Решение по дело №8868/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1386
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20191100508868
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София,

№ ................./.................г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:                        КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                                                               ИВА НЕШЕВА

 

при секретаря, като разгледа докладваното от младши съдия Нешева гр. дело № 8868 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 71684 от 21.03.2019г., постановено по гр.д. № 48928/2018 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, е признато за установено, че В.А.Г. дължи на „С.в.“ АД сумата от 826,72лева - доставена и потребена вода за периода 16.12.2014г.-17.09.2017 г. до имот с адрес: гр. София, ул. „*******, с кл. номер **********, ведно със законна лихва за забава за периода 01.12.2017г. до изплащане на вземането, както сума в размер на 155,13 лева - мораторна лихва за забава върху признатата главница за периода 16.01.2015г.- 17.09.2017г., като искът за главница е отхвърлен за разликата до пълния размер от 3050,23лева и за периода 25.09.2012г.-07.11.2014г. вкл., а искът за лихва е отхвърлен за разликата до пълния размер от 992 лева и за периода 26.10.2012г.- 31.12.2014г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.12.2017г. по ч. гр. д. .№ 84316/17г. на CPC, 145 с-в.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени исковите претенции, е подадена въззивна жалба от ответника В.А., с аргументи за неправилност. Според жалбоподателя изготвената съдебно-счетоводна експертиза не установява, че е извършена услуга, вещото лице е изготвило заключението си по данните от счетоводството на ищеца, като няма доказателства, че начисленото отговаря на доставените количества услуги. Твърди се, че вещото лице не се е запознало с карнетите, с които да се установят предходните отчитания. Твърди се, че не са представени по делото протоколи, установяващи отказ за предоставяне на достъп на служителите на дружеството за отчитане на водомерите му. Твърди се, че липсват доказателства за реално изпращане на фактурите до потребителя, поради което същият не е бил поставен в забава, а размерите на задължението не са определени. Въз основа на изложените основания се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на исковите претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца „С.в.“ АД.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно - поради следните съображения:

СРС е сезиран с искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 4 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

За уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 4, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между ищеца като доставчик на ВиК услуги и ответника като потребител през процесния период; използването от ответника на претендираното количество ВиК услуги; стойността на потребените услуги и изискуемостта на вземането.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Не се спори между страните, че се намират в облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги за имот с адрес: гр. София, ул. „*******, с кл. номер **********. Правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-064/17.07.2006 г.

Не се оспорва от въззивника – ответник и, че в рамките на процесния период дружеството е предоставило ВиК услуги до имота. В отговора на исковата молба се въвеждат освен възражение за изтекла погасителна давност и възражение досежно размера на претенцията, но не и по отношение на основанието за възникване на вземането. Изрично е заявено в депозирания отговор на исковата молба, че потребителят не е бил уведомен за дължимите ежемесечни суми, тъй като не е получавал фактурите, издавани от дружеството. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че страните не спорят досежно наличието на втората материалноправна предпоставка, а именно доставката на услуги за процесния период.

За определяне на размера на вземането по делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза, по счетоводни данни на дружеството за периода 16.12.2014 г. – 17.09.2017 г. е начислена консумация на вода в размер на 541 куб.м. на обща стойност 826,72 лева, издадени са фактури с дати от 16.12.2014 г. – 03.08.2017 г. Вещото лице е посочило, че тъй като за процесния период не е бил осигурен достъп на служители на дружеството до водомера, начислението на количеството вода е извършено на база предходно потребление. Според заключението единичните цени, използвани за формиране на задълженията за процесния период съответстват на единичните цени, приети от ДКЕВР. Настоящият състав кредитира заключението като компетентно, безпристрастно и задълбочено, вещото лице е далo детайлен отговор на поставените задачи.

Във връзка с доводите на въззивника следва да се подчертае, че при липса на данни за размера на вземането, съдът не може да отхвърли исковата претенция, а следва да определи размерът на вземането при условията на чл. 162 ГПК. Настоящата инстанция се солидализира с извода на СРС, че размерът на вземането следва да се определи съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът по делото не твърди и да е предоставил достъп на длъжностните лица на дружеството за отчитане на водомера, не твърди и сам да е предоставил информация за количеството, употребено за периода, поради което и дружеството е следвало да начисли служебно дължимата сума. Отделно от това служебно начисленото количество не надвишава количеството, отчетено от проверител, видно от заключението. Като за периода са начислявани между 13 и 19 куб.м., а при отчитането са начислени 16-20 куб.м. Следва да се посочи, че в общите условия на дружеството е предвидено задължение за потребителя за уточняване на време, в срок не по-дълъг от една година, когато да се извърши отчитане. Липсват данни потребителят да е изпълнил задължението си, поради което е недопустимо да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Неоснователен е и доводът на въззивника за липса на изискуемост, доколкото същата не е предпоставена от получаване на съобщение за издадена фактура. Изрично в чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия е предвидено, че ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. В ал. 2 е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От това следва, че задължението за заплащане на цена за ВиК услуги е срочно задължение с начален определяем момент, а именно издаването на фактурата, а не както се твърди – получаването и. Срокът е в полза на длъжника, който може да заплати до изтичане на 30 дни от издаването на фактура, след изтичането на срока, длъжникът – потребител изпада в забава. От заключението на вещото лице се установява, че за периода са издавани ежемесечно фактури за начислените количества вода. В срока за плащане потребителите имат право да възразят срещу определената като дължима сума писмено /каквото няма данни да е направено от ответника/, а задължение на дружеството е да се произнесе в 10-дневен срок /чл. 34 от общите условия/, каквито данни в настоящия случай липсват.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че съображенията за неоснователност на иска за главница са неоснователни.

Предвид липсата на плащане на главницата в срока по чл. 32 от общите условия, правилно СРС е приел, че е основателна и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД  до размера, посочен от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Поради изложените съображения доводите за неправилност на обжалвания съдебен акт са неоснователни, а решението на СРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските.

С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира разноски, поради което и не следва да се присъждат такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71684 от 21.03.2019г., постановено по гр.д. № 48928/2018 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав в частта, с която е признато за установено, че В.А.Г. дължи на „С.в.“ АД сумата от 826,72лева - доставена и потребена вода за периода 16.12.2014г.-17.09.2017 г. до имот с адрес: гр. София, ул. „*******, с кл. номер **********, ведно със законна лихва за забава за периода 01.12.2017г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 155,13 лева - мораторна лихва за забава върху признатата главница за периода 16.01.2015г.- 17.09.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.12.2017г. по ч. гр. д. № 84316/17г. на CPC, 145 с-в.

РЕШЕНИЕТО, с оглед на цената на предявените искове, не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.