Определение по дело №140/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 112/10.10.2013 г. по ч.н.дело № 974/2013 г., в производство по чл.243, ал.3 и сл. от НПК, К. районен съд е отменил Постановление за прекратяване на наказателното производство от дата 17.09.2013г. на Р. П. – К., с което е прекратено досъдебно производство № 35/2012 г. по описа на ОД на МВР– К., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като незаконосъобразно. Делото е върнато на РП- К. за продължаване на разследването съобразно указанията на съда по приложението на закона.

Против така постановеното определение е постъпил протест от прокурор от РП- К., в който се излагат съображения за неправилност на направените от съда изводи. Моли, да се отмени определението на РС- К. и да се потвърди постановлението на РП- К. от 17.09.2013г. за прекратяване на досъдебното производство.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Досъдебно производство № 35/2012г. по описа на ОД на МВР – К. е било образувано с Постановление на прокурор от РП- К. от 15.06.2012 г. срещу неизвестен извършител за това, че през периода от 2008-2011г. в Г.К. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С. К. Л. от Г.С. и с това й причинил имотна вреда в размер на 50000 лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

С Постановление от 17.09.2013 г. наказателно производство – досъдебно производство №35/2012 г. по описа на ОД на МВР- К., водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на доказателства за извършено престъпление.

След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен състав счита, че протеста е основателен.

За да постанови определението си, районният съд е приел, че не са изчерпани всички процесуални средства за провеждането на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото в съответствие с чл.13 и чл.14 от НПК, поради което не били налице и основанията за прекратяване на наказателното производство. Необходимо било да се изследва дали естеството на предприетите от св.Ч. действия сочат, че в действителност не е имал намерение да използва получената сума по предназначение, а е целял да извлече имотна облага за себе си, респ.трето лице, причинявайки с това вреда на „Л.” ЕООД. По този начин щяло да се разкрие субективната страна на деянието по чл.209, ал.1 от НК. Следвало да се даде ясен отговор на въпроса как е имал намерение да осъществи задълженията си по договора за предоставяне на консултантски услуги, знаейки, че няма да изпълни задължението си за изготвяне на архитектурен проект. Или, следвало да се извърши комплексна преценка на поведението на св.С. Ч. и св.Т. К. преди, по време и непосредствено след приключване на контактите им със св.С. Л..

Направените изводи от решаващия съд не се споделят от настоящия съдебен състав, като същите са неправилни и необосновани.

По делото е безспорно установена следната фактическа обстановка: Свидетелите С. Л. и С. Ч. се познавали от много години, като до скоро били съседи, а и св.Ч. бил съученик и приятел на сина на св.Л.. През пролетта на 2008г., С. Ч. посетил фабриката за производство на тухли в с.Р., обл.В. Т. управлявана от св.Л.. При това посещение последната му се оплакала, че фирмата й – „Л.”ЕООД, изпитва трудности при производството на тухли, поради използваната стара технология и ръчен труд. Свидетелят попитал защо досега фирмата не е кандидатствала за отпускане на пари от европейски фонд за модернизация на малки и средни предприятия, на което Л. му отговорила, че не може да се справи с подготовката и кандидатстването по такъв проект, но което от своя страна, Ч. й казал, че имал позната в Г.К., която можеда да съдейства и да подготви документите за кандидатстване. Обещал на св.Л. да я запознае с неговата позната от Г.К.. След това св.Ч. се обадил по телефона на св.Т. К., с която се познавал от около 7 години, като познанството им възникнало по повод изготвяне на документи по ипотечен кредит на същата свидетелка, по което време св.Ч. работел във фирма, която се занимавала с подготовка на документи за кредити и застраховки и й предложил да извършат консултантски услуги на негови приятели от Г.С., които имали фабрика за тухли. Тъй като св.К. имала опит и познати в областта на консултантските услуги, се съгласила и се уговорили да се срещнат с тези негови познати. Така, в началото на м.март 2008г. св.Т. К. посетила керамичната фабрика на "Л."ЕООД в с.Р., където я чакали св.С. Ч. и семейство С. и Л. Л.. При проведената среща, св.Л. заявила, че има желание да модернизира фабриката, като св.Кисьова я уверила, че фирмата с която работела, съдействала успешно на няколко други фирми от Г.К. да кандидатстват по европейски програми. Св.С.Ч. заявил на св.С. Л., че има реален шанс да успеят да кандидатстват по такава програма, за което и той щял да помогне, като твърдял, че имал познат, който можел да изготви архитектурен проект на фабриката. В края на срещата, св.Л. заявила, че ще ги потърси, след като обмисли нещата. В края на м.март 2008г. св.Л. се свързала по телефона със св.Т. К. и й казала, че е е съгласна и иска да подпишат договор за консултантски услуги. По повод предоставянето на консултантски услуги на "Л."ЕООД, св.Ч. предложил на св.К. да учредят гражданско дружество по Закон за задълженията и договорите и така, на 07.05.2008г. в Г.К. двамата сключили за неопределен срок Договор за учредяване на дружество по ЗЗД с нотариална заверка на подписите с наименование на дружеството "Е. ф. п." с предмет на дейност "Консултации и изготвяне на проекти по присъединителни и предприсъединителни програми", със седалище и адрес на управление на дружеството Г.К., У."Б.", бл."Я.", В.А, ап.*.

На 16.05.2008г. между "Л." ЕООД Е.Ф.П." ДЗЗД бил сключен договор за предоставяне на консултантски услуги, съгласно който възложителят "Л." ЕООД възложил, а изпълнителят "Е. Ф. П." ДЗЗД приел да предостави консултантски услуги през фазата на реализация на проект "Предприятие за производство на тухли и други строителни керамични елементи". Изрично с договора било уговорено консултантските услуги да включват следните дейности:

-Етап I:

1.2.1. Проучване на терена за възможност за изграждане на ново предприятие.

1.2.2. Изкарване на всички необходими документи, касаещи започването и одобрението на архитектурния проект.

1.2.3. Наемане и контрол на изпълнението на архитект, конструктори и инженери по отделните специалности, касаещи изготвянето на архитектурната част на проекта.

1.2.4. Наемане и контрол на изпълнението на строителна фирма за изпълнение на всички строително-монтажни работи /СМР/, заложени в строителната документация.

1.2.5. Наемане и контрол на изпълнението на фирма доставчик на пълното оборудване за предприятието.

1.2.6. Изготвяне на икономическа обосновка, бизнес план за развитие и всички други необходими за кандидатстване за евросубсидии документи на новото предприятие.

-Етап II:

1.2.7. Пълен контрол на всички фирми и лица, ангажирани с реализация на проекта.

1.2.8. Изготвяне и представяне пред Възложителя на периодични отчети за нивото и степента на завършеност на поетите от Изпълнителя ангажименти, вменени чрез договора.

1.2.9. Препоръки и оказване на помощ при възникнали проблеми.

1.2.10. Участие в работни срещи по изпълнение на проекта.

Било уговорено още /в чл.З от договора/ консултантските услуги да бъдат предоставени в съответствие с установената професионална практика на изпълнителя и неговата практика за управление на риска при осъществяване на проекти при кандидатстване за евросубсидии. Договорът бил сключен за срок от 36 месеца, считано от датата на сключването му или до приключване на проекта -18 месеца за изготвяне и одобрение на архитектурния проект и бизнес план по проекта за евросубсидия и 18 месеца за СМР, оборудване на предприятието и вкарването му в експлоатация, съобразено с всички изисквания на надзорните органи. С договора страните постигнали съгласие освен за размера на възнаграждението на изпълнителя, което било дължимо след усвояване на субсидиите от възложителя и представяне на фактура и цялостен отчет за свършената работа /чл.13/, така и задължението на възложителя да поеме за неÒова сметка направените разходи за архитектурния проект в размер на 12 евро/кв.м., дължими по следния начин: работен аванс от 50000 лв. при подписване на договора, преведени по сметка на изпълнителя и изравнително плащане до един месец след получаване на разрешение за строеж за проектирания обект.

Свидетелката С. Л. се запознала със съдържанието на договора в деня на сключването му, като относно авансовото плащане на сумата от 50 000 лв., св.Кисьова и Ч. заявили, че същата е необходима, тъй като нямало архитект, който да направи проект, без да му бъде заплатено. Св.Кисьова посочила банковата сметка на "Е. Ф. П." ДЗЗД. Преди сключването на договора св.Л. споменала, че в собствеността на фабриката /земя и сгради/ имало и други съсобственици, но св.С. Ч. заявил, че това не е проблем, че ще издирят другите съсобственици и ще им предоставят договори, за да се уреди въпроса със собствеността. Л. обяснила още, че е направила постъпления за предоставяне на концесия за кариера на глина, находяща се в землището на с.Р., като от своя страна Ч. и К. заявили, че ще съдействат и за тази концесия, въпреки че изрично този въпрос не бил уреден в договора за предоставяне на консултантски услуги.

В изпълнение на поетите задължения по чл.15 от Договора за предоставяне на консултантски услуги св.С. Л. в качеството си на управител на "Л." ЕООД на 21.05.2008г. превела по сметка на "Е. Ф. П.т" ДЗЗД сумата от 50 000 лв., представляваща работен аванс за архитектурен проект. От така получената сума същия ден св.Т. К. изтеглила сумата от 10000 лв.

На 20.05.2008г. в Г.К. "Е. Ф. П." ДЗЗД като заемодател и "З. о. -БГ"ООД, с.Л., представлявано от М. А. П.-Ч. /съпруга на св.С. Ч./ като заемател, бил сключен договор за заем за сумата от 33500 лв., за срок до 20.05.2011г, която сума заемодателят се задължил да предостави в срок от 5 дни по разплащателната сметка на заемателя. На 22.05.2008г. договорената заемна сума от 33500лева била преведена от сметка на заемодателя по сметка на заемателя. По делото е установено, че съдружници в "З. о.-БГ”ООД, с.Л. са св.С. Ч. и съпругата му М. А. П.-Ч. при равни дялове - 50 % на 50%, с управител М. П.-Ч., както и че дружеството е учредено на 13.07.2006г.. Установено е също, че на основание образувани три изпълнителни дела и издадени запорни съобщения на 20.07.2010 г. дружествените дялове на съдружниците в дружеството са запорирани.

На 22.05.2008г. св.К. изтеглила от сметката на "Е. Ф.П." ДЗЗД сумата от 5000 лв., на 23.05.2008г. изтеглила още 1000 лв. и още 300 лв. на 30.05.2008г.

На 22.08.2008г. бил сключен втори договор за заем между "Е. Ф. П." ДЗЗД, като заемодател и "З. о.–БГ”ООД, с.Л., като заемополучател за сумата от 3500лева, която сума била преведена на 22.08.2008г. от сметка на заемодателя по сметка на заемателя. На 17.09.2008г. св.К. извършила банков превод на още 2000 лв. по сметка на "З. о.–БГ”ООД.

Междувременно св.Ч. и К. осъществили контакт и организирали срещи с по-голямата част от съсобствениците на имота, на който се намирала фабриката за тухли, като им предложили дяловете на всеки от тях да бъде изкупен от „Л.” ЕООД по цени съобразно изготвена пазарна оценка на имота. За тази цел през м.ноември 2008г. от лицензирани експерти била изготвена пазарна оценка на въпросния имот, т.нар. фабрика за тухли, която оценка била възложена от св.С. Ч., като за услугата той заплатил сумата от 500 лева. След изготвяне на оценката, св.К. и Ч. започнали да изпращат оферти на част от съсобствениците, за които имали данни, за изкупуване на дяловете им, като подготвили и проекти за предварителни договори за продажба на дял от недвижим имот, но до подписване на договори не се стигнало.

При провежданите разговори между св.Л. от една страна и св.К. и Ч., от друга, последните й казвали, че "работата върви".

По-късно във времето, св.С. Л., без помощта на свидетелите Кисьова и Чолаков, успяла да изкупи около 12 дяла на съсобственици.

Известно време след сключването на Договора от 16.05.2008г. св.Л. казала на св.К., че италианска фирма "К. И." се занимавала с оборудване на тухларни и й дала телефон за връзка. Св.Ч.то съдружници и представители на "Е. Ф. П." ДЗЗЛ осъществили връзка с италианското дружество, организирали няколко срещи през 2009г., като през есента на същата година, италианската фирма изготвила и предоставила оферта, ведно с цялостен чертеж на завод за производство на 250 тона/ден на керамични изделия за строителството.

Архитектурен проект не бил изготвен, заради неуредената собственост на имота на "Л." ЕООД, като община В. Т. отказала издаването на виза за проектиране.

Във връзка с подготовката на документи за кандидатстване за концесия за добив на глина от страна на „Л.и”ЕООД, св.К.а възложила на св.С. Т. чрез "Е." ООД, Г.К. да изготви екологична оценка на обекта. След изготвяне на оценката, което било през м.юни 2010 г., същата била заплатена от св.Л., тъй като св.Кисьова заявила, че няма възможност да плати. След това в телефонен разговор св.Л. заявила на св.К., че минало много време от сключване на договора за консултантски услуги и нищо не било свършено, че договора вече изтекъл, като тя се отказвала от фабриката и си искала обратно сумата от 50 000 лева. К. обяснила, че уреждането на собствеността на земята е отнело много време и тя иска да изпълни задълженията си по договора, като неизпълнението се дължало на независещи от нея самата причини. Съгласила се авансово дадената сума да бъде върната, но обяснила, че не може да я върне наведнъж. През ноември 2010г. св.Кисьова престанала да отговаря на обажданията на св.Л., като минало доста време, през което и св.Ч. не отговарял на обажданията на последната, поради което тя се обърнала към св.Р. Г. - адвокат, на която обяснила за сключения консултантски договор. През м.ноември и м.декември 2010г св.Г. се свързала по телефона със св.Т. К., като последната заявила, че трябва да потърсят св.С. Ч., на когото дала по-голямата част от сумата от 50000 лв., представляваща аванс по договора. Ч., обаче, не отговарял на позвъняванията на св.Г..

На 03.12.2010г. св.С. Ч. по банков път възстановил на "Л." ЕООД сумата от 3000.00 лв.

Св.Г. договорила със св.Т. К. извънсъдебно споразумение, което следвало да бъде обезпечено със записи на заповеди, за връщане на сумата от 50000 лв. - по 5000 лв. месечно, което принципно било прието от св.Т. К. и уговорили ден - 27.12.2010г. за среща и финализиране на споразумението, но К. не отишла на срещата и спряла да отговаря на обажданията.

На 21.01.2011 г. св.Л. депозирала жалба в С. Р. П., по повод на която било образуваното разглежданото досъдебно производство, като в жалбата е посочено, че К. я помолила да не пуска жалби срещу нея и ще направи всичко възможно да й върне парите, като й превела сумата от 3000 лева.

Досъдебното производство е проведено обективно, всестранно и пълно в съответствие с изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, като са изяснени и установени всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото.

С оглед установеното от фактическа страна изводите на първоинстанционния съд, че наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, е прекратено неправилно, поради липса на доказателства за извършено престъпление, са неправилни. Това е така по следните съображения: По делото не се установява поведението и действията извършени от св.С. Ч. и Т.К. да осъществяват от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.209, ал.1 от НК. Липсват доказателства двамата през периода 2008-2011г. с цел да набавят за себе си имотна облага да са възбудили и поддържали заблуждение у св.С. Л., че ще извършат консултантски услуги и с това да са й причинили имотна вреда в размер на 50 000 лева. Доказателство, че поведението им не е било с цел да въведат в заблуждение жалбодателката и с това да й причинят имотна вреда, са действията и последващото им поведение след сключване на консултантския договор и превеждане на авансовата сума по същия.. Безспорно установено е по делото, че причината за неизпълнение на консултантския договор е множеството собственици на имота, на който е следвало да се реализира въпросния проект и продължилата дълго във времето процедура свързана с изкупуването от страна на „Л.”ЕООД на дяловете на другите съсобственици, което изкупуване и по настоящем не е приключило. За уреждането на собствеността без да имат задължение по консултантския договор са се включилÞ и св.К. и Ч., което не се оспорва и от пострадалата св.Л.. Извършените действия от страна на св.К. и Ч. на провеждане на срещи и водене на преговори със другите съсобственици на процесния имот, изготвянето на пазарна оценка на имота, контактите с представител на италианската фирма "К. И." и представената от последния оферта за завод за производство на керамични изделия, възлагането и изготвянето на екологичен анализ на обекта, са все действия, които опровергават извода за формирана изначално цел въпросният договор да не бъде изпълнен, като дейците да са желаели въвеждане в заблуждение и поддържано впоследствие такова с цел получаване на имотна облага от страна на св.К. и Ч. и причиняване на вреда на С. Л.. По делото не е установена и невъзможност поначало двамата да не могат да изпълнят задълженията си по консултантския договор. Самата пострадала в крайна сметка не твърди, че двамата – К. и Ч., или някой от тях, да е отказал да изпълни задълженията си по договора или да е отказал съответно да върне авансово получената сума, поради неизпълнение на договора. Обстоятелството, че по-голямата част от сумата от 50000лева е била преведена по договор за заем на дружество „З. о.-БГ”ООД , в което съдружници са Ч. и съпругата му, не води до извод за изначална липса на намерение консултантския договор да бъде изпълнен. Това са договорни отношения, които могат и следва да бъдат уредени по гражданско правен ред. По делото не е установено, че имущественото разпореждане от страна на св.Л. със сумата от 50000 лева да е било мотивирано от неправилна представа за нещата изградена вследствие поведението на св.К. и Ч.. Липсата на този елемент /умишлено въвеждане в заблуждение/ от обективната страна на престъплението по чл.209, ал.1 от НК прави деянието несъставомерно по цитирания текст. Описаното по-горе поведение на св.К. и Ч. опровергават наличието и на субективната страна на престъплението измама, а именно прекият умисъл и користната цел. Т.е. в случая не е установен умисъл за измама. Напротив, в настоящия случай безспорно е установено, че се касае за гражданско правни отношения, тъй като е налице сключването на един граждански договор и едната страна – изпълнителят е действал без намерение да въвежда в заблуждение /или да използва заблуждението на/ другата страна, като е имала волята да се задължи по въпросната сделка, но в последствие започва и не изпълнява докрай договорните си задължения, без значение по какви причини. Това неизпълнение на договорните задължения няма наказателноправен ефект, такива действия по неизпълнение на вече сключен добросъвестно гражданско договор могат да имат за виновната страна по договора само неблагоприятни за нея имуществени последици – отговорност за забава, отговорност за разваляне или неизпълнение по нейна вина и т.н. Те обаче не могат да обосноват наказателна отговорност за извършена измама. В случая, изправната страна по договора може да защити правата си по гражданско правен ред.

Предвид изложеното, Постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №35/2012 г. по описа на ОД на МВР- К., е правилно и законосъобразно и достигайки до обратния извод, районният съд е приложил неправилно закона, поради което и постановения от него съдебен акт следва да бъде отменен, като вместо него се постанови друг, с който да се потвърди обжалваното постановление.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Определение №112/10.10.2013 г. по ч.н.дело №974/2013 г. по описа на К. районен съд, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.09.2013г. на Р. П. – К., с което е прекратено досъдебно производство № 35/2012 гд. по описа на ОД на МВР– К., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК

Определението е окончателно и не подлежи на ка±ационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.