Р Е
Ш Е Н
И Е № 330
гр.Враца,06.11.2018г.
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на 28.09.2018г.,в състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
при участие на секретаря В.Вълкова,като разгледа докладваното от
съдия П.Петрова в.гр.д.№ 342 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се
движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от Община Криводол,чрез процесуален представител адв.Б.Т.
от ВрАК, против решение на РС гр.Враца от 05.04.2018г.,постановено по гр.д.№
3202/2018г.,с което са уважени предявени против Общината искове с правно
основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 и чл.99 ал.4 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Поддържа се
във въззивната жалба, че решението е неправилно - постановено при съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила.Излагат се подробни
доводи и съображения.Поддържа се,че решението било и необосновано,тъй като
изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото.Иска се отмяна на
решението в обжалваните части,и вместо него постановяване на друго,с което
предявените искове се отхвърлят и в уважените им части,ведно с всички законни
последици.Претендират се разноски за двете инстанции.С въззивната жалба не са
сочени нови доказателства.
Въззиваемата страна
„Интернешънъл Асет Банк“ АД гр.София оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания.
Третите страни помагачи
не са ангажирали становища по въззивната жалба.
Настоящият състав
намира въззивната жалба за процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок
по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,и
против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Пред
първоинстанционния съд
„Интернешънъл Асет Банк“ АД,със седалище
и адрес на управление гр. София,е предявила при условията на обективно
съединяване искове против Община гр. Криводол с правно основание чл.79,92 и 86 ЗЗД вр.чл.266 и 99 ЗЗД.
Поддържа
се в исковата молба, че по силата на договор за изпълнение на енергоефективни
дейности с гарантиран резултат и съпътстващи строително-ремонтни работи и инженеринг от 12.06.2007 г. ,наричан в исковата молба
„основен договор“ ответната Община Криводол, в качеството на възложител, възложила,
а ,,Енемона” АД гр.Козлодуй,понастоящем в несъстоятелност, в качеството на
изпълнител,приело да изпълни следните дейности: извършване на
строително-ремонтни работи и инженеринг за енергоефективни мероприятия и
изграждане на отоплителна инсталация за обществена сграда, находяща се на адрес
с. ***, община Криводол, собственост на Община Криводол и използвана от ДОВДЛРГ
„Детски свят“с.***.Поддържа се също, че с чл. 7 от Основния договор
изпълнителят се задължил да финансира
със собствени средства инвестицията в размер на 237 775,38 лв. с включен
ДДС, при срок на изплащане от възложителя 7 години, както и че дейностите,
предмет на договора, са разделени на два етапа: Етап 1, който включва: детайлно
енергийно обследване по смисъла на чл. 11 от Наредбата за обследване на енергийната
ефективност на сградата,разработване на работни проекти за набелязаните
енергоефективни мерки,изпълнение на предвидените строително-монтажни работи
(СМР) за реализиране на изготвените работни проекти,и изпълнение на
набелязаните в договора и приложенията ремонтно-възстановителни работи,и Етап
2, който включва: мониторинг на гарантирания резултат от изпълнените дейности и
изплащане от възложителя на вложената от изпълнителя инвестиция. Страните
уговорили в чл. 11 от Основния договор обща цена на строително-ремонтните
работи и инженеринговите дейности на стойност 301 448,09 лв. с вкл. ДДС,
която цена включва стойността на инвестицията в размер на 198 146,15 лв.
без вкл. ДДС, стойността на лихвата в размер на 53 060,59 лв., изчислена
при 7 % годишно оскъпяване за срок от 7 години,и ДДС с обща стойност
50 241,35 лв., съгласно Структурата на разходите - Приложение № 1 към
Основния договор. Поддържа се също, че на 17.09.2007 г., съгласно чл. 20 от договора
представители на възложителя и изпълнителя съставили и подписали приемо-предавателен
протокол за изпълнение и завършване на Етап 1 от договора, с който обектът е
предаден от изпълнителя,и приет от възложителя без забележки, констатирано е
изпълнението на дейностите, предмет на договора,и е решено, че дейностите от
Етап 1 по договора са приети за завършени без забележки,и може да се пристъпи
към реализацията на Етап 2 от договора – мониторинг на енергийното потребление
на обекта и отчитане на гарантирания резултат,и изплащане от възложителя на
вложената от изпълнителя инвестиция. Навеждат се твърдения, че по силата на
сключен на 05.10.2007 г. договор за покупко-продажба на вземане по чл. 99 и следващите
от ЗЗД , ,,Енемона” АД прехвърлило на ,,Енергомонтаж - АЕК” АД част от вземането по Основния договор (80% ) в
размер 248 216,18 лв. без вкл. ДДС, представляващо остатък от задължението
на длъжника по цитирания договор, цялото в размер на 251 206,74 лв. без
вкл. ДДС, част от които са платени на цедента от длъжника. Според този договор
вземането е платимо на 83 равни месечни вноски, всяка от които в размер на
2 990,56 лв., платими не по-късно от десето число на текущия месец, по
банков път. Поддържа се, че частта от вземането по основния договор (20%), представляваща
ДДС, начислен по съответната доставка, не е предмет на прехвърляне по описания
договор за покупко-продажба на вземане (цесия), а тази част остава дължима от
възложителя - Община Криводол на изпълнителя - ,,Енемона” АД,и е платима,
съгласно уговореното в Основния договор и описано по-горе на 83 равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 598,11 лв., платими не по-късно от десето
число на текущия месец, по банков път. Поддържа се също, че с договор за
покупко-продажба на вземане от 08.10.2007 г. ,,Енергомонтаж - АЕК” АД е
прехвърлило придобитото вземане на ,,Фонд за енергетика и енергийни икономии -
ФЕЕИ” АДСИЦ с ЕИК ***. На 21.12.2007 г. между цесионера ,,Фонд за енергетика и
енергийни икономии - ФЕЕИ” АДСИЦ и цедирания длъжник Община Криводол било
сключено споразумение, с което страните определили размера на вземането,
прехвърлено с договора за покупко-продажба на вземане от 08.10.2007 г., както и
начина и сроковете за погасяването му. С договор за покупко-продажба на вземане
от 10.07.2015 г. ,,Енемона” АД прехвърлило на ,,Ескона консулт” ООД с ЕИК ***
остатъка от вземането си по Основния договор, ведно с привилегиите,
обезпеченията, лихвите, неустойките и другите му принадлежности, като Община
Криводол била уведомена от цедента по договора ,,Енемона” АД с уведомление,
получено на 04.08.2015 г. от Община Криводол, с вх. № 53.127-2. По силата на договор за покупко-продажба на
вземания от 06.11.2015 г. ,,Ескона консулт” ООД прехвърлило на ищеца
,,Интернешънъл Асет Банк” АД пакет от вземания, в общ размер 1 701 810,10 лв.,
част от които е и придобитото по-горе вземане от Община Криводол. Вземането е
прехвърлено ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите, неустойките и другите
им принадлежности по Основния договор. Длъжникът Община Криводол е надлежно
уведомен и за това прехвърляне с уведомление, получено на 13.11.2015 г. от
Община Криводол, с вх. № 53.62-3. Твърди се, че за доказване на вземането,
,,Енемона” АД е предоставило на първоначалния цесионер ,,Ескона консулт” ООД,
което от своя страна като цедент е предоставило на ,,Интернешънъл Асет Банк” АД
като цесионер, Основния договор, ведно с Приложенията и всички други документи,
доказващи по несъмнен начин прехвърленото вземане. Поддържа се в исковата молба,
че към датата на предявяване на исковата молба ответната Община Криводол дължи
на ищеца обща сума в размер 16 148,97 лв., която съставлява общата
стойност на неплатени и изискуеми към датата на предявяване на исковата молба
27 месечни вноски, с падежи всяко 10-то число на месеца, за който се отнасят,
за периода от 10.07.2012 г. до 10.09.2014 г., в това число: 26 равни месечни
вноски в размер на 598,11 лв. всяка, с падежи всяко 10-то число на месеца, за
който се отнасят, за периода от 10.07.2012 г. до 10.08.2014 г. и 1 вноска в размер
на 598,07 лв. с падеж до 10.09.2014 г.
Искането
към съда е за осъждане на ответната община да заплати на ищеца сумата
16 148,97 лв., представляваща общата стойност на дължими 27 месечни
вноски, с падежи всяко 10-то число на месеца, за който се отнасят, за периода
от 10.07.2012 г. до 10.09.2014 г., в това число: 26 равни месечни вноски в
размер на 598,11 лв. всяка, с падежи всяко 10-то число на месеца, за който се
отнасят, за периода от 10.07.2012 г. до 10.08.2014 г. и 1 вноска в размер на
598,07 лв. с падеж до 10.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
присъдените суми от датата на предявяване на исковата молба – 18.07.2017 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата 535,84 лв. – мораторна лихва върху
главните задължения за месечни вноски с падежи на 10.07.2014 г., 10.08.2014 г.
и 10.09.2014 г., начислена от изискуемостта на всяка вноска за периода от
10.07.2014 г. до 17.07.2017 г.
В
срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответната Община Криводол оспорва изцяло
предявените искове. Поддържа, че между страните по делото липсват облигационни
отношения, тъй като полученото на 04.08.2015 от Община Криводол уведомление за
сключен договор за покупко-продажба на вземане не се отнася за договора за
покупко-продажба на вземане от 10.07.2015 г., а за друг договор за
покупко-продажба на вземане, сключен на 26.06.2015г. Поддържа, че ответникът не
е уведомен от кредитора ,,Енемона” АД за прехвърлянето на вземането с договор
за покупко-продажба на вземане от 10.07.2015 г. (първият във времето договор за
покупко-продажба на вземане), както и че липсва валидно уведомяване на
ответника за по-късно сключения договор за покупко-продажба на вземане от
,,Ескона консулт” ООД към ищеца. Прави изрично възражение за нищожност на двата
договора за прехвърляне на вземания (от
,,Енемона” АД към ,,Ескона консулт” ООД от 10.07.2015 г. и от ,,Ескона консулт”
ООД към ищеца от 06.11.2015 г.), поради противоречието им на императивни норми
на закона, с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, тъй като с
тях ищецът твърди да е придобил вземане за данък върху добавената стойност
(ДДС), което е публично вземане, съгласно чл. 162 ал. 2, т. 1 от ДОПК, и е
непрехвърлимо с оглед забраната за цесия на публични вземания по чл. 190 ал. 1
от ДОПК, както и поради това, че Договорът от 12.06.2007 г., сключен между него
и ,,Енемона” АД е такъв за възлагане на обществена поръчка и съгласно чл. 33
ал. 1 от НВМОП (отм.) и чл. 43 ал. 1 от ЗОП (отм.), цесия на вземане по договор
за обществена поръчка е забранена. Прави и изрично възражение за нищожност на
договора за цесия от 06.11.2015 г., от който на практика черпи права ищецът,
поради липса на съгласие, с правно основание чл. 26 ал. 2, предложение второ от ЗЗД, тъй като липсва решение на компетентния орган на банката-ищец за
придобиване на вземанията, предмет на настоящето дело и представителна власт на
подписалата договора П.А.П.. Поддържа, че договорът за цесия от 10.07.2015 г.,
сключен между ,,Енемона” АД и ,,Ескона консулт” ООД, е нищожен и поради факта,
че в него участва и трето лице, извън цедента и цесионера, а именно
банката-ищец, на която не е разрешено от ЗКрИ, ТЗ и наредбите на БНБ да участва
в такива сделки, което сочи на липса на съгласие от страна на компетентните
органи на банката, както и за извършени действия, попадащи извън вписаната в
Търговския регистър представителна власт на законния представител на ищеца П.А.П.,
също водещи до извод за липса на съгласие. Черпи аргументи за липса на съгласие
по договора за цесия от 10.07.2015 г., с оглед наличието и на друг вариант на
договора от 26.06.2015 г. (вх. № ЕКО39/26.06.15 г. на ,,Ескона консулт” ООД,
представен по търг. дело № 96/2015г. на Окръжен съд гр. Враца), и невъзможност
да се установи действителната воля на страните и параметрите, при които е постигнато
съгласието. Също така прави изрично възражение за нищожност на договора за
цесия от 10.07.2015 г. поради невъзможен предмет, с правно основание чл. 26 ал.
2, предложение първо от ЗЗД, тъй като не съществува вземане на „Енемона"
АД поради непостигане на икономии на електро- и топлинна енергия в обществената
сграда, посочена в договора от 12.06.2007 г. с Община Криводол и следователно
дружеството-изпълнител не може да прехвърли несъществуващото си вземане на
„Ескона колсулт" ООД, респективно последното не може да ги прехвърли на
ищеца по делото. Прави също така и изрично възражение за погасяване по давност
на всички претендирани вноски с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност, тъй като същите са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ,,
в”, предложение последно от ЗЗД и съгласно цитираната разпоредба правото на иск
за такива вземания се погасява с тригодишна давност от падежа на вноските.
Прави и изрично възражение с правно основание чл. 265 ал. 2 от ЗЗД за некачествено и непълно изпълнение от
страна на ,,Енемона” АД на Договор за извършване на строително-ремонтни работи
и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007г., с оглед на което счита за
недължими процесните суми, съответстващи по размер на стойността на
неизпълненото и некачествено изпълненото от изпълнителя. Поддържа, че и към момента на подаване на
отговора по чл. 131 от ГПК вторият етап, изискващ мониторинг и постигане на
енергийни икономии, не е изпълнен, както и че не е приета работата по първия
етап, поради което не се дължи и процесното плащане. Твърди, че не е
налице ликвидно и изискуемо вземане към него, тъй като по делото не е представена нито
една фактура или равностойно искане за плащане от страна на ищеца, което
формално да отговаря на законовите изисквания, посочени в чл. 4 т. 1, букви
„а" и „б" от Директива 2011/7/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета
от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по
търговски сделки. Навежда твърдения, че непредставянето на фактури, издадени от
,,Енемона” АД на ,,Ескона консулт” ООД и след това от ,,Ескона консулт"
ООД на ищеца, във връзка с възмездното прехвърляне на процесните вземания,
поставя под въпрос реалността на тези сделки.
Конституираните
като трети лица-помагачи на страната на ищеца ,,Енемона” АД гр. София (в
несъстоятелност) и ,,Ескона консулт” ООД гр. София в писмени становища по
делото изцяло поддържат изложеното в исковата молба, считат предявените искове
за основателни и оспорват изложеното в писмения отговор на ответника по
съображения, подробно изложени в становищата.
По делото са събирани писмени
доказателства.Назначени са и изслушани съдебно-почеркова и съдебно-счетоводна
експертизи.Назначена и изслушана е и съдебно-техническа експертиза.
Установява се от представения договор за изпълнение на
строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г.
(стр. 13 ), че между Община Криводол като възложител и ,,Енемона” АД гр.
Козлодуй (понастоящем със седалище и адрес на управление в гр. София и в
несъстоятелност) като изпълнител,е сключен договор, по силата на който Община
Криводол е възложила, а ,,Енемона” АД гр. Козлодуй е приело да изпълни
възмездно енергоефективни дейности с гарантиран резултат и
ремонтно-възстановителни работи на обществена сграда, находяща се на адрес в с. ***, обл.Враца,
като същите са разделени на два етапа: Етап 1 – изпълнение на енергоефективни
дейности и ремонтно-възстановителни дейности, обхващащи: детайлно енергийно
обследване на сградата по смисъла на чл. 11 от Наредбата за обследване за
енергийна ефективност, разработване на работни проекти за набелязаните
енергоефективни мерки, изпълнение на необходимите СМР за осъществяване на
изготвените работни проекти, изпълнение на набелязаните в договора и
приложенията ремонтно-възстановителни работи и Етап 2 – мониторинг на гарантирания резултат
от изпълнените дейности и изплащане от възложителя на вложената от изпълнителя
инвестиция. Страните са постигнали съгласие изпълнителят да финансира със
собствени средства инвестицията в размер на 237 775,38 лв. с ДДС, съгласно
представляващото неразделна част от договора Приложение № 1, при срок на
изплащане от възложителя 7 години, като така посочената стойност следва да бъде
изплащана от възложителя на изпълнителя на равни месечни вноски, всяко от които
в размер на 3 588,67 лв. с ДДС. В договора е предвидено приемането на
резултатите от изпълнението на Етап 1 от договора да се извършва с двустранен
приемо-предавателен протокол, който да стане неразделна част от договора.
Уговорено е първото месечно плащане в размер на 3 588,67 лв. с ДДС да бъде
извършено до 10-то число на месеца, следващ месеца на завършване на Етап 1 от
договора, както е уговорена и неустойка за забава в размер на 0,5 % от
стойността на неизплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 8 % от
нея. Съгласно предвидения в договора механизъм за измерване на коефициента на
ефективност, изпълнението на гарантирания резултат и необходимостта от
извършване на изравнителни плащания следва ежегодно между 15-то и 30-то число на
месеца, следващ завършването на първия етап от договора да се подписва
двустранен протокол за установяване на същите обстоятелства.
Договорът е изменен с анекс № 1 от 10.11.2010 г.,
съгласно който считано от 10.11.2010 г. се прекратява мониторинга на гарантирания
резултат по втория етап от договора, като възложителят ще продължава да изплаща
инвестицията по чл. 11 от договора по реда и условията на чл. 12 ал. 1 и ал. 2,
чл. 13 и чл. 14 от същия. В анекса е посочен адреса на обществената сграда –
предмет на основния договор, а именно с. ***, община Криводол, ул. ***.
Предвидено е също задължение за възложителя, в случай
на промяна на предназначението и/или режима на експлоатация на сградата,и при
представено аргументирано искане от изпълнителя да приеме преизчисляване на
стойността на технико-икономическите показатели по чл. 4 ал. 1, ал. 2 от договора (чл. 19), както и задължение на
възложителя да приеме продажба на вземанията на изпълнителя по този договор с
трети лица, в случай, че в резултат на това не възникнат допълнителни финансови
задължения за него, освен упоменатите в раздел V от договора (чл. 21).
С договор за продажба на вземане (цесия) от 05.10.2007
г. (стр. 44 от делото) „Енемона“ АД е продало на „Енергомонтаж-АЕК“ АД гр.
Козлодуй свое вземане към Община Криводол, възникнало на основание договор за
изпълнение на строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от
12.06.2007 г. и представляващо остатък в размер на 248 216,18 лв. от
задължението на Община Криводол, цялото в размер на 251 206,74 лв.
Цедираният остатък от вземането се състои от главница (данъчна основа) в размер
на 195 787,27 лв. и договорна лихва в размер на 52 428,91 лв., като
същият остатък е платим на 83 равни месечни вноски, всяка в размер на
2 990,56 лв., с падеж не по-късно от 10-то число на текущия месец, като
плащането се извърши по банков път срещу издадена данъчна фактура, а при забава
на месечна вноска се начислява неустойка в размер на 0,5 % от стойността на
неизплатената вноска на ден, но не повече от 8 % от нея. В договора за цесия
изрично е посочено, че частта от цената, представляваща ДДС, начислен по
съответната доставка, не е предмет на прехвърляне по договора, а ДДС остава
дължим от цедирания длъжник на първоначалния кредитор.
С договор за продажба на вземане (цесия) от 08.10.2007
г. (стр.50 от делото) първоначалният цесионер „Енергомонтаж-АЕК“ АД гр.
Козлодуй продало на „Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ“ АДСИЦ гр.
София свое вземане към Община Криводол, възникнало на основание договор за
изпълнение на строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от
12.06.2007 г. и представляващо остатък в размер на 248 216,18 лв. от
задължението на Община Криводол, цялото в размер на 251 206,74 лв.
Цедираният остатък от вземане се състои от главница (данъчна основа) в размер
на 195 787,27 лв. и договорна лихва в размер на 52 428,91 лв., като
същият остатък е платим на 83 равни месечни вноски, всяка в размер на
2 990,56 лв., с падеж не по-късно от 10-то число на текущия месец, като
плащането се извърши по банков път срещу издадена данъчна фактура, а при забава
на месечна вноска се начислява неустойка в размер на 0,5 % от стойността на
неизплатената вноска на ден, но не повече от 8 % от нея. В договора за цесия
изрично е посочено, че частта от цената, представляваща ДДС, начислен по
съответната доставка, не е предмет на прехвърляне по договора, и остава дължима
от цедирания длъжник на първоначалния кредитор.
Със споразумение от 21.12.2007 г. (стр. 56), между
„Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ“ АДСИЦ гр. София и Община
Криводол е постигнато съгласие, че задължението на цедирания длъжник Община
Криводол към цесионера „Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ“ АДСИЦ гр.
София възлиза на 81 равни месечни вноски (тъй като са платени 2 бр. месечни
вноски), всяка в размер на 2 990,56 лв., с падеж не по-късно от 10-то
число на текущия месец, като вноските за месец декември 2007 г. и за месеците
януари, февруари, март, април и май 2008 г., или сума общо в размер на 17 943,36
лв. ще бъдат заплатени най-късно през месец юли 2008 г, а при забава цесионерът
начислява, а цедираният длъжник заплаща неустойка за забава, съгласно договора
за цесия.
С договор за продажба на вземане /цесия/ от 10.07.2015
г. /стр. 59 от делото/, цесионерът „Енемона“ АД продало на „Ескона Консулт“ ООД
гр. София свое вземане към Община Криводол, възникнало на основание договор за
изпълнение на строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от
12.06.2007 г. на стойност 17 943,26 лв., ведно с привилегиите,
обезпеченията, лихвите, неустойките и другите му принадлежности, представляващо
остатък за плащане от длъжника по основания договор, а „Ескона Консулт“ ООД гр.
София освен останалите задължения,се е задължило да заложи прехвърленото
вземане в полза на ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД гр. София.
Цедентът„Енемона“ АД е уведомило длъжника Община
Криводол за цесията по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД с писмо, получено от Община
Криводол с вх. № 53127-2/04.08.2015 г.
С договор за продажба на вземане (цесия) от 06.11.2015
г. (стр. 67 от делото), цесионерът „Ескона консулт“ ООД гр. София продало на
ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД гр. София пакет от вземания в размер на
1 701 810,10 лв., като част от пакета е вземането от Община Криводол,
възникнало на основание договор за изпълнение на строително-ремонтни работи и
инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г., ведно с привилегиите,
обезпеченията, лихвите, неустойките и другите му принадлежности.
Цесионерът „Интернешънъл Асет Банк“ АД гр. София е
уведомило длъжника Община Криводол по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД с писмо,
получено от Община Криводол с вх. № 5362-3/13.11.2015 г.
На 17.09.2007 г. е проведена работна среща на представители на възложителя и изпълнителя за
приемане изпълнението на дейностите от Етап 1 от Договор за изпълнение на
строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г.,
на която, в изпълнение на чл. 20 от договора, е изготвен и подписан приемателен
протокол за предаване на обекта
/стр. 549 от делото-оригинал/. В протокола е отразено, че всички необходими мероприятия и СМР са изпълнени съгласно
условията на договора и представените работни проекти ,и е взето решение за приемане на дейностите по първи етап от договора за завършени от изпълнителя без забележки и
преминаване към осъществяване на втори етап от договора – мониторинг на
монтираните съоръжения и инсталации и откупуване на вложената от изпълнителя
инвестиция. Посочено е, че отразените в протокола показания на измервателния прибор ще служат за база
за доказване ефективността на извършените енергоспестяващи мероприятия на обекта, и определяне
размера на достигнатите икономии.
В протокола е отразено, че на срещата са присъствали Й.И. - зам. кмет на Община Криводол,Т.И. –
началник отдел „УТАБ“ при Община Криводол, Д.Т. – директор на ДОВДЛРГ „Детски свят“ с. ***,В.И.
– технически ръководител „СП“ при „Енемона“ АД,Т.Д. –технически ръководител
„МП“ при „Енемона“ АД и В.Б. – експерт „ЕЕД“ при „Енемона“ АД.
Поради направеното оспорване на автентичността на този
документ и на основание чл. 193 ал. 2 от ГПК съдът е открил производство по
проверка истинността на същия.
Допусната и
изготвена е почеркова експертиза, приета от съда,която се възприема и от настоящата
инстанция, вещото лице по която дава заключение, че подписите за ,,подписали
протокола” срещу цифрите 1, 2, 3, 4 и 6 са изпълнени от съответните лица - Й.И.,
Т.И., Д.Т. и В.Б., а след цифрата 5 не може да се установи дали подписът е
положен от Т.Д. поради липса на сравнителен материал. Вещото лице е установило
също, че първо е положен подписа след
цифрата 3, после след цифрата 2 и след това след цифрата 1. Не е възможно да се
даде отговор на въпроса каква е абсолютната и относителната давност на
протокола поради липсата на безспорна научна методика по така поставения
въпрос.
Допуснатата
и изготвена е съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда, която се възприма
и от настоящия състав,вещото лице по която дава заключение, че размерът на
задълженията на ответника по претендираните в исковата молба неплатени месечни
вноски с падежи всяко десето число на месеца, за който се отнасят, за периода
от 10.07.2012 г. до 10.09.2014 г., е 16 148,97 лв., и че от Община
Криводол не е извършено плащане на тази сума. Размерът на законната лихва върху
месечните вноски към 18.07.2017 г. е 536,35 лв. Вещото лице е установило, че с
прехвърлянето на вземането от “Енергомонтаж-АЕК” АД на “ФЕЕИ” АДСИЦ,
представляващо остатък от задължението по основния договор, за Община Криводол
е възникнало задължение към “ФЕЕИ” АДСИЦ за плащане на остатъка в размер на 301
448,09 лв. Община Криводол е извършила плащания по основния договор в общ
размер 170 462,15 лв., от които към „ФЕЕИ“в размер на 134 575,20 лв.,
към „Енемона“ в размер на 20 335,75 лв. и по спогодба от 24.10.2014 г., по
която са издавани изпълнителни листове по други дела, в размер на
15 551,20 лв. Община Криводол не е регистрирана по ЗДДС. Всички посочени в исковата молба цесии са
надлежно осчетоводени и уговорените цени по тях са заплатени съгласно условията
по договорите за цесия.
Допусната и изготвена е и съдебно-техническа
експертиза, приета от съда, вещото лице по която дава заключение, че
обективното състояние на сградата на ДОВДЛРГ „Детски свят“ с.*** към датата на
изготвяне на заключението не е добро, като недостатъците са посочени конкретно
и представляват предимно неизпълнени СМР или изпълнени в непълен размер според
предвиденото в Приложение № 1 към договора, на стойност 17 396,84 лв. Не е
налице съответствие в количеството СМР, което е изпълнено и което е предвидено
в Приложение № 1 към договора. Вещото лице не е дало отговор на въпроса дали е
постигнат гарантирания резултат съгласно методиката за отчитане по договора.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани
доказателства първоинстанционният съд приел предявените искове за основателни и
доказани и ги уважил по заключението на счетоводната експертиза,като в
останалата им част ги отхвърлил като неоснователни и недоказани,излагайки
подробни мотиви и съображения,към които настоящият състав се присъединява и
препраща на основание чл.272 ГПК.
Установено
е,че по силата на договор за изпълнение на
строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г.
,разновидност на договора за изработка,между ,,Енемона” АД – трето лице помагач
по делото и ответника Община Криводол е възникнало облигационно правоотношение,като
договорът е сключен след осъществяване на процедура по възлагане на малка
обществена поръчка по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки –отм.,
по което правоотношение ,,Енемона” АД е изпълнител, а Община Криводол –
възложител. ,,Енемона” АД е търговско дружество и договорът е свързан с
упражняваното от него занятие , поради което сделката има качеството на
търговска такава по смисъла на чл. 286 от Търговския закон и в отношенията
между страните са приложими разпоредбите за търговските сделки. По отношение на търговските сделки,за неуредените случаи
съгласно разпоредбата на чл. 288 от ТЗ, се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство, в настоящия случай чл. 258-269 от ЗЗД, които
уреждат сключването, действието и прекратяването на договора за
изработка.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че този договор
поражда задължения и за двете страни: за изпълнителя – на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна,а за възложителя – да плати
възнаграждение /чл. 258 от ЗЗД/.
От
представените с исковата молба четири бр.договори за цесия, съответно от
05.10.2007 г., 08.10.2007 г./в които е посочено каква част от общото вземане не
се прехвърля/, 10.07.2015 г. и 06.11.2015 г.,се установява, че ищецът
“Интернешънъл Асет Банк” АД гр. София по силата на договорите за цесия е
придобило вземане от Община Криводол, възникнало на основание същия договор за
изпълнение на строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от
12.06.2007 г., сключен между "Енемона" АД – изпълнител, и Община
Криводол – възложител, за обект обществена сграда, находяща се на адрес с. ***,
община Криводол, ул. ***.
Ответната
Община Криводол е редовно уведомена по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от цедентите
по договорите за прехвърляне на вземанията/от
2015г./, видно от съдържанието,входящите номера и датите на получаване на
уведомленията/стр.65 и стр.74/, поради което неоснователни се явяват възраженията
на ответника в този смисъл. Съдържанието на уведомленията, преценено във връзка
със съответните договори за цесия сочи на категоричен извод, че уведомленията
се отнасят именно до договорите за цесия, представени с исковата молба,от които
ищецът черпи права.
Възражението
с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение 1 от ЗЗД за нищожност на двата
договора за прехвърляне на вземания /от
,,Енемона” АД към ,,Ескона консулт” ООД от 10.07.2015 г. и от ,,Ескона консулт”
ООД към ищеца от 06.11.2015 г./, поради противоречието им с императивни норми
на закона -чл. 190, ал. 1 от ДОПК, чл. 33, ал. 1 от НВМОП (отм.) и чл. 43, ал.
1 от ЗОП (отм.),настоящият състав намира за неоснователно.Договорите за цесия
от 2015г.прехвърлят вземане,съответстващо на дължимия ДДС като част от
продажната цена,която е дължима от ответника.
Горепосочените договори за прехвърляне на
вземания от ,,Енемона” АД от
05.10.2007г. и 08.10.2007г. изрично предвиждат, че частта от цената,
представляваща ДДС, начислен по съответната доставка, не е предмет на
прехвърляне по двата договора, а цената равностойна на ДДС остава дължима от
цедирания длъжник на първоначалния кредитор.Същото се установява и от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза.Настоящият състав намира,че не е налице
противоречие с императивната норма на чл. 190 ал. 1 от ДОПК.Не се спори,и е установено по
делото,че първоначалния цедент – „Енемона“ АД е регстриран по ЗДДС
търговец,който е бил длъжен и законосъобразно е начислил ДДС върху данъчната
основа по процесния договор за изработка,представляващ по критериите на ДОПК
облагаема доставка.Като част от цената на доставката,начисленият ДДС се дължи
от получателя на общо основание.Настоящият състав приема,че именно като част от
договореното възнаграждение,законосъобразно начисленият ДДС представлява
вземане,което изпълнителят е имал право да изключи от предмета на договорите за
цесия от 2007г. и да остане титуляр на същото,което в по-късен момент да
прехвърли на друго лице/с договор за цесия от 10.07.2015г./.Процесните суми са
намерили надлежно счетоводно отражение в счетоводството на изпълнителя,като за
тях са издадени данъчни фактури,и начисленият ДДС е отразен в дневниците му за
продажби и в справките-декларации.За начисления ДДС по облагаемата доставка
изпълнителят е платец на данъка и той е лицето,задължено към държавния
бюджет,поради което има право да го цедира,респ.последният цесионер/ищеца/ да
го претендира от ответника -възложител.От доказателствата по делото е
установено,че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора от
12.06.2007г. и изпълнението е прието от ответника.Като краен извод претенцията
в случая е за неизплатено договорно възнаграждение и разграничаването му на
съставните му части – данъчна основа плюс ДДС е приложима квалификация при
публично-правно задължение към друг правен субект – НАП.
При
прехвърляне на вземанията през 2015г.не е налице противоречие и с императивната норма на чл. 43 ал. 1 от Закона за
обществените поръчки ЗОП/отм./ и забраната за
цедиране на вземания
по договори,сключени след проведени малки обществени поръчки. ЗОП/2004г.-отм./
е изменен с Държавен
вестник, бр. 40/2014 г.,и с въвеждането
на новия чл. 42а действително
е отречено действието на цесията, като способ за промяна на страните по
договора по смисъла на чл. 43 ал. 1 ЗОП. На новата разпоредба законодателят,обаче, е придал
обратно действие с разпоредбата
на § 115 ал.3 от ПЗР на ЗИДЗОП, поради
което следва да се приеме, че тя се простира и по отношение на договорите,
сключени до влизане в сила на изменението на закона. Изменен е и чл. 43 от ЗОП, с оглед на което и на основание чл.
42а от ЗОП и § 115, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗОП /ДВ, бр. 40/2014 г., отм./, вземането
по договора от 12.06.2007г. може да бъде прехвърлено ,и извършените с това
прехвърляне цесии от 10.07.2015г. и от 06.11.2015г. не са нищожни поради нарушаване на забраната на чл.
33 ал.1 от НВМОП /отм./ и чл. 43 ал. 1 ЗОП /отм./.
Твърдението за нищожност на втория договор за
цесия от 06.11.2015г.-липса на съгласие,поради липса на решение на компетентния
орган на банката-ищец за придобиване на вземанията, предмет на настоящето дело
и представителна власт на подписалата договора П.А.П.,настоящият състав намира
за неоснователно. Действително не е представено по делото решение на
компетентния орган на банката-ищец за придобиване на вземанията, предмет на
настоящето дело, но настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния
съд,че това обстоятелство има значение във вътрешните отношения между П.П.,управителния
съвет и банката,и е без значение за третите лица, които нямат задължение да
проверяват дали има решение на управителния съвет по въпроси от неговата
компетентност. Отделно от това решението на управителния съвет на банката за
придобиване на вземания не е елемент от фактическия състав на договора за
продажба на вземания между банката – цесионер и третото лице – цедент,и липсата
му няма правно значение в отношенията с трети лица по прехвърлителна сделка,
нито за валидността на договора за цесия. Договорът за продажба на вземания от
06.11.2015 г. не е недействителен по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД
поради липса на съгласие, защото съгласие липсва, когато страната няма
съзнателно намерение да се обвърже с договора, какъвто не е настоящия случай.Вторият договор за цесия
не е сключен и
при липса на надлежна представителна власт.При наличие на такава хипотеза,то
договорът не би бил нищожен, а относително недействителен по смисъла на чл. 42
ал. 2 от ЗЗД, тъй като правните действия, извършени от лице без представителна
власт не са нищожни и могат да бъдат потвърдени от представлявания, т. е. би
била налице т.н.висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от
лицето, от чието име е сключена. При търговските сделки, сключени при липса или
при превишаване пределите на представителна власт, или при недостатъчна
представителна власт, е налице висяща недействителност до узнаване и
непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена сделката без
представителна власт. В отклонение от общата разпоредба на чл. 42 ал. 2 от ЗЗД,
със специалната разпоредба на чл. 301 от ТЗ е предвидено че търговецът, от
името на когото е сключен договор без представителна власт или при
превишаването й, следва да се противопостави изрично след узнаването й, или
договорът го обвързва. Специалната разпоредба е относима и към
представителството, осъществявано по отношение на банките и свързаните с
отношенията на вписаните в търговския регистър техни органни представители, тъй
като банките са търговски дружества, по отношение на които се прилагат нормите
на ТЗ, и в специалния Закон за кредитните институции няма норма, която да
изключва приложението на чл. 301 от ТЗ. Няма основание презумпцията на чл. 301
от ТЗ да не се прилага в случаите на сключени от банката сделки, които не са
банкови, каквито са договорите за прехвърляне на вземания, още повече, че за
тези сделки не се изисква лиценз и същите не са регламентирани със специалните
правила на ЗКИ.Отделно от това в случая се касае за придобиване,а не за
разпореждане с имущество на Банката.
След
като, с оглед приложението на чл. 301 ТЗ, лице без представителна власт може да
обвърже валидно банката, то действията по сключване на договор на пълномощник
на банката при превишаване пределите на представителната му власт, също я
обвързват по аргумент за по-силното основание. За цесионера договорът за
продажба на вземания от 06.11.2015 г. е подписан от пълномощник П.А.П. -
упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. №
1426 и 1427 от 28.02.2011 г. на Нотариус Б.Б. с рег. № 515 в нотариалната
камара. Видно от вписването по партидата на банката в Търговския регистър, П.А.П.,
в качеството й на директор на клон Враца в “Интернешънъл Асет Банк” АД, има
право да подписва договори за цесия в съответствие и единствено съгласно
условията, залегнали в изрично писмено решение на кредитния съвет на банката за
всяка конкретна сделка, потвърдено от
управителния й съвет, съобразно Правилата за кредитиране в банката, като в този случай решенията на кредитния и
управителния съвети са неразделна
част от сделките. По делото не е представено решение, взето от управителния
съвет на банката, но е безспорно, че банката е узнала за действията на П.П. и
не само не се противопоставя на същите, а ги потвърждава, като основава
исковата си претенция на договора за цесия. Следователно по силата чл. 301 от ТЗ и изричното потвърждаване от банката, същата е обвързана от договора за цесия
06.11.2015 г.
Възражението,
че договорът за цесия от 10.07.2015 г., сключен между ,,Енемона” АД и ,,Ескона
консулт” ООД е нищожен поради факта, че в него участва и трето лице, извън
цедента и цесионера, а именно банката-ищец,е неоснователно. ЗКрИ, ТЗ и наредбите
на БНБ ограничават вида на
сделките, в които могат да участват банките, но не съдържат забрана
за същите за участие в договори за прехвърляне на вземания.
Възражението, че е налице и друг
вариант на договора за цесия от 10.07.2015г. – от дата от 26.06.2015 г.
/стр.260/, представен по търг. дело № 96/2015г. на Окръжен съд гр.Враца,е
неоснователно. Горецитираният вариант е различен от представения с исковата
молба договор за цесия от 10.07.2015 г.с оглед посочената дата и посочване на
участващите в него страни.В него не участва ищцовата банка, но исковата
претенция се основава именно на представения с исковата молба договор за цесия
от 10.07.2015 г. с участието на банката-ищеца, в който вземането е на същата
стойност, и е подробно индивидуализирано.От друга страна при сравняване
съдържанието на двете копия е видно,че същото е идентично по отношение на
поетите от основните страни по договора за цесия права и задължения/разликата е
само в датите и участието на трето лице/,при което наличието на второ копие на
договора за цесия от 10.07.2015 г.със същото съдържание,но различна дата и
участие на трето лице не се отразява по никакъв начин върху валидността и
автентичността на договора за цесия от 10.07.2015г.,от който ищецът черпи права
в настоящето производство.
Възражението
за нищожност на двата договора за цесия от 10.07.2015г. и от 06.11.2015г.
поради невъзможен предмет, с
оглед липса на реализирани икономии на електрическа и топлинна енергия в
обектите по договора за извършване на строително-монтажни работи и инженеринг с
гарантиран резултат от 12.06.2007 г.също е неоснователно,тъй като е такова по
същество на спора, относимо към изискуемостта на процесните вземания и не може
да обуслови извод за нищожност на договорите.
По
гореизложените съображения съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника за нищожност на двата договора за цесия
от 10.07.2015 г. и от 06.11.2015 г. Същите са валидно сключени, надлежно съобщени на
длъжника и са породили своите правни последици, поради което ищецът по делото “Интернешънъл Асет Банк” АД е
материалноправно легитимиран да търси от ответника изпълнение на задължението
за заплащане по договора за изработка. На основание договорите за цесия и
съгласно чл. 99 от ЗЗД банката е страна по материалното правоотношение и
същата, в качеството си на цесионер, разполага с правото на иск.
Възражението с правно основание чл. 265 ал. 2 от ЗЗД за некачествено и непълно
неизпълнение от страна на ,,Енемона” АД на Договора за извършване на
строително-ремонтни работи и инженеринг с гарантиран резултат от 12.06.2007 г.според
настоящия състав,е също неоснователно. Приемането на работата по смисъла на чл.
264 ал. 1 от ЗЗД се извършва или чрез изрично изявление на възложителя при
получаване на изработеното, или чрез конклудентни действия при получаване на
изработеното. По делото не са представени доказателства ответната община да се
е противопоставила било изрично, било мълчаливо на изработеното преди
подаването на отговор по чл. 131 от ГПК по настоящото дело, дори напротив - с Приемо-предавателния
протокол от 17.09.2007 г., издаден по реда на чл. 20 от договора от 12.06.2007
г., се доказва и удостоверява предаване на обекта от изпълнителя и приемане на
изпълнението на дейностите, определени като Етап 1 от договора, без никакви забележки
от страна на възложителя-ответник. Този извод на съда не се разколебава и от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза поради изминалия
значителен период от време между получаването на изработеното и изготвянето на
заключението /над 10 години/, както и поради липсата на своевременно направено
възражение за некачествено изпълнение.Възражението за некачествено изпълнение е
погасено и по давност, с изтичането на петгодишен срок от получаването на
изработеното с протокол /чл. 27 ал. 1 от договора от 12.06.2007 г./, което се е
случило на 17.09.2012 г.Съгласно приемо-предавателния протокол от 17.09.2007 г.
страните са пристъпили към осъществяване на втори етап от договора - мониторинг
на енергийното потребление на обекта и отчитане на гарантирания резултат и
плащане от възложителя на вложените инвестиции от изпълнителя. За отчитане
изпълнението на този етап в основния договор е предвидено ежегодно между 15-то
и 30-то число на месеца, следващ завършването на първия етап с двустранно подписан
протокол страните да установяват стойността на коефициента на ефективност,
изпълнението на гарантирания резултат и необходимостта от извършване на
изравнителни плащания. Установено е също по делото ,че с Анекс № 1 от
10.11.2010 г., подписан от упълномощени представители на Община Криводол и
"Енемона" АД, считано от
10.11.2010 г. се прекратява мониторинга на гарантирания резултат по втория етап
от договора, като възложителят ще продължава да изплаща инвестицията по чл. 11
от договора по реда и условията на чл. 12 ал. 1 и ал. 2, чл. 13 и чл. 14 от
същия. В анекса е посочен адреса на обществената сграда – предмет на основния
договор, а именно с. ***, община Криводол, ул. ***. Оттук следва, че страните
по взаимно съгласие са приели, че дори непостигането на гарантирания енергоспестяващ резултат не е
основание за неизпълнение на задължението на възложителя да продължава да
изплаща инвестицията по чл. 11 от договора по реда и условията на чл. 12 ал. 1
и ал. 2, чл. 13 и чл. 14 от същия.
Възражението
на ответника за погасяване на вземанията
по давност е неоснователно.Процесните вземания произтичат от
главница по договор за изработка, както и законна
лихва върху главницата.При договора за изработка е налице неделимо
плащане и договореното плащане на главницата на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. Приложим за главницата е общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.Договореното
заплащане на възнаграждението на погасителни вноски обаче представлява съгласие
на кредитора-изпълнител да приеме изпълнение от страна на длъжника-възложител
на части по аргумент за противното на чл. 66 от ЗЗД и представлява частични
плащания по договора.
Както се установи по-горе,
дължимите от ответника 27 равни месечни вноски, всяка една в размер 598,11 лв.
са с падеж от 10.07.2012 г. до 10.09.2014 г. включително, поради което към
18.07.2017г., когато исковата молба е подадена в съда, петгодишният давностен
срок е бил изтекъл по отношение само на първата от заявените вноски – тази с
падеж на 10.07.2012 г. и на стойност 598,11 лв.
Съдът счита, че с изтичане на кратката погасителна
давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД се
погасяват само вземанията за лихва
за забава, като претендираните вземания за лихви са за период, който попада в
тригодишния период преди подаване на исковата молба, т.е. вземанията за лихва
не са погасени по давност.
В обобщение, ответникът
дължи на ищеца сумата
15 550,86 лв., представляваща общата стойност на дължими 26 месечни
вноски, с падежи всяко 10-то число на месеца, за който се отнасят, за периода
от 10.08.2012 г. до 10.09.2014 г., в това число: 25 равни месечни вноски в
размер на 598,11 лв. всяка, с падежи всяко 10-то число на месеца, за който се
отнасят, за периода от 10.08.2012 г. до 10.08.2014 г. и 1 вноска в размер на
598,07 лв. с падеж до 10.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
присъдените суми от датата на предявяване на исковата молба – 18.07.2017 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата 535,84 лв. – мораторна лихва върху
главните задължения за месечни вноски с падежи на 10.07.2014 г., 10.08.2014 г.
и 10.09.2014 г., начислена от изискуемостта на всяка вноска за периода от
10.07.2014 г. до 17.07.2017 г., като искът за главница е неоснователен като погасен
по давност за разликата от уважения размер 15 550,86 лв. до пълния
предявен размер от 16 148,97 лв.
С
оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи по заключението на счетоводната експертиза и относно изложеното
за погасяване на първата вноска по давност.Въззивната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение – да се потвърди.
Изложените
във въззивната жалба доводи и съображения,настоящият състав намира за
неоснователни и необосновани.
Напълно
неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба за неправилност на
решението,свързани с допуснати от първоинстанционния съд технически грешки.Фактическата
обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд и допуснатите
технически грешки по никакъв начин не са се отразили и не влияят върху крайните
му правни изводи.Действително на стр.8 от решението съдът,коментирайки
договорите за цесия от 10.07.2015г. и
06.11.2015г.е посочил в съдържанието им клаузи,които са предмет на
договорите за цесия от 05.10.2007г. и
08.10.2007г.,което според настоящата инстанция не е причина за извеждане
на други правни изводи по същество на спора,предвид,че при изясняване на фактите
и обстоятелствата по делото,и обсъждане на представените доказателства на стр.5
и 6 от решението,съдът изрично е посочил съдържанието на договорите за цесия от
2007г.,както и на тези от 2015г.,в които не са отразени клаузи,съдържащи се в
предходните договори за цесия от 2007г.Навсякъде в решението съдът е имал предвид,че
процесните изрази се съдържат именно в договорите от 2007г.,и именно при такава
фактическа обстановка е направил изводите си,че цесиите от 2015г.не са нищожни
поради противоречие със закона – чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр.чл.99 ал.1 ЗЗД и
чл.190 ал.1 ДОПК.
Неоснователни
са доводите за неправилност на решението,свързани с допуснати технически грешки
относно отразеното в решението качество на страните по договорите за цесия.При
изясняване на фактическата обстановка по делото,първоинстанционният съд е
посочил по всеки договор кой е прехвърлител и кой поемател на прехвърленото
вземане,респ.е отразил,че прехвърлителят е цедент,а поемателят – цесионер.Че на
някой места цедентът е наречен цесионер/и обратното/, това не се е отразило на
крайните изводи във връзка с изводите за довеждане до знание на длъжника/в
случая ответника/ на цесиите от 2015 година,на които ищецът основава
претенциите си.Съвсем ясно е от мотивите,независимо от допуснатите технически
грешки кой е цедент и кой цесионер.
Видно
от приложените към исковата молба доказателства – доказателство № 8/стр.65 от
делото/ първата от процесните цесии/от 10.07.2015г./ е съобщена на ответника от
цедента/“Енемона“ АД/ с писмо вх.№ 53.127-2/04.08.2015г.,както правилно е
отразено в решението при допусната техническа грешка,при която цедентът е
наречен цесионер,при което не е допуснато нарушение на материалния закон с
оглед разп.на чл.99 ал.3 вр.ал.4 ЗЗД ЗЗД.Не е допуснато нарушение на
материалния закон и при уведомяване на ответника за втората цесия от
06.11.2015г.Уведомяването е станало отново от цедента по тази цесия – „Ескона
консулт“ ООД – вж доказателство № 10,стр.74,въпреки,че в решението е посочено,че
ищецът е уведомил ответника за втората цесия с писмо вх.№ 53-62-3/13.11.2015г.В
конкретния случай дали цедентът или цесионерът е уведомил длъжника за
съответните цесии,при положение,че процесните вземания не са изплатени е
ирелевантно.Нормата на чл.99 ал.3 ЗЗД е създадена с цел защита и предпазване на
длъжника от неточно изпълнение,каквото в случая не е налице.
Доводът,че
втората цесия от 06.11.2015г. не би могла да породи действие,тъй като първата
цесия на която се позовава ищеца от 10.07.2015г.не била съобщена на ответника –
длъжник,тъй като в уведомителното писмо от 04.08.2015г.се цитирал не договора за
цесия от 10.07.2015г.,а друг договор – от 26.06.2015 година,настоящият състав
намира също за неоснователен,доколкото от съдържанието на уведомителното писмо
е видно,че се касае за същото вземане по размер и страни като това по договора
от 10.07.2015г.,за суми,произтичащи от основния договор от 2007г. и за същия
обект в с.***,и явно се касае за допусната техническа грешка.
Излага
се във въззивната жалба,че неправилни били изводите на съда,обективирани на
стр.8 от решението,3 абзац,където се
твърдяло,че от четирите броя договори за цесия ,приложени към исковата молба се
установявало,че ищецът бил придобил вземане от Община Криводол,което не отговаряло
на истината,тъй като с договорите за цесия от 2007г.ищецът не придобивал
никакви права.И тези доводи са неоснователни,тъй като това съждение на съда е
извадено от контекста на мотивите в цялост и крайните изводи на съда,и факта,че
договорите за цесия от 2007г.се коментират в този смисъл,доколкото в тях се
съдържат данни,че извън предмета на вземанията по договорите от 2007г.остава
задължение в размер на 20% от дължимата цена,представляващо дължим ДДС,което
вземане пък е предмет на договорите от 2015г.
Допуснатите
от съда технически грешки не водят до никакви противоречия в мотивите на решението,които
според настоящия състав са ясни и безпротиворечиви,последователни,логични и
разбираеми, и обосновават крайния извод на съда за основателност на
претенцията,вкл.и допуснатата в диспозитива на решението техническа грешка при
изписване датата на приемо-предавателния протокол – вместо 17.09.2007г. –
17.07.2007г.
Неоснователни
са доводите за нищожност на договора за цесия от 10.07.2015г.,тъй като в него
участвало и трето лице.Участието на трето лице не влияе върху действителността
на правоотношението за цесия между „Енемона“ и „Ескона консулт“ доколкото
правоотношението между тях е ясно,недвусмислено и категорично.
Няма
спор,че в случая се касае за ЕСКО договор,разновидност на договора за изработка,носещ
белезите и на договор за строителство.Няма спор,че цитираните във въззивната
жалба нормативни актове са били приложими и относими към възникналите между
страните правоотношения.Въззивникът,обаче не се е възползвал,или не е желаел да
се възползва от действащите в негова полза норми,нещо повече със свои действия
– на представляващите го лица,изрично е изключил или ограничил приложението им.На
първо място става въпрос за приемо-предавателния протокол от 17.09.2007г. за
приемане изпълнението на дейностите и работите от етап 1 на основния договор от
12.06.2007г.От съдържанието му е видно,че всички СМР са приети от възложителя
без възражения.Не са ангажирани никакви доказателства от възложителя за
направени възражения по чл.264 и 265 ЗЗД.,при което следва да се направи
извод,че работата е свършена и приета.С оглед приетото относно изпълнението на
възложените СМР и инженеринг ,определени в договора от 12.06.2007г.като етап
1,за ответника е възникнало задължение да заплати договореното възнаграждение в
сроковете и по плана,визирани в договора.Настоящият състав не възприема
доводите на ищеца,че няма приемане на извършените СМР,респ.на дейностите от
първи етап на договора от 12.06.2007г.,и че това можело да стане единствено по
съответния ред и в указаната в него форма-/специфични протоколи/.Както сам
изтъква въззивникът във въззивната жалба цитираните протоколи имат отношение
към въвеждане на обекта в експлоатация и
издаване разрешение за ползването,и доколкото такива липсват това влече
евентуална възможност за търсене администреативна отговорност на съответните лица
допуснали това,и липсата им не би могла да се отрази на действителното приемане
или не на свършената работа.
Относно
доводите във въззивната жалба за нищожност на договорите за цесия от
2015г.поради противоречието им със закона,липса на съгласие и липса на
представителна власт съдът е изложил съображения по горе.
С
оглед изложеното,както се изложи,въззивната жалба се явява неоснователна,и като
такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се
потвърди.
При
този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените
от него разноски по водене на делото пред въззивна инстанция в размер на 1300 лева.
Водим
от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
на РС Враца от 05.04.2018г.,постановено по гр.д.№ 231/2018г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община
Криводол с БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр. Криводол,да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София сумата 1300
лева – разноски по
делото пред въззивна инстанция,представляващи адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на ,,Енемона”
АД гр. София (в несъстоятелност) с ЕИК *** и ,,Ескона консулт” ООД гр. София с
ЕИК *** като трети лица помагачи на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/