РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
172
гр. Пловдив, 27 януари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 2267
по описа за 2020 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба от А.Д.А., с ЕГН
**********, чрез адв.В.С., срещу Решение № 019/02.08.2020г. на Секретар на
Община Стамболийски, за предоставяне на достъп до обществена информация.
Жалбоподателят твърди, че решението
в чстта, с която му е отказан достъп до обществена информация по горецитираното
заявление е неправилен
и незаконосъобразен. Иска от съда да го отмени. В съдебно заседание адв.С.
сочи, че доверителя му е искал списък на жилищните помещени, общинска
собственост. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата Кмет на Община
Стамболийски, редовно призован не изпраща представител. В писмен отговор
оспорва жалбата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в законоустановения с чл. 149, ал. 2 от АПК срок, следователно е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
На 31.08.2020г. А.А. подал заявление
по образец за предоставяне на обществена информация с вх.№4330/31.08.2020г. в
което са изброени въпроси с информация и данни, които представляват интерес,
посочен е предпочитаният начин за предоставяне на информацията, вписани са
имена и адрес за получаване на поисканата обществена информация.
Във връзка със заявеното Секретарят на
Община Стамболийски е издал Решение № 019/02.08.2020г., с което постановил частичен
отказ за предоставяне на обществена информация по Заявление с вх.№ 4330/31.08.2020г.
относно изисканата информация, касаеща „списък на нежилищните помещения и
сгради в регулация, които са общинска собственост”.
За да постанови отказа, органът е
приел, че изисканата от заявителя информация не представлява такава по смисъла
на ЗДОИ, тъй като актът за общинска собственост представлява официален удостоверителен
документ, установяващ правото на собственост на общината и в качеството си на
такъв е носител на информация за всички имотни и вещни права, но няма
правопораждащо действие. Актуването и деактуването на имоти-общинска
собственост не представлява изпълнително-разпоредителна дейност, поради което
не генерира официална обществена информация по смисъла на ЗДОИ. В решението е
посочено, че поади изброеното по-горе не се налага провеждането на специално
производство по ЗДОИ, за да се осигури искания до тях достъп.
Именно от така постановения резултат
- отказ от разкриване на достъп до поисканата обществена информация, е останал
недоволен жалбоподателя, който го е обжалвал пред настоящата инстанция. Посочва,
че съгласно чл.63 от Закона за общинската собственост във всяка община се
създават главен регистър за публичната общинска собственост и главен регистър
за частната общинска собственост, до които иска да получи достъп.
представлява обществена такава и в
касае въпроса за какво Община Кричим разходва парите на данъкоплатците.
Спорът по делото е от правен
характер и се свежда до наличието на законоустановените предпоставки за
предоставяне на достъп до исканата обществена информация.
Във връзка с правилното разрешаване
на текущия административноправен спор, ще следва на следващо място да се
съобразят следните нормативни разпоредби:
Понятието "Обществена
информация" е легално дефинирано в разпоредбата на чл.2, ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно посочената разпоредба - "Обществена информация по смисъла на този
закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и
даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти." Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗДОИ - "Официална е информацията, която се съдържа в
актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при
осъществяване на техните правомощия".
Съгласно чл. 11 от ЗДОИ -
"Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка
с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации". Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, законът се прилага за
достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните
органи или органите на местното самоуправление в Република България. За
субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е и Община Кричим, е
регламентирано задължение за предоставяне на обществена информация, която е
създадена в кръга на тяхната компетентност, и която е налична. Съответно, в
разпоредбата на чл.4, ал.1 - 4 от ЗДОИ се сочат оправомощените лица да поискат
достъп до обществена информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.
1 и ал. 2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена
информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни
след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях
лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя.
Съответно, в разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗДОИ е посочено, че срокът по чл.
28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата
обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие
за предоставянето й, а съгласно алинея втора, в случаите по ал. 1 съответният
орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен
срок от регистриране на заявлението по чл. 24.
Съответно в разпоредбата на чл.37,
ал.1 от ЗДОИ са посочени основанията за отказ от предоставяне на достъп до
обществена информация. Така, съгласно посочената разпоредба - основание за
отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато:1.
исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2.
достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие
за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес; 3.исканата обществена информация е предоставена
на заявителя през предходните 6 месеца.
За
заявената информация е налице
хипотезата на чл.31 ал.1 от ЗДОИ във връзка с чл.13 ал.2 т.2 от ЗДОИ. Предвид
разпоредбата на чл. 13 ал. 2 т.2 достъпът до исканата служебна обществена информация
може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на
актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки,
изготвени от или за органа, становища и консултации).
Правото за търсене, получаване и
разпространяване на информация, разписано както в чл. 10 КЗПЧОС, така и в чл.
41, ал. 1 КРБ е законово установено и защитено право, но не е абсолютно. ЗДОИ
създава правни гаранции за упражняване на конституционното право на гражданите
на достъп до информация, но реализирането му е ограничено с оглед гарантиране
на сигурността на обществото и държавата. Допустимо е ограниченията във връзка
с достъпа до информация, съставляваща данъчна и осигурителна информация да
отпаднат, но само, ако информацията се предоставя в обобщен или резюмиран вид,
по начин да не могат да бъдат идентифицирани лични данни за лицата, за които се
отнася. Както вече бе отбелязано, с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, в
съответствие с прокламираното с чл. 41 КРБ право на достъп до обществена
информация, е регламентирана законова възможност на всеки гражданин на
Републиката да има достъп до обществена информация. Това право обаче не е
абсолютно.
В различни хипотези задължението на
държавните органи за предоставяне на обществено значима информация не може да
бъде отнесено до всяка информация. В този смисъл е и тълкуването, дадено с
Решения № 3/25.09.2002 г. по конст. дело № 11/2002 г. и № 7/4.06.1996 г. по
конст. дело № 1/96 г. на Конституционния съд. В мотивите към тези решения е
възприето, че ограничаването на правото на достъп до обществена информация е
допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и
интереси и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията.
С чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро КРБ
изрично са изброени конкуриращите с правото да се търси и получава информация
интереси, а с ал. 2 е прогласено, че гражданите имат право на информация от
държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен
интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или
не засяга чужди права.
Анализът на цитираната разпоредба
сочи, че единствено законодателят е компетентен да прецени дали конкретна
информация е общественозначима, съответно дали да осигури по законов ред достъп
до нея. Ограничението при всички случаи изисква установяване по законодателен
път на обстоятелства, които се отнасят до защита на конкуриращия интерес.
В ЗДОИ има норми, които ограничават
правото да се търси, получава и разпространява информация - аргумент: чл. 7,
вр. с чл. 5 от закона. Възпроизвеждайки предписанията на чл. 41, ал. 1, изр.
2-ро КРБ, в разпоредбата на чл. 5 ЗДОИ изчерпателно са изброени интересите,
които се защитават чрез ограниченията, а именно: националната сигурност,
обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното здраве и
моралът. Посредством разпоредбата на чл. 7 ЗДОИ законодателят изрично е
регламентирал ограниченията на правото на достъп до обществена информация -
когато тя е класифицирана информация, представляваща държавна или друга
защитена тайна в случаите, предвидени със закон.
Правото да се получава обществена
информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите обществени
процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за постигане на цел, извън
посочената от закона. С жалбата и по делото не са наведени доводи, подкрепени с
доказателства, за наличие на корупционни практики, а липсата на твърдения за
такива съществуващи практики и решения и позоваването на надделяващ обществен
интерес, налагат извод, че в случая правото на достъп по ЗДОИ се търси в
противоречие на чл. 5 от ЗДОИ, съгласно който осъществяването на правото на
достъп до обществена информация не може да бъде насочено срещу правата и
доброто име на други лица.
С оглед изхода на делото на
жалбоподателя следва да бъде присъдено надлежно претендирано адвокатско
възнаграждение, в размер на 500,00 лв.
Воден от горното, на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.А., с ЕГН **********,
срещу Решение № 019/02.08.2020г. на Секретар на Община Стамболийски по Заявление
с вх.№ 4330/31.08.2020г..
ОСЪЖДА А.Д.А., с ЕГН ********** ***
разноските по делото в общ размер на 500,00 лв.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/