Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.С., 13 юни 2017год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на 28
март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ
ГИГОВ
При секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №12895/2015год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „З.з.а.е.”*** против М.НА Ф.,
гр.С., иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 377 962.40 щ.д., представляваща
надвнесени лихви по договор от 04.10.1999год.,ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.Претендира разноски.
В
исковата молба се посочва,че между ищцовото
дружество с предишно наименование
„Е. ЗЕД”АД,гр.Пловдив и М.НА Ф. е налице сключен договор от 04.10.1999год.В
резултат на неправилно тълкуване от страна подведомствената на МФ агенция на
клаузите на чл.1,т.1 и чл.1,т.3,б.”б” от договора за ЗУНК и неправилно
превалутиране на просрочените погасителни вноски в български лева на датата на
падежа,като използвайки валутния курс на БНБ за щатския долар за деня,
предхождащ падежа на всяка вноска АДВ/ правоприемник НАП на основание § 36,ал.1
от ПЗР към ЗИДДОПК, в сила от 01.01.2010год. си противоречала в своите
действия,като изчислявала и водила в акт за установяване на частно държавно
вземане №107/21.12.2000год. задължения по главницата и лихвите на валутния
кредит в щатски долара,което било потвърдено, като правилно с решение №422/ 18.
11. 2004год., ТК, 2-ро отд.на ВКС,по гр.д.№1231/2003год. и актове за установяване
на ЧДВ №35/18.11.2004год. и №20/14.11.2007год. изчислявайки падежа на
главницата в щатски долари, а се водило след падеж в левове, от което се
получавало разлика от 95 718.86 щ.д. главница в повече,които ищеца
следвало да изплаща/изчислено към курса на долара към 30.10.2007год./НАП била
изчислила задължения в по-висок размер,които била вменила на ищеца, и които
дружеството било изплатило в пълен размер,така както агенцията го била
начислила.
През годините не било позволявано да плащат
дълг по главница,преди да са заплатили задълженията по лихви и че също
плащането на главница е било само с държавни ценни книжа във валута щатски
долар,което било още една индиция, че не би следвало да има грешка по това дали
е изплатена точно или не главницата по договора в размер на
1 259 348щ.д. Начинът, по който следва да бъде изчислена
наказателната лихва за просрочие на дължимите от дружеството погасителни
вноски, то размерът им бил определен в чл.6,ал.2 от договора от
04.10.1999год.Към датата на сключване на договора/04.10.1999год./ .Разпоредбата
на чл.1 от Закона за лихвите върху данъците,такси и други подобни държавни
вземания е имала следното съдържание: „Неплатените в сроковете за доброволно
плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления
от печалби,вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се
събират с лихва 1/360 част от основния лихвен процент за съответния период плюс
0.05 на сто за всеки просрочен ден”.
Към датата на изпадане на длъжника в
забава /неплащане на погасителната вноска/,чл.1 от Закона за лихвите върху
данъци,такси и други подобни държавни вземания гласяла: „Неплатените в
сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок
данъци,такси,отчисления от печалби,вноски към бюджета и други държавни вземания
от подобен характер се събират със законната лихва”.
В резултат на погрешните пресмятания ищцовото
дружество било надвнесло значителна сума пари,която сума следвала да му бъде
възстановена,като получена без основание.
Ответникът –М.НА Ф.,гр.С. посочва,че в
сключения на 04.10.1999год. тристранен договор по реда на ЗУНК страните са
уговорили подробно условията,реда и сроковете за погасяване на преоформения
дълг към държавата.Главниците по двата
кредита – във лева и във валута, са разсрочени на отделни вноски,чиито
размери и падеж са определени в погасителния план в чл.1,т.1 от договора и в
съответствие с чл.1,т.1,чл.2,ал.1 и чл.6,ал.1 от договора, ищецът трябва да
внася дължимите вноски по
главниците,редовни и наказателни лихви по посочените сметки на РБ в БНБ, което
е задължение към държавата, а не към МФ, като се счита, че министерството не е
надлежна страна да отговаря по предявения иск.МФ не било получило каквито и да
е суми, изплатени от ищеца по ЗУНК договора от 04.10.1999год.,тъй като
стойността на сумите по подадените компенсаторни инструменти и държавни ценни
книжа, с които на практика е извършвано плащането по договора е отивала в полза
на държавата.В сключения на 04.10.1999год. тристранен договор по реда на ЗУНК,
действително страна е и МФ, но то не действало от свие име и за своя сметка,а
като своеобразен представител на държавата на основание чл.12,ал.1
ЗУНК.Кредитор на така преоформеното задължение си оставала държавата, която
била бенифициент на изплатените от ищеца суми,съгласно клаузите и погасителния
план,залегнали в договора от
04.10.1999год.Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е договор за уреждане на задълженията към държавата,
произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени до
31.12.1990год. от 04.10.1999год.,сключен между М.НА Ф., М.НА П.и „Е.-ЗЕД”АД,
гр. Пловдив на основание одобрена програма
за финансово оздравяване на „Е.-ЗЕД”АД, гр.Пловдив за уреждане на
задължения към държавата в размер на 23 912 лева и валутен кредит в размер
на 1 259 438 щ.д.
Съгласно заключението на вещото лице Г. по
извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ надвнесените с компенсаторните инструменти от „ЗАЕ”АД за
погасяване на задълженията на дружеството по договора от 04.10.1999год. по
Закона за уреждане на необслужени кредити, договорени до 31.12.1990год./ЗУНК/
към 15.01.2014год./датата на последното
извършено плащане/, с отчитане на плащанията, извършвани от дружеството,
съобразно приложените приемо-предавателни протоколи и справките към исковата
молба възлизат общо на 352 331.80щ.д., в.т.ч.,главница 520щ.д.,редовна
лихва – 363 640.24 щ.д.,неизплатена наказателна лихва
-11 828.44щ.д.НАП-ЦУ отчита надплатената сума по договора
към15.01.2014год. в размер общо на 290 941.44щ.д.,което е по-малко от
изчисленото от експертизата с 61 390.36 щ.д.НАП не е уточнил по какви елементи
е надплащането. Внесени от „ЗАЕ”АД суми за погасяване на лихви и наказателни
лихви за периода 14.10.2010год. до 15.01.2014год. на лихви- 100 983.83
щ.д. и наказателни лихви – 65 577.92 щ.д.Съгласно допълнителното
заключение по ССЕ от извършена проверка в НАП обслужваща МФ установило,че
изчисляването на редовните и
наказателните лихви се извършва с програмен продукт със заложен софтуер за
изчисления върху български лева, респ.с основните лихвени проценти на БНБ по
периоди, което води до неминуеми разлики в получените резултата от НАП и
експертизата. Не е водено счетоводно отчитане на първичните счетоводни
документи при изпълнение на договора,а именно не извършване на счетоводно
прихващане на вноските по падежи с извършените плащания, като остатъчната/ просрочената/
главница е изплатена напълно към 08.01.2014год.,като се установява надплатена
сума 520щ.д.
Плащанията за погасяване на редовната лихва
са извършени с инструмент”Депозитарни
разписки” и частично с валута и държавни ценни книжа,като установеният размер
на надплатената сума към 25.12.2014год. – 34 1732щ.д.
Плащанията за погасяване на просрочената
лихва са извършени с инструмент „Депозитарни разписки” и частично валута и
държавни ценни книжа.Установен размер на надплатена сума към 25.12.2014год. –
35 710.40щ.д.
Общият размер на надплатената сума по
договора към 25.12.2014год. възлиза на 377 962.40щ.д./520 +
341 732.00 3 35 710.40 = 377 962.40щ.д./.
Платени суми
за лихви през периода от 14.10.2010год.- до 25.12.2014год. –
298 268.04щ.д.По договора от 04.10.1999год. по Закона за уреждане на
необслужените кредите договорени до 31.12. 1990год. /ЗУНК/,надвнесените суми с
компенсаторни инструменти от „ЗАЕ”АД за погасяване на задължения на дружеството
за периода от 14.10.2010год. до 25.12.2014год. възлизат общо на
298 268.04щ.д. Надвнесените суми в цитирания размер са само за погасяване
на редовни и наказателни лихви.
ЗУНК регламентира преоформяне на посочените в
него в чл.1 кредити,като задължения към държавата и издаването на дългосрочни държавни облигации срещу тези кредити, при
установени в закона условия.
Размерът, падежът ,гратисният период и
другите елементи на всяко едно конкретно задължение се регламентират чрез сключване
на договор между М.НА Ф./МФ/,оправомощения от Министерски съвет /МС/ орган – в случая
– М.НА П.и държавното предприятие ищцовото дружество - „З.з.а.е.”АД с предишно
наименование „Е.-ЗЕД”АД, гр. Пловдив по процесния договор от 04.10.1999год., от
който договор ищцовата страна извлича претендиранато си право по чл.55,ал.1
пр.1 ЗЗД при която хипотеза се
дължи всичко, което е получено без
основание.
В
настоящото производство ищцовото
дружество не доказа, че МФ е получило
парична сума във връзка с процесния
договор от 04.10.1999год. В тази връзка липсват данни, че погасяването на дълга
към МФ е осъществявано с пари в лева, или с валута/щатски долара/. С компенсаторни
инструменти/за лихвите,за които ищецът претендира надплащане/ е неоснователно по предявеният иск по
чл.55,ал.1 ЗЗД да се търси връщане на номиналната стойност на компенсаторните
инструменти, при това конвертирана от лева в
щатски долара, тъй като ответната страна не е получила парична престация.
Не е налице фактическия състав на нормата на
чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, поради което исковата
претенция в размер на сумата 377 962.40 щатски долара, следва да се
отхвърли,като неоснователна и
недоказана.
Ищецът претендира сумата 377 962.40
щ.д., като надвнесени лихви, като тази
сума в допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ е формирана, като сбор
от 520.00 + 341 732.00 + 35 710.40щ.д., като неправилно се
претендира сумата 520щ.д., като лихва,
тъй като тази сума е надплатена, но като главница. Съгласно заключението на
вещото лице по допълнителната ССЕ
горепосочените две суми – редовна лихва 341 732.00щ.д. и просрочена лихва 35 710.40 щ.д.
плащанията и погасяванията по тях са извършени с инструмент „Депозитарни разписки”
и частично с валута и държавни ценни книжа, като не се доказа ищцовото
дружество да е заплатило парична сума,
както в лева,така и във валута – щатски
долари на ответната страна – М.НА Ф. и в този смисъл от заключенията на вещото лице по ССЕ не се установява,че действително претендираната
процесна сума, или част от нея е
получена от МФ, което обуславя извода за
изцяло на неоснователност на претенцията по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на М.НА Ф., на основание чл.78,ал.3 ГПК
сумата 800лв, за направени разноски за възнаграждение на вещо лице и на
основание чл.78,ал.8 ГПК сумата 20 279.71лв.,юрисконсултско
възнаграждение, съобразено с Наредба №1/09.07.2004год. за МРАВ и левовата
равностойност на 1 щ. долар - на датата
на постановяване на решението 08.06.2017год. – 1.741770.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с
правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД на
„З.з.а.е.”АД, ***, съдебен адрес:***,оф.2 против М.НА Ф., гр.С., ул.”*********за осъждане за заплащане на сумата 377 962.40 щатски долара, претендирана,
като надвнесени лихви по договор от
04.10.1999год. за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от
необслужвани кредити към търговски банки, договорени до 31.12.1990год.,ведно
със законната лихва считано от завеждане на исковота молба в съда –
12.10.2015год. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З.з.а.е.”АД, ***,съдебен
адрес:***,оф.2 да заплати на М.НА Ф.,гр.С.,ул.”*********на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 800лв., за направени разноски за възнаграждение на вещо лице и на
основание чл.78,ал.8 ГПК сумата 20 279.71лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: