РЕШЕНИЕ
№
27.11.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на втори
октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова НАХД №594 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Потстъпила е жалба от „САЛИМ ГОЛД” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя С.М.А., със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.“…“ №… против НП №13-001932 от 11.03.2020 г. на Директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик,
с което на дружеството за нарушение на чл.63, ал.2 във връзка с ал.1 от КТ, на основание
чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
2 000 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено, тъй като административното нарушение не е било
извършено умишлено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ”
гр.Пазарджик, чрез пълномощника си поддържа, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по
съществото НЕОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен
акт за установяване на административно нарушение, затова, че в качеството на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 06.12.2019 около 11:00 часа е допуснал на работа лицето М.Т.З., ЕГН **********,
на длъжност „продавач-консултант“ в обект: „Магазин за златни накити",
намиращ се в гр.П.., ул.„…" №… без преди това да й е представил копие от
уведомлението по чл.62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
В хода на
проверката бил представен трудов договор №001/04.12.2019г., сключен между
„САЛИМ ГОЛД" ЕООД и М.Т.З., който видно от справка с изх. №13388193051516/06.12.2019
г.; 14:37часа, бил е регистриран в ТД на НАП след извършената проверка в
обекта.
В собственоръчно
попълнена и подписана декларация по чл.402 от КТ, лицето декларирало елементи
на трудово правоотношение, а именно че работи в дружеството, на длъжност „подавач-консултант“,
с трудово възнаграждение 100лв., работно време - 2 часа 10.00—12:00, почивни
дни - неделя, че е получило копие на хартиен носител от заверено уведомление,
регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор, както и
работата, която извършва в момента - „почиства санитарните помещения в
магазина".
Нарушението било извършено на 06.12.2019 г., в гр. Пазарджик, когато лицето М.Т.З. било заварено да работи в
гореописания обект на дружеството, като почиства санитарните помещения в
магазина.
Нарушението било констатирано
на 12.12.2019 г. в Дирекция „ОИТ” Пазарджик при проверка на фирмената
документация.
Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетелите В.Д. – актосъставител, М.З.,
както и писмените доказателства приети по делото.
С оглед възприетата фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна
страна установено по делото запълва състава на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, при което правилно е била ангажирана отговорността на дружеството по реда
на чл.414, ал.3 от КТ, в качеството му на работодател.
В тази насока са писмените доказателства
по делото – декларация попълнена въз основа на чл.402, ал.1, т.3 от КТ /лист 17
от делото/, трудов договор №1/04.12.2019 г. /лист 21 от делото/, справка от НАП
за прието уведомление по чл.62 ал.5 от КТ /лист 19 от делото/, както и
категоричните показания на свидетеля Д..
Свидетелят Йовчев е бил очевидец на
нарушението в деня на проверката в обекта на дружеството, както и по време на
документалната проверка в сградата на Д „ИТ”-Пазарджик на 12.12.2019 г., когато
окончателно нарушението било установено, т. к. тогава от страна на дружеството е
бил представен трудов договор.
От показанията свидетелката Д. се
установява, че в деня на проверка, в горепосочения обект на дружеството, М.З.
била заварена да работи, като почиства тоалетната в магазина. При започването
на проверката същата саморъчно попълнила предоставената й от проверяващите
декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. В декларацията свидетелката З. попълнила
саморъчно, като в нея декларирала елементи на трудово правоотношение – място на
работа, длъжност, работно време, трудова възнаграждение, почивни дни.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката
Д., тъй като тя няма никакъв личен
мотив да уличава дружеството и да му приписва нарушения, които не са
били извършени. Освен това нейните показания се потвърждават от собственоръчно
попълнената от служителката декларация. Нейните показанията се подкрепят
и от трудовия договор, сключен
между дружеството и работника, регистриран в НАП на 06.12.2019 г.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката З., че не работила на датата на проверката по трудово
правоотношение, като „продавач- консултант“, тъй като сключеният с нея трудов
договор, за тази длъжност е датиран от 04.12.2019 г., като е посочено, че е
постъпила на работа на тази дата, след като й е връчен екземпляр от договора.
Но несъмнено не й е било връчено копие
от уведомлението по чл.62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП, тъй като видно от представената справка от НАП, същото е
било регистрирано на 06.12.2019 г. в 14.37 г., т.е след проверката.
При тези данни съдът приема, че е
осъществен състава на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, който
установява забрана за работодателя да допуска до работа работника преди да му предостави
документите по ал.1, а именно както екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, така и копие от уведомлението по чл.62, ал.3,
заверено от ТД на НАП.
Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ,
предвижда задължение за работодателя при допускане до работа на работник да са
връчени кумулативно и двата посочени в
ал.1 документа. В този смисъл, невръчването на дори единия от изискуемите
документи ангажира административнонаказателната отговорност за осъществен
състав на нарушение.
Отговорността на жалбоподателя, в
качеството работодател произтича и от разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ и като
такъв може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл.414,
ал.3 от КТ.
В случая не са налице основания за
приложението на чл.9, ал.2 във връзка с чл.28 от ЗАНН, доколкото самото
нарушение е със завишена степен на обществена опасност.
При определяне на обществената опасност
на конкретното деяние, респективно санкцията произтичаща от него, следва да се
изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, кръга на засегнатите
интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.
По-високата обществена опасност на това
нарушение произтича от самия закон, който е изключил конкретното нарушение от
кръга на привилегирования състав на чл.415в от КТ за маловажно нарушение. Освен
това целта на закона е чрез сключване на трудов договор, регистрирането му и
връчването на тези документи на работника да се гарантират правата на полагащия труд, защото работодателят се
задължава както да му изплаща възнаграждение за извършваната работа, така и да
внася необходимите осигурителни вноски. Следователно неизпълнението на това
задължение от страна на работодателя води до накърняване на интересите на работника и за него могат да настъпят сериозни вредни последици.
При
определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като не е
отчел правилно степента на обществена опасност на конкретното нарушение и че същото
е извършено за първи път и обстоятелството, че уведомлението е връчено само
няколоко дни след проверката. В този смисъл съдът счита, че санкцията следва да
бъде намалена до минималния размер от 1 500 лева.
С
персонифицирането отговорността на нарушителя, с налагането на имуществена
санкция в рамките на установените в чл.413, ал.2 от КТ минимален размери ще
бъдат постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН и същата ще съответства на тежестта
на нарушението.
По
изложените съображения обжалваното постановление, е обосновано, но
незаконосъобразно, поради което следва да бъде изменено, като бъде намален
размера на наложената административна санкция.
По делото е направено искане и
от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените
по делото разноски.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Непрецизността
на разпоредбата на чл.143 от АПК като
резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен
за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8
от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Липсата
на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно
приложение на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано
в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Вярно е, че тази разпоредба регламентира заплащане
на направени от страна разноски само ако адмистративния акт, респективно НП е
отменено, но съгласно чл.144 от АПК за неуредените въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В този случай съдът намира, че е приложима
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, която предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Въпросният
текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко
възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от
Наредбата възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до 120 лв.
Съдът
намира, че искането
е основателно независимо, че се касае за частично
отменен/изменен санкционен акт, тъй като безспорно този акт в една част е установено, че е
законосъобразен, но не до размерана наложената санкция.
Поради това жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ИА „ГИТ“ София направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, изчислени съобразно размера на потвърдената
санкция, а именно 60 лв., тъй като делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност.
Разноските по делото са дължими на ИА „ГИТ“ София,
тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда".
С оглед на изложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №13-001932 от 11.03.2020 г. на Директора
на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на „САЛИМ
ГОЛД” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.М.А., със
седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.“…“ №… за
нарушение на чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ
във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2 000
лв., като
НАМАЛЯВА размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ
от 2 000 лева на 1 500 лева.
ОСЪЖДА „САЛИМ ГОЛД” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ИА
„ГИТ“ София, направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на
60 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: