Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр.
Варна, ………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, XXII състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1643/2022г. по описа на Административен съд
– Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „Специализирана болница за активно лечение по
кардиология – Варна“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„****“, ж.к. „****“, ул. „****“ № *, представлявано от изпълнителния директор
д-р Х. Т., срещу Заповед № РД-11-255/8/20.06.2022г. за поправка на очевидна
фактическа грешка в Заповед № РД-11-255/6/28.05.2021г., издадена от Директора
на РЗОК – гр. Варна, като в диспозитива на заповедта в частта „САНКЦИЯ:
изречението „По т.6 от настоящата заповед ФИНАНСОВА НЕУСТОЙКА в размер на 200лв. /словом: двеста лева/“ да
се чете „По т.7 от настоящата Заповед ФИНАНСОВА НЕУСТОЙКА в размер на 200 лв.
/словом: двеста лева/“.
Жалбоподателят
излага твърдение, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалния закон. Сочи, че заповедта е издадена в противоречие
с разпоредбите от АПК. Административният орган е изменил съществено формираната
от него воля в изменената заповед, което е в нарушение на чл. 62 от АПК. Сочи
нецелесъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт,
като констатира, че органът не цели поправка на фактическа грешка, а санирането
на акта чрез съществена промяна на формираната в него воля. На горепосочените
основания се иска отмяната на оспорената заповед, както и присъждане на
сторените в производството разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, процесуалният представител чрез
писмени бележки поддържа изложеното в жалбата с искане за отмяна на процесната
заповед. Представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира сторените в
производството разноски.
Ответната
страна – РЗОК – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли
тя да се отхвърли като неоснователна. В открито съдебно заседание излага
подробни доводи за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Съдът,
след като обсъди поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със
Заповед № РД-11-255/15.03.2021г. било наредено да се извърши проверка на
лечебно заведение за БМП „Специализирана болница за активно лечение по
кардиология – Варна“ ЕАД със задача контрол на изпълнението на сключения
договор № 031013/25.02.2020г. Определени били период на извършване на проверка
от 15.03.2021г. до 07.04.2021г., както и проверяващи лица. Констатациите от
извършената проверка били закрепени в Протокол № РД-11-255/1/31.03.2021г. /л.
193 от административната преписка/, който бил връчен на провереното лице на
13.04.2021г. Указана била възможността за подаване на писмено становище в
7-дневен срок от връчването му пред Директора на РЗОК-Варна. Настоящият
жалбоподател упражнил предоставената възможност, като подал възражение срещу
издадения Протокол. Сформирана била впоследствие арбитражна комисия от трима
представители на Българския лекарски съюз, както и трима резервни членове.
Случаят бил разгледан от комисията, която обективирала своите изводи в Протокол
№ 12/27.04.2021г. /л.15-21 вкл. от административната преписка/, в който било
прието възражението като частично основателно.
Арбитражната комисия не стигнала до решение поради равен брой противоположни
гласове.
Последвало
издаването на Заповед № РД-11-255/6/28.05.2021г., с която на „СБАЛК-Варна“ ЕАД
били наложени санкции – финансови неустойки, общо в размер на 1200 лева, от
които финансова неустойка 400 лева на основание чл. 416, ал.3 от Национален рамков договор /НРД/, вр. чл. 54,
ал.9 от ЗЗО за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022г., както и 800 лева на
основание чл. 414, ал.3 от рамковия договор.
Заповедта
е връчена на наказаното лице на 31.05.2021г., а жалбата срещу нея е подадена в
АС – Варна на 15.06.2021г., с което било образувано адм. д. № 1334/2021г., по
описа на АС – Варна. Производството приключило с постановяването на Решение №
734/28.05.2021г., с което оспорената заповед била отменена в частта по т.6, с
което на основание чл. 416, ал.3 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022г.
била наложена финансова неустойка в размер на 200 лева, а жалбата в останалата
си част била отхвърлена.
С
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-11-255/8/20.06.2022г. на
РЗОК-Варна била изменена Заповед № РД-11-255/6/28.05.2021г. поради допусната
очевидна фактическа грешка в диспозитива на заповедта в частта „санкция“, като
изречението „По т.6 от настоящата заповед ФИНАНСОВА НЕУСТОЙКА в размер на 200.00
лв. (словом: двеста лева)“ да се чете „По т.7 от настоящата заповед ФИНАНСОВА
НЕУСТОЙКА в размер на 200.00 (словом: двеста лева)“.
В
законоустановения срок първоинстанционното решение било оспорено пред Върховния
административен съд, където било образувано касационно адм. д. № 6814/2022г.,
което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
С
оглед така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на оспорване пред съд
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, от лице,
което е негов адресат и чиято правна сфера той неблагоприятно засяга, в
преклузивния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, във вр. чл. 76, ал.5 от ЗЗО.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Като
извърши дължимата на основание чл. 168 от АПК проверка за законосъобразност на
оспорения акт освен на основанията, посочени от оспорващия и на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното:
Производството
по чл. 62, ал.2 от АПК за поправка на очевидни фактически грешки на
административни актове е едно изключение от общото правило за гарантиране
стабилитета на административните актове, който е основен принцип в административното
правораздаване. Целта на законодателя е да гарантира на правните субекти правна
сигурност и защита от административен произвол, което, от своя страна, е
гаранция, че административните органи няма да могат след влизането им в сила да
ги изменят или отменят. Предвид изложеното, административната процедура по чл.
62, ал.2 от АПК следва да бъде прилагана по-скоро стеснително, отколкото
разширително, да се инициира само когато са налице всички законови основания за
откриването й. В АПК не се съдържа легално определение на понятието „очевидна
фактическа грешка“, но такова може да бъде извлечено от анализа на теорията и
наложената съдебна практика: очевидна фактическа грешка ще е налице само
тогава, когато е налице явно несъответствие между формираната воля на
административния орган, коментирана в мотивите за издаване на акта и нейното
външно изразяване в диспозитива му. Като „очевидна фактическа грешка“ може да
се приеме неправилното изписване на страните – адресати на административния
акт, върху които той простира правното си действие; грешки в изчисленията,
грешно посочено правно основание за издаване на акта; грешно посочване на
идентификационните номера; граници на имоти и други подобни случаи. Очевидната
фактическа грешка се определя като техническа грешка, като пропуск при
изразяване на волята на органа, който може да бъде установен от всички
доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал
действителна воля. Административният акт, който подлежи на корекция, и този,
чрез който се извършва поправката, трябва да бъдат в синхрон, да образуват едно
цяло. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат различни по своето
съдържание правни последици.
Отделно
от гореизложеното, настоящият състав съобрази и това, че законово основание за
прилагане на процедурата по чл. 62 от АПК, не може да бъде всяка грешка в административния акт, а само такава, която
касае валидното изразяване на волята на административния орган в производства,
за които той безспорно разполага с нужната компетентност да издаде акта.
Спорният
въпрос в настоящото производство е налице ли са условията, визирани в закона за
поправка на очевидна фактическа грешка. За да е налице законосъобразна заповед
за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът следва да констатира, че е
била формирана определена воля у административния орган, но при обективирането
й в акта същата е била погрешно изразена. По реда за поправка на очевидна
фактическа грешка категорично не може да бъде променена волята на
административния орган, както и не може да бъде допълвано волеизявлението, като
в тази насока е и трайната практика на Върховния административен съд – Решение
№ 3483/13.03.2013г., постановено по адм. д. № 6014/2012г., V
отд. и други в този смисъл.
Основанието
за издаване на оспорената в настоящия процес заповед е наличие на очевидна
фактическа грешка при изписването на основанието, по което наказаното лице е
подведено под отговорност. Според административния орган, допусната била грешка
в диспозитива на Заповедта в частта „санкция“, състояща се в изречението „По
т.6 от настоящата заповед ФИНАНСОВА НЕУСТОЙКА в размер на 200.00лв.“ да се чете
„По т.7 от настоящата заповед ФИНАНСОВА НЕУСТОЙКА в размер на 200.00лв.“
Настоящият
състав на АС – Варна счита, че в случая не е налице отстраняване на очевидна
фактическа грешка в първоначално издадената Заповед № РД-11-255/6/28.05.2021г.,
издадена от РЗОК – гр. Варна по реда чл. 62, ал.2 от АПК, а е налице опит от
страна на административния орган да санира акта си в частта, която е отменена с
Решение № 734/25.05.2022г., постановено по адм. д. № 1334/2021г. по описа на АС
– Варна. Фактът, че с оспорената в
настоящото производство заповед се поправя единствено тази част, която е
отменена от горецитираното решение, също навежда на извода, че органът прави
опит да санира заповедта си, а не да поправи очевидна фактическа грешка. Следва
да се отбележи и обстоятелството, че Решение № 734/25.05.2022г. на АС– Варна е
оспорено по надлежния ред пред ВАС, като делото е насрочено за разглеждане за
2023 г. С оспорената в настоящото производство заповед за пръв път се въвежда
„т.7“ в санкционната част на заповедта, с което органът допълва волеизявлението
си, след като актът е бил проконтролиран с Решение № 734/25.05.2022г. и срещу
което наказаното лице не е имало възможност да се защити, с което неминуемо е
нарушено правото му на защита. В процесния случай, че с издаването на
оспорената заповед се цели допълване и подмяна на формираното вече
волеизявление, поради което същото не би могло да попадне в приложното поле на
чл. 62, ал.2 от АПК.
Гореизложеното
налага извод, че жалбата е основателна, а процесната заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
С
оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по
делото разноски в общ размер на 50 лева, съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „СБАЛК Варна“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „******“, ж.к. „******“, ул. „*****“
№ *, представлявано от изпълнителния директор д-р Х. Т. в качеството му на
изпълнителен директор на лечебното заведение, Заповед №
РД-11-255/8/20.06.2022г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №
РД-11-255/6/28.05.2021г., издадена от Директора на РЗОК – гр. Варна.
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса да заплати на „СБАЛК Варна“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „*****“, ж.к. „****“,
ул. „*****“ № *, представлявано от изпълнителния директор д-р Х. Т. в
качеството му на изпълнителен директор на лечебното заведение, сумата в
размер на 50 /словом - петдесет/ лева, съставляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Върховен административен
съд.
С Ъ Д И Я: