РЕШЕНИЕ
№ 635
гр. гр. Хасково, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100623 по описа за 2024 година
Предявени са от Л. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
******************, съдебен адрес: гр.******************, адв. В.М.Т. от
АК - Хасково против Основно училище „Любен Каравелов“ - с.Узунджово,
общ.Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 1, представлявано от
директора Валя Йорданова Д., съдебен адрес: гр. София, ул.“Цар Асен“ № 11,
ет.2, кантора 11, адв. Я.Я. от САК, при условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл. 128, т.2 от Кодекса на труда КТ/ и
чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Ищцата твърди, че работела при ответника по трудов договор повече от
40 години като „Старши учител“ до 24.07.2023 г., когато със Заповед №
462/24.07.2023 г., трудовото й правоотношение било прекратено.
Договорената между страните основната работна заплата за периода
01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовия договор била в размер
на 1602,00 лева месечно, който бил изплатен на ищцата.
Посочено е в исковата молба, че на 10.08.2023 г. бил подписан Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
1
училищно образование № Д 01-269 от 06.12.2022 г., съгласно чл.27, ал.1, т.2 от
който, считано от 01.01.2023 г. минималната основна работна заплата на
„Старши учител“, била определена на 1763,00 лева. Според ал.2 на същия
текст, средствата се осигурявали от държавния бюджет и били предвидени в
Закона за държавния бюджет, а съгласно ал.3, т.2 - индивидуалните основни
работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението били в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или били по-високи от тях, се увеличавали с не по-малко от 15 %.
Ищцата твърди, че била редовен член на Синдиката на българските
учители към КНСБ не само за процесния период, но и продължавала да бъде
такава към момента на завеждане на исковата претенция и поддържа, че
предвид разпоредбата на чл.57, ал.1 КТ и положените подписи в Анекса от
страна на МОН, представителните организации на работодателите и СБУ към
КНСБ, предвиденото увеличение на възнаграждението с 15% от 01.01.2023 г.,
следвало да бъде приложено и спрямо нея. Така, със Заявление вх. №
57/16.10.2023 г. тя поискала от работодателя си да бъдат преизчислени и
изплатени трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. с 15%
увеличение, но до момента дължимите разлики нито й били преизчислени и
изплатени, нито получила отговор. Според ищцата, размерът на основната
работна заплата, която следвало да й бъде начислена с 15% увеличение,
възлизал на 1842,00 лева, към който следвало да се добави и 40 %
допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и стаж в
размер на 736,80 лева и допълнително 47,89 лева от фонд СБКО, който бил в
размер на 2.6 % върху ОЗ, и по този начин брутното й трудово възнаграждение
възлизало в размер на 2 626,69 лева на месец. Допълва, че доплащането за
СОП и клас - квалификация в размер на 30 лева на месец не се влияело от
основната заплата. По този начин, разликата с начисленото й БТВ и
дължимото й увеличено с 15% БТВ, ведно с допълнителните трудови
възнаграждения за професионален опит и стаж и СБКО, била в размер на
342,00 лева на месец за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. и 235,00 лева за
месец юли до 24.07.2023г. Това формирало претендираното за периода
01.01.2023 г. - 24.07.2023 г. БТВ в размер на 2287,00 лева, или – 1774,67 лева,
представляващи дължимо и неизплатено на ищцата нетно трудово
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.59 КТ, при неизпълнение на задълженията
2
по колективния трудов договор, искове пред съда можели да предявят
страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото
колективният трудов договор се прилагал, както и че в случай на
неизпълнение на повелителните разпоредби на КТД за увеличение на
основната й работна заплата с 15% от страна на работодателя, то договорената
основна работна заплата в трудовия й договор влизала в противоречие с
минималния размер, определен с нормативен акт.
Освен това, на 01.09.2023 г. в ДВ, бр.75, били публикувани изменения в
Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, според които
минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти - старши учител ставала в размер на 1763 лева,
като съгласно § 3 от същата, изменението влизало в сила от 01.01.2023 г. Така,
според ищцата, от тази дата договорената в трудовия й договор основна
работна заплата в размер на 1602 лева влизала в противоречие с
повелителните разпоредби на Наредба № 4 и следвало да бъде обявена за
недействителна, като вместо нея следвало се приложи определения с
Наредбата минимален размер на основната работна заплата от 1763 лева. При
тази хипотеза разликата в начисленото й и дължимото й БТВ според нея било
в размер на 1760,00 лв. за процесния период, но дори и тя не й била изплатена.
Съгласно чл.245, ал.2 от КТ, разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение оставала изискуема и се изплащала допълнително заедно със
законната лихва и тъй като работните заплати при работодателя й се
изплащали до края на месеца, за който се отнасят и доколкото основанието за
изплащането им възниквало през месец август 2023 г., ищцата претендирала
от ответника и лихва в размер на 120,00 лв. за периода от 01.09.2023 г. до
момента на завеждане на исковата претенция.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да
се осъди ответникът да заплати на ищцата сумите, както следва: сумата в
размер на 1774,67 лева - представляваща незаплатени части от трудови
възнаграждения на ищцата за периода 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. и сумата в
размер на 120 лева, представляваща лихва за забава по чл.245, ал.2 КТ за
периода от 01.09.2023 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата за трудово възнаграждение, считано от 07.03.2024 г. до
окончателното й изплащане.
3
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и по размер. Признава, че ищцата е била служител на училището и
трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № 462/24.07.2023
г., считано от същата дата. От своя страна ответникът твърди, че при
прекратяването на договора с ищцата, са й били изплатени всички дължими
суми. Оспорва твърдението й, че е работила повече от 40 години в ответното
училище, тъй като тя имала стаж в него от 10 години и 9 месеца. Ответникът
счита претенциите на ищцата за актуализиране и заплащане на работна
заплата съгласно Анекс към КТД в средното образование от 10.08.2023 г. за
напълно неоснователни, доколкото към дата 10.08.2023 г. право на увеличение
на заплатата имали лицата, които били заети в образованието /записано в
алинея 2 на чл. 27 от КТД, променен с анекса/, а очевидно ищцата не попадала
в кръга на заетите в образованието педагогически специалисти към тази дата,
поради което тя не можела да се ползва от извършеното увеличение.
Поддържа още, че наличието на валидно индивидуално трудово
правоотношение към 10.08.2023 г. представлявало абсолютна предпоставка за
практическото реализиране на посоченото в анекса увеличение и лицата, за
които процесния анекс важал, следвало да са действително заети в
образователната институция, т.е. - да са били в трудови правоотношения с нея.
Качеството на служител се определяло единствено от разпоредбите на Кодекса
на труда при наличието на трудово правоотношение, следователно - ако
трудовият договор на работника или служителя бил прекратен, независимо от
основанието, то той не попадал в кръга лица, определен в нормативната
уредба както и КТД, съответно в Анекса към него.
Втора предпоставка за това увеличение според ответника била лицето
към 10.08.2023г. да е обхванато от действието на КТД, т.е. да – е синдикален
член. С новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и
училищно образование, приет с Анекса от 10.08.2023 г., било предвидено
увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищно образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните
разходи за осигурителните им вноски. Именно към тази дата се определял и
4
кръгът от лицата, за които се прилагали договореностите в Анекса, т.е. за
всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали това качество „Работници и
служители“. Освен това, посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. според
ответника не представлявала датата на влизане в сила на договорните клаузи,
а това бил началният момент, от който се увеличавали работните заплати на
лицата, които притежавали качеството работници и служители - синдикални
членове към момента на постигане на договореността -10.08.2023 г., т.е. -
основанието за увеличение на работната заплата възниквало на 10.08.2023 г.
Така, предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на
предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал. 1 от Анекса
се определяла, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица,
които притежавали качеството педагогически специалист. Аналогично било и
предвиденото в § 3 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр.75 от
01.09.2023 г./, където било предвидено, че минималните размери на основните
месечни работни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 1
януари 2023 г., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството
педагогически специалист към момента на приемане на нормативния акт.
Ответникът поддържа, че с оглед изложеното не съществувала правна
възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на
определяне и договаряне на новите работни заплати, да получат разликата от
увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време, а
предвиденото увеличение се извършвало от работодателя единствено и само
на работници и служители, които имали действащи трудови договори към
момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за
това било предвидено в чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда.
Според ответника, следвало да бъде кредитирана представената от него
служебна бележка от Синдикалната организация от училището, в която
изрично било отбелязано, че тя е членувала там до 24.07.2023 г. Твърди, че
след тази дата ищцата нямала качеството на синдикален член и не се ползвала
от разпоредбите на КТД, поради което и спрямо нея не можел да има действие
и анекса от 10.08.2023 г., поради което липсвало основание да иска
обезщетения в увеличени размери, които се полагали на синдикалните
членове, в това число и тези по чл. 224, ал.1 КТ и чл. 222, ал.3 КТ. Освен това,
същите се изплащали върху размера на последното получено от ищеца
5
трудово възнаграждение за пълен работен месец и не можели да бъдат
преизчислявани върху размер на трудово възнаграждение, което не е получено
в последния месец, в който лицето работи.
Ответникът оспорва представената от ищцата служебна бележка,
издадена от страна на общинската организация на СБУ. Поддържа, че такова
членство не съществувало, тъй като противоречало на устава на СБУ,
доколкото в училището имало организация и ищцата следвало да членува там.
Структурата на СБУ не предвиждало други видове синдикални организации
освен тези, изграждани в образователните институции. Освен това, нямало
данни ищцата да е заплащала членски внос в тази организация, нито такива
как била приета и с какъв статут била там. Поддържа, че самият КТД създавал
задължение за синдикалните организации да дават списъци с лицата,
попадащи под действието на КТД. Такъв списък бил представен към
10.08.2023г. от Председателя на училищната организация на СБУ в училището
и в същия ищцата отсъствала, поради което според ответника тя не била
синдикален член, ползващ правата по КТД.
Предвид изложеното, ответникът моли съдът да отхвърли предявените
искове и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
С протоколно определение № 975 от 24.07.2024 г. съдът е допуснал на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявените искове чрез
увеличение размерите им, както следва: искът за главница с правно основание
чл. 128, т.2 КТ, първоначално предявен за сумата от 1774,67 лева, се счита
предявен за сумата от 1778,73 лева, а искът за обезщетение за забава върху
главницата, първоначално предявен за сумата от 120,00 лева, се счита
предявен за сумата от 124,73 лева.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с адв. В.Т.. Поддържат
основателност и доказаност на заявените искови претенции.
Ответникът, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове като си счита за неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно чл.235 ал.2 и
ал.3, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение в
6
периода от 17.09.2012 г. до 24.07.2023 г. /допълнително споразумение № 90 от
15.09.2022 г. към Трудов договор № 5 от 17.09.2012 г./, като ищцата е работила
в ответното училище като старши учител ЦДО в прогимназиален етап до
24.07.2023 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, със Заповед № 462/24.07.2023 г. на директора на
училището.
Представени като доказателства по делото са фишове за заплати на
ищцата за месец май и за месец февруари 2023 г. като страните не спорят, че
договорената между страните основна работна заплата за периода от
01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение в
размер на 1602 лв. месечно й е изплатено.
От служебна бележка от 11.01.2024 г., издадена от Общински
координационен съвет на СБУ – Хасково се установява, че ищцата е била член
на СО на СБУ в ОУ „Любен Каравелов“ с. Узунджово, общ.Хасково до
24.07.2023 г. и след пенсиониране - от 01.08.2023 г. е член на СО към ОбщКС
на СБУ – Хасково. Към доказателствения материал по делото е приобщена и
извадка от книга – ведомост за събиране и отчитане на членския внос на
членовете на синдикалната организация при Общински координационен съвет
на СБУ – Хасково за 2023 г. за месеците август, септември, октомври, ноември
и декември 2023 г., видно от която ищцата е заплащала членския си внос и
през посочения период.
От страна на ответното училище е представена издадена от същото
втора служебна бележка от 25.03.2024 г., съгласно която ищцата Л. И. Д. е
била член на съюзната организация на СБУ при КНСБ при училището до
24.07.2023 г. В приложения към това писмо списък на членовете на СО на
СБУ към КНСБ към 10.08.2024 г. в ОУ „Любен Каравелов“ с. Узунджово
ищцата не фигурира.
На 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на
директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от
друга страна - работодатели, Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/,
Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“,
7
Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, от трета страна - синдикати, е подписан Анекс № Д01-
192 към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. С анекса е предвидено
основното възнаграждение за длъжността „старши учител“ да бъде в размер
на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че
осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за
увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за
сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати
на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
Установява се от заявление с вх. № 57/16.10.2023 г. до Директора на
ответното училище, че ищцата е поискала да бъдат преизчислени и изплатени
трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на
трудовия договор въз основа на подписания Анекс към КТД на 10.08.2023 г.,
вкл. и обезщетението, полагащо и се при пенсиониране.
Прието като писмено доказателство по делото е и представено от
ответника писмо с изх. № 2601017-1 от 03.11.2023 г. от заместник – министъра
на образованието и науката, касаещо прилагането на анекса, както и
представени от ищцата становище на Синдиката на Българските учители
относно прилагане на Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД за системата
на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. и становище
на КНСБ по въпроса дължи ли се увеличен размер на трудовите
възнаграждения на учители и непедагогически специалисти, които са с
прекратени трудови договори към датата на сключване на Анекс № Д01- 192 –
10.08.2023 г., включително и устава на СБУ.
За правилното изясняване на делото от фактическа страна, по искане на
ищцата, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема изцяло като компетентно и обективно изготвено, а и същото не бе
оспорено от страните. От същото се установява, че разликата за доплащане
между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. и 24.07.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01-
8
192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование е в брутен размер 2292,24 лева и
в нетен размер 1778,73 лева, след приспадане на дължимите осигурителни
вноски и данък общ доход – 513,51 лева, а дължимата лихва върху главницата
от 1778,73 лева за периода от 01.09.2023 г. до 07.03.2024 г. е в размер на 124,73
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, които са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двата иска
са изцяло основателни, като съображенията за това са следните:
По главния иск с правно основание чл.128, т.2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение
на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана
от него работна сила на работника или служителя. Освен това, разпоредбата
на чл. 57 КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация -
страна по договора.
В случая, съдът намира за несъмнено установено, че в процесния период
от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника и е замела длъжността “старши учител”, като
за страните са действали разпоредбите на колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г.
Спорът по делото се концентрира в това, дали с изменението на КТД,
направено с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г., с който са определени
минималните работни заплати на служителите със задна дата - считано от
01.01.2023 г. – се прилага за тези работници или служители, които към датата
на приемане на анекса са с прекратено трудово правоотношение, респ. кой е
релевантният момент към който следва да се определи кръгът от лица, по
отношение на които се предвижда увеличение на възнагражденията. В случая
9
законодателят с приемането на Закон за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ.
бр.66 от 01.08.2023г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.75 от
01.09.2023 г.), е приел същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. С това е
преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между
правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения, който
се прилага считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се
прилагат по отношение на лицата, които към момента, към който нормите
влизат в сила и имат правно действие, т.е. към 01.01.2023 г., са отговаряли на
изискванията на закона – да са страни, полагали труд по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото
си правоотношение. Следва да се посочи още, че с придадената обратна сила
се предвиждат по - благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Затова ищцата, която
е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в
Закон за държавния бюджет, наредбата и КТД увеличение на работната
заплата. Ирелевантно е обстоятелството, че трудовият договор е бил
прекратен считано от 24.07.2023г., т.е. преди приемане на Закона за държавния
бюджет, тъй като претенцията обхваща период преди прекратяване на
правоотношението. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени
съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да
се приеме, че считано от 01.01.2023г. е било увеличено възнаграждението за
длъжността, която е заемала ищцата и искът се явява доказан по своето
основание.
Според настоящия съдебен състав, неоснователно се явява
възражението на ответника, че ищцата не е била синдикален член, доколкото
от представените писмени доказателства се установява както нейното
членство (на ниво предприятия от отрасъла по см. на чл. 51 б КТ), така и
заплащането на дължимия членски внос, в т.ч. и след пенсионирането. Също
така следва да се посочи, че съгласно устава на Синдиката на българските
учители, член може да бъде и пенсионер или безработен от образователната
система, като синидкалното членство се запазва при дългосрочен отпуск,
пенсиониране и съкращение, поради което прекратяването на трудовия
10
договор, особено в хипотеза на придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не може да бъде приравнено към прекратяване
на членството в СО.
По изложените съображения съдът приема, че ищцата има право да
получи предвиденото с Анекса към КТД увеличение на трудовото й
възнаграждение за процесния период от 01.01.2023 г. до 24.07.2024 г., поради
което предявеният главен иск се явява доказан по основание.
Относно размера му, съдът кредитира заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което разликата за доплащане между
полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. и 24.07.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование е в брутен размер 2292,24 лева и
в нетен размер 1778,73 лева.
Ето защо, предявеният главен иск следва да бъде уважен в пълния му
изменен размер от 1778,73 лева.
По акцесорния иск с правно основание чл.245, ал.2 КТ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
За уважаване на предявения акцесорен иск следва да се установи освен
наличието на главен дълг съобразно изложените по-горе изводи, така и
изпадането на работодателя в забава. В процесния случай ищцата претендира
обезщетение за забава за периода от 01.09.2023 г. до 07.03.2024 г. – датата на
депозиране на исковата молба в съда върху неизплатеното увеличение на
трудовото й възнаграждение, извършено с КТД от 10.08.2023 г., считано от
01.01.2023 г.
Разпоредбата на чл. 245 КТ предвижда, че при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със
законната лихва. На основание чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго. Въз основа на изложеното съдът приема, че към 01.09.2023 г,
11
ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за изплати
на ищцата дължимото увеличение на работната заплата за периода от
01.01.2023 г. до 24.07.2024 г. Размерът на дължимото обезщетение за забава
върху главницата от 1778,73 лева за периода от 01.09.2023 г. до 07.03.2024 г.
възлиза на 124,73 лева, съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетовдна експертиза. Следователно, и предявеният акцесорен иск
следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 500,00 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение предвид представените
доказателства за реалното им извършване.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на Районен съд-Хасково и държавна такса в общ
размер на 121,15 лева (71,15 лв. + 50 лв.) върху уважения размер на исковете и
разноски за възнаграждение за вещо лице – 300,00 лева, изплатени от
бюджетните средства на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище „Любен Каравелов“ - с.Узунджово,
общ.Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 1, представлявано от
директора Валя Йорданова Д., ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: ******************, съдебен адрес: гр.******************, следните
суми: сумата от 1778,73 лева, представляваща неизплатени части от трудови
възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. включително,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
иска – 07.03.2024 г., до окончателното й изплащане; сумата от 124,73 лева -
обезщетение за забава за периода от 01.09.2023 г. до 07.03.2024 г.
ОСЪЖДА Основно училище „Любен Каравелов“ - с.Узунджово,
общ.Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 1, представлявано от
директора Валя Йорданова Д., съдебен адрес: гр. София, ул.“Цар Асен“ № 11,
ет.2, кантора 11, адв. Я.Я. от САК, на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на
Л. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ******************, съдебен адрес:
12
гр.******************, адв. В.М.Т. от АК - Хасково, сумата от 500,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Основно училище „Любен Каравелов“ - с.Узунджово,
общ.Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 1, представлявано от
директора Валя Йорданова Д., съдебен адрес: гр. София, ул.“Цар Асен“ № 11,
ет.2, кантора 11, адв. Я.Я. от САК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от общо
421,15 лева, представляващи дължимата държавна такса в размер на 71,15
лева и разноски за възнаграждение за вещо лице от 300,00 лева, както и
сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.
Посочената, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка, по която
да се преведат присъдените суми на ищцата е: IBAN: BG 59 STSA 9300 0019
1369 34, BIC: STSABGSF, „Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
13