Р Е Ш
Е Н И Е
№150
Гр.ДОБРИЧ 02.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното
заседание на ТРИДЕСЕТИ ЮНИ 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Г.ПАВЛОВ
Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ
При
участието на секретаря Нели Бъчварова като
разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№
206/2020г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по подадена от ЕООД „ Агро Ойл
Трейдинг“,гр.Варна,ЕИК ***,чрез адв.Н.Б.,ВАК,въззивна жалба срещу
постановеното по гр.д.№ 731/2018г.по описа на БРС Решение №
200/11.12.2019г.,с което е отхвърлен предявения от дружеството иск с правно
основание чл.135,ал.1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна спрямо
ищеца на описаната в исковата молба,сключена между ответниците,сделка
по покупко-продажба на недвижим имот.Като навежда доводи за неправилност на
решението,поради допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила,материалния закон и необоснованост,въззивникът
претендира за отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора,с
което искът да бъде уважен,ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В
депозиран по делото писмен отговор въззиваемите
ООД „Коско“,гр.Варна,ЕИК
*** и Х.К.К.,ЕГН:**********,***,чрез пълномощника си-адв.Г.А.,ВАК,оспорват жалбата като неоснователна и молят
като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.Правят искане за присъждане на
сторените разноски.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна
жалба и прецени събраните по делото
доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по
чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.първо от ГПК,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт,отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.262
от ГПК,жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата е основателна.
Обжалваното
решение е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила и е необосновано.
Предявеният
по гр.д.№ 731/2018г.по описа на Балчишки районен съд иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Съгласно
чл.135,ал.1 от ЗЗД,кредитор може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията,с които длъжникът го уврежда,ако последният при
извършването им е знаел за увреждането.Когато действието е възмездно,лицето,с
което длъжникът е договарял,трябва също да е знаело за
увреждането.Следователно,предпоставките за уважаване на иск с правно основание
чл.135,ал.1 от ЗЗД,са:Ищецът да притежава качеството на кредитор;Да е налице
увреждащо кредитора действие от страна на длъжника;Длъжникът да е знаел за
увреждането към датата на извършването му.Понеже в случая действието е
възмездно,лицето,с което длъжникът е договарял,трябва също да е знаело за
увреждането.
Спорен,както в първоинстанционното
производство,така и в настоящата инстанция,е въпросът дали ищецът,настоящ въззивник,има качеството на кредитор спрямо първия
ответник.
Настоящият съдебен състав не споделя,като
неправилен,извода на първостепенния съд,че ищецът няма качеството на кредитор,тъй
като не бил доказал в производството по делото по категоричен начин това си
качество,вкл.поради непредставяне на счетоводните си регистри на вещото лице по
назначената ССЕ,от анализа на които да се установи какви операции са
осчетоводени по процесните фактури,задълженията по
кои от тях са платени и по кои не са,съответно налице ли е неплатено парично задължение
от ответното дружество.В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният
съд е приел по делото писмени доказателства,представени от ООД „Коско“ за доказване на твърдението му,че вземанията,за които
са издадени изпълнителните листи,били погасени чрез плащане,т.е,че ищецът по
делото не е кредитор и не разполага със вземане.Съгласно трайно утвърдената
съдебна практика,в производството по Павловия иск длъжникът не може да се брани
с възражения,които се основават на отношенията,които легитимират ищеца като
кредитор.Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да
осъществи само по иска за вземането.
В т.2 от ТР №2/09.07.2019г.по тълк.д.№ 2/2017г.на ОСГТК на ВКС се приема,че съдът по
Павловия иск изхожда от положението,че вземането съществува,ако то произтича от
твърдените факти.Той може да приеме
обратното,само ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо.
В същия смисъл е и Решение № 639/06.10.2010г.
на ВКС по гр.д.№ 754/2009г.,ГК,IV г.о.,в което е
дадено задължително тълкуване на понятието
„кредитор“ по смисъла на чл.135 от ЗЗД.Съобразно изложеното в цитираното
решение,кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице,титуляр на парично
или непарично вземане по отношение на ответника.Правото на кредитора да иска
обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника
е предпоставено
от наличието на действително вземане,което не е погасено,като вземането може да
не е изискуемо или ликвидно.Затова без значение се явява обстоятелството дали и
кога кредиторът е прибегнал към принудително
изпълнение.Възникването на това право не е обусловено и от установяване на
вземането с влязло в сила решение.Съдът по Павловия иск не може да проверява
съществуването на вземането,което легитимира ищеца като кредитор,освен,ако
вземането не е отречено с влязло в сила решение.
В Решение № 328/23.04.2010г. по гр.д.№
879/2009г.,III г.о. на ВКС,е прието,че
страната,поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД има за задача да установи само
качеството си на кредитор,като
материална предпоставка,а не да провежда пълно и главно доказване на правата
си,от които черпи правен интерес.
В Решение № 65/25.03.2016г. на ВКС по гр.д.№
380082015г.,ГК, IV г.о.,се приема,че
правоотношенията,от които произтича вземането,не стават предмет на делото по
Павловия иск и съдът не може да преценява дали легитимират ищеца като
кредитор.В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението,че
вземането съществува,ако то произтича от твърдяните от
ищеца факти,освен ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо.
В този смисъл са и Решение № 35/12.04.2018г.
на ВКС по гр.д.№ 1783/2017г.,III г.о.,Решение
№ 224/30.10.2014г.на ВКС по гр.д.№ 231082014г.,III г.о.,съгласно които когато кредиторът предяви само
Павлов иск,без да го съедини с иск за вземането си,както е в конкретния
случай,правоотношението,от което произтича вземането,не става предмет на
делото.
В
случая ищецът се легитимира като кредитор на основание приети като
доказателства по делото изпълнителни листи,издадени в негова полза в заповедни производства
по ч.гр.д.№ 1316/2018г. и ч.гр.д.№ 1317/2018г.по описа на Районен съд,гр.Варна.Изпълнителните
листи са издадени на 30.03.2018г. въз основа на влезлите в сила на 21.03.2018г.
заповеди за изпълнение.Общият размер на вземанията по двата изпълнителни листа
е 58 155.14лв.,като вземанията са формирани от главници по издадени по
договор за доставка на петролни продукти фактури,с падежи от 10.06.2013г.,до
25.07.2013г.,мораторни лихви върху главниците и
направени в заповедните производства разноски.
Първостепенният съд непълно необосновано не е
съобразил тези писмени доказателства,които удостоверяват,че ЕООД „Агро Ойл
Трейдинг“,гр.Варна,освен,че има ликвидни и изискуеми вземания от първия ответник,разполага
и с изпълнителни титули,т.е вземанията му подлежат на принудително изпълнение.Обстоятелството,че
ищецът не представял доказателства за образувано въз основа на изпълнителните
листи изпълнително дело,не обосновава направения от ответниците
извод за липса на вземания,защото същите били погасени чрез извършени от ООД „ Коско“,гр.Варна,плащания по фактурите.Възражението на
ответното дружество,че вземанията на ищеца били платени в периода от
07.05.2013г. до 19.12.2013г.,е недопустимо,както предвид горецитираната
в настоящото изложение съдебна практика,така и защото е преклудирано,тъй
като не е направено в заповедните производства по реда и в срока по чл.414 от ГПК.Съгласно Определение № 214/15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1528/2018г.,ГК,IV г.о.,влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила,че вземането
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение.С
връчването на препис от издадената заповед за изпълнение длъжникът е уведомен,както
за основанието и размера на вземането,така и за последиците от неподаване на
възражение в законоустановения срок.При това
положение „мълчанието„ на длъжника може да се приеме за конклудентно
действие,което манифестира в необходимата степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора.Следва да се има предвид,че
целта на заповедното производство е да установи дали се касае за безспорно
вземане,а безспорността се установява именно посредством неупражненото от
длъжника право да подаде възражение.Неподаването на възражение води до
стабилизиране на издадената заповед за изпълнение,като с влизането й в сила се преклудират всички факти,настъпили до изтичане на срока за
възражение.Това следва от разпоредбата на чл.424,ал.1 от ГПК,съгласно която
длъжникът може да предяви иск за несъществуване на вземането само на основание
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства,които не са могли да
му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които
не е могъл да се снабди в същия срок,както и на чл.439 от ГПК,съгласно която
длъжникът може да предяви иск за несъществуване на вземането само на основание
факти,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което
е издадено изпълнителното основание.В случая от ответната страна не се твърдят
нито новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства,нито новонастъпили факти,а единствено,че задълженията по
изпълнителните листи били платени преди тяхното издаване.При това положение,след
като не е направено по реда и в срока по чл.414 от ГПК в проведените заповедни
производства,възражението за плащане,наведено за пръв път в производството по
чл.135 от ЗЗД,е преклудирано и като такова не подлежи
на разглеждане и доказване.В този смисъл несъстоятелно е и твърдението на въззиваемите,че поради липса на образувано изпълнително
дело,те не разполагат с друга възможност да се защитят,като докажат,че са
платили.Съгласно чл.433,ал.1,т.1 от ГПК,в изпълнителния процес длъжниците могат да направят възражение за плащане,което да
бъде противопоставено на кредитора,само в случай,че плащането е извършено след
издаване на изпълнителния лист и преди
образуване на изпълнителното
производство.При наличие на влезли в сила заповеди за изпълнение,правните последици на които са идентични с тези на
влязлото в сила съдебно решение,не подлежат на обсъждане като недопустими в
настоящото производство както възражението за плащания,извършени преди издаване
на заповедите за изпълнение,така и твърденията на ответната страна за симулативност на
процеса по издаване на заповедите за изпълнение,за липса на вземания на
кредитора на сочените от него основания,за недобросъвестност при упражняване на
правата му,които не съществували.
Предвид изложеното,първоинстанционният
съд е следвало да приеме правните последици от влезлите в сила заповеди за
изпълнение,като вместо това,без да има правомощия да изследва въпроса има ли
ищеца качеството на кредитор,недопустимо е приел представени от първия ответник
платежни нареждания и е назначил съдебно-счетоводни експертизи,въз основа на
които е формирал неправилни правни изводи.
Извън горното,съгласно заключенията по основната
и допълнителна ССЕ,ответникът е осчетоводил плащане единствено досежно главниците по процесните
фактури,но не и за присъдените по заповедите за изпълнение лихви за забава и
разноски в заповедните производства.При положение,че влезлите в сила заповеди
за изпълнение установяват с обвързваща страните сила,че в полза на ищеца
съществуват и вземанията за лихви и разноски в посочените в изпълнителните
листи размери,съответно при липса на твърдения и доказателства за плащането на
тези вземания,липсва опора за извод,че ищецът няма качеството на кредитор.
За успешното провеждане на отменителния иск по чл.135 ЗЗД,вземането трябва да е
възникнало преди извършване на действието,което се атакува,защото кредиторът е
разчитал на онова имущество,което длъжникът е имал в момента на възникване на
вземането му.
В случая е безспорно,че вземанията предхождат
по време датата на сделката,чиято относителна недействителност се иска да бъде
обявена.Сделката,която се атакува,е извършена на 12.08.2013г.,а паричните
вземания на ищеца касаят неплатени доставки по фактури,с настъпил падеж преди
тази дата.
Установено е също,че атакуваната продажба е увреждаща за кредитора-ищец.Първостепенният
съд неправилно допуска,че извършени плащания в края ноември 2013г.опровергавали
извода,че ответното дружество имало намерение да увреди кредитора си.От една
страна,този извод се основава на недопустимо назначена и приета по делото ССЕ,а
от друга е в противоречие с утвърдената съдебна практика.Увреждането на
кредитора като елемент от фактическия състав
на иска по чл.135 от ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и
предполага,че чрез извършеното правно действие се затруднява възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.Според константната
съдебна практика,в това число и постановените
по реда на чл.290 от ГПК Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/2009г.,IV г.о.,Решение № 97/30.05.2013г.по гр.д.№ 442/2012г., IV г.о.,Решение № 320/05.11.2013г. по гр.д.№
1379/2012г.,IV г.о., Решение №
149/12.11.2013г. по т.д.№ 422/2012г.,ТК,I т.о.,Решение № 93/28.07.2017г. по т.д.№ 638/2016г.,ТК,II т.о.,увреждане е налице за кредитора при всяко действие на длъжника –
всеки правен и/или фактически акт,с който се засягат права,които биха осуетили
или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника,вкл.,когато длъжникът се лишава от свое имущество,намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора.
Съгласно чл.133 ЗЗД,за обезпечение на
вземането на кредитора служи цялото длъжниково
имущество.Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се
удовлетвори,поради което всяко действие на длъжника,намаляващо имуществото му,е
увреждащо кредитора.
Изложените съображения аргументират правния
извод,че с извършването на 12.08.2013г.
на разпоредителната сделка от първия в полза на втория ответник интересът на
ищеца като кредитор е увреден,т.е доказана е и втората предпоставка от
фактическия състав на чл.135 от ЗЗД,а направения в обратния смисъл извод на първоинстанционния съд е неправилен,поради нарушение на
материалния закон.
Третата предпоставка,от която зависи
основателността на иска,е знанието за увреждане от страна на длъжника-продавач.
В редица решения на ВКС,постановени по реда
на чл.290 от ГПК,като Решение № 18/04.02.2015г.по гр.д.№ 3396/2014г.,IV г.о.,Решение № 93/28.07.2017г.по т.д.№ 638/2016г.,ТК,II т.о.,е
прието,че длъжникът винаги знае за увреждането,когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане.Меродавният момент за преценка намерението на ответниците
за увреждане,е датата на извършване на разпоредителното действие,съпоставена с
момента на възникване на вземането на кредитора.В случая,ищецът има неплатени
вземания по фактури,издадени в периода 31.05.2013г. до 09.06.2013г.,видно от
изпълнителен лист № 2730/30.03.2018г.,и 12.06.2013г. до 25.07.2013г.,видно от
изпълнителен лист № 2710/30.03.2018г.,а датата на покупко-продажбата е
12.08.2013г.,т.е ответното дружество като длъжник се е разпоредило със свое
недвижимо имущество след възникване вземанията на кредитора,което обосновава
извод,че е знаело,че като намалява имуществото си с посочената сделка уврежда
ищеца като кредитор.
В хипотезата
на чл.135,ал.1,изр.2 от ЗЗД,когато сделката е възмездна,кредиторът трябва да докаже,че
за увреждането е знаело и третото лице,с което длъжникът е договарял.Доколкото
в случая ответниците не оспорват факта,че управителят
на „КОСКО” ЕООД към датата на сделката - 12.08.2013г. и едноличен собственик на
неговия капитал - ***е баща на втория ответник Х.К.К.,БРС
неправилно е разпределил доказателствената
тежест,като е вменил в задължение на ищеца да установи,че третото лице е знаело
за фактите и обстоятелствата,които пораждат кредиторовото
вземане.В този случай доказателствената тежест е
обърната чрез въведена в чл.135,ал.2 от ЗЗД законово оборима
презумпция.Съгласно чл.135,ал.2 от ЗЗД,знанието се предполага до доказване на
противното,ако третото лице е съпруг,низходящ,възходящ,брат или сестра на
длъжника.Презумпцията не е оборена от ответниците,доколкото
доказателства в този смисъл от тяхна страна не са ангажирани.
Гореизложените мотиви обосновават извода на
настоящата инстанция,че предявеният иск е основателен и доказан.Като е приел
обратното,първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение,което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови
друго,с което предявеният иск с правно основание чл.135,ал.1 от ГПК да бъде
уважен,ведно с произтичащите от това последици,а именно-присъждане на ищеца на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на сторените по делото разноски,пред първата инстанция в
размер на:2 090.00 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение;88.20
лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;10.00 лв.-заплатена
държавна такса за 2 бр.съдебни удостоверения,пред настоящата инстанция,в размер
на:2 800.00 лв.- заплатено в брой адвокатско възнаграждение;44.10 лв.-заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение
№ 200/11.12.2019г.,постановеното по гр.д.№ 731/2018г.по описа на Балчишки
районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на
ЕООД „АГРО ОЙЛ ТРЕЙДИНГ”,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.Варна,ж.к. „***“,бл.401,вх. 3,ет.7,ап.
52,представлявано от управителя ***,в ЧАСТТА ЗА ½ идеална част,ДОГОВОР
ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА на недвижим имот,сключен с нотариален акт № ***. на нотариус ***,с рег. № *** и
район на действие Районен съд - Балчик,***. на Службата по вписванията-гр.Балчик,с
който договор ответникът ООД „КОСКО”,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,бул.„***“№67,вх.Б,ет.
3,представлявано от ***,е продал на ответника Х.К.К.,ЕГН:**********,***,1/2
ид. част от ПИ с идентификатор ***,представляващ нива,находяща
се в гр.Балчик,общ. Балчик,област Добрич,местност „***“,цялата с площ 29 999
кв.м.
ОСЪЖДА ООД „КОСКО”,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление:гр.Варна,бул.„***“ №67,вх.Б,ет. 3,и Х.К.К.,ЕГН:**********,***,СОЛИДАРНО
да заплатят на ЕООД „АГРО ОЙЛ ТРЕЙДИНГ”,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,ж.к. „***“,бл.401,вх.3,ет.7,ап.52,
сторените по делото разноски,по гр.д. 731/2018г. по описа на БРС в размер на: 2
090.00 лв./две хиляди и деветдесет лева/-заплатено в брой адвокатско
възнаграждение;88.20 лв./осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/-заплатена
държавна такса за образуване на делото;10.00 лв./десет лева/-заплатена държавна
такса за 2 бр.съдебни удостоверения,и по вз.гр.д.№
206/2020г.по описа на ДОС,в размер на: 2 800.00 лв./две хиляди и осемстотин
лева/ - заплатено в брой адвокатско възнаграждение;44.10 лв./четиридесет и
четири лева и десет стотинки/-заплатена държавна такса за въззивно
обжалване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.