Р
Е Ш Е Н И Е
№………./…...11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното
от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 1327 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна
жалба с вх. № 53080/19.07.2019 г. на И.Б.С., гр. Варна, чрез назначения по
делото особен представител адв. П.М., срещу решение № 3024/03.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 12113/2018 г. по описа на ВРС, 10-ти състав.
В жалбата си въззивникът обосновава
подробно оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в
цялост. Конкретизира направеното пред първата инстанция възражение за нищожност
на клаузата за неустойка, поради противоречие между разпоредбите на чл. 2,
предл. 3 от процесния договор и чл. 48, ал. 3 от Конституцията, във връзка със
свободата на избор на професия и място на работа. Претендира, че за да бъде
упражнено в пълен обем посоченото право следва да е налице необходимата
информация - работодател, длъжност, работно място и условия на труд, а в случая
е била известна единствено държавата, в която ще се извършва трудовата дейност
– Германия, без посочване на конкретно населено място и без описание дори на
основните характеристики на трудовото правоотношение. Като се позовава на чл.2,
предл. 3 от договора за предоставяне на средства, във вр. с чл. 4.1 от договора
за посредническа дейност от същата дата, твърди, че правото на избор на
професия и място на работа е упражнено от ищцовото дружество, а не от
въззивника, а доколкото облигационното задължение е недействително, няма как да
се търси отговорност за неизпълнението му. Въззивникът оспорва изправността на
насрещната страна по договора за предоставяне на средства като твърди
неизпълнение от страна на ищеца на чл. 1, ал. 1 от договора за заплащане двойно
по-голяма сума за обучение от тази, за която в първоинстанционното производство
се съдържат доказателства. Намира, че в конкретния случай, с оглед спецификата
на задължението частичното неизпълнение се равнява на пълно такова. Оспорва и
твърденията за осъществено посредничество с немски работодател от страна на
въззиваемия, като твърди, че по делото не е била установена възможността за
реално сключване на трудов договор. Сочи също, че макар и описан като
приложение към исковата молба, трудов договор не е бил представян. Моли за
отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
От въззиваемата страна „ТРАНСФЕР ТВ”
ООД, чрез адв. Б. З., е постъпил
отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното
решение следва да се потвърди като законосъобразно, логически обосновано и
житейски правилно. От събраните по делото доказателства следвал обоснован извод
за изпълнение на задълженията му по процесния договор. Във връзка с
оплакванията на жалбоподателя за неплащане на пълния размер на уговорената за
обучението сума, излага, че втората стипендия не е била изплатена на
въззивника, поради прекъсване на обучението от негова страна. Оспорва
твърденията за наличие на противоречие между клаузи от договора за предоставяне
на средства и Конституцията, като се позовава на практика по идентичен спор по
в.гр.д.№ 693/2018 г. ВОС. Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като
неоснователна, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи.
Заявяват се и искания за присъждане на разноските.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми
и доводите в жалбата.
В
развилото се заповедно производство по ч.гр.д.
№ 6632/2018 г. на ВРС е удовлетворено заявление на „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, гр. Варна
и издадена Заповед № 3190/11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с която разпоредено длъжникът И.Б.С. от гр. Варна да заплати на
дружеството сумата от 1550 лева, неустойка по чл. 3 от договор от 22.01.2018 г.
за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовката за
работа в чужбина, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
10.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата както и разноскив
заповедното производство.
Поради
връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК на
заявителя е указана възможността да предяви установителен иск за вземането си,
което право е упражнено от ищеца в срока по чл. 415 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД и И.С. са в облигационни
правоотношения по силата на договори от 22.01.2018 г. съответно за
посредническа дейност по наемане
на работа в чужбина и по договор за отпускане на парични средства във връзка с
обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина. По втория договор
дружеството е отпуснало на ответника сумата от 775 лева, която съгласно
условията е заплатена срещу издаден запис на заповед и е във връзка с
изпълнението на първия договор – за посредничество, респективно служи за
покриване разходите на физическото лице
в периода на обучението му, предхождащ отпътуване за работа в Германия.
Твърди се, че насрещното задължение на обучаващия се е било в 10 дневен срок от
приключване на обучението да отпътува за работа в Германия. Заявява ищецът, че
е изправна страна по договора, организирал е обучение по немски език, заплатил
е сумата 775 лева, ответникът след завършване на курса е получил потвърждение
за назначаване на работа при съответен работодател, връчен му е трудов договор,
но същият е отказал да отпътува и да започне работа, поради което е нарушил
чл.2 т.3 от договора и дължи неустойка в размера по чл. 3 – двукратен на
отпуснатата сума.
Според
отговора на ответника, депозиран чрез особен представител искът е
неоснователен, договорите нищожни поради противоречие със закона, тъй като са в
нарушение на конституционно гарантираната свобода на избор на професия и
работа, респективно не се дължи и претендираната неустойка. Оспорено е
получаване от ответника на договорената за обучение сума от 775 лева, а и дори
да се установи обратното, същата не е достатъчна за покриване на предварителните
разходи на работника.
От
доказателствата по делото се установява, че на 22.01.2018 г. между „ТРАНСФЕР
ТВ“ ООД и И.С. са сключени два договора. Пъвият – за посредничество по наемане
на работа в чужбина № 258. Съгласно клаузите и по-специално чл.2.4 възложителят
се задължава в срок до 10 дни от приключване на необходимите курсове да
отпътува за Германия на свои разноски. В чл.2.4.1. е уговорена и неустойка за
неизпълнение на горното или отказ да сключи договор, за който посредникът е
посредничил – двоен размер на заплатените за него суми – т.е. за обучение,
придобиване на свидетелство аз управление и други. На 22.01.2018 г. е сключен и
договор, по силата на който посредникът следва да отпусне сума в размер на 1550
лева за покриване разходите на възложителя през двумесечния период на обучение,
предхождащ сключването на трудов договор, платима на два пъти – в края на
месеца от началото на курсовете и при приключването. В договора се съдържа
задължение на кандидата за работа да отпътува за Германия и работи за
осигурения работодател не по-малко от година като при неизпълнение и на това
задължение се дължи неустойка в двоен на предоставената сума размер.
На
23.02.2018 г. е подписан запис на заповед с издател И.С., в полза на „ТРАНСФЕР
ТВ“ ООД за сумата от 775 лева.
Представено
по делото е и в превод от немски Потвърждение за назначаване, съгласно текста
на който дружеството „Транслогистик Лангензелболд Сервиз“ заявява готовност да назначи С. на работа на
длъжност „монтьор на мебели“ но след допълнителна квалификация и завършване на
курсове по немски език.
В
съдебно заседание пред въззивния съд се заявява, че трудов договор между немски
работодател и С. не е сключван.
При
установените факти, съдът приема следното:
Договорът,
въз основа на който се претендира дължимостта на неустойката е ненаименованият
за отпускане на средства от 22.01.2018 г. и очевидно, че няма самостоятелно
значение, доколкото, както и ищецът последователно поддържа в производството, с
този договор се детайлизира отпускането на сумата във връзка с поетите между
страните ангажименти по договора за посредническа дейност по наемане на работа
в чужбина от същата дата – 22.01.2018 г. Следователно е част от възложената на
посредника услуга.
В
контекста на горното приложимите разпоредби, доколкото посредническата услуга
по наемане на работа е извън приложното поле на общата потребителска услуга, са
императивните норми на Закона за насърчаване на заетостта и предвидената в него
Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане
на работа. Предвид съдържанието на договора, касае се за посредническа дейност
по смисъла на чл. 26 ал.1 т.5 от ЗНЗ и чл. 2. ал.2 т.4 от Наредбата към него.
На
съда е служебно известно, че с влязло в сила решение по възз.т.д. № 471/2019 г.
е отхвърлен предявеният иск на „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД с правно основание чл. 92 от ЗЗД против И.Б.С., която неустойка се претендира на основание разпоредбите на
договора за посредническа дейност. Съдът е приел с обвързваща за страните сила,
че ищецът – посредник е неизправна страна по договора, респективно няма
основание за търсене на отговорност от възложителя за заплащане на неустойка в
размер – двойния на предоставената сума.
Вън
от горното обаче, и доколкото сумата по настоящото дело се претендира на
различно основание, то настоящата инстанция счита, че се налага собствена
преценка доказаността на претенция, основана на неустоечната клауза по
ненаименования договор.
По
твърдения ищецът претендира неустойката за неизпълнение от страна на
възложителя на задължението да отпътува за Германия и да работи за работодателя
поне една година /чл. 2.3. от ненаименования договор/.
Съдът
счита обаче, че на задълженията на възложителя съответстват реципрочните
задължения на изпълнителя, доколкото само на изправна по договора страна се
следва присъждане на неустойка.
Не
се установява изправност на изпълнителя в лицето на посредника по следните
съображения:
На
първо място – твърди се да е заплатена сума от 775 лева в полза на възложителя.
По доказването на фактическото предаване сумата на възложителя С. от 775
лева: оспореният запис на заповед не
може да се възприеме като разписка за получаването й. При все това е представен
по делото РКО за тази сума с основание – по договора, а оспорването на
формалната доказателствена сила, е неуспешно проведено от ответника.
Не
се установява обаче: възложителят да е осигурил обучение, нито да е заплатил
такова на трето лице с оглед възприетото в чл. 3.1. от Договора за посредническа
дейност по наемане на работа, че разходите са за сметка на посредника. Не се
доказва и факта, че ответникът след завършване на обучение е получил
потвърждение за работа в Р Германия от съответния работодател.
Съгласно
чл. 31 от Наредбата на лицето, търсещо работа се предоставя набор от данни,
включително за законодателството на държавата, в която ще бъде работното място,
за работодателя и други, което се удостоверява с подпис на възложителя, какъвто
тук отсъства. Оказва се недоказано и твърдението в исковата молба, че на
лицето, след завършване на курсовете е връчен трудов договор, точно обратното,
представеното по делото като доказателство потвърждение за назначаване от
„Транслогистик Лангенселболд“ съдържа нищо повече от уверение за евентуално
сключване на трудов договор ако кандидат работника постигне определени
резултати в хода на обучението. Следователно и не е изпълнено от страна на
посредника друго основно задължение – по чл. 32 от Наредбата – предоставяне на
индивидуален трудов договор на работника с превод на български език.
При
неизпълнение на тези задължения посредникът е неизправен доколкото е в забава
изпълнение на собствените си ангажименти. Отпътуването на възложителя за Р
Германия в рамките на 10 дни и работа за работодателя за период поне от една
година е обвързано именно с насрещното изпълнение от страна на посредника на
задълженията – да проведе обучение и да изпълни императивните разпоредби на чл.
31 от Наредбата, които всъщност са и възпроизведени в раздел 3, чл. 7.4. от
договора за посредническа дейност.
Въведените
едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция нови факти, при условията на
процесуална преклузия, а именно, че всъщност няма трудов договор, лицето С.
самоволно се е отказал от завършване на курса по немски и други, не се
обсъждат, доколкото тъй като не са нови за страната. В първата инстанция се
поддържа коренно различно – че курс е завършен, че е представен на лицето
трудов договор и че въпреки всичко възложителят не е работил една година за
осигурения работодател като именно на последното основание се търси и сумата,
предоставена на възложителя в двоен размер под формата на неустойка.
В
контекста на изложеното искът е недоказан, а решението на ВРС като постановено
при неправилно приложен материален закон ще бъде отменено.
Разноски
се следват на въззиваемата страна и са изплатени от внесения за целта депозит
от ищеца.
Държавната
такса ще се възложи в тежест на въззиваемата страна.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3024/03.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 12113/2018 г. по описа на ВРС, 10-ти състав и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна
иск против И.Б.С., ЕГН **********, гр. Варна за установяване в отношенията
между страните, че в полза на ищец съществува вземане, за което е издадена
Заповед № 3190/11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6632/2018 на ВРС за сумата от 1550 лева, неустойка по чл. 3 от
договор от 22.01.2018 г. за отпускане на парични средства във връзка с
обучението и подготовката за работа в чужбина, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда – 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, ЕИК *********, гр.
Варна да заплати по сметка на ОС Варна държавна такса за въззивното
производство в размер на 31 /тридесет и един/ лева, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: