РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Пловдив , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Деян С. Вътов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Деян С. Вътов Гражданско дело №
20205330110114 по описа за 2020 година
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД от Т. Н. А., ЕГН **********
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 73,70 (седемдесет и три лева и 70 ст.) лева –
недължимо платена възнаградителна лихва и сумата от 428,58 (четиристотин
двадесет и осем лева и 58 ст.) лева – недължимо платена неустойка по договор за
потребителски кредит № *******от ********г. , ведно със законната лихва
считано от *********г. до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че между страните сключен договор за
потребителски заем/кредит, който е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което надлатените суми за възнаградителна лихва и неустойка подлежат
на връщане. Иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски по
чл. 38 ЗА.
В законоустановения срок ответникът възразява по основателността на
предявените искове. Обосновава, че между страните е сключен действителен
договор за потребителски кредит. Възразява, че в тежест не ищеца е да представи
договора за заем, както и за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания,
доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по реда на чл. 235, ал.
2 ГПК, приема предявения иск за допустим и основателен, по следните
съображения:
1
Установява се от приетите по делото доказателства, а и не се спори между
страните, че те са сключили договор за потребителски заем/кредит № *******
от******** г. за сумата от 1100 лева, при договорена възлагателна лихва и
неустойка. Съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11,
ал.1, т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването
на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите
разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Потребителят-ищец е поел задължение за заплащане на неустойка, която
съществено е оскъпила ползвания от него паричен ресурс. Неустойката
представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище
на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно
положение от гледна точка на възможността да влияе на клаузите на договора.
Предвидените неустойки заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно
максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от
законодателя цел е договорите за потребителски кредити да не са свръх
обременителни за потребителите, като разпоредбата е императивна, в защита на
обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че
потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на
съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да
бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи
търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на
годишна от база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне, че дори и
годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено
със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи
размера на непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права
и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на
нищожността на правните сделки. В тази връзка, установява се от представените
от ответника документи, имащи характер на разписка, че ищецът на ****** г. и
на ******* г. е платил сумите от общо 73,70 лева - възнаградителна лихва и
428,58 лева - неустойка. Главницата по кредита е погасена изцяло. Предвид
възприетата от съда недействителност на договора за кредит, се налага извод за
основателност на предявения иск. Следва да се изтъкне, че искът е един доколкото
става въпрос за един същ договор и за връщане на недължимо платени по него
2
суми. Даденото по недействителен договор за потребителски кредит, извън
главницата, подлежи на връщане на основание, чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, като
получено без основание, което да оправдава имущественото разместване. По
делото не се ангажирани доказателства за това, че клаузите от договора са
индивидуално договорени, което подлежи на установяване от ответника.
Наведеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Според разясненията на ППВС 1/1979 г. давността на вземането по чл. 55, ал. 1,
предл. I е петгодишна считано от получаване на дадените без основание суми. В
случая считано от първото плащане на ******г. до предявяването на иска
*******г. не са изминали пет години, поради което и давността не изтекла.
При този изход на делото, отговорност за разноски носи ответникът, който
следва да заплати на ищеца държавна такса в размер на 50 лева. Адвокатското
дружество, което представлява ищеца има право на разноски по чл. 38 ЗА за
осъществената правна защита и съдействие в минимален размер от 300 лева за
осъществената в производството правна защита и съдействие.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *******да заплати на Т. Н. А., ЕГН ********** сумата 73,70
(седемдесет и три лева и 70 ст.) лева – недължимо платена възнаградителна
лихва и сумата от 428,58 (четиристотин двадесет и осем лева и 58 ст.) лева –
недължимо платена неустойка по договор за потребителски кредит № ******от
******* , ведно със законната лихва считано от ********* г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК ******* да заплати на Т. Н. А., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет)
лева – държавна такса, както и да заплати на основание чл. 38 ЗА сумата от 300
(триста) лева на ********„******“, БУСТАТ № *******, с адрес: гр. ******, ул.
„*******“ № ** за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_
3