Решение по дело №1543/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, …………..05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV-ти въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

 ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. А.

                                               АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Станислав Стойков, разгледа докладваното от съдия А. ВНОХД № 1543 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

 

С присъда от 06.02.2018 година, постановена по НОХД № 19373/2017 година от СРС, НО, 3-ти състав подсъдимият В.А.К. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 16.12.2015г. до 21.12.2015г. в Агенцията по вписванията /АВ/, находяща се в гр.София, ул.”********, при условията на продължавано престъпление, с четири отделни деяния, съзнателно се е ползвал пред В.Й.В.-К. - главен специалист в АВ и В.Б.И.- главен специалист в АВ от неистински частни документи: Решение на общо събрание на собствениците на „А.Е.“ ООД от 15.12.2015 година, Дружествен договор на „А.Е.“ ООД от 12.06.2015 година и Решение на общо събрание на собствениците на „А.Е.“ ООД от 17.12.2015 година, на които е предаден вид, че са подписани от В.Р.Р., И.М.М.и Е.Д.Е., а в действителност същите не са полагали подписите си под тези документи и от него за самото съставяне, не може да се търси наказателна отговорност, както следва:

 

На 16.12.2015 година в Агенцията по вписванията, находяща            се в гр.София, ул.”*********, съзнателно се е ползвал пред В.Й.В.-К. - главен специалист от неистински частен документ - Решение на общо събрание на собствениците на „А.Е.“ ООД от 15.12.2015 година, на който е предаден вид, че е подписан от съдружниците В.Р.Р., И.М.М.и Е.Д.Е., а в действителност същите не са полагали подписите си под документа и от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

На 16.12.2015 година в Агенцията по вписванията, находяща се в р.София, ул.”********, съзнателно се е ползвал пред В.Й.В.-К. - главен специалист от неистински частен документ - Дружествен договор на „А.Е.“ ООД от 12.06.2015 година, на който е предаден вид, че е подписан от съдружниците В.Р.Р., И.М.М.и Е.Д.Е., а в действителност същите не са полагали подписите си под документа и от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

 

На 21.12.2015 година в Агенцията по вписванията, находяща            се в гр.София, ул.”********, съзнателно се е ползвал пред В.Б.И.- главен специалист от неистински частен документ - Решение на общо събрание на собствениците на „А.Е.“ ООД от 17.12.2015 година, на който е предаден вид, че е подписан от съдружниците В.Р.Р., И.М.М.и Е.Д.Е., а в действителност същите не са полагали  подписите си под документа и от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

 

На 21.12.2015 година в Агенцията по вписванията, находяща се в гр.София, ул.”********, съзнателно се е ползвал пред В.Б.И.- главен специалист от неистински частен документ - Дружествен договор на „А.Е.“ ООД от 12.06.2015 година, на който е предаден вид, че е подписан от съдружниците В.Р.Р., И.М.М.и Е.Д.Е., а в действителност същите не са полагали подписите си под документа и от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.316 вр. чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

 

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В.А.К. - за НЕВИНОВЕН в това, че на 21.12.2015 година в Агенцията по вписванията /АВ/, находяща се в гр.София, ул.”******** съзнателно се е ползвал пред В.Б.И.- главен специалист от неистински официален документ- Удостоверение №0239-195/18.12.2015г. на „Т.Б.“ АД, офис „Централно управление“, на който е придаден вид, че е подписан в графа „отг. счетоводител“ от В.Л.Б.- служител на офиса при банката и в графа „директор“ от С.А.П.-П. - директор на офиса при банката, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.316 вр. чл.308 ал. 1 от НК.

 

С присъдата съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

 

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и аргументи към него от прокурор при СРП. В тях се твърди, че постановената присъда е неправилна и необоснована. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че не е доказана формата на вината – пряк умисъл, а дадените от подс. К. обяснения не се подкрепят от нито едно доказателство по делото. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден.

 

В разпоредително заседание на 02.04.2018 година въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

 

В открито заседание по делото пред въззивния съд, подсъдимият К., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. В.П..

 

Представителят на СГП поддържа протеста. Излага, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, както и е изяснил хронологията на действията и на поведението, съчетани от страна на подсъдимия, но неправилно е формулиран правния извод относно липсата на субективен елемент. Излагат се аргументи в тази насока. Прави се искане да бъдат наложени наказания, за първото престъпление в размер на около 6 месеца „лишаване от свобода“, също толкова и за второто престъпление, като по реда на чл. 23 НК бъде определено общо най-тежко наказание в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“, което по реда на чл. 66 НК да бъдат отложени с тригодишен изпитателен срок.

 

Адвокат П. оспорва протеста, като го счита за неоснователен. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е установил, че деянието не е съставомерно от субективна страна, поради което постановената присъда е правилна и законосъобразна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата постановена от СРС.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като на основание чл.314 от НПК провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

 

Подсъдимият В.А.К. е роден на *** ***, община Сандански, ул.“*******, българин, български гражданин, не е женен, осъждан, с основно образование, без работен,  с ЕГН **********.

 

Към 2015г. дружеството „А.Е.” ЕООД се управлявало от В.Р.Р., в което съдружници били освен него и И.М.М.и Е.Д.Е..

 

През 2015г. подсъдимият бил безработен. В средата на м.11.2015г. в гр.Сандански се видял с познат - неустановено лицеА., който му казал, че може да се обади на свой познат - неустановено лице Т., за да съдейства за работа. Подсъдимият се обадил на лицето Т. по телефона в началото на м.12.2015г. От него разбрал, че може да го направи управител на дружество, на което предложение той се съгласил. Уговорили се след няколко седмици Т. да отиде до с.Ново Делчево, за да вземе подсъдимия, тъй като нямал пари да стигне до гр.София и да започнат да оправят документите му за работата. В гр.София Т. казал на подсъдимия да го изчака в кафене, за да го запознае с хората, които сега били управители на дружеството и търсели човек, който да назначат за управител вместо тях. След известно време, Т. се върнал с двама мъже, които предали документи - Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР, Декларация по чл.141, ал.8 от ТЗ, Декларация по чл.142 от ТЗ, Съгласие за управление, Заявление за вписване на обстоятелства относно „А.Е.” ЕООД, за да се подпишат от К. и му предложили  заплата от 500 лева до 1000 лева, като му обещали, че след като се впише за управител, ще му наемат квартира в гр.София и ще му се обясни с какво се занимава дружеството и какво точно той ще прави. След като мъжете си тръгнали и подсъдимият останал с Т., подписал се на определените места под документите и Т. го завел до нотариус, за да се заверят.

 

На 16.12.2015г. двамата отишли до АВ, находяща се в гр.София, ул.”********* и подсъдимият депозирал пред В.Й.В. - К. - главен специалист Заявление А4 за вписване на обстоятелства относно ООД, към което приложил документите, които подписал - Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР, Декларация по чл.141, ал.8 от ТЗ, Декларация по чл.142 от ТЗ, Съгласие за управление, Заявление за вписване на обстоятелства относно „А.Е.” ЕООД и документи, които му дал преди това Т. - Решение на общо събрание на собствениците на „А.Е.“ ООД от 15.12.2015г., Дружествен договор на „А.Е.“ ООД от 12.06.2015г.

 

След като излезли от АВ, Т. платил на К. 500 лева и го изпратил да си хване автобуса за гр.Сандански. Разбрали се след няколко дена да се чуят, за да се разберат за започването на работа.

 

При преглед на документите от експертите на АВ били установени пропуски и изпратена покана за тяхното отстраняване. Неустановеното лице на име Т. се обадило на подсъдимия и казало, че той трябва отново да отиде в гр.София, за да се подадат още някакви документи, които двамата били забравили първоначално да депозират пред АВ. К. пристигнал на 21.12.2015г. в столицата и двамата с Т. отишли в „Т.Б.” АД и заплатили 30.00 лева като държавна такса за вписване на промяна в обстоятелствата, след което подсъдимият с платежното нареждане и още документи, които отново Т. му дал, депозирал в АВ пред В.Б.И.- главен специалист със Заявление Ж1 за изпълнение на указания по чл.22, ал.4 от ЗТР. Депозираните документи били Решение на общо събрание на собствениците на „А.Е.“ ООД от 17.12.2015г., Дружествен договор на „А.Е.“ ООД от 12.06.2015г., Удостоверение №0239-195/18.12.2015г. на „Т.Б.“ АД, офис „Централно управление“ и платежно нареждане за сумата от 30 лева в полза на Агенция по вписванията.

 

Подсъдимият и неустановеното лице на име Т. пак се разделили - К. *** и отново се разбрали да се чуят след няколко дена. Като минали дните, подсъдимият започнал да звъни на номера на телефона, който имал на Т., но не успял да се свърже с него.

 

На 22.12.2015г. в търговския регистър били вписани нови обстоятелства за дружеството „А.Е.” ЕООД, като било заличено, че същото се управлява от В.Р.Р. и вписан като управител подсъдимият В.А.К..

 

През м.01.2016г. счетоводителят на „А.Е.” ЕООД се обадил на управителя Р. и му казал, че при справка в ТР е установил, че има вписан нов управител на дружеството. Р. много се изненадал и се обадил на двамата си съдружници - М.и Е., но и те разбрали от него за вписаните обстоятелства, след което подали жалба в СДВР, тъй като не били провеждали общо събрание и не били вземали решение да се сменя управителя на дружеството, а и не познавали подсъдимия и никога не се били свързвали с такова лице.

 

Съгласно заключението по комплексната експертиза от протокол №498- Е/2016г. на вещото лице Н.К., подписите в графи „подпис”, „декларатор” и „вносител” от Заявление А4 за вписване на обстоятелства относно ООД, Заявление Ж1 за изпълнение на указания по чл.22, ал.4 от ЗТР, Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР, Декларация по чл.141, ал.8 от ТЗ, Декларация по чл.142 от ТЗ, Съгласие за управление, Заявление за вписване на обстоятелства относно „А.Е.” ЕООД и преводно нареждане, са положени от В.А.К.. Текстът „вярно с оригинала” на копие на Решение на общо събрание на собствениците на „А.Е.“ ООД от 15.12.2015г., Дружествен договор на „А.Е.“ ООД от 12.06.2015г. и Решение на общо събрание на собствениците на „А.Е.“ ООД от 17.12.2015г. е изписан от В.А.К.. Подписите в графи „№1”, „№2” и „№3” и в графа „съдружници” под Решение на общо събрание на собствениците на „А.Е.“ ООД от 15.12.2015., Решение на общо събрание на собствениците на „А.Е.“ ООД от 17.12.2015г. и Дружествен договор на „А.Е.“ ООД от 12.06.2015г. са копия на подписи, които не са положени от В. Р., Е.Е.и И.М.. Същите са положени със стремеж за имитация на действително съществуващи техни подписи и не съдържат в достатъчна степен писмено двигателните навици на изпълнителя, не може да бъде даден отговор на въпроса, дали са изпълнени от К.. Подписите в графа „директор” и „отг.счетоводител” в Удостоверение № 0239-195/18.12.2015г. на „Т.Б.“ АД, офис „Централно управление“ не са изпълнени, съответно от С.А.П. - П. и В.Л.Б.. Същите са положени със стремеж за имитация на действително съществуващи техни подписи и не съдържат в достатъчна степен писмено двигателните навици на изпълнителя, не може да бъде даден отговор на въпроса, дали са изпълнени от К..

 

Фактическата обстановка по делото е подробно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събраните по делото доказателства - обяснения на подсъдимия по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК; от прочетените по реда на чл.283 от НПК на осн. чл.373, ал.1 от НПК протоколи за разпит на свидетели: В.Й.В. – К.,И.М.М., В.Р.Р., Е.Д.Е., В.Б.И., С.А.П. – П., В.Л.Б.; от прочетеното по реда на чл.283 от НПК на осн. чл.373, ал.1 от НПК експертно заключение от комплексна експертиза по протокол №498-Е/2016г. на вещото лице Н.К.; от писмените доказателства: приемо-предавателни протоколи от 05.02.2016г. и 04.05.2016г., договор за покупко-продажба на дружествени дялове, уведомително писмо от АВ с изх.№139/02.02.2016г., удостоверение №20160201145050/01.02.2016г., приложено писмо от нотариус Комсалов с извадки от регистъра му на заверени документи, уведомително писмо от АВ изх.№ 11-02- 545/26.07.2016г., приемо-предавателен протокол №131/24.08.2016г. и от веществените доказателства - документи находящи се в том II, от л.59 до л.87, включително от ДП.

 

Първоинстанционният съд е приел, че между събраните доказателствени материали липсва противоречие и те в съвкупност по категоричен начин изясняват фактическата обстановка и установяват основни факти от предмета на доказване. Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него. СРС е спазил изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо е кредитирал наличните доказателствени материали.

 

След самостоятелен анализ на доказателствата, въззивният съдебен състав също ги намира за еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се взаимно. Въззивният съд счита, че по въпросите от фактическата обстановка, по които страните не спорят и не отправят възражения, не е необходимо да се преповтаря анализът на доказателствения материал проведен от СРС, с който анализ се солидаризира / в този смисъл е и  решение № 372 от 01.10.2012 г. по НД № 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС/.

 

Съдът отчита двойствената природа на обясненията на подсъдимия – същите представляват гласно доказателствено средство, но същевременно с това и основно средство за реализиране на правото на защита. Въззивният съд счита, че в настоящия случай същите следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като по делото няма събрани преки или косвени доказателства, които да ги оборват.

Напротив, между показанията на свидетелите В.а К. и В.И./ както и всички останали/ и обясненията на подс. К. са налице достатъчно съвпадения, които сочат, че обясненията на подсъдимия съответстват на настъпилите събития от обективната действителност. Следва да се отбележи, че свидетелите не се явяват заинтересовани от изхода на делото,  поради което съдът няма причина да се съмнява в достоверността на техните показания.

 

Правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че по отношение на фактите, включени в предмета на доказване по делото, липсват съществени противоречия в доказателствените материали. С оглед характера на обвинението, определящ и предмета на доказване по делото, преобладаващо значение имат писмените доказателства, удостоверяващи обстоятелствата по документооборота, инкриминиран по делото, датите на представяне и самите инкриминирани по настоящото дело документи, предмет на експертно изследване за установяване на неговата истинност чрез способите за проверка и събиране на доказателства (графическа експертиза).

 

В доказателствен план напълно правилно първоинстанционният съд е отдал приоритет на писмените доказателства при преценката за хронологичното развитие на интересуващите делото обстоятелства.

 

Съдът приема изцяло заключението на комплексната експертиза като обективно и компетентно изготвено.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

Разгледан по същество протестът е неоснователен, а атакуваната присъда следва да  бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

 

Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият К. следва да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.316 вр. чл. 309 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 308 от НК.

 

В чл. 316 от НК е установена наказателната отговорност за случаите, при които лице, неучаствало в неправомерното създаване на документ при условията на чл.308 – чл.311 от НК, съзнателно се ползва от него, съобразно претендираното правно значение на този документ и то като че ли той е редовен.

 

Изпълнителното деяние по чл.316 от НК се изразява в самото ползване на противоправно създадения от другиго опорочен документ. Ползването означава неговата употреба, т.е. представянето му пред определен орган или лице като редовен документ с оглед удостоверяването или доказването на определено обстоятелство, за което този документ е съставен. Затова субект на това престъпление е лицето, което ползва документа, т. е  употребява го, представя го пред органа или лицето, за да удостовери определен факт. Достатъчно е деецът да знае, че документът е нередовен, не е необходимо някакво сговаряне със съставителя.

 

Въпреки наличието на обективните елементи на престъплението по чл.316 вр. чл. 309 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 308 от НК, от субективна страна твърдяното да е извършено от подсъдимия К. е несъставомерно, както правилно е счела и долната инстанция.

 

От субективна страна престъплението по чл. 316 от НК може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл / в този смисъл Решение № 351 от 26.10.2000 г. по н. д. № 260/2000 г., I Н.О. на ВКС/. Необходима е преди всичко представа у дееца, че ползваният документ е неистински. За да се приеме, че действа умишлено, деецът съзнателно трябва да представи документа пред орган или лице, за да удостовери определен факт, преследвайки някакъв правно значим резултат.

 

В случая не е налице интелектуалния момент на изискуемия от закона пряк умисъл. Видно от приетото по-горе, в съзнанието на подсъдимия К. не е имало представи за факта на интервенция върху същественото съдържание на инкриминираните документи. От приетите по делото факти се установи, че те са съставени от неустановено по делото лице с име Т., което не е можело да доведе до съмнение у подсъдимия с оглед неговата ниска степен на комуникация / основното му образование, ниските му познания и правна култура/, както и заключението на комплексната експертиза. По делото не са събрани каквито и да било доказателства, че подс. К. е съзнавал за посочените представяния на инкриминираните документи и въпреки това е решил да ги представи пред АВ. Следва извод, че в интелектуално отношение в съзнанието на подсъдимия не е съществувала представа, че документите са преправени. В този смисъл тезата на обвинението е една от възможните, но не и единствената хипотеза за изясняване на въпроса със субективна страна на деянието. Истината като отражение на външно проявени човешки действия винаги е обективна и  конкретна, а не вероятна и възможна. В наказателния процес е допустимо изграждането на всякакви хипотези при планиране на разследването, но правно значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. При липсата на такива доказателства, както това е в разглеждания случай, хипотезата за знанието на подс. К. остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението.

 

Вярно с изхода на делото на осн. чл.190 ал.1 от НПК разноските по делото следва да останат в тежест на държавата.