№ 958
гр. Варна, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20213100102161 по описа за 2021 година
Предявени са искове от М.Й. А. срещу Г. Д. Д. и Д. Д. АТ. за обявяване,
че договор за продажба, сключен на 29.10.1993 г. с нотариален акт № 152, том
LI, дело № 12513 от 1993 г. ВН е привиден и прикрива дарение, по чл. 17 ЗЗД
и само срещу Г. Д. Д. за отмяна на прикритото дарение на 1/2 ид. ч. от
недвижим имот, а именно: жилище № 28 в бл. 33, вх. Б, ет. 2, попадащо в
двадесет и пети подрайон по плана на гр. Варна, к-с "Черничева градина" ул.
"Подвис" и състоящо се от три стаи и кухня, сервизно помещение, със
застроена площ от 79.89 кв. м, ид. 10135.2553.94.1.28 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, заедно с избено помещение
№ 28, както и 0.9705 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, при посочени съседи, основан на твърдения, че надарената отказва да
даде на ищцата издръжка, от която тя се нуждае и за което е отправила
покана, получена от ответницата на 31.08.2020 г., по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД,
с присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата възразява, че ищцата притежава право на ползване върху
подарения имот, както и че ответникът е осъден да й плаща наем месечно, а и
тя е получавала добавки към пенсията. Сочи, че разноските за лечение на
ищцата се поемат от НЗОК, както и че ищцата е отчуждила недвижими
имоти. Ответницата твърди, че не е имала възможност да издържа ищцата,
тъй като не е имала никакви доходи и е живяла в манастир. Сочи, че на
13.10.2020 г. започнала работа със заплата от 970 лв., от които плащала
вноски по кредит 460 лв. (л. 114 и л. 151). Отделно от това, ответникът също я
поканил да му плаща издръжка, защото разчита само на нея, докато ищцата
има и син.
Впоследствие ответницата твърди, че е платила на баща си 4000 лв. по
оспорената продажба през 2000 г., за което изтеглила кредит (л. 513). Ищцата
твърди, че сумата, получена по този кредит, е използвана от ответницата за
1
закупуването на жилището на ул. "Патриарх Евтимий" (л. 548).
Ищцата сочи, че продала една нива в с. Разделна за 100 лв., две касети
олио и два чувала брашно, през 2019-2020 г. живяла под наем със сина си за
което плащали 200 лв. на месец и получавала само пенсия. Сочи, че за
правото на ползване е постановено решение № 1339 от 16.08.2021 г. по в. гр.
д. № 124 по описа за 2021 г. на ВОС (л. 635). През 2020 г. синът й работел
като охрана за минимална заплата и малка пенсия и плащал тока. Купувала
лекарства за 100 лв. на месец за сърдечна аритмия и за краката. През периода
трябвало да се съберат пари за операция на едното й око, която била
извършена на 06.11.2020 г. и за която платила на същата дата 800 лв., взети на
заем от приятелка (л. 211).
Впоследствие уточнява, че синът й бил съкратен през м. ноември 2020
г., получавал само помощ за безработица и самият той имал нужда от
подкрепа. Поради това дъщеря му се съгласила да довърши жилището,
притежавано от него, за което изтеглила кредит на 07.07.2021 г. (л. 387).
По-късно уточнява, че заради сърдечното заболяване спазва специален
режим на хранене (л. 635).
В последното открито съдебно заседание (л. 640) уточнява, че не е
имала разноски за цигари и алкохол, а за транспорт е ползвала тримесечна
карта на стойност 24 лв.
Ответницата Г.Д. сочи, че при продажбата на жилището на ул.
"Патриарх Евтимий" през 2015 г. получила 20 000 евро, а със сумата,
получена при продажбата на имота в "Св. Н." и с кредит купила имот в Банкя.
През 2019-2020 г. работела като медицинска сестра в дом за стари хора и
живеела в жилището на ул. "Подвис". След август 2019 г., когато продали
имота в м. "Св. Н.", баща й отишъл при нея. Тогава приемала лекарства за
Tиреоидит на Хашимото, за хипертония, сърдечна недостатъчност и диабет. В
манастира отишла в края на април 2020 г. и останала там до 26 септември
същата година. Била в много тежко здравословно състояние, монахините се
грижели за нея и плащали вноските по кредита. Страните приемат, че
разходите на ответницата за хранителен режим са били същите като тези на
ищцата (л. 640).
Ответникът сочи, че през периода живеел в жилището на ул. "Подвис",
което било придобито с лични средства. Освен пенсията на два пъти
получавал рента за ниви в с. Дропла, община Балчик. Помагала му само
ответницата, но не и синът му, който живеел в Москва. Купувал лекарства за
сърцето и краката.
Ищцата сочи, че през 2020 г. ответникът е разполагал със спестявания,
поради което не е имал нужда от издръжка (л. 459).
По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
По предмета и допустимостта:
Съдът приема, че предмет на делото е конститутивното право на отмяна
на дарението, което възниква ако ищецът е имал нужда от издръжка към
момента на поканата и до предявяването на иска и ответникът не я е дал.
2
Поради това от значение са само обстоятелства, осъществени преди
предявяването на иска (изрично решение № 54 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 3066/2013 г., IV г. о., ГК и решение № 526 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 681/2010 г., IV г. о., ГК, обратно решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., ГК).
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
От представения заверен препис (л. 8) се установява, че на 29.10.1993 г.
е сключен описаният в исковата молба договор за продажба на жилището за
цена, точно равна на данъчната оценка и получена от купувачите в брой.
В съдебната практика се приема, че когато цената е в размера или под
данъчната оценка, това може да бъде указание за привидност (решение № 30
от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2014 г., IV г. о., ГК).
На твърдението, че жилището е придобито с лични средства,
ответникът би могъл да основе възражение, но само в срока за отговор, което
не е сторил.
По твърдяната привидност:
По предпоставката за допускане на свидетели:
Представен е от ищцата заверен препис (л. 39 и сл.), от който е видно,
че е съставен протокол за съдебно заседание от 03.07.2020 г. по гр. д. №
17 769 по описа за 2019 г. на ВРС, 47-ми състав, в което ответницата е дала
показания и е заявила, че след като се развела, отишла с детето, да живеят с
ищцата в жилището на ул. "Подвис" и те го приписали на нея, тъй като
останала сама и нямала дом (л. 46), а после на въпрос защо е казала, че са й
дарили жилището е отговорила "да" (л. 48), а на въпроса дали не са й
поискали пари – че намира, че е нормално родителите да прехвърлят имота на
единственото тяхно общо дете (л. 49).
Ответницата е описала прехвърлянето като помощ от родителите й в
труден момент т.е. безвъзмездно и не е отрекла, че не са й поискали пари.
Съдът приема, че свидетелските показания са допустими.
Ищцата и ответникът имат и други деца, освен ответницата, поради
което относителната привидност може да има за цел да изключи бъдещи
искове за възстановяване на запазени части от неоткритите наследства.
Свидетелите Л.Й. и К.Р. сочат, че договорът е дарение, но и двамата са
чували това само от ищцата, а не от ответниците (л. 510 и 511).
В показанията си свидетелката Б. А. сочи, че ответницата е платила по
продажбата малка сума, колкото е имала, тъй като познат адвокат на
ответника го посъветвал да направят така, но ответникът така и не взел парите
(л. 512). После казва, че ги взел, но заявил, че те пак са на ответницата (л.
513). В началото от показанията може да се съди, че ответницата е платила
при сключването на договора, тъй като свидетелката не обяснява друго,
когато отговаря, веднага след въпроса за плащането, че не помни къде е
работила ответницата тогава. По-нататък казва, че не знае кога ответницата е
дала тези пари, но сочи, че е узнала две години по-късно (т.е. след
продажбата) (л. 513). В показанията си свидетелката изразява убеждението си,
че ответникът е бил икономическа опора на семейството, а ищцата го е
използвала.
3
Свидетелят Н. А. (брат на ответника) излага, че сам видял, че
ответницата дава пари на баща си през 1993 г. (л. 513). Предаването на цена
по договор, освен ако е свързано с нарочното желание на купувача да покаже
плащането, е малко вероятно. Свидетелят не сочи причина и по делото няма
доказателства за причина, поради която ответницата би искала да му покаже
плащането. Показанията, макар че обстоятелствата са необичайни, са дадени
от този свидетел категорично и с рязък тон, за който не е изключено да е
израз на нескрито предубеждение.
В съдебното заседание на 18.03.2022 г. ответницата сочи, че едва през
2000 г. е дала на баща си 4000 лв. по продажбата (л. 513, гръб).
Показанията на свидетелите Б. А. и Н. А. не кореспондират помежду си
и с други доказателства по делото, нито дори с обясненията на ответницата.
Поради това и заради начина по който са дадени, те не могат да бъдат
кредитирани.
От представения от ответницата заверен препис (л. 528) е видно, че е
сключен договор за кредит за текущо потребление от 2001 г. за сумата 2000
лв.
От представения от ищцата заверен препис (л. 571) е видно, че през
1997 г. е издаден акт за узаконяване на сградата на ул. "Патриарх Евтимий" №
31, а през 1998 г. – и разрешение за строеж на пети и терасовиден етажи (л.
572).
От представения от ищцата заверен препис (л. 10) се установява, че на
12.09.2003 г. е сключен договор с НА № 41, т. III, рег. № 5798, д. № 313 по
описа за 2013 г. ВН, чрез който трети лица са продали на ответницата
жилище на ул. "Патриарх Евтимий" № 31 за сумата 10 000 лв., по-ниска от
данъчната оценка и платена в брой, със съгласието на продавачите, на
строителя.
Съдът приема, че извършването на плащане по предварителен договор
за жилището през 2001 г. би могло да бъде доказано, макар и косвено, чрез
представяне на договора от третото лице, у което се намира (продавачите или
строителя). Ищцата не е поискала третите лица да бъдат задължени. Поради
това не би могло да се приеме, че сумата, получена от ответницата по
договора за потребителски кредит през 2001 г. е била вложена за
закупуването на имота на ул. "Патриарх Евтимий" № 31.
Съдът приема, че основната тежест при преценката на доказателствата
следва да се даде на цитираните непремислени изявления на ответницата в
откритото съдебно заседание от 03.07.2020 г. по гр. д. № 17 769 по описа за
2019 г. на ВРС, 47-ми състав. Практиката да се сключват привидни договори е
толкова широко разпространена, че типичната цел на привидността –
прикритата уговорка да остане тайна, вече не се осъзнава от страните, в
случая – от ответницата по време на разпита. Доказателствата, събрани в
настоящото производство не опровергават, а подкрепят признанието на
ответницата.
Поради това съдът приема, че договорът за продажба е привиден и
прикрива договор за дарение. Искът е основателен.
По доходите на ищцата:
4
От представения заверен препис (л. 23) се установява, че е издадено
удостоверение изх. № 3040-03-35/22.01.2021 г. от НОИ ТП Варна, че ищцата
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, безсрочна в размер на 300
лв.
От удостоверение изх. № 1046-03-238/19.01.2022 г. от НОИ ТП Варна
(л. 161), представено по искане на ответницата е видно, че ищцата е
получавала по 242.06 лв. за месеците от януари до март, май и юни 2020 г.,
282.06 лв. през м. април, 258.28 лв. през м. юли и 308.28 лв. през м. август.
От справката, представена от ответницата е видно, че е сключен
договор за продажба на нива в с. Разделна, вписан на 30.03.2015 г. (л. 120) за
цена от 100 лв., посочена в нотариалния акт (л. 134).
Ищцата сочи, че е получила за тази нива също две касети олио и два
чувала брашно (л. 211). Продуктите са изчерпани т.е. доходът няма значение
за периода на възникване на нуждата от издръжка (от началото на 2020 г.).
От удостоверение, издадено сектор Пътна полиция е видно, че няма
регистрирани моторни превозни средства, собственост на ищцата (л. 170).
В показанията си свид. Л.Й. (племенница на ищцата) сочи, че
посещавала леля си през 2020 г. три-четири пъти месечно и й давала пари,
понякога без да иска да й ги връща: по 10-20 лв., но не всеки път (л. 510).
По нуждата на ищцата от издръжка (от началото на 2000 г.):
Съдът приема, че ищцата е извършила статистическите разходи:
- за първо тримесечие: храна и безалкохолни напитки 454.50 лв.,
облекло и обувки 34.90 лв., жилищно обзавеждане и поддържане на дома
52.90 лв., съобщения 69.80 лв., свободно време, културен отдих и
образование 46.70 лв., разнообразни стоки и услуги 63.20 лв. и други разходи
46.20 лв. или общо 768.20 лв.
- за второ тримесечие: храна и безалкохолни напитки 441.70 лв.,
облекло и обувки 31.20 лв., жилищно обзавеждане и поддържане на дома
54.50 лв., съобщения 66.90 лв., свободно време, културен отдих и
образование 31.70 лв., разнообразни стоки и услуги 54.90 лв. и други разходи
56.90 лв. или общо 737.80 лв.
- за м. юли и август 2020 г.: храна и безалкохолни напитки 303.80 лв.,
облекло и обувки 34.93 лв., жилищно обзавеждане и поддържане на дома
37.80 лв., съобщения 47.93 лв., свободно време, културен отдих и
образование 61.67 лв., разнообразни стоки и услуги 45.60 лв., други разходи
31.87 лв. или общо 563.57 лв.
Здравеопазване:
От справката, представена от НЗОК (л. 609), която съдържа лекарствата
по справката на л. 172, но и цените, е видно, че ищцата е сторила разноски за
лекарства в периода на обща стойност за първото тримесечие на 2000 г. 68.79
лв., за второто – 153.95 лв., а за юли и август 127.20 лв., но също 3.19 лв. за
валерианова тинктура и за Ургокор (пластир) (л. 26) или общо 130.39 лв.
От представения от ищцата заверен препис (л. 27) е видно, че е издаден
амбулаторен лист от 12.10.2020 г. по направление от 16.09.2020 г., с диагноза
старческа нуклеарна катаракта, а от фискалния бон (л. 28) – че е платена
сумата 820 лв. за фако хидрофобна леща на 06.11.2020 г.
5
Нуждата от лечение е съществувала и преди поканата, а разноските са
извършени след това, но пак в периода, в който се твърди, че е възникнало
правото на отмяна на дарението.
По вида на нуждата от лечение:
Известно е, че нуждата от лечение на катаракта не е неотложна. Дори
лечението да беше отложено след целия период от поканата до предявяването
на иска, това не би влошило необратимо положението на ищцата, а само би
направило операцията и възстановяването по-трудни.
Според описанието на обективното състояние в амбулаторния лист (л.
27) зрението на ищцата, поради заболяването, е било сведено до 20 %, поради
което качеството й на живот е било сериозно влошено т.е. операцията е била
необходима. Нуждата от средства за тази операция може да отстъпи само на
нужда на ответницата от средства за неотложно или необходимо лечение.
Жилище, вода, електроенергия и горива:
Ищцата е запазила право на ползване върху дареното жилище, заедно с
ответника. По време на бракоразводния процес е било безспорно, че страните
не могат да ползват жилището съвместно.
С решение № 261118, постановено на 10.11.2020 г. по гр. д. № 17 769 по
описа за 2019 г. на ВРС, 47-ми с-в (л. 29) бракът между ищцата и ответникът е
прекратен и ползването на семейното жилище е предоставено на ответника. С
решение № 1339, постановено на 16.08.2021 г. по гр. д. № 127 по описа за
2021 г. на ВОС и влязло в сила като необжалваемо, горното решение е
отменено в частта за ползването на жилището и то е предоставено на ищцата
(л. 35)
Съдът приема, че в процесния период ищцата не е можела да ползва
имота т.е. е имала нужда от жилище.
Синът на ищцата К.Р. е заявил в показанията си пред ВРС (л. 54), че
през юли 2020 г. сам плаща наема в размер 200 лв. за квартирата, в която
живеят с ищцата. В показанията си по настоящото дело (л. 511) също сочи, че
плащал наема в размер на 250 лв., а после – че го поделяли (л. 511, гръб),
както и че плащали заедно сметките за ток – 130 лв. месечно през зимата и по
60-70 лв. месечно през останалата част от годината.
Съдът приема, че ищцата е плащала половината от разноските за наем и
за електричество т.е. в първото тримесечие – по 160 лв. месечно, а до
поканата – по 130 лв. месечно.
Съдът приема, че ищцата е плащала по 24 лв. на тримесечие за карта за
автобус, които изчерпват разходите й за транспорт.
Разходите на ищцата по статистически данни и действителни за първото
тримесечие са 1341.03 лв.
Доходите й от пенсии (726.18 лв.) и от помощта на племенницата й не
надхвърлят 1000 лв. т.е. още в първото тримесечие е налице недостиг.
Разходите на ищцата по статистически данни и действителни за второто
тримесечие са 1045.75 лв.
Доходите й от пенсии (766.18 лв.) и от помощта на племенницата й не
надхвърлят 1000 лв. т.е. и във второто тримесечие е налице недостиг.
6
Разходите на ищцата по статистически данни и действителни за м. юли
и август 2020 г. са 969.96 лв.
Доходите й от пенсии (566.56 лв.) и от помощта на племенницата й не
надхвърлят 720 лв. т.е. и през тези месеци е налице недостиг.
Съдът приема, че през август 2020 г. ищцата е имала нужда от
издръжка.
По поискването на издръжка:
От представения заверен препис (л. 20) се установява, че ищцата чрез
пълномощника е отправила към ответницата покана за заплащане на
издръжка в размер на 360 лв., изпратена по електронна поща. Макар, че
направлението е дадено по-късно, ищцата несъмнено вече е знаела, че силно
влошеното зрение на едното й око трябва да бъде лекувано. Пълномощникът
не е посочил това в поканата, а е дал израз на огорчението на ищцата от
свидетелските показания на ответницата в процеса за развод и от задържането
на мебели и завивки.
Между страните е безспорно, че поканата е получена и че ответницата
не е дала издръжка.
Нуждата от средства за очната операция е възникнала след поканата т.е.
ответницата не е знаела за нуждата на ищцата от средства именно за лечение.
Съдът приема, че след ТР № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГК, надареният трябва да знае за какво са необходими
средствата, които дарителят иска да му бъдат дадени. В противен случай
надареният не би могъл да прецени дали, ако даде исканата издръжка, би
поставил себе си в по-лошо положение от това на дарителя.
Средствата за очната операция са набавени чрез заем. С това нуждата от
лечение е преминала в нужда от средства за връщане на заема. Тя може и да
отстъпи пред неотложни нужди на ответницата.
По възможността на ответницата да даде издръжка:
По доходите на ответницата:
Спестявания:
От справката, представена от БНБ (л. 553) е видно, че ответницата има
една сметка в ПИБ и три в Банка ДСК (л. 583-586). Не се установяват
спестявания. От справката в ПИБ е видно, че няма сметка в периода.
В трудовата книжка (л. 241, гръб) е вписано, че трудовият договор на
ответницата с община Варна – ДСХ Гергана е прекратен на 28.04.2020 г.
Последната сума е получена от ответницата през м. май 2020 г. (л. 584).
В трудовата книжка е вписано също, че е постъпила на работа в детска
ясла № 63 на 13.10.2020 г. (л. 242), където е получила доход за октомври 2020
г. 806.22 лв., за ноември 2020 г. – 787.80 лв. и за декември 2020 г. – 1249.22
лв. (л. 466) или общо за последното тримесечие на 2020 г. 2 843.24 лв.
От представения от ищцата заверен препис (л. 11) е видно, че е сключен
договор от 09.01.2015 г., чрез който ответницата е продала жилището на ул.
"Патриарх Евтимий" и е получила 20 000 евро.
От представения от ищцата заверен препис (л. 16) е видно, че е сключен
договор от 25.06.2019 г., чрез който ответницата е продала имота в "Св. Н." и
7
е получила 50 000 лв.
От представената справка по партидата на ответницата (л. 207) се
установява, че е вписан договор от 20.11.2019 г., чрез който ответницата е
придобила жилище с площ 53 кв. м в гр. Банкя.
От представения в заверен препис (л. 332) нотариален акт е видно, че е
платена цена в размер 75 000 лв.
От представения заверен препис (л. 276) е видно, че на 19.07.2019 г. е
сключен договор за потребителски паричен кредит. Според погасителния
план месечната вноска е в размер 459.28 лв.
От манастира "Св. Петка" - с. Клисура не е постъпил отговор, но от
показанията на свидетелката А. е видно, че след като е напуснала работата си
в гр. Варна, ответницата е отишла в този манастир, който се намира в район
Банкя. Ответницата е купувала лекарствата си от м. май 2020 г. до м. август
2020 г. от Банкя (л. 614-613).
Съдът приема, че е останала там до м. септември 2020 г. и средствата, с
които е разполагала са били напълно изчерпани.
По разноските на ответницата:
Съдът приема, че докато е била в манастира ответницата не е правила
разноски за храна, облекло, жилище, транспорт и съобщения.
В процесния период ответницата е платила вноски по кредита на
13.03.2020 г. (л. 317) и на 08.04.2020 г. (л. 318), В.П. е платила вноската на
11.05.2020 г. (л. 324) и на 15.06.2020 г. (л. 319) и отново ответницата е
платила на 14.07.2020 г. (л. 316), на 10.08.2020 г. (л. 320), на 08.09.2020 г. (л.
321) и на 14.10.2020 г. (л. 323) и В.П. – на 09.11.2020 г. (л. 322, така и справка
за плащанията в периода на л. 536).
Ищцата не твърди, че ответницата е успяла да се възстанови по-рано и
да получи доходи. Съдът приема, че кредитът е бил обслужван с безвъзмездна
помощ от трети лица: според твърденията на ответницата – монахините.
Здравеопазване:
От справките, представени от НЗОК (л. 613) и от аптеката (л. 567) е
видно, че ответницата е сторила разноски за лекарства през м. май и юни в
размер по 50.98 лв., през м. юли в размер 45.43 лв. и през м. август 39.28 лв.
Към момента на получаването на поканата ответницата не е разполагала
със средства.
Значение на получаването на трудово възнаграждение за м. октомври:
Статистическите разходи на ответницата за четвъртото тримесечие на
2020 г. са:
Храна и безалкохолни напитки – 474.20 лв.
Алкохолни напитки и тютюневи изделия – 69.50 лв.
Облекло и обувки – 64.10 лв.
Жилища, вода, електроенергия и горива – 222.50 лв.
Жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 83.20 лв.
Здравеопазване – 117.50 лв.
Транспорт – 113.70 лв.
8
Съобщения – 75.80 лв.
Свободно време, културен отдих и образование – 61.10 лв.
Разнообразни стоки и услуги – 76.40 лв.
Данъци – 88.70 лв.
Социални осигуровки – 127.40 лв.
Регулярни трансфери към други домакинства – 14.20 лв.
Други разходи – 80.50 лв.
Трябва ли да се приемат вноските по кредита за необходим разход:
В съдебната практика, макар и покрай въпроса, по който е поискано
допускане на касационно обжалване, се е допускало, че вноските по кредит са
необходими разноски (определение № 166 от 8.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4051/2021 г., III г. о., ГК) и това становище на въззивния съд не е приемало за
очевидно неправилно (определение № 619 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. №
991/2020 г., III г. о., ГК).
Съдът приема, че фактическата цел на получаването на кредита има
значение. В процесния случай кредитът е получен, за да се придобие или за
да се довърши или обзаведе жилището в Банкя в близост до манастира, в
който служи дъщерята на ответницата. Нуждата на ответницата от средства за
вноски по кредита, за да запази жилището, в което да приема и подкрепя,
макар и пълнолетната си дъщеря, следва да бъде зачетена. Разходът за вноски
по кредита е необходим.
Дори през м. декември със заплатата, която е получавала, ответницата
не би могла да отдели средства, за да изпрати издръжка на майка си.
По възражението, че ответникът също е поканил ответницата да му дава
издръжка:
Банкови сметки:
От справката, представена от БНБ (л. 522) е видно, че ответникът има
една сметка в ПИБ и множество сметки в Банка ДСК и Експресбанк (л. 587-
586). Установява се сумата 2 078.97 лв. спестявания към 01.09.2020 г. (л. 595)
и 5 561.12 лв. в ПИБ (л. 625).
От представеното от третото лице удостоверение (л. 469) е видно, че
ответникът е получил на 02.03.2020 г. рента за стопанската 2018/2019 в
размер 570.50 лв.
По делото няма доказателства, че ответникът е канил надарената да го
издържа, но той е нямал нужда от издръжка т.е. даването на него и
лишаването на ищцата от издръжка, все пак би било проява на
непризнателност.
По твърденията, че ищцата и ответникът могат да търсят издръжка от
другите си деца:
Съдът приема, че когато дарителят има право да претендира издръжка
от трети лица, отказващият издръжка надарен показва непризнателност, ако
третите лица дължат издръжка по закон. Нито дължащият издръжка по закон
може да възразява, че претендиращият издръжка може да отмени извършени
дарения, нито надареният може да възразява, че дарителят може да реализира
правото си на издръжка по закон (изрично решение № 526 от 3.02.2012 г. на
9
ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о., ГК).
В обобщение:
Поради липса на средства, ако бе дала исканата издръжка, ответницата
би поставила себе си в по-лошо положение от това на ищцата, поради което в
случая няма проява на непризнателност (ТР № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК).
Искът за отмяна на дарението е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ищцата не е сторила разноски. Минималното възнаграждение по иска за
отмяна на дарение е 1923.99 лв. Ищцата следва да заплати на адв. Н. сумата
1924 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че договорът, сключен на 29.10.1993 г. с
нотариален акт № 152, том LI, дело № 12513 от 1993 г. ВН, чрез който М.Й.
А. и Д. Д. АТ. са заявили, че прехвърлят на Г. Д. Д. собствеността върху
недвижим имот, а именно: жилище № 28 /двадесет и осем/ в блок 33 /тридесет
и три/, вх. Б, етаж 2 /втори/, попадащо в двадесет и пети подрайон по плана на
гр. Варна, к-с "Черничева градина" ул. "Подвис" и състоящо се от три стаи и
кухня, сервизно помещение, със застроена площ от 79.89 /седемдесет и девет
цяло и осемдесет и девет стотни/ кв. м, с идентификатор 10135.2553.94.1.28
(десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и петдесет и три,
деветдесет и четири, едно, двадесет и осем), по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, заедно с избено помещение № 28
/двадесет и осем/, както и 0.9705 % /нула цяло и девет хиляди и седемстотин
и пет процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседи на жилището: изток - С.С.С., запад - Б. и Р.Б., север -
зелени площи, юг - зелени площи, горе - Л. и С.Т., долу - Д. и К.М. и съседи
на избеното помещение: запад - К. и К.Е., север - зелени площи, юг - коридор,
горе – жилища, срещу цена в размер 4061 лв., е привиден и прикрива дарение,
по иска, предявен от М.Й. А. ЕГН ********** гр. Варна, ****** чрез адв.
Л.Р. от ВАК, тел. **********, сл. адрес: гр. Варна, ***** срещу Г. Д. Д. ЕГН
********** от гр. Варна, ***** и Д. Д. АТ. ЕГН ********** от гр. Варна,
*****, на основание чл. 17 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.Й. А. срещу Г. Д. Д. с. ЕГН, с. а. за
отмяна на прикритото дарение на 1/2 /една втора/ идеална част от
гореописания имот, основан на твърдения, че надарената отказва да даде на
ищцата издръжка, от която тя се нуждае и за което е отправила покана,
получена от ответницата на 31.08.2020 г., на основание чл. 227, ал. 1, б. "в"
ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Й. А. с. ЕГН, с. а. да заплати на адв. П.Й. Н. от ВАК
сумата 1924 (хиляда и деветстотин и двадесет и четири) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно помощ на ответницата, на
10
основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11