Решение по КНАХД №1655/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д. С. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.Аксаково, обл.Варна [населено място], [улица], срещу Решение № 592 от 20.05.2025 г., постановено по АНД № 20253110200114 по описа на Варненски районен съд за 2025 г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К, №10022169, издаден от ОД МВР Варна, с който на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв., на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като С. е осъден да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се оспорва въззивното решение, с аргументи, че в пътната отсечка, в района на която се претендира, че е извършено нарушението, няма пътен знак, ограничаващ максимално разрешената скорост до 50 км/ч. Твърди се, че в западноевропейските страни, по подобни булеварди, на които няма пешеходни пътеки, позволената скорост е до 80 км/ч. Изразява се становище, че липсата на пътен знак поставя водачите в положение да гадаят какво е ограничението на скоростта. Поддържа се и че нарушението не е общественоопасно, поради липса на риск от настъпване на произшествие с пешеходци. Отправя се искане за преразглеждане на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издадения ел. фиш.

 

Ответникът по касационната жалба –ОД МВР Варна, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същите да бъдат присъдени в минимален размер.

 

В съдебно заседание се явява представител на ОП – Варна, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

 

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от Д. С. С. срещу Електронен фиш за налагане на глоба, серия К, №10022169, издаден от ОД МВР Варна, с който на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв., на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел следната фактическа обстановка:

На 16.11.2024г. в 15,27 часа, лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер] се движел по бул.“Васил Левски“ в гр. Варна, в посока към бул.“Осми приморски полк“. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а в близост до пътен възел с ул.“Царевец“ процесният автомобил се движел със скорост от 72 км/ч.

Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 -120 c511. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на жалбоподателя, поради което на лицето бил издаден Електронен фиш серия К №10022169 за налагане на глоба в размер на 100.00 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е съобразил представените писмени доказателства, както и приложения на хартиен носител снимков материал, отразяващ извършването на нарушението. Съдът е кредитирал изцяло приобщените писмени доказателства, преценил е, че същите са непротиворечиви и е счел изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.

За да потвърди ЕФ, въззивният съд приел, че от приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 е безспорно установено, че на посочените дата и час, процесният автомобил се е движел по бул.“Васил Левски“ в [населено място], в рамките на населеното място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. Съдът изложил мотиви, че изготвените от АТСС снимки представляват годни веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Отчел е, че при издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 72км/ч., във връзка с което е приел за безспорно установени скоростта на движение, местоположението и регистрационния номер на автомобила. ВРС изложил мотиви, че обжалваният ел. фиш е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, както и че съдържанието му отговаря на нормативните изисквания. Намерил е, че с описаното деяние е нарушена нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като нарушението е извършено в рамките на населено място-[населено място], като е установено превишение на скоростта с 22 км/ч. Санкционната разпоредба е счетена за правилно определена, а размерът на наложеното наказание- за законосъобразен. Отречено е наличието на условия за приложението на чл.28 от ЗАНН. С тези съображения и като съобразил обстоятелството, че автомобилът е собственост на жалбоподателя С., ВРС потвърдил изцяло ел. фиш, като присъдил в полза на АНО и юрисконсултско възнаграждение.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалвания ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание „глоба“ като вид и размер. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на ЕФ изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.

При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш.

По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП. Процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в т. ч. мястото на нарушение, данни и за скоростта на движение МПС, установеното превишение – 22 км/ч.

Нарушението е безспорно установено от представените, включително и в хода на въззивното производство, писмени доказателства - електронният фиш с фотоснимка към него; удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които по аргумент от чл. 189, ал. 15 ЗДвП се ползват с доказателствена сила.

Мястото на нарушението, като задължителен реквизит на ЕФ, е посочено ясно и точно – бул.“Васил Левски“ в [населено място]. Приложената фотоснимка съдържа информация за точна локация и данни за GPS координати

В случая скоростта е ограничена до 50 км/ч, а измерената – 75 км./ ч. Измерената скорост е намалена с допустимата нормативно установена грешка от 3 км./ ч. поради което и превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 72 км/ ч.

На следващо място, индивидуализирането на касатора като субект на извършеното административно нарушение има своята законова опора в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, според която електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /обстоятелство, което не се оспорва от него/, на когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. В случая не се твърди да е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е посочено друго лице като водач на описаното в ЕФ моторно превозно средство на процесната дата. В тази връзка обоснован и съответстващ на закона е изводът на въззивния съд за законосъобразно санкциониране на собственика на посоченото МПС в ЕФ.

Предвид всичко изложено въззивното решение следва да бъде оставено в сила, по аргумент от чл. 221, ал. 1 АПК.

По отношение доводите, изложени в касационната жалба, съдът намира следното: Основното възражение на касатора се свежда до липса на поставен пътен знак, ограничаващ скоростта до 50 км/ч, както и липса на обществена опасност на нарушението. Възраженията са неоснователни. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП задължава водачите, при избиране скоростта на движение, да не превишават стойността от 50 км/ч, когато се движат в населено място. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Различно ограничение на скоростта може да бъде установено само посредством поставяне на съответен пътен знак, а самият касатор твърди, че пътни знаци, указващи максималната разрешена скорост по булеварда не са поставени. Следователно същият е следвало да спазва общото правило по чл.21, ал.1 от ЗДвП и да не превишава максимално разрешената скорост за движение в населено място. При действието на общите правила администрацията, стопанисваща пътя, няма нито основание, нито задължение да поставя пътни знаци, които да указват максимално разрешената скорост на движение, доколкото тя е установена по силата на закона. Приложението на общите нормативни правила не се дерогира от личното убеждение на касатора, че по примера на други държави по процесния булевард следва да бъде разрешена по-висока скорост на движение. При липсата на поставен съответен пътен знак, сочещ на разрешена скорост, различна от нормативно установената, субективното убеждение на водача не може да бъде противопоставено на общозадължителната нормативна уредба.

Не могат да бъдат споделени и доводите за липса на обществена опасност на нарушението, тъй като не бил налице риск от настъпване на произшествие между автомобил и пешеходец. Съдът съвсем не намира основания да се съгласи с това твърдение, като счита за необходимо да изтъкне и че движението с превишена скорост в рамките на населено място винаги повишава опасността от настъпване на ПТП и с други автомобили, а не само с пешеходци. В тази връзка съдът споделя извода на въззивния съд, че случаят не се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Констатираното превишение на разрешената скорост далеч не е незначително, а извършването на нарушението не е обусловено от някакви конкретни извинителни обстоятелства, въз основа които да се формира извод за неговата маловажност.

При това положение съдът намира, че не се констатират посочените от касатора основания за отмяна, а съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум от 130,00 лева.

Водим от горното, касационният състав

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 592 от 20.05.2025 г., постановено по АНД № 20253110200114 по описа на Варненски районен съд за 2025 г.

 

ОСЪЖДА Д. С. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.Аксаково, обл.Варна [населено място], [улица], да заплати на ОД МВР Варна на сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева, представляващи извършени в производството разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.