Р Е Ш
Е Н И Е № 747/19.10.2021г.
гр.Пазарджик 19.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, девети състав на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛИНА ПОПОВА
секретар
А.Метанова и с участието на прокурора
Пешев, като разгледа докладваното от съдия Попова адм.дело № 697 по описа за
2021 година.
Производството е по чл.203
и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.
1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Д.К.
ЛН ***, гражданство Италия, с продължително пребиваване на адрес : с. *** действащ чрез адв. Р. А. от ПАК , със съдебен адрес *** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР – ПАЗАРДЖИК ,
представлявана от Директора ст. Комисар П. Ш. , с адрес за призоваване : гр.
Пазарджик, пл. „Съединение „ № 3
с цена на иска 800.00 лева, представляващи обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски –заплатено адвокатско възнаграждение по а.н.д.№
00017/2019 г. по описа на Районен съд –
Велинград в размер на 800,00 лв., ведно със законната лихва за забава. В ИМ се твърди, че с НП №
18 - 0367-001561 от 28.08.2018 г., издадено от Началника на РУ при ОДМВР-Пазарджик на ищеца била наложена глоба в размер на 1000,00 лв.
иадминистративно наказание лишаване от
право да управлява МПС . По жалба на ищеца пред РС- Велинград било образувано АНД № 00017/2019 г., като за целта ищецът наел адвокат Рмен А. ***,, на
когото заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лв. в
брой съгласно „Договор за правна защита и съдействие „ № 000481 от 19.12.2018
г. , неразделна част от изрично пълномощно
от същата дата. Ищецът твърди, че с
Решение № 45/03.05.2019 г. по АНД № 00017/2019 г. на РС-Велинград, НП № 18- 0367-001561 от 28.08.2019 г. било
отменено като незаконосъобразно.Това решение на РС-Велинград не било обжалвано
и същото е влязло в законна сила. Затова
се моли съда да приеме, че с исковата
молба на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира
обезщетение за вреди причинени при обжалване на наказателно постановление -
отменено от съда. Едновременно с това искът се предявява срещу юридическото лице ОДМВР-Пазарджик,
представлявано от директора ст. комисар П. Ш. , което е представител на
длъжностното лице, издало процесното НП и от което НП са причинени вредите -
чл. 205 от АПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014
г., ОСГК и Първа, и Втора колегия на ВАС
, се моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде осъден
ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР,
представлявана от директора ст. комисар П. Ш. , да заплати на ищеца Д.К. ЛН ***, гражданство Италия, с
продължитело пребиваване на адрес : с. *** действащ чрез адв. Р. А. от ПАК , със съдебен адрес *** сумата от 800,00 лева за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи платените от него
разноски за един адвокат по АНД №
0001/2019 г. на РС-Велинград, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 167,79 лв. , лихва за забава считано от
28.05.2019 г. / датата на влизане в сила на отменителното решение на съда/ до 20.05.2021 г. Сочат се доказателства и се претендират
съдебно- деловодни разноски и в настоящото производство.
Ответникът
по иска – ОДМВР – Пазарджик, чрез пълномощник, оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Изразява становище за наличие на основание за приложение на чл.5
от ЗОДОВ. Счита, че както делото в РС, така и настоящото не са с фактическа и
правна сложност, разглеждат се в едно съдебно заседание и следователно адвокатското
възнаграждение не следва да се определя над максималния размер , предвиден с
Наредбата.Предявява се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и по настоящото дело.
Представителят
на ОП – Пазарджик дава мотивирано заключение за основателност
и доказаност на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а по отношение на лихвата за забава поддържа , че претенцията е
основателна само за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
След
обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не
се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по
изисканото и приложено към настоящото дело, а.н.д.№00017/2019 г. по описа на
Районен съд – Велинград, че с Решение № 45/03.05.2019 г. по АНД № 00017/2019 г.
на РС-Велинград, НП № 18- 0367-001561 от
28.08.2019 г.е било
отменено като незаконосъобразно.Това решение на РС-Велинград не е било обжалвано и същото и след изтичане на 14-дневния срок по чл.211,
ал.1 от АПК, във връзка са чл.63, ал.1, изр.2-ро, предл.2-ро от ЗАНН, е
влязло в законна сила на 28.05.2019 г.
В
кориците на а.н.д.№00017/2019 г. по
описа на Районен съд – Велинград е приложен Договор за правна защита и
съдействие и подписано пълномощно с дата
19.12.2018 г. В този договор е записано, че е платено от ищеца в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 800.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
приема, че исковата молба е допустима поради твърденията, че ищецът
неблагоприятно е засегнат от действието на отменено по съдебен ред като
незаконосъобразно НП. Искът е допустим за разглеждане в производството пред
АдмС – Пазарджик, по реда на глава ХІ от АПК /чл.203 и сл./ Правилно е посочен
и надлежния ответник – Областна дирекция на МВР – Пазарджик.
При
преценка основателността на иска съдът взема предвид следното:
За
да се ангажира отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен
като незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати
ползи, които следва да се намират в причинно - следствена връзка с отменения
незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху
ищеца.
В
мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС
и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е прието, че издаването на наказателни
постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното
постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за
вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.
Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на
наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или
бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на
обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи
в този конкретен случай изпълнителна/административна/ функция в рамките на
държавната власт. Следователно, съществува първата предпоставка за предявяване
на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменено НП.
По
отношение на заявените имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, АдмС – Пазарджик взема предвид, че към датата на
постановяване на решението по а.н.д. № 00017/2019 г. на РС – Велинград не е съществувал процесуален ред по ЗАНН за
възстановяване на разноските при отмяна на НП, а такъв ред е предвиден едва с
текста на чл. 63 ал. 3 ЗАНН – ДВ бр. 94 / 29.11.2019 г. В Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на
ВКС е посочено, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” Поради изложеното, в настоящия
случай следва да се приложи разрешението, дадено в това Тълкувателно
постановление.
Както
беше посочено по-горе , в кориците на посоченото съдебно дело по описа на Районен съд – Влинград , се съдържат договор за правна защита и
съдествие ведно с пълномощно, което е било основание за осъществяване на процесуално
представителство и защита в производството, образувано пред Районния съд –
Велинград. В договора за правна защита и съейдствие е записано, че е заплатена в брой сумата от 800,00 лв. за един
адвокат, осъществил процесуално представителство и защита по повод оспорване на
НП . Този договор за правна защита и
съдействие е доказателство за това, че разходът е извършен от ищеца в
настоящото производство и съответно такова плащане е извършено. Това безспорно
е предизвикало имуществено разместване в
отрицателна посока за ищеца, представляващо имуществена вреда за него.
Настоящият състав на съда приема, че изплатения адвокатски хонорар за
процесуална защита и представителство пред РС – Велинград е в пряка и непосредствена причинна връзка с
отмененото НП.
От
незаконосъобразния акт – НП, отменено по съответния ред, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване
на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав
приема, че ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско
възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда
за него, ако не беше издадено процесното НП, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – НП. Това е така,
тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатена сума за
адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е
наложено административното наказание глоба и лишаване
от право за определен срок, които административнонаказаният
жалбоподател е считал за незаконосъобразно наложено.
АдмС
– Пазарджик не възприема становището на процесуалния представител на ответника,
че следва да се приложи разпоредбата на чл.5, ал.1, съответно – по чл.5, ал.2
от ЗОДОВ, защото увреждането е настъпило по изключителна вина на ищеца,
съответно – поради съпричиняване от негова страна, предвид мотивите
на решението по разгледаното административно- наказателно дело . В производствата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение вследствие отменено
наказателно постановление е без значение основанието, на което е било отменено
наказателното постановление. За реализиране на отговорността на държавата в
случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила
съдебно решение. Недопустимо е в настоящото производство административният съд
да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на наказателното
постановление, отменено поради констатирани нарушения при издаването му.
Настоящият
състав обаче намира за основателен довода на процесуалната защита на
ответника за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, поради което и претенцията се явява частично основателна по
размер. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е
прието, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства,
те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и
в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на
твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят
възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът
на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството.
Размерът
на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на
предоставената услуга, като същият следва да се определи при едновременното
приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност,
както и величината на защитавания интерес. В този смисъл е и практиката на
Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в решение на
Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и
С-428/16.
В случая се
установява, че съдебното производство по
обжалването на процесното НП не се отличават с правна и фактическа сложност и
същото е приключило в две съдебни заседания, в хода на които са проведени разпити на трима допуснати по делото свидетели.
С отмененото НП на ищцата е наложена
глоба в размер на 1000,00 лв. и лишаване от право да правлява МПС за срок от 12 месеца. При така установените
обстоятелства и при съобразяване на обема на осъществената правна защита
настоящата инстанция намира, че обоснованият и справедлив размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 500,00 лв. като предявеният иск над
този размер до претендирания размер от 800,00 лв. се явява
недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
При
този изход на спора следва да се разгледа и искът за присъждане на законната
лихва. Задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на
главното вземане. Предвид това, че искът за обезщетение е основателен в размер
на 500,00 лева, то законна лихва се дължи на ищеца върху така определеното
обезщетение. Съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление
е влязло в сила на 28.05.2019 г. и от този момент се дължи законната лихва. По
делото обаче не са нали данни да е отправена покана до ответника за изплащане
на парично задължение от тази дата. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с § 1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца
няма определен ден на изпълнение, за това по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът е в забава от деня на поканата. В настоящия случай забавата е
настъпила с постъпването на исковата молба в съда – 21.06.2021 г. и от този
момент ответникът дължи заплащане на обезщетение върху присъдената главница.
Претенцията за присъждане на законната лихва от дата 28.05.2019 г. до
20.05.2021 г. в размер на 167,79 лв. е недоказана и следва в тази част да се отхвърли. Предявеният
акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху главницата е основателен от
датата на подаване на исковата молба – 21.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
Предвид
частичната основателност на двете претенции, в настощото
произовдство следва да се присъдят в полза на ищеца и на основание чл. 10 ал.3 ЗОДОВ следните разноски : 10,00 лв. за внесена държавна такса и 206,19 лв. по съразмерност за заплатено
адвикатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на защитата на
ответника за прекомерност на заплатеното в това производство възнаграждение за
адвокат от 400,00 лв., доколкото същото
е съобразено с минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 НМРАВ, но съответства и на правната и
фактическата сложност на
настоящото дело. Освователно е искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на възнаграждение на юрискнсулт, доколкото по делото са
представени данни за процесуално представителство от такова естество, като
съобазно нормата на чл. 10 ал.4 ЗОДОВ във връзка с чл.24 НЗПП и чл. 37 ЗПП това
възнаграждение би следвало да бъде в
размер на 100,00 лв., но с оглед отхвърлената част от претенцията – по
съразмерност съответно в размер от 38,02 лв.
Ето
защо и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР – ПАЗАРДЖИК
, представлявана от Директора ст. П. Ш. , с адрес за призоваване : гр.
Пазарджик, пл. „Съединение „ № 3 да залати на
Д.К. ЛН ***, гражданство Италия, с продължитело пребиваване на адрес :
с. *** действащ чрез адв. Р. А. от ПАК ,
със съдебен адрес *** сумата в размер от
500,00 лв. / петстотин лева /,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатено
адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред НП №
18-0367-001561/28.08.2018 г. на Началник РУ
при ОДМВР Пазарджик , ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба 21.06.2021 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенциите за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди над размера от 500,00 лв. до претендирания размер от 800,00
лв., както и за присъждане на лихва за забава върху главницата считано от 28.05.2019
г. до 20.05.2021 г. в размер на 167,79 лв. – като неоснователни.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР – ПАЗАРДЖИК , представлявана от Директора
ст. Комисар П. Ш. , с адрес за призоваване : гр. Пазарджик, пл. „Съединение „ №
3 да залати на Д.К. ЛН ***, гражданство Италия, с продължитело пребиваване на
адрес : с. *** действащ чрез адв. Р. А.
от ПАК , със съдебен адрес ***
сумата в общ размер от 216,19 лв. /двеста и шестнадесет лв. и 19 ст./,
включваща 10,00 л. за внесена
държавна такса и 206,19 лв. направени разноски за
адвокатски хонорар в настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Д.К. ЛН ***, гражданство Италия,
с продължитело пребиваване на адрес : с. *** действащ чрез адв. Р. А. от ПАК , със съдебен адрес *** да залати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР – ПАЗАРДЖИК , представлявана от Директора
ст. Комисар П. Ш. , с адрес за призоваване : гр. Пазарджик, пл. „Съединение „ №
3 сторените по делото разноски в размер на
38,02 лв. / тридесет и осем лв. и 02 ст./
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: (П)