Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 06.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 3543/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С. А. К.,
починал в хода на процеса и на негово място конституирани наследниците му по
закон С.А.К., В.А.Ш., С.А.К., И.А.Ш., Ж.А.М., А.А.Ш., И.А.М., С.А.Ш. – деца и Г.Н.К., А.Н.Ш., Б.Н.Ш., Р.Н.Ш. – внуци,
по право на заместване, твърди, че при пътно транспортно произшествие,
настъпило на 12.04.2015 г. на 10-тия километър по национален път гр. Драма – Е.,
Р. Гърция е причинена смъртта на сина муН.А.Ш.. Твърди,
че произшествието е настъпило в следствие противоправното
поведение на В.Г.М., като водач на МПС с рег. № ******чиято деликтна
отговорност към момента на настъпване на произшествието била застрахована при
ответника ЗК „А.Е.“ по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от загубата на своя син
и негативни последици в психологичен план. Твърди да е предявил
застрахователната си претенция, като е получил плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 19 558,30 лева, който е значително по-нисък от размера,
който счита за справедлив. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати
застрахователно обезщетение в размер на 300 000,00 лева и претендира същите, ведно
със законната лихва за забава от датата на деликта - 12.04.2015 г. до
окончателното плащане.
Ответникът ЗК „А.Е.“ оспорва исковете. Твърди,
че между страните е постигната извънсъдебна, неформална спогодба за размера на
дължимото обезщетение и с изпълнението й чрез плащане на сумата от 10 000,00
евро вземането на ищеца е погасено. Оспорва наличието на противоправно
поведение на застрахования при ответника водач като твърди той да е действал
при условията на случайно деяние, тъй като починалият Н.А.Ш. се е хвърлил
умишлено по средата на магистралния път, което поведение на пешеходеца е било
непредвидимо и непредотвратимо за водача на МПС, който се е движел с
разрешената за съответния пътен участък скорост. Евентуално прави възражение за
съпричиняване от страна на починалия, който се е движил неправилно на пътното
платно, без предприемане на необходимите мерки за опазване на собствения си
живот и здраве. Оспорва размера на исковата претенция като завишен. В тази
връзка сочи, че дължимото обезщетение следва да бъде определено съобразно
практиката на съдилищата на Р.Гърция, чието е приложимото в случая материално
право. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва и началната дата, от
която се претендира лихва за забава. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По приложимото материално право.
С исковата молба се претендира
обезщетение за неимуществени вреди от деликт, настъпил в Р.Гърция, в следствие
на който е настъпила смъртта наН.А.Ш., от който деликт ищецът като баща на починалия претендира обезщетение
за неимуществени вреди. Ищецът твърди, че ответникът отговаря в качеството си
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
МПС с рег. № РМТ 9890. За определяне на приложимото материално право приложим е
Регламент /ЕО/ 864/2007 г. относно приложимото право
към извъндоговорните задължения /Рим ІІ/ и Регламент
/ЕО/ 593/2008 г. относно приложимото право към договорните задължения. Според
правилото на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. /“Рил ІІ“/ приложимото
право към извъндоговорните задължения, произтичащи от непозволено увреждане е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо от това, в коя
държава е настъпил вредоносния резултат. В настоящия случай, вредата е
настъпила на територията на Р. Гърция. Според чл. 7, т.3 от Регламент /ЕО/
593/2008 г. по отношение на договори за застраховка, за които не е предвидено
приложимо право, се прилага правото на държавата, в която е разположен рискът
според правилата на чл. 2, б. „г“ от Втора директива 88/357/ЕИО – правото на
държавата, в която е регистрирано МПС. Ето защо приложимо право относно обема
на отговорността на застрахователя също е това на Р. Гърция. В горния смисъл и
в Решение на СЕС от 24 октомври 2012 г. по дело С-22/12, се приема, че
приложимият закон е по принцип националният закон на държавата, на чиято
територия е настъпило ПТП.
В конкретния случай относимите
нормативни актове на гръцкото материално право са: Президентски указ № 237/1986
г., уреждащ въпросите във връзка със застрахователното покритие в рамките на
задължителната осигуровка «Гражанска отговорност»,
както и момента, от който застрахователят дължи лихви, при неизпълнение на зъдължението си да се произнесе в определения срок;
Гръцкият граждански кодекс уреждащ отговорността при непозволеното увреждане и
Закон 2696/1999, който урежда правилата за движение по пътищата.
Правната квалификация на иска според
така посоченото приложимо право е чл. 914 във връзка с чл. 932 от Гражданския
кодекс на Република Гърция, вр. с чл. 10, т. 1 от Президентски указ 237/1986.
Съгласно разпоредбата на чл. 914 от
Гръцкия граждански кодекс (ГГК), който навреди другиго противоправно
и виновно, е длъжен да го компенсира. В чл. 932 от ГГК е регламентирано
обезщетяването на неимуществени вреди, претърпени от увреждане на здравето,
които се присъждат по преценка на съда в разумен размер, по своя преценка, като
е предвидено, че в случай на загинало лице паричното уравнение може да бъде
присъдено на семейството на жертвата, поради претърпяното душевно страдание. В
становището на Гръцкия институт по международно
и частно право, чрез което е установено съдържанието на чуждото
материално право, е посочено, че към получателите на такова парично удовлетворяване
спадат по-специално съпруг/съпруга, възходящи и низходящи по права линия, братя
и сестри и близки роднини по сватовство /напр. свекър, свекърва, тъст, шурей,
девер и др./, ако действително са претърпели такова страдание. Сумата, която се
присъжда като парично удовлетворение варира, като за пример при починало дете е
посочено 80 000 евро.
Според правилото на чл. 300 от Гръцкия
граждански кодекс ако пострадалият е допринесъл по своя вина за вредата или
размера й, съдът може да не присъди обезщетение или да намали размера му.
Според чл. 12 от Закона за движение по
пътищата 2696/1999 г. всеки участник в движението трябва да избягва всяко
поведение, с което може да причини щети на публична или частна собственост.
Водачите са длъжни да управляват превозното средство разумно и с постоянно
внимание. Съгласно нормата на чл. 19, ал.1 от Закона водачът на пътно превозно
средство трябва да има пълен контрол над
него, за да може по всяко време да извърши необходимите действия, а според ал.
2 на разпоредбата водачът трябва постоянно да регулира скоростта на своето
превозно средство, като вземе предвид съществуващите условия, особено терен,
състояние и характеристики на пътя, състоянието и натоварването на неговото
превозно средство, метеорологични условия и условия на пътния трафик, така че
той са е в състояние да прекъсне хода на автомобила си пред всяко препятствие,
което може да се предвиди и което се намира във видимата част на пътя пред
него. Той също така е длъжен да намали скоростта на превозното средство и ако е
необходимо да преустанови движението му, когато обстоятелствата го налагат.
Предвид изложеното, за основателността
на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на застрахования при ответника водач е претърпял вреди.
Размерът им следва да се определи по преценка на съда, при съобразяване практиката
на гръцките съдилище по аналогични случаи.
Не е спорно между страните, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. с рег.
№ *****към момента на настъпване на произшествието.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на починалия в причинна връзка,
с което е настъпил вредоносният резултат.
Във връзка с механизма на настъпване на
произшествието е събрана автотехническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като обективно и безпристрастно дадено. Според заключението на
автотехническата експертиза произшествието е станало при следния най-вероятен
механизъм за настъпването му: на 12.04.2015 г., около 21,00 ч. , на 10-ти
километър по национален път Драма – Е. в Р. Гърция лек автомобил „Мерцедес“, с
рег. № *****се е движел в посока Е. към Драма със скорост около 91 км.ч. В
същото време пешеходеца Ш. се е движел в посока гр. Драма гр. Е. като в един
момент започва да пресича косо платното за движение, под ъгъл около 111 градуса
от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила със скорост около
9,6 км./ч. Последвал е удар между предна
лява част на автомобила в областта на левия край на предната броня, левия фар и
десния крак на пешеходеца. В следствие на удара тялото на пешеходеца е качено
на предния капак на автомобила, след което на банкета на разстояние от около 27-28
м. след удара, след което тялото е продължило движението си на банкета и нивата
след него, изминавайки около 15 м. Според заключението при тази скорост на
движение на лекия автомобил произшествието е било непродотвратимо,
като от момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение водачът не е
имал техническа възможност да го възприеме. При движение на къси светлини
максималната скорост на движение на лекия автомобил, при която водачът е можел
да възприеме пешеходеца и да предотврати произшествието е 56,39 км/ч. Според
експертизата пешеходецът е бил под въздействието на алкохол от 1,18 промила, с
тъмни дрехи, които допълнително са затруднили видимостта му. Той е могъл да
види приближаващия автомобил, който е бил с включени светлини, но поради тъмнината
трудно е могъл да определи разстоянието. Според заключението на тази
експертиза, както и това на приетата медицинска експретиза
е налице причинна връзка между произшествието и настъпилата смърт наН.А.Ш..
Според показанията на свидетеля Ж.
Ш. ищците са й сватове, аН.бил нейн
зет. Свидетелката сочи, че Н.отишъл в Гърция да работи и разбрали, че там е
загинал. В България Н.живеел в Хаджидимово, а баща му в с. Дъбница, но по
празници Н.му ходел на гости и двамата имали добри отношения. Свидетелката
сочи, че С. страдал много за смъртта на си на си и след това се разболял от
рак.
Установява се от представеното
удостоверение за наследници на С. А. К., че той има 9 деца – С.А.К., В.А.Ш., С.А.К.,
И.А.Ш., Ж.А.М., А.А.Ш., И.А.М., С.А.Ш.,Н.А.Ш.. След
смъртта си Н.А.Ш. е оставил за свои наследници по закон съпругата си В.А.Ш. и
четирите си деца Г.Н.К., А.Н.Ш., Б.Н.Ш.,
Р.Н.Ш..
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца С. А. К. неимуществени вреди от смъртта
на сина му М.Б.К.е сумата от 100 000,00 лева. За да определи размера, съдът
отчита обстоятелството, че се касае за загуба на син, който е бил на 55 годишна
възраст, че това е един от седемте сина на ищеца, който освен тях имал и две
дъщери, както и че двамата живеели в отделни домакинства и семейства – починалиятН.Ш. имал жена и деца. За да определи размера
съдът взема предвид, че предоставената информация за практиката на съдилищата в
Р.Гърция за присъждане на обезщетение в
размер на 80 000 евро при загуба на дете, предвид липсата на
конкретизация, следва да се приеме, че касае случаите на загуба на дете, което
живее в домакинството на родителите си и е все още зависимо от тях.
По възражението за съпричиняване.
От събраната по делото автотехническа
експертизи се установява, че пострадалият от произшествиетоН.Ш.
е пресичал междуградски път, в тъмната част на денонощието, на неосветено и
необозначено място и пресичал пътното платно не перпендикулярно, а под ъгъл.
При така установените факти, съдът
приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия пешеходец, съобразно разпоредбата на чл. 300 от Гръцкия граждански
кодекс. Начинът и мястото на пресичане на пешеходеца на пътното платно е в
причинна връзка с настъпване на процесното ПТП, тъй като се е явил неочаквано,
трудно предвидимо препятствие на пътя.
При съпоставка приноса на двамата
участници и тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат съдът взема
предвид, че водачът на лекия автомобил е
допуснал нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата 2696/1999 г.
на Р. Гърция, тъй като не е избрал скорост на движение съобразно с
видимостта на превозното средство на къси светлини и по този начин се е
поставил в невъзможност да възприеме пресичащия пешеходец и да предотврати
настъпилото с него произшествие. От друга страна, пострадалият пешеходец е
пресичал пътното платно на междуградски път, в тъмната част на денонощието, с
тъмни дрехи, което е поставило началото на причинния процес. Същевременно
пешеходецът е могъл да види приближаващия се автомобил и да предотврати
произшествието като го пропусне. Предвид изложеното съдът намира, че приносът
на пострадалия в настъпване на противоправния
резултат е 60 %.
Дължимото обезщетение с оглед приетия
принос в настъпване на противоправния резултат е в
размер на 40 000 лева, като от същото следва да бъде приспадната
заплатената от ищеца сума в размер на 19 558,30 лева. В полза на първоначалния
ищец е възникнало вземане в размер на 20441,70 лева.
По възражението за погасителна давност.
Според нормата на чл.10 от Президентски
указ № 237/1986 г., вземанията на пострадалото лице по застрахователния договор
се погасяват с 5-годишна давност, която започва да тече от деня на
произшествието. С петгодишен срок се погасява и общата деликтна
отговорност по чл.937 ГК, която започва да тече от момента, в който
пострадалото лице е узнало за щетата и задълженото лице за обезщетение. Предвид
горното исковата претенция не е погасена по давност, тъй като от датата на
произшествието-12.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба-15.03.2018
г. не са изтекли пет години. Ето защо, възражението на ответника, че вземането
на ищцата е погасено по давност, е неоснователно.
На основание чл. 5, ал.1, вр. с чл. 10, ал.1 ЗН искът следва да бъде уважен в полза
на ищците С.А.К., В.А.Ш., С.А.К., И.А.Ш., Ж.А.М., А.А.Ш.,
И.А.М., С.А.Ш. за по 1/9 част от тази сума, т.е. за сумата в размер на по
2271,30 лева, а в полза на ищците Г.Н.К.,
А.Н.Ш., Б.Н.Ш., Р.Н.Ш. за ¼ от 1/9 част, т.е. за сумата в размер на
567,83 лева. За горницата до пълните предявени размери исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По иска за лихва за забава.
Според разпоредбата на чл.7 от
Президентски указ 237/1986 ако претърпялото щети лице има постоянно
местопребиваване в държава-членка извън Гърция и е претърпяло щета от автомобил
с място на постоянно паркиране в Гърция и застрахован в застрахователно
дружество в Гърция, както е в настоящия случай, застрахователното дружество е
длъжно в срок до три месеца от обявяването на молбата за обезщетение от страна
на претърпялото щети лице пред него или пред неговия представител за уреждане на
щетите да внесе писмено мотивирано предложение за обезщетение в случай, че
отговорността не се оспорва и щетата е оценена.
В случая ищцата е заявила претенцията си
пред представителя на ответника в РБ на 30.03.2017 г. Тримесечният срок е
изтекъл на 30.06.2017 г., следователно ответникът е изпаднал в забава, считано
от 01.07.2017 г., от който момент се дължи лихва за забава.
Следователно исковата претенция за
периода от 12.04.2015 г. до 30.06.2017 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По
разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „В., У.И П.“ на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 513,8 лева.
По възражението за прекомерност на
уговореното между ответника и адв. Т.Т. адвокатско възнаграждение.
Уговореното между ответника и адв.
Т. адвокатско възнаграждение е в размер на 8000,00 лева. Съгласно чл. 7,ал. 1
т. 3 и ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на възнаграждението в случая е в размер на 7530,00
лева лева. Съдът намира, че уговореното
възнаграждение не се явява прекомерно завишено, с оглед фактическата и правно
сложност на делото и не следва да бъде намалявано. Това е така, тъй като делото
е усложнено на първо място от необходимостта за установяване и събиране на
чуждото право и на второ място, предвид обстоятелството, че надвишаването над
минимума е незначително.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
от иска възлизащи в общ размер на 7641,26 лева, от които всеки плати част
съобразна с наследствения му дял посочен по-горе в мотивите на съдебното
решение.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 817,66 лева и 27,25 лева –
депозит за вещи лица.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „А.Е.“ /A.
U.G..INS.CO/
- Република Гърция, бул. „******№ ******гр. Атина, Р.
Гърция, да заплати на С.А.К.,
ЕГН:
**********, В.А.Ш., ЕГН: **********, С.А.К., ЕГН: **********, И.А.Ш., ЕГН: **********, Ж.А.М., ЕГН: **********, А.А.Ш., ЕГН: **********, И.А.М., ЕГН: **********, С.А.Ш., ЕГН: **********, в качеството
им на наследници по закон – деца на първоначалния ищец С.А.К. на основание 914
във връзка с чл. 932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, вр. с чл. 10, т. 1 от Президентски указ 237/1986 на
Република Гърция сумата от по 2271,30
лева, на всеки един от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от С.А.К. от смъртта на сина муН.А.Ш., настъпила в следствие на пътно-транспортно
произшествие на 12.04.2015 г. на 10-тия километър по национален път гр. Драма –
Е., Р. Гърция, в следствие противоправното поведение
на В.Г.М., като водач на МПС с рег. № ******ведно със законната лихва от 01.07.2017
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 36 666,00
лева от всеки един от тези новоконституирани по реда
на чл. 227 ГПК ищци, както и ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за забава за периода 12.04.2015 г. до 30.06.2017 г.
ОСЪЖДА ЗК
„А.Е.“ /А. U.
G..INS.CO/ - Република Гърция, бул. „******№ ******гр. Атина, Р. Гърция,
да заплати на Г.Н.К., ЕГН: **********, А.Н.Ш., ЕГН: **********, Б.Н.Ш.,
ЕГН: **********, Р.Н.Ш., ЕГН: **********
в качеството им на наследници по закон – внуци на първоначалния ищец С.А.К. на
основание 914 във връзка с чл. 932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, вр. с чл. 10, т. 1 от Президентски указ 237/1986 на
Република Гърция сумата от по 567,83
лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от С.А.К. от смъртта на сина муН.А.Ш.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на 12.04.2015 г. на
10-тия километър по национален път гр. Драма – Е., Р. Гърция, в следствие противоправното поведение на В.Г.М., като водач на МПС с
рег. № ******ведно със законната лихва от 01.07.2017 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди до пълния предявен размер 6672,00 лева от всеки един от тези
новоконституирани по реда на чл. 227 ГПК ищци, както
и ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава
за периода 12.04.2015 г. до 30.06.2017 г.
ОСЪЖДА ЗК
„А.Е.“ /А. U.G..INS.CO/
- Република Гърция, бул. „******№ ******гр. Атина, Р. Гърция,
да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 817,66 лева – държавна такса и 27,25 лева – депозит за вещи
лица.
ОСЪЖДА
ЗК „А.Е.“ /А.
U.G..INS.CO/
- Република Гърция, бул. „******№ ******гр. Атина, Р. Гърция,
да заплати на Адвокатско дружество „В., У.И П.“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 513,80
лева.
ОСЪЖДА
С.А.К., ЕГН: **********,
В.А.Ш., ЕГН: **********, С.А.К., ЕГН:
**********, И.А.Ш., ЕГН: **********, Ж.А.М., ЕГН: **********, А.А.Ш., ЕГН:
**********, И.А.М., ЕГН: **********, С.А.Ш., ЕГН: ********** да заплатят на
ЗК „А.Е.“ /А.
U.G..INS.CO/
- Република Гърция, бул. „******№ ******гр. Атина, Р. Гърция на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на по 849,02 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
Г.Н.К., ЕГН: **********,
А.Н.Ш., ЕГН: **********, Б.Н.Ш., ЕГН: **********, Р.Н.Ш., ЕГН: ********** да заплатят на ЗК „А.Е.“ /А. U.G..INS.CO/ - Република Гърция, бул. „******№ ******гр. Атина, Р. Гърция на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на по 212,26 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: