№ 13667
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110151069 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 275067/28.08.2024 г. на „.....” АД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ...., срещу ....., ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от ...... и ......., с която
е предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.411, ал.1 КЗ
и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 325.58 лв. представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение и обичайните разноски,
направени за определянето му, ведно със законна лихва за период от
27.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.07.2024 г. по ч. гр. д.
№ 39397/2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцовото
дружество като застраховател и А. Ц. Ц., собственик на лек автомобил марка
„......“ с ДК № .........., е сключен застрахователен договор Каско на МПС №
0312210102021860 от 06.08.2021 г със срок на действие до 16.08.2021 г. при
уговорено покритие „пълно каско“ на рисковете, съгласно Общите условия на
предлаганата застраховка. Твърди, че на 17.10.2021 г. по време на движение в
гр. ........., настъпило ПТП между застрахования при ищеца автомобил и МПС
„...... ..“ с ДК № ......, чийто водач, извършвайки необезопасена маневра за
1
потегляне е ударил паркирания пред него лек автомобил (застрахования при
ищеца). Сочи, че обстоятелствата относно настъпването на застрахователното
събитие са били описани в двустранен констативен протокол за ПТП от
17.10.2021 г., съобразно който превозно средство „А“ удря превозно средство
“Б“ в задна част, а водачът изрично бил посочил вината си.
При ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по
щета № *********. След извършване на оглед на увредения автомобил и бил
изготвен опис и оценка на увреденото МПС, било определено обезщетение от
310.58 лв. За ликвидиране на щетата били начислени 15 лв. ликвидационни
разноски. На 06.03.2024 г. с преводно нареждане била заплатена сумата от
310.58 лв. на сервиза, извършил по възлагане ремонтно-възстановителните
работи по МПС-то. Сочи, че ответното дружество е застраховател на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила,
причинил процесната щета. Ищцовото дружество изпратило покана за
доброволно възстановяване на сумата 325.58 лв., представляваща сбор от
изплатената сума за ремонта на увредения автомобил и 15 лв. ликвидационни
разноски. Плащане не било постъпило, поради което моли съда да уважи
исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва изцяло исковата молба. Счита, че искът е недопустим, като
сочи, че ищцовото дружество е предоставило регресна претенция за 44 броя
щети, но не били предоставени документите по процесната щета в оригинал.
Сочи, че всички документи по процесната щета били върнати на ищеца в
цялост, като счита, че въз основа на предоставените от ищеца документи не
може да се стигне до заключение относно вината на водачите по процесното
пътнотранспортно произшествие. Твърди, че предоставените като копия
документи по щетата били нечетливи и не можело да се установят дори
участниците в събитието. Ето защо, счита, че не е дал повод за образуване на
настоящото производство и моли съда да прекрати производството като
неоснователно.
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и
изтъкнатите правни доводи. Оспорва иска по основание и размер, като
оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Счита, че не са налице
основания за ангажиране отговорността на ответника. Счита, че искът е
2
предявен в завишен размер и излага подробни доводи в тази насока. Моли
исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
Между страните по делото не е спорно и видно от представените по
делото писмени доказателства, между ищцовото дружество като
застраховател и А. Ц. Ц., собственик на лек автомобил марка „......“ с ДК №
.......... е налице валидно застрахователно правоотношение по договор „Каско
на МПС“ с полица № 0312210102021860 от 06.08.2021 г. със срок на действие
до 16.08.2021 г. при уговорено покритие „пълно каско“ на рисковете, съгласно
Общите условия на предлаганата застраховка. Не е спорно и обстоятелството,
че ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за моторно превозно средство „...... ..“ с ДК № .......
Между страните по делото не е спорно и обстоятелството, че „.....” АД е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 310,58 лева, като е
сторило ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
От констативния протокол за ПТП и гласните доказателства се
установява, че събитието е настъпило при следните обстоятелства: на
17.10.2021 г. около 11:15 часа в гр. Велико Търново, на улица „Шейново,
близо до № 6, водачът на лек автомобил „...... ..“ с ДК № ...... предприема
3
маневра за излизане от паркинг, вследствие на което реализира ПТП с
паркирания пред него лек автомобил „...... ........“ с ДК № .........., в следствие на
което за лек автомобил „...... ........“ с ДК № .......... са настъпили щети в задна
дясна броня. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Ц., в които
заявява, че управляваният от него автомобил се е намирал в паркирано
състояние, като другият водач не е преценил посоката на движение и го удря,
доколкото представения протокол е подписан от участниците в събитието
непосредствено след настъпването му, поради което и към този момент са
били най-точни спомените за точния механизъм на ПТП. От показанията на
свидетеля се установява, че двамата водачи не са имали спор относно вината
за настъпване на процесното ПТП, като същото се подкрепя и от представения
по делото подписан от участниците двустранен протокол.
Съдът намира за доказано обстоятелството, че водачът на лекия
автомобил „...... ..“ с ДК № ...... е предприел маневра излизане от паркинг, без
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Следва да
се посочи и че по делото безспорно се установи, че водачът на „...... ........“ с ДК
№ .......... е предприел маневра излизане от земен път на път с настилка, при
която маневра, е бил в паркирано състояние и се е намирал пред
предприемащия маневрата водач, като същият е имал възможност да го
възприеме и заобиколи. С оглед на изложеното се установява, че
застрахованият при ответника водач на МПС е нарушил разпоредбите на чл.
20 и чл. 25 ЗДвП, съгласно които водачите на ППС, които ще предприемат
каквато и да е маневра, като например да заобиколят пътно превозно средство,
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Преди да започне маневрата, водачът трябва да се
убеди, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
4
движение.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на
съдебно автотехническата експертиза, неоспорено от страните, според което
щетите по процесния автомобил са в причинна връзка с така описания в
протокола механизъм на произшествието.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените
доказателства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба
вреди на застрахования при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане, съдът
съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол
- решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на
вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката.
Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части (в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част). Ето защо, обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978 г.
на Пленума на ВС (съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта). При частично увреждане размерът на обезщетението е равен на
стойността за възстановяване на имуществото в същия вид и качество (чл. 400,
ал. 2 КЗ), предвид което стойностите, посочени в допълнителната експертиза
5
на вещото лице относно размер на обезщетение по Нардеба № 24 и стойност
на ремонт с алтернативни части и части втора употребя са неотносими към
предмета на спора.
Съгласно заключението на САТЕ стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „...... ........“ с ДК № .........., изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от 351,22 лева. Регресното
вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди (351,22 лева) и на извършеното плащане (310,52 лева), т. е. в случая - в
размера на заплатеното застрахователно обезщетение – 310,52 лева.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен
до пълния предявен размер от 325,58 лева, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Като последица от основателността на иска
следва да бъде присъдена и законна лихва за забава от депозиране на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от
последния съдебни разноски за държавна такса, депозит за вещо лице по
съдебно-автотехническата експертиза, депозит свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, в общ размер 465 лева. Следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното разноски в размер на 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от
„.....” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ...., против .....,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от ......
и ......., иск с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ, че ..... дължи на „.....” АД
сумата от 325,58 лева (триста двадесет и пет лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
определянето му, ведно със законна лихва за период от 27.06.2024 г. до
6
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.07.2024 г. ч. гр. д. № 39397/2024
г. по описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от ...... и ......., да заплати на „.....” АД, ЕИК ......, със седалище
и адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 465 (четиристотин шестдесет и пет) лева за разноски в настоящото, както и
сумата в размер на 75 (седемдесет и пет) лева – разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7