Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
23.09.2022 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
08.09. |
Година |
2022 |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
166 |
по
описа за |
2022 |
година. |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
Производството
е образувано по жалба от „СЕВМИЛК ГРУП“ ***, с ЕИК ***, срещу Уведомително писмо за одобрение
на заявка за
плащане с изх. № 02-090-2600 от 30.03.2021 г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2018 г., издадено от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, по заявление за подпомагане с УИН:
*** за кампания 2018 г., в частта му относно извършените намаления на заявените
суми.
Счита
оспорения административен акт за незаконосъобразен поради допуснати нарушения
на изискванията за форма, на административнопроизводствените
правила и на материалния закон - отменителни
основания по чл. 146 т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, както и постановен в
несъответствие с целта на закона и необоснован.
Излага
съображения, че при издаването на уведомителното писмо, административният орган
е допуснал съществени процесуални нарушения – липсвали събрани доказателства,
които да обосновават конкретния резултат и не били изяснени всички факти. В
този смисъл сочи, че е нарушено правото на защита, поради неучастието на
заявителя в административното производство.
Твърди,
че при издаването на оспореното уведомително писмо е допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила, а именно: нарушение
както на чл. 35, така и на чл. 36 от АПК - не били изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, не били събрани и служебно
доказателства. В този смисъл, административният орган бил издал оспореното
писмо, без да установи фактите и обстоятелствата относно допустимостта за
подпомагане на парцелите, заявени от дружеството, както и не бил изяснил
фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно дали площите са
поддържани в добро земеделско състояние.
Релевира доводи за допуснато нарушение на нормата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК. В процесния случай фактическите и
правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане,
съставляващи мотиви на административния орган се съдържали в табличен вид в
самия акт, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от
съдържанието на УП, административният орган се бил мотивирал със съдържащите се
данни в колони 2, 3 и 6 от таблица 1 от уведомителното писмо, без в
административния акт да се съдържали каквито и да са констатации и фактически
обстоятелства, от които да се установява размер на намаленията, посочени в
писмото по всяка от заявените мерки за подпомагане. Съдържанието на
уведомителното писмо - таблиците и разясненията към колоните, не можело да
установи кои изисквания не били спазени от земеделския стопанин и защо е налице
неспазването им, поради което е санкциониран и с намаления на финансовото му
подпомагане. Счита, че е недопустимо мотивите за издаване на обжалвания акт да
се представят от административния орган едва в хода на съдебното производство.
Въвежда
доводи, че отделно от горното, в УП били посочени общо и безадресно
приложимите в случая норми, като от съдържанието на акта не може да бъде
установено по безспорен и несъмнен начин какви точно фактически обстоятелства
приема за установени органа в конкретния случай и съответно кои разпоредби са
нарушени. Така в обясненията към колона 3 от Таблица 1 било посочено, че за
"Намаление" се отчитат: намаление на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление - проверка на площи, заявени от
повече от един кандидат, проверка на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХ; намаление
на субсидията в случай когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението, съгл. чл. 12 от Наредба № 5/27.02.2009 г., за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания; наложена ставка за корекция определена съгл. Чл. 26 от Регламент /ЕС/
№ L306/2013 и чл. 8, nap. 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/013 и
линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква "а" от Регламент
/ЕС/ № 1307/2013 г., намалено съгласно чл. 6, параграф 2, буква е/, т. lii от
Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809014 на Комисията. Изявлението било вярно, но
от съдържанието на акта не ставало ясно, какво приема за установено за
конкретните заявени площи органа, за да приложи намалението, поради което било
налице и липса на посочените в уведомителното писмо фактически и конкретни
правни основания.
Сочи,
че срещу дружеството е бил издаден АУПДВ № 01-092-2600/70#2, от 10-01-2020 г.,
на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който след
оспорването му от „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД по съдебен ред, с Решение № 13239 от
23.12.2021 г., по адм. дело № 3433 от 2021 г. на
Върховен административен съд, бил отменен като незаконосъобразен.
Твърди,
че през 2022 г. дружеството е получило и Уведомително писмо, изх, № 02-090-2600/3186 от 30.01.2021 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ, оспорено по съдебен ред.
Излага
съображения, че в оспореното В УП изх. № 02-090-2600/8266 от 30.03.2021 г. не
били посочени конкретно начислени санкции, нито начин и срок за тяхното
удържане. Всичко това обосновавало извода, че дори от отразените цифри в
оспореното УП не ставало ясно, каква е причината за намаленията и начина на
определяне на оторизираните и изплатените суми по заявлението за подпомагане на
дружеството за 2018 г., т.е. не било ясно за какви санкции ставало дума,
основанието и начина на удържането им, както и правилата, по които се налагат.
В
уведомителното писмо нямало конкретни мотиви относно материалноправните
основания за намаляване на финансовото подпомагане по отразените мерки, като
административният орган е следвало да конкретизира кои точно изисквания по
всяка от заявените мерки не сбили спазени от кандидата, с посочване и на
съответната конкретна нормативна обосновка. Писмото изобщо не съдържало
информация за кои заявени парцели, в каква част е извършената от ответника оторизация.
На
основание чл. 149, ал. 5 от АПК релевира довод за
нищожност на оспореното уведомително писмо.
Сочи,
че административното производство по издаване на процесното
уведомително писмо се е развило през 2018 г., видно от направените констатации
в него. Три години по-късно бил издаден
административния акт, в нарушение на чл. 57 от АПК, където максималният срок
бил едномесечен. Уведомителното писмо било издадено на 30.03.2021 г., а било „качено“ в СЕУ близо година по-късно.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от АПК административният акт се съобщавал на страните в
тридневен срок от издаването му. Съобщаването на уведомително писмо близо
година след издаването му представлявало грубо нарушение на законова разпоредба
и само на това основание същото следвало да бъде отменено, защото не връчването
му в срок водело до негативни последици за стопанството на дружеството в
следващите години.
Предвид
всичко това счита, че оспореното УП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно - постановено в нарушение на изискванията за форма и при
липса на фактически и правни основания.
Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Уведомително писмо, изх. №
02-090-2600/8266 от 30.03.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018, с което е намалено финансовото подпомагане на „СЕВМИЛК ГРУП” ЕООД, като
неправилно и незаконосъобразно, алтернативно нищожно, с всички произтичащи от
това правни последици както и да бъдат изплатени на дружеството дължимите му от
ДФЗ по заявлението за подпомагане суми.
В
съдебно заседание, чрез адв. Х.С. поддържа депозираната жалба по изложените в нея
съображения. В депозираната молба с вх. 2102/07.09.2022 г. излага доводи, че след
запознаване с Правилата за изчисление на оторизираните суми и начини за
определяне на санкции по заявлението за подпомагане на ДФЗ, съпоставяйки ги с
констатациите в оспореното уведомително писмо, се налагал изводът, че в
конкретният случай липсвала причина за намаление на субсидията по отделните
схеми и мерки, основано на посочените общи причини за Кампания 2018 г., като би
могло да бъде направен обоснован извод, че намалението е остатък от недължими
неудържани суми по заявлението на „Севмилк груп“ ЕООД от Кампания 2017 г.
Моли за съдебен акт, с
който да бъде отменено Уведомително писмо с изх. № 02-090-2600/8266/30.03.2021
г. на заместник изпълнителен директор на
ДФЗ и преписката да бъде върната на административният орган, с указания да
бъдат изплатени направомерно задържаните от ДФЗ, по
заявление за подпомагане за 2018 г., суми. Алтернативно, моли да бъде
прогласена нищожността на атакуваното уведомително писмо, в частта му, с която
ДФЗ е намалил финансовото подпомагане, като постановено в противоречие с влязло
в сила съдебно Решение № 13239/23.12.2021 г. по адм.
дело № 3433/2021 г. на ВАС на Р България. Претендира деловодни разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата
се представлява от ст. юрисконсулт К. М., която оспорва изцяло подадената жалба.
Моли съда за решение, с което да отхвърли оспорването, респ. да потвърди
индивидуалния административен акт, издаден от ДФЗ като присъди юрисконсултско възнаграждения. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представя писмена
защита в която излага съображения за законосъобразност на оспореното
уведомително писмо. Сочи, че в конкретния случай при изготвянето УП били
описани и приложени разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Регламент (ЕО) №
809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година, чл. 74 от Регламент (ЕО) № 1306 на
Комисията от 17 декември 2013, както и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП за декларираните
данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки в
съответствие с чл. 37 от ЗПЗП. Твърди, че в резултат на извършените
административни проверки не били установени площи, заявени от повече от един
земеделски стопанин за кампания 2018 г.
Част от заявените земи попадали в
обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2018 г., а установените като недопустими площи се дължали на
невключване на земите в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“,
създаден и поддържан от M3XI като част от
СИЗП, съгласно чл. 33а от ЗПЗП. Кандидатът се е възползвал от правото си да
подаде възражение до министъра на земеделието, храните и горите чрез Система за
електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ.
По схемата за преразпределително
плащане било отпуснато подпомагане за първите до 30 ха допустими площи по СЕПП.
По схемите за директни плащания била наложена ставка на корекция /финансова
дисциплина/, определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл.8, nap. 1 от Регламент (ЕС) №1307/2013.
Финансовата дисциплина се налагала върху
плащанията, надвишаващи 2000 евро. За кампания 2018 била наложена ставка на
корекция в размер на 1,411917 % съгласно регламент за Изпълнение (ЕС)
№1236/2017, №2018/1710 на Комисията.
Наложени били 36,25 лв. линейно
намаление по СЕПП. За всички недопустими площи били наложени предвидените в чл.
19 и 19а на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 санкции.
Въвежда доводи, че в Таблица № 1 били
структурирани детайлно по схеми и мерки, както исканата сума, наложените
намаления и редукции, така и оторизираната сума. Под таблицата били описани
правните основания за наложените намаления, съответните ставки, а така също и
начина на получаване на оторизираната сума, в съответствие с приложимите
методики.
По изложените съображения моли съда да
отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
„СЕВМИЛК ГРУП“
ЕООД, с ЕИК *** е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ *** в
Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2018 г. дружеството
е подало общо заявление за подпомагане с УИН ***, вх. № 18818952/09.05.2018 г./л. 28 и сл. от делото/. Видно от таблица за заявените площи по схеми и мерки
2018 г./л. 197 – л. 198 от делото/ декларираните
площи за кампания 2018 г. са: СЕП – 79.42 ха; Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната
среда-зелени директни плащания (ЗДП) – 79.42 ха; Мярка 13.1/НР 1-Планински
райони – 76.6 ха; Мярка 13.2/НР 2-Други – 2.82 ха; Мярка 12/Натура 2000 – 22.87
ха.
С оспореното Уведомително писмо за
одобрение на заявка за плащане с изх. № 02-090-2600 от 30.03.2021
г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София, по заявление за подпомагане с УИН: *** за кампания 2018
г./ л. 20 – л. 23 от делото/, на
„СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД е оторизирана и изплатена субсидия по заявените схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., както следва:
Подмярка 13.1/НР 1– оторизирана сума в размер на
9 066.62 лв., съответно намаление в размер на 7 256.29 лв.; Подмярка 13.2/НР 2– оторизирана сума в размер на 386.07
лв., съответно намаление в размер на 0 лв.; СЕПП– оторизирана сума в размер на 8 679.6
лв., съответно намаление в размер на 6 820.26 лв.; Мярка 12/Натура 2000 –
оторизирана сума в размер на 1 778.21 лв., съответно намаление в размер на
10.96 лв.; СПП– оторизирана сума в размер на 4 068.24 лв., съответно
намаление в размер на 58.26 лв.; Схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания
(ЗДП) – оторизирана сума в размер на 7 942.11 лв., съответно намаление в
размер на 1 785.59 лв.; Възстановяване от ФД – оторизирана сума в размер
на 774.68 лв., съответно намаление в размер на 0 лв.
На практика по отношение на жалбоподателя
е отказано подпомагане общо в размер на 15 931.36 лв.
На стр. 1 – 2 от уведомителното писмо е
налична Таблица 1: Оторизирани суми в лева, в която са посочени съответната
мярка/схема – кол. 1, исканата сума – кол. 2, извършените намаления – кол. 3,
извършените редукции – кол. 4, намаления поради достигане таван на субсидията –
кол. 5 и размер на оторизираната сума – кол. 6.
В разясненията към таблицата, относно
извършените намаления в кол. 3, са изложени мотиви, че намаления се отчитат, за:
- намаления
на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени
всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за
площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни
от МЗХГ и МОСВ.
- намаление
на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г, за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания;
- наложена
ставка на корекция („финансова дисциплина "), определена съгласно чл. 26
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013;
- Линейно
намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано
съгласно чл. 6, параграф 2. буква е), т. iii) от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията
- Линейно
намаление съгласно чл. 65. параграф 2. буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
налагано съгласно чл. 6. Параграф 2. буква е), т. iii) от
Регламент за изпълнение (EC) N
809/2014
на Комисията.
Процесното уведомително писмо е връчено на адресата на
21.02.2022 г., чрез изтеглянето му от СЕУ – л.
24 от делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК (в тази връзка следва да се отбележи,
че жалбата е постъпила в съда по електронна поща на 01.03.2022 г.), от надлежна страна, адресат на акта и при
наличен правен интерес, в предвидената от
закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване,
т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършване на преценката за
законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира
следното:
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от
чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма.
В тази връзка, процесното
уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган – зам.
изпълнителния директор на ДФЗ, с надлежно делегирани правомощия със Заповед №
03-РД/2891 от 23.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на
основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП и чл. 10, т.
1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ/л. 25 от делото/.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП дейността на агенцията се организира и ръководи
от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и
неин представител. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена
възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда съобразно териториалната им компетентност. В т. 1 от горецитираната заповед,
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам. изпълнителния
директор на фонда – П. Д. С., правомощията да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите
за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания.
Настоящият съдебен състав не възприема
доводите на жалбоподателя, че оспореното писмо е нищожно на основание чл. 177,
ал. 1 и ал. 2 от АПК, поради противоречие с влязло в сила решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1
от АПК, съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт
бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.
По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК,
актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло
в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се
позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
В конкретния случай доводите за
нищожност са аргументирани с влязло в сила Решение № 13239/23.12.2021 г. по
а.д. № 3433/2021 г. на ВАС. Видно от посочения съдебен акт, със същия е отменен
АУПДВ № 01-092-2600/70#2/10.01.2020
г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. От мотивите
на цитираното решение се установява, че предмет на АУПДВ е била недължимо
платена сума по СЕП, СПП, ЗДП и подмярка 13.1 по
заявление за подпомагане на „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД за кампания 2017. Съставът на ВАС
е приел незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в противоречие с
материалния закон, поради което е отменил АУПДВ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
в случая не са налице хипотезите на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Предмет на
влязлото в сила решение на ВАС е бил различен административен акт, който макар
и касаещ едни и същи страни – издател и адресат, е относим към различно заявление за подпомагане и период –
кампания, поради което липсва формирана сила на присъдено нещо между страните в
настоящето производство по предмета на делото, както и липсва основание да се
приеме, че процесното УП е издадено в противоречие с
влязлото в сила Решение № 13239/23.12.2021 г. по а.д. № 3433/2021 г. на ВАС.
Настоящият състав на
Административен съд - Кърджали намира жалбата за основателна, респ. Уведомително писмо, изх. № 02-090-2600/8266 от 30.03.2021
г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2018, в частта му, с която е намалено финансовото
подпомагане на „СЕВМИЛК ГРУП” ЕООД общо в размер на 15 931.36 лв., за
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено като такова.
Съображенията на съда за
това са следните:
На първо място, в процесния акт липсват въведени конкретни фактически и
правни основания за постановените „намаления“, което е в противоречие с
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и води до невъзможност съдът да
прецени какво изискване не е спазено, дали е налице действително неспазване на
съответното изискване и правилно ли е оторизирана съответната сума за заявената
мярка и/или схема. В този смисъл, следва да се посочи, че уведомителното
писмо съдържа формални и бланкетни мотиви, които не позволяват да се направят ясни и
категорични изводи, при така посочените в таблицата като искани суми, по какъв
начин административният орган е формирал изводите си, че следва да бъдат
направени отразените конкретни намаления. Липсва каквато и да е яснота, за
какви като размер площи и от кои от заявените/декларираните за подпомагане парцели,
се налагат тези намаления и поради неспазване на кои конкретни изисквания. С
други думи, от съдържанието на оспорения акт не би могло по никакъв начин да се
изведе изводът, как и на какво конкретно основание са определени, посочените в Таблица
1 размери на намаленията по всяка една от схемите/мерките, по които е
кандидатствал за подпомагане „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД.
Във връзка с горното, съдът
отчита обстоятелството, че изложените в таблицата пояснения към всяка една от колоните
в съответната таблица, по съществото си могат да представляват мотиви за
постановяване на отказ за изплащане на част или на цялата искана сума, но в конкретния
случай въведените пояснения не изпълват изискването за обоснованост от
фактическа и правна страна. Описаните от издателя на акта 5 хипотези, при които
се отчитат намаленията на исканите суми, визирани в кол. 3 на Таблица 1 към УП,
не дават яснота относно конкретните параметри на намалението по съответната
мярка и/или схема, което води до невъзможност да бъде преценена законосъобразността
на намалението, както по основание, така и по размер. Евентуално би могло да се предположи, какъв
е общия размер на площта за дадената мярка или схема, за която е отчетено
съответното намаления, като се раздели посочения размер на намалението на
описаната на стр. 2 от УП: „Ставка за схема мярка (лв./ха)“, но не би било
възможно да определят конкретните размери на площта от съответния парцел, за
която е отчетено намалението и на какво конкретно фактическо и правно основание
е извършено намалението на исканата сума по мярката/схемата. Например за
оторизираната сума в Таблица 1 относно Схема за единно плащане на площ (СЕПП),
разделяйки размера на намалението – 6 820.26 лв., на посочената ставка за
СЕПП – 195.73 лв., се получава резултат от 34.84, т.е. би могло да се
предположи, че намалението е отчетено за приблизително 34.84 ха от
декларираните 79.42 ха по схемата. Така изведената площ от 34.84 ха обаче, не
би могло да се прецени, за неспазване на какво изискване е отчетена за
недопустима за подпомагане, от какви по размер площи и от кои от заявените за
подпомагане парцели е формирана общата площ.
В първата хипотеза на
отчитане на намаленията - намаления се отчитат след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки
на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от
СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ, липсва каквато и да е конкретизация
относно обстоятелството, установени ли са такива площи и какъв е техният размер.
Липсват каквито и да са доказателства, че са били констатирани площи, заявени
от повече от един кандидат и жалбоподателя е бил надлежно уведомен за такова застъпване
на площи. Аналогично липсват и каквито и да са доказателства, че са били налице
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ относно площи от заявените от дружеството
парцели, които попадат извън слоя площи, допустими за подпомагане или такива
без правно основание. Всичко това аргументира извода, че така посоченото
основание е неотносимо към извършените намаления по
отношение на посочените в писмото мерки и схеми за директни плащания.
На следващо място, в
разясненията към таблицата, за втората хипотеза, при която се отчита намаление,
е посочено: „поради неспазване на сроковете за подаване и/или редакция на
заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания“. По силата
на чл. 12, ал. 1 от Наредбата, когато кандидатът подаде заявление за
подпомагане съгласно чл. 10, ал. 2, след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, ДФЗ
– РА намалява полагащите му се плащания с 1% за всеки работен ден закъснение, а
съгласно ал. 3 на нормата, когато кандидатът за подпомагане промени подаденото
заявление след изтичане на срока по чл. 11, ал. 1, ДФЗ – РА намалява полагащите
му се плащания за извършените промени с 1% за всеки работен ден закъснение. В
конкретния случай заявлението за подпомагане е подадено от „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД
на 09.05.2018 г., т.е. в срока по чл. 4, ал. 1 - заявленията се подават през
периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за
подпомагане. На 31.05.2018 г. дружеството е подало заявление, в което
редактирало заявените схеми/мерки – л.
191 от делото, което е в
съответствие с чл. 11, ал. 1 от Наредбата, предвиждащ, че в срок до 31 май
кандидатите за подпомагане могат да правят промени в заявленията и в
приложените документи, включително да добавят допълнителни схеми и мерки, както
и земеделски парцели и/или животни по заявените схеми и/или мерки и че когато
31 май е неприсъствен ден, срокът за промени в заявленията изтича в първия
следващ работен ден. Всичко
това налага извода, че така
посоченото от органа/хипотеза 2 в
разясненията/ основание за налагане на намаление на исканата субсидия по
СЕПП за Кампания 2018, е неприложимо в конкретния случай по отношение на
заявлението за подпомагане на „СЕВМИЛК ГРУП “ ЕООД, поради което, ако въобще е
прието от органа като основание за намалението, то същото се явява материално
незаконосъобразно. Изложените мотиви дотук важат в пълна степен и относно
останалите схеми и мерки за директни плащания, за които са извършени намаления,
визирани в Таблица 1, поради което съдът намира, че не следва да ги преповтаря.
Липсва каквато и да е
конкретизация и яснота относно извършените намаления и по приложимостта на
визираната трета хипотеза в поясненията към кол. 3 - наложена ставка на
корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС)
№ 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) №
1307/2013. В тази връзка, посочената норма на чл. 26 от Регламента, озаглавена
„Финансова дисциплина“ съдържа 6
параграфа, като от съдържанието на писмото категорично не е ясно, как и каква ставка
на корекция на директните плащания е определил органа и дали въобще е определил
такава ставка и за коя от всички схеми и мерки. Посоченият чл. 8, пар. 1 от Регламент № 1307/2013, предвижда, че ставката на
корекцията, определена в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС)
№ 1306/2013, се прилага само за директни плащания, надвишаващи 2 000 EUR,
които се отпускат на земеделски стопани през съответната календарна година. В
конкретния случай обаче, в писмото не се съдържат никакви данни относно това
какъв размер на ставката е определен за 2018 г. и дали именно този размер е
приложен относно плащанията по заявлението на дружеството. Евентуално би могло
да се приеме, че органът е имал предвид ставката за корекция, съгласно
Регламент за изпълнение № 2018/1710 на Комисията от 13.11.2018 г., в чл. 1 от
който е предвидено по заявления за помощ, подадени за календарната 2018 г. се
намаляват със ставка на корекция 1.411917 %, каквато ставка обаче, като размер,
начин на изчисляване и конкретен размер на съответното намаление по схема или
мярка, не са посочени в оспореното уведомително писмо.
Гореизложеното изцяло е относимо и към последните две хипотези в разясненията към
кол. 3 на Таблица 1. В тази връзка съдът намира за достатъчно да отбележи, че чл.
51, параграф 2 и чл. 65, параграф 2, б. 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, действително
предвиждат приложението на линейно намаление: в първия случай - „Без да
се засяга максимумът от 2 %, установен в параграф 1 от настоящия член,
когато общият размер на плащането за млади земеделски стопани, за което са
подадени заявления в дадена държава членка през определена година, превиши
определения в параграф 4 от настоящия член таван и когато този таван е по-нисък
от този максимум, въпросната държава финансира разликата, като прилага член 30,
параграф 7, първа алинея, буква е) през съответната година, като прилага линейно
намаление на всички плащания, които следва да се отпуснат на всички земеделски
стопани в съответствие с член 32 или член 36, параграф 2 или и двете средства“;
а във втория - „Разликата между сумата на всички плащания, дължими по
схемата за дребни земеделски стопани, и общата финансирана сума в съответствие
с параграф 1, се финансира като се приложи като се приложи линейно
намаление на всички плащания, които предстои да бъдат отпуснати в съответствие
с член 32 или член 36“, което линейно намаление е обусловено от наличието на
съответните предпоставки, каквито липсват описани в процесното
УП, а освен това липсват и посочени стойности на приложеното линейно намаление
като размер и конкретизация. В този смисъл липсва и каквото да е позоваване от
страна на органа, извършил намаленията на плащанията, на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, и
по-конкретно на нормите на чл. 18 и чл. 19 от Регламента, които са пряко
приложими при изчислението на санкционираната площ.
По изложените съображения,
настоящият състав намира, че позоваването от издателя на оспореното
уведомително писмо, на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, Регламент (ЕС) № 1306/2013,
Регламент (ЕС) № 1307/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията, респективно формалното цитиране на посочените актове, не обосновава надлежно
мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна
страна. Отново следва да се отбележи, че в процесното
уведомителното писмо не се съдържат конкретни фактически обстоятелства, които
да аргументират наличието на основания за извършеното намаление, включително
конкретни размери на заявената за подпомагане площ от съответните парцели, за
които площи е налице неспазване на нормативно установените изисквания за
подпомагане, респ. непопадане в одобрения слой площи, допустими за подпомагане;
липса на правно основание; наддеклариране и др., като
липсва и посочено конкретното правно основание, на което всяка една от тези
площи е определена за недопустима за подпомагане и конкретното правно основание
за извършеното намаление по размер относно съответната схема и мярка. Дефиницията
на понятието „намаление“, с което е озаглавена колона 3 от Таблица № 1 на уведомителното
писмо, включва множество кумулативно и алтернативно изброени хипотези, при
които поисканата от земеделския производител финансова помощ подлежи на корекция.
От събраните по делото доказателства не е възможно да се установи, на какво
основание и по какъв механизъм са изчислени сумите, посочени в колона 3, Таб. 1 на уведомителното писмо, с които са намалени
исканите от „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД суми, което освен, че е в противоречие с изискването
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, води и до невъзможност да бъде осъществен съдебен
контрол за законосъобразност на административния акт.
Следва да се отбележи, че в
мотивите на оспореното Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане с изх. № 02-090-2600/8266
от 30.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София, липсва каквото и да е позоваване или препращане към друг
документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа
фактически установявания относно релевантните за делото факти и обстоятелства,
посочени по-горе в мотивите. Наличието на такива не се твърди и от страна на
пълномощника на ответника в хода на съдебното производство. След приключване на
устните състезания по делото и в съответствие с предоставената възможност,
пълномощникът на издателя на оспорения акт е предоставил писмено становище/ вх.
№ 2218/20.09.2022 г./, в което е направен опит да се въведат някакви
по-конкретни мотиви за извършеното намаление на подпомагането. В този смисъл, е
недопустимо мотивите на административния акт да се представят едва в хода на
производството пред съда по оспорването му, поради което изложеното в писмената
защита не може да замести мотивите на органа, издател на акта. На следващо
място, въведените в писмената защита на юрисконсулт М. доводи за фактическите и
правни основания за извършените намаления, не са достатъчно конкретизирани и отново
формално са изброени различни правни основания за извършена корекция/намаление
на субсидия, без същите да са подведени под конкретни фактически основания. Във
връзка с последното, напр. е отразено, че се поддържат констатациите, описани в
акта – част от заявените площи попадат в
обхвата на проекта за специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“.
Установените като недопустими площи се дължат на невключване на земите в специализирания
слой „ПДП“. Липсва каквато и да е конкретизация на площите, като
местонахождение, размер в ха и кои парцели обхващат същите. Посочено е
формално, че кандидатът е подал възражение чрез МЗХГ, но не и дали същото е
било уважено, в каква степен и налице ли е било оспорване пред съд. Посочената
норма на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., не съществува, а
твърдените за приложени разпоредби на чл. 28 и чл. 29 от Регламент № 809/2014,
освен, че не са посочени в оспореното УП, а и касаят: административни санкции по отношение на плащането за екологизиране
- чл. 28; приложение по отношение на еквивалентните практики по член 43,
параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 – чл. 29, поради което е неясно, дали
изобщо са приложими за настоящия случай на постановено намаление.
Предвид всичко това, съдът
счита, че от съдържанието на процесното уведомително
писмо, респ. от данните в таблиците, поясненията към тях и от материалите по
преписката, не могат да се извлекат правните и фактически основания, които са
мотивирали акта и постановения с него краен резултат/в случая оспорените
намаления на подпомагане/, които фактически и правни основания, не са
конкретизирани и впоследствие, включително и в представеното от пълномощника на
ответника писмено становище. Дори и при автоматично генериран административен
акт от електронните системи за обработка на данните, то следва същият да бъде
мотивиран до степен, която от една страна да позволява на адресата да разбере,
на какво конкретно се основава издаването на акта и от друга, да позволи на
съда да осъществи контрол за законосъобразността му.
По изложените съображения, съдът
намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Уведомително
писмо, изх. № 02-090-2600/8266 от 30.03.2021 г. на заместник изпълнителен
директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ по
заявление за подпомагане с УИН: *** на „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД, за кампания 2018, в
частта му с която са извършени намаления на заявените суми, общо в размер на
15 931.36 лв., като незаконосъобразно, постановено в нарушение на
изискването за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т.
3 от АПК.
На основание чл. 173, ал. 2
от АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването му от съда по
същество, административната преписка по оспорения акт следва да се върне на
административния орган, за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН:
*** на „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД, за кампания 2018, в едномесечен срок от влизане в сила
на съдебното решение, при спазване
на задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона,
дадени в мотивите към настоящото решение.
При този изход на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на „СЕВМИЛК ГРУП“
ЕООД следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 800 лв., от които
750 лв. произтичащи от заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор
за правна защита и съдействие от 23.02.2022 г. - л. 564 от делото и 50 лв. внесена държавна такса при образуване на
делото. В тази връзка следва да се отбележи, че заплатеното от дружеството
възнаграждение за един адвокат е в размер на 1 500 лв., което значително
надвишава предвидения в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/500 лв./,
поради което, с оглед надлежно релевираното
възражение за прекомерност от страна на пълномощника на ответника по смисъла на
чл. 78, ал. 5 от ГПК, отчитайки невисоката фактическата и правна сложност на
делото, както и обема на извършени процесуални действия от пълномощника на
жалбоподателя, съдът намира, че възражението за прекомерност следва да бъде
уважено и заплатеното възнаграждение за адвокат бъде редуцирано до размер на
750 лв., респ. в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски от
такъв характер в горепосочения размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ***, ***, Уведомително
писмо, изх. № 02-090-2600/8266 от 30.03.2021 г. на заместник изпълнителен
директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
по заявление за подпомагане с УИН: *** на „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД, за кампания
2018, в частта му с която са извършени намаления на заявените суми, общо в
размер на 15 931.36 лв.
ИЗПРАЩА преписката по административния акт на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: *** на „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД, за кампания 2018, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес: ***,
да заплати на СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ***, ***, деловодни разноски в размер
на 800 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Председател: