава не е посочена – от датата на заповедта. В настоящият случай така
изясненото обстоятелство по прекратени студентски права не само е относимо към предмета на административното производство, но
с него се изясняват факти от изключително значение за неговата законосъобразна
преценка, с оглед възможността за приложение на разпоредбата на чл.90а, ал.1 от КСО /в сила от 1.01.2019г./ и отпускането на поисканата социална пенсия за
инвалидност. Това е така, защото отпускането на друга пенсия (в случая
наследствена), лишава от право жалбоподателя да получава социална пенсия за
инвалидност като лице, навършило 16-годишна възраст, с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Макар и по
делото да не е приложена самата заповед за отстраняване и да не може да се
уточни точната дата, може да се направи извод, че жалбоподателят е загубил
правото си на наследствена пенсия преди измененията на КСО с ДВ, бр. 107 от
2014 г., в сила от 01.01.2015 г. От изложеното
следва, че за А.Д. е изпълнено условието на чл.90а ал.1 от КСО в сила от 01.01.2019г. и същият има право на социална пенсия за
инвалидност, както и добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО.
Затова
съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, както и потвърдените с него
разпореждания на ръководителя по пенсионно осигуряване. Като такива същите
следва да се отменят, а делото да бъде върнато като преписка на
административния орган за разрешаване на въпроса по същество.
При
посочения изход на спора, на основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя се
дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер
на 300.00 /триста/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно приложение договор за правна защита и
съдействие.
Предвид изложеното, на осн. чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на А.А.Д., ЕГН**********, с адрес ***, РЕШЕНИЕ №2153-15-111/24.04.2019г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-168 от 05.03.2019г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО)
при ТД на НОИ гр. Пловдив, с което на А.А.Д. на
основание чл.90а, ал.1 и чл.103 от КСО е отказано възстановяване на социалната
пенсия за инвалидност.
ВРЪЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на
съдебното решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ
– Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Любен Каравелов”№7 да заплати на А.А.Д.
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния Административен съд на Р България в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне, по реда на АПК.
СЪДИЯ:/п/