РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Ловеч, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500385 по описа за 2021 година
като разгледа в.гр.д.№ 385/2021г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258, вр.с чл.422 от ГПК и ЗЕнергетиката.
С Решение № 260264/02.04.2021г.,пост.по гр.д.№ 1666/2018г. РС-Плевен е
оставил без разглеждане,поради процесуална недопустимост,иска на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК ****** , със седалище и адрес на управление в гр.Плевен,„Източна
индустриална зона“№128, представлявано от Й. В. В.– изпълнителен директор, срещу КР.
М. Д. от гр.Плевен,с правно основание чл.422,ал.1,вр.с чл.415,ал.1 от ГПК. На основание
чл.78,ал.4 от ГПК „Топлофикация Плевен“ЕАД е осъдена да заплати на КР. М. Д. сумата
800лв., представляваща направени в производството разноски.
В срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация
Плевен“ЕАД, представлявана от юрисконсулт ЦВ. В..Счита,че е неправилно,не съответства
на установените по делото факти,при постановяването му са допуснати процесуални
нарушения,поради които пороци моли да се отмени изцяло.. излага хронологията на
1
развилото се заповедно производство по ч.гр.д.№9372/2017г.по описа на РС-Плевен,където е
заявил вземане в общ размер от 1107.81лв.,от която сума-главница 844.22лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012г. до
30.04.2017г. и 263.59лв.-лихва за забава за периода от 03.01.2013г. до 05.12.2017г.,заедно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.
Заявлението му е уважено и с оглед подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК,
предявява иск по чл.422 от ГПК.Пояснява,че претенцията тук е в намалени размери и за по-
къс период с оглед направеното от длъжника възражение за изтекла погасителна давност за
част от вземането.Искът е за установяване съществуването на вземане на „Топлофикация
Плевен“ЕАД към КР. М. Д. в общ размер от 549.28лв.,от която сума- 455.80лв.-
главница,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2014г. до 30.04.2017г. и 93.48лв.-лихва за забава за периода от 05.01.2015 до
05.12.2017г., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане.
Не се съгласява с изложените от съда мотиви в атакуваното решение за наличие
на влязло в сила решение,постановено между същите страни,за същото вземане и период.
Възразява,че решението,на което РС–Плевен се позовава, не е влязло в законна сила.
Производството по гр.д.№647/2018г.по описа на РС-Плевен е инициирано от КР. М. Д.,с
предявен срещу „Топлофикация Плевен“ЕАД отрицателен установителен иск за
признаване,че не съществува вземането,предявено по ч.гр.д.№9372/2017г.по описа на РС-
Плевен. По това исково производство е постановено решение, което е обжалвано и спорът е
решен по в.гр.д.№405/2019г.по описа на ОС-Ловеч. В мотивите въззивният състав е
анализирал двете производства и се е произнесъл съобразявайки дублирането на
претенциите и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Съдът е приел,че
този иск е по-късно предявен от претенцията по гр.д.№1666/2018г. на РС-Плевен. Установил
е, че част от предмета е идентичен,а именно вземане до размера на 455.80лв.-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до
30.04.2017г. и 93.48лв.-лихва за забава за периода от 05.01.2015 до 05.12.2017г.,поради което
и на основание чл.126 от ГПК е прекратил производството в тази част. Въпреки този
резултат в обжалваното тук решение РС-Плевен е приел, че се касае за идентична претенция
и е приложил нормата на чл.299 от ГПК. Счита,че съдът е възприел правните изводи на
въззивния съд в съвсем обратен смисъл,което е довело до неверния му извод за
недопустимост на настоящата претенция.
Твърди,че при разглеждане на делото съдът е допуснал процесуални нарушения,
като не се е произнесъл по доказателствените му искания за допускане на съдебна
експертиза,в резултат на което не са обсъдени всички относими към спора факти и
обстоятелства. Затова и на основание чл.266,ал.3 от ГПК моли въззивната инстанция да
уважи това му искане.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и се
постанови ново,с което искът му бъде уважен изцяло.
2
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от КР. М. Д. от гр.Плевен,чрез
адв.Ан. Д.-АК-Плевен. Твърди,че настоящето производство е вече трето и касае една и съща
претенция, предявена на идентично основание,сума и период. Твърди,че по гр.д.
№647/2018г. на РС-Плевен съдът се е произнесъл за периода от 01.11.2012г. до 31.12.2017г.
и решението е влязло в законна сила.Тук претенцията е отново за топлинна енергия за
периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. (главница). Сочи, че въззивникът, макар да се
позовава на мотивите от решението по в.гр.д.№405/2019г.на ОС-Ловеч, игнорира приетото
за наследствения дял в собствеността на процесния апартамент на К.Д., а именно -1/4 ид.ч.
Съгласява се с извода на съда за наличие на предпоставките по чл.299 от ГПК и моли да
бъде потвърден и от настоящата въззивна инстанция. Възразява по допускане на
доказателствените искания на въззивника, като счита,че преди да се отговори на
поставените в съдебната експертиза въпроси, следва да се установи как е разпределяна
топлинната енергия в сградата и как е формиран размерът на претенцията към него,без да
има договор с лице,извършващо дялово разпределение на топлинната енергия. Твърди, че за
процесния период не е съществувал валиден договор, което означава, че претендираните от
ищеца суми са определени произволно, данните са предоставени от лице,което няма
облигационна обвързаност с етажната собственост и без права да извършва това
отчитане.Твърди,че потреблението и формираните сметки за абонат с №19806 не са
направени в предвидения по ЗЕ ред,поради което не могат да породят задължение за
абоната за заплащане на претендираната топлинна енергия. Сочи,че на 31.05.2021г. е
образувано и друго производство- гр.д.№4212/2020г. по описа на РС-Плевен,отново от
„Топлофикация Плевен“ЕАД срещу К.Д. и Р. Д.а за заплащане на топлинна енергия за
същия имот, за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2020г.,което определя като нововъзникнало
обстоятелство.
В заключение твърди,че исковете са неоснователни. Има доказателствени
искания.
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба и представя
писмено становище по спора.
Въззиваемият се явява лично и с пълномощник адв.Д.,като поддържат отговора.
Пълномощникът представя писмена защита.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.1666/2018г.по описа
на РС-Плевен, приетите по настоящето производство писмени доказателства и съдебно-
икономическа и съдебно–техническа експертизи, както и становищата на страните,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно и от легитимирана страна е
подаден отговорът на въззивната жалба.
3
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
От фактическа страна съставът на ОС-Ловеч намира за установено следното:
Не се спори,че КР. М. Д. е съсобственик на жилище, намиращо с в гр.П******. В
настоящето производство въззиваемият представя удостоверение за наследници № 14-4941
от 20.12.2017г. на Община Плевен,от което се установява,че М.А. Д.а е починал на
07.03.2010г. и за свои наследници е оставил Р.А. Д.а –съпруга и КР. М. Д.-син. Приложен е и
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 17.11.1986г., с който
М. и Р. Д.а са закупили процесния апартамент №3.
На 13.12.2017г. пред РС-Плевен е продадено заявление по чл.410 от ГПК от
„Топлофикация Плевен“ЕАД срещу КР. М. Д. от гр.Плевен. Образувано е ч.гр.д.
№9372/2017г. по описа на съда. Заявена е претенция за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за период от 01.11.2012г. до 30.04.201г.,в размер на 844.22лв.-главница и лихва за
забава в размер на 263.59лв.,за период от 03.01.2013г. до 05.12.2017г. Претендирани са и
разноски. Към заявлението е приложено препис–извлечение от сметка на абонат с №19806-
КР. М. Д.. Заявлението е уважено изцяло със Заповед № 6223/28.12.2017г. В срок и по реда
на чл.414 от ГПК е подадено възражение от К.Д., в което сочи,че преди да му бъде връчена
заповедта е образувано гр.д.№647/2018г.по описа на РС-Плевен,което е между същите
страни.
В законния срок– на 08.03.2018г., “Топлофикация Плевен“ЕАД подава иск с
правно основание чл.422 от ГПК пред РС-Плевен и е образувано гр.д.№1666/2018г.по описа
на съда. Ищецът предявява иска с изменени размер и периоди, а именно в общ размер от
549.28лв.,от която сума 455.80лв.-главница, представляваща незаплатена топлинна енергия
за период от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. и лихва за забава от 05.01.2015г. до 05.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Обяснява изменението с прилагане на погасителна давност. Претендира и
разноски-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Заявено е и искане за привличане по реда на чл.219 от ГПК на трето лице-
помагач– „Н.“ЕАД като дружеството, което извършва дяловото разпределение на топлинна
енергия на процесния адрес. Съдът не се е произнесъл по това искане и производството е
разгледано само между първоначалните страни.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът заявява, че е налице идентичност на
настоящия със спора по гр.д.№647/2018г.на РС-Плевен и моли гр.д.№1666/2018г.на РС-
Плевен да се прекрати като по-късно образувано. При условията на евентуалност оспорва
ангажирането с процеса на „Н.“ЕАД като трето лице-помагач,с твърдения че дружество
няма договорни отношения с етажната собственост на процесната жилищна сграда.
Ответникът заявява също, че предявява насрещен иск срещу ищеца, като иска да
4
се приложат производствата по гр.д.№647/2018г. и гр.д.№1355/2018г.-на РС-Плевен, тъй
като ще се ползва от тях. Твърди,че се развиват между същите страни, но са за други
периоди и фактури.
С Определение №4097/31.10.2018г.,пост.по гр.д.№1666/2018г. РС-Плевен
прекратява производството по делото,като приема,че производството е идентично с това по
гр.д.№647/2018г.на РС-Плевен, образувано по-рано, поради което са налице предпоставките
на чл.126 от ГПК.
Съдебният акт е обжалван и по образуваното ч.гр.д.№ 405/2019г.по описа на ОС-
Ловеч, с Определение от 27.11.2019г., е отменен и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. В мотивите си въззивният съд изрично е посочил,че с оглед
спецификите на заповедното производство, настоящето,инициирано с подаденото на
13.12.2017г. заявление по чл.410 от ГПК, се явява първо образувано,а не гр.д.№647/2018г.на
РС-Плевен.
По гр.д.№1666/2018г.на РС-Плевен се открива Молба с вх.№34527 от
11.12.2019г., от К.Д., с искане за спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.4 от
ГПК,до решаване на спора по в.гр.д.№405/2019г. и в.гр.д.№470/2019г.-двете на ОС-Ловеч.
Липсва произнасяне на съда по това искане.
След връщане на делото от въззивната инстанция,с Определение
№324/22.01.2020г. съдът го насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на
чл.140 от ГПК и представя доклад. След многократни отлагания поради нередовно
призоваване на ответника и възражения по чл.142 от ГПК, първо съдебно заседание по
делото е проведено на 29.03.2020г., в което съдът е оставил без уважение искането на ищеца
за допускане на съдебни експертизи. Преди даване ход на делото по същество съдът е
оповестил на страните становището си,че са налице предпоставките по чл.299 от ГПК и „…
ще се произнесе с решение, в което ще бъде оставено без разглеждане предявения иск от
Топлофикация против ответника като недопустимо..“. Даден е ход на устните състезания
и делото е обявено за решаване. На 02.04.2021г. е постановено обжалваното Решение
№260264.
От приложеното гр.д.№647/2018г.по описа на РС-Плевен се установява, че на
26.01.2018г. КР. М. Д. предявява отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация
Плевен“ЕАД,с искане да се признае, че не дължи сумата 1214.02лв.,от която главница-
1209.56лв. и лихва-4.46лв.,съгласно издадена фактура от 31.12.2017г., представляваща
просрочено задължение за консумирана топлинна енергия за периода 01.11.2012г. до
31.12.2017г. С Решение №406/05.03.2019г.,пост.по делото РС-Плевен уважава иска изцяло.
По образуваното в.гр.д.№405/2019г., с Решение №296/23.12.2019г. ОС-Ловеч обезсилва
решението в частта с която съдът се е произнесъл и е признато за установено,че К.Д. не
дължи на „Топлофикация Плевен“ЕАД сумата 455.80лв.-главница за периода от
01.11.2014г. до 30.04.2017г. и лихва от 93.48лв.-за периода от 05.01.2015г. до 05.12.2017г. и
прекратява производството,на основание чл.126 от ГПК,тъй като е установено, че тази
претенция е предявена по по-рано образуваното гр.д.№1666/2018г. по описа на РС-Плевен.
5
Първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен за сумата 14.89лв.,
представляваща припадащата се на ищеца част от сумите по процесните фактури. В
останалата част за вземанията за периода -30.04.2017г.-30.10.2017г.(поради липса на
доказателства), както и 01.11.2012г. – 31.12.2014г.(погасен по давност), решението е
потвърдено. Въззивното решение е окончателно.
В настоящето производство съдът изиска от „Топлофикация Плевен“ЕАД да
представи документи за извършен избор от етажната собственост в жилищен блок №59,
вх.“Г“ от кв.“Сторгозия“, Плевен, на лицето, извършващо дяловото разпределение
съгл.чл.139б от ЗЕ, за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г.
Представи се Протокол от 09.02.2000г. от събрание на етажните собственици в
жилищен блок № 59, вх.“Г“ и „Д“, с взето решение топлинното счетоводство да се извърши
от „ТАЕС Н.-инженеринг“ООД-Велико Търново. Представи се и Договор
№0641052/01.04.2000г. между Топлоснабдителна станция и енергиен сервиз „Н.И.“ООД и
упълномощения представител на етажната собственост на вх.“Г“ и „Д“, с който
топлоснабдителният агент е ангажиран да извършва „индивидуално отчитане на разходите
за отопление по показанията на индивидуалните топлинни разпределителни(монтирани на
всеки радиатор) и разходите за топла вода). В чл.4.1 от договора е предвидено,че се сключва
за срок от 5 години. Приложи се и Протокол от 17.10.2012г. от Общ събрание на етажните
собственици във вх.“******“, с взето решение за избор на „Н.“ЕАД за търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
По делото се допусна съдебно-икономическа експертиза на в.л.С.Ц.,която след
запознаване с приложените доказателства и справка в „Топлофикация Плевен“ЕАД, дава
заключение,че за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. в счетоводната система на
възизвника, за абонатен №19806 са начислени и издадени фактури за непогасени суми за
топлинна енергия общо в размер на 455.80лв., от която сума – 151.11лв.-за отопление в баня
(щранг лира- 2.4047МВтч), за топлинна енергия от сградна инсталация (4.5323МВтч)-
298.33лв., за услугата дялово разпределение- 6.36лв. Вещото лице изчислява размера на
мораторната лихва върху главницата,с начало от 01.12.2014г. до подаване на заявлението
(13.12.2017г.), общо на 94.68лв.
Съставът приема заключението като обективно и пълно и основава изводите се на
него.
Допусна се и съдебно-техническа експертиза с в.л.инж.Й.Й., който след проверка
потвърждава,че сградата се намира в имот-жилищен блок, който е присъединен към
топлопреносната мрежа. През периода 01.11.2014г. - 30.04.2017г. е извършвано дялово
разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна собственост от
топлинен счетоводител „Н.“ЕАД, въз основа на сключен договор. В банята на Д.
отоплението се осъществява чрез щранг-лира. Разпределението на е извършено съгласно
Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, Приложение
към чл.62,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.20070. Експертът е изготвил
6
таблица за конкретното потребление по месеци. Пояснява,че ежемесечните отчети на общия
топломер са дадени в индивидуалните сметки на абоната. Количеството топлинна енергия
са измерва с топломер,монтиран съгласно изискванията на производителя. Като търговски
прибор за измерване топломерът е преминал първоначална и последваща проверка.
В съдебно заседание при представяне на заключението вещото лице поясни, че
информацията за топлинния счетоводител е получил от топлофикационното дружество и от
дружеството, извършващо дяловото разпределение. Извода, че такъв е „Н.“АД,а преди това
„Н.И.“ЕООД, експертът прави и въз основа на приложения Договор от 01.04.2000г. Не е
посещавал апартамента, като за вида монтирани отоплителни тела е получил информация от
„Н.“АД. Обясни методиката за изчисление на дяловото разпределение, съгласно Наредба
№16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването(отменена 24.03.2020г.)- т.6.5 за изчисление на
т.н.“преведени единици“- изчисляват се условно като показания за един топлоразпределител
със старо/ново показание. При определяне на примерния коефициент се съобразява общата
инсталирана мощност във всички отоплителни тела в абонатната станция, делът на
сградната инсталация и се изчислява по формула,посочена в методиката. След 2018г., по
указание от Министерството на Енергетиката, за жилища, в които има отопление
единствено в банята-от посочената щранг-лира, изчислението се е извършвало въз основа на
индивидуална сметка за банята,а не въвежданото преди индивидуално устройство за
разпределение(ИРУ). Реално методиката е идентична, но не се приема,че има монтиран
такъв индивидуален уред,както е било преди 2018г.
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно и се
позовава на него при произнасянето.
При така установената фактическа обстановка,съставът на ОС-Ловеч прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенция по чл.422 от ГПК-установителен иск, предявен като
продължение на заповедно производство по чл.410 от ГПК. Иска се признаване за
установено съществуването на вземане на Топлофикация Плевен“ЕАД към КР. М. Д., което
е предявил по заповедното производство по ч.гр.д. № 9372/2017г. по описа на РС-Плевен.
Претенцията е за съществуване на непогасено вземане за доставена топлинна енергия и
законна лихва върху нея. В исковото производство ищецът намали претенцията си по
размер и период,с оглед настъпила погасителна давност и претендира главница в размер на
455.80лв.- представляваща незаплатена топлинна енергия за период от 01.11.2014г. до
30.04.2017г. и лихва за забава от 05.01.2015г. до 05.12.2017г.,ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Ответникът К.Д. възразява и твърди,че спорът вече е решен в производството по
гр.д.№647/2018г.по описа на РС-Плевен. Във въззивното производство навежда довод и за
първи път представя доказателства за разпределението на съсобствеността в процесното
жилище- ¾ ид.ч.за майка му-Р. Д.а и ¼ ид.ч.за него.
Съставът намира възражението на въззивника за наличие на предпоставките по
7
чл.299 от ГПК,визирайки проведеното такова по гр.д.№647/2018г. на РС-Плевен, за
неоснователно. По делото категорично и неведнъж се установи, че при произнасянето по
в.гр.д.№405/2019г., с Решение №296/23.12.2019г., ОС-Ловеч е извършил проверка на
претенциите в двете производства и е разгледал единствено тази, която не се дублира с
предявената по настоящето, като по-рано образувано. В решението са изложени подробни и
ясни мотиви,конкретно е посочен периодът,за който има идентичност,в която част искът е
оставен без разглеждане,като недопустим. В този смисъл няма произнасяне с влязло в сила
решение по настоящия спор и претенцията,така, както е поддържана в исковото
производство, е допустима.
В определението си по чл.267 от ГПК, с оглед становището на ищеца за рамките,в
които поддържа иска, съставът прие,че е сезиран с претенция за главница от 455.80лв,
представляваща незаплатена топлинна енергия за период от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. и
лихва за забава от 05.01.2015г. до 05.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Съставът, като съобрази приложените доказателства,намира,че вземането е
доказано по основание.
Категорично е доказано, че ответникът попада в категорията на „клиент на
топлинна енергия”. Нормата на чл.153 от ЗЕнергетиката постановява, че собствениците и
титулярите на вещно право в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна
станция, са клиенти на топлинна енергия и имат задължение да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си,съответно да заплащат стойността на
потребената енергия. Това качество не губят и в хипотезата на прекратено топлоподаване
към отоплителните тела в имотите,тъй като с оглед начина на разполагане на сградната
отоплителна инсталация остават клиенти на отдадената от инсталацията и от отоплителните
тела в общите част, топлинна енергия. Както се установи от съдебната експертиза,макар
отоплителните тела в апартамента да са демонтирани,през имота преминава вертикална
щранг лира (в банята)-т.е. налице е именно хипотезата на ал.6 от чл.153 от ЗЕ. С оглед на
така въведената законова презумпция възраженията на ответника,че реално не живее, не
ползва апартамента, са неотносими и не оборват установеното правило.
Установява се, че отношенията във връзка с продажбата на топлинна енергия са
регламентирани чрез публично известни Общи условия(ОУ), приложени по делото.Не се
оспорва,че е спазена процедурата по оповестяването им,съгл. чл.150 от ЗЕ. Няма данни
абонатът да се е възползвал от правото си по чл.150,ал.3 от ЗЕ да заяви несъгласието си с тях
и постигне с топлопреносното предприятие индивидуална регламентация при специални
условия,с оглед на което съдът приема, че отношенията му с ищеца се подчиняват на
Общите условия. Съгласно чл.11,ал.5 от ОУ купувач на топлинна енергия, остава задължен
и в случаите,когато спира топлоподаването в жилището, за частта, припадаща се за
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия и тази от общите части на сградата.
Падежът на задължението му е изтичане на 30-дневен срок след периода,за който се отнася.
(чл.31,ал.1). Съгласно чл.18,ал.4 количеството отдадена топлинна енергия се отчита от
8
избран от собствениците търговец чрез системата за дялово разпределение или от продавача.
В т.см.и чл.22 от ОУ,където е възпроизведена разпоредбата на избора по чл.139а от ЗЕ.
Съгласно тази норма лицата, извършващи услугата дялово разпределение, се регистрират в
публичен регистър в Министерството на енергетиката. Клиентите в сграда - етажна
собственост, имат задължение да изберат лице, регистрирано по реда на чл.139а от ЗЕ, което
да извършва тази услуга. Изборът се обективира със заявено писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост,като следва да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика
на топлинна енергия за избора си. В т.см.и чл.24 от ОУ.
Тук се установява,че процедурата е проведена през 2000г.-приложен е Протокол
от 09.02.2000г.,от Общо събрание на собствениците от вх.“Г“ и вх.“Д“ на блок ******“,с
избран представител за договаряне с „ТАЕГ“Н.-инженеринг“ООД-Велико Търново, за
монтирането на индивидуалните топлинни разпределители и начина на осъществяване на
топлинното счетоводство. На 01.04.2000г. е сключен Договор №0641052 по реда на чл.139б
от ЗЕ между етажната собственост на вх.“Г“ и вх.“Д“, в бл.59 и Топлоснабдителна агенция
и енергиен сервиз „Н.И.“ООД-Велико Търново, за срок от 5 години (чл.4.1). Въззивникът
представи и Протокол от проведено на 17.10.2012г. Общо събрание на етажните
собственици в жилищен блок ****** - гр.Плевен,на което е взето решение за избор на
„Н.“ЕАД за търговец,който да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия и е упълномощен представител за договаряне. Аналогичен протокол е представен и
за вх.“Д“. По делото не се представиха доказателства във вх.“Г“ да е да е имало прекъсване
на изпълнението на услугата дялово разпределение както от страна на първоначалния
топлинен счетоводител- „ТАЕГ“Н.-инженеринг“ООД., така и от ангажирания след 2012г.
„Н.“ЕАД. Не се установи негови представители да не са допускани за извършване на
отчитането,поради което съдът приема,че въпреки изтеклия срок на договора(2005г.)
страните са продължили да изпълняват поетите по него задължения,като по този начин са
потвърдили обвързаността си с договора за топлинно счетоводство. Това се потвърждава и
от последвалия през 2012г. избор отново на същото лице(макар и с друга фирма на
търговеца). Не се установи през периода от 2005г. (когато е изтекъл срокът на първия
договор) до 2012г. да е направен нов и различен избор. Освен това, както съгласно чл.139б
от ЗЕ,така и съгл.чл.24 от ОУ ангажиментът за извършване на избор е на
съсобствениците(купувачи), затова не следва да търсят ползи от неизпълнението на
законово регламентираното им задължение.
По изложените съображения съдът приема за неоснователно възражението на
въззиваемия за нелегитимност на лицето, ангажирано с изпълнение на услугата по дялово
разпределение.
В писмената защита пълномощникът на въззиваемия твърди,че е оспорил по реда
на чл.193 от ГПК приложения Протокол от Общо събрание от 17.10.2012г. на вх.“Г“, което
не е вярно. Протоколът е представен от „Топлофикация плевен“ЕАД с Молба с вх.
№4706/22.11.2021г. и в проведеното на 21.12.2021г. последно съдебно заседание не е
9
заявявана такава позиция от адв.Д. или от въззиваемия. Въвеждането й едва с писмената
защита е несвоевременно. Заявено е оспорване на представените с Молба с вх.
№3301/03.09.2021г. документи, между които не е въпросният.
С оглед възраженията по начина на отчитане на предоставената топлинна енергия
и разпределението, съставът допусна съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице
инж.Й. подробно разясни механизма за изчисление. Експертът извърши проверка в
ищцовото дружество и потвърждава, че при изчислението на задълженията за жилището е
спазена предвидената в Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването (отменена
24.03.2020г.) Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради, етажна
собственост. По делото са представени категорични доказателства за спазване на
предвидения в нея- чл.61 – чл.64 ред за легитимиране на топлинния доставчик. Затова и тези
възражения на въззиваемия следва да се отхвърлят като неоснователни. Допуснатата
съдебно-икономическа експертиза също подробно разясни как е формирана претенцията- в
сумата е включена цената на отопление в баня (щранг лира- 2.4047МВтч) - 151.11лв., цената
на топлинна енергия от сградна инсталация (4.5323МВтч) - 298.33лв. и цената на услугата
дялово разпределение- 6.36лв. Вещото лице е изчислило дължимата лихва за забава от
01.12.2014г. до подаване на заявлението -13.12.2017г., в размер на 94.68лв.
По изложените съображения съдът приема, че наличието на вземане за
незаплатена предоставена топлинна енергия на „Топлофикация Плевен“ЕАД по отношение
на апартамент **********“-гр.Плевен, е доказано.
По отношение на размера съставът приема,че от топлофикационното дружество
не е съобразен фактът, че след 2010г. жилището е съсобствено между Р.А. Д.а –с дял ¾ ид.ч.
и ответника КР. М. Д.,чийто дял в съсобствеността е ¼ ид.ч. Именно до тази част от
съсобствеността може да се ангажира отговорността му за разходите за жилището. Съставът
приема,че отговорността на К.Д. в заплащане на задължението за предоставена топлинна
енергия за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г., следва да е до размера на 113.95лв.,
представляваща частта,съответстваща на неговите права на собственост в имота. За
останалата част претенцията срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли до общия
претендиран размер от 455.80лв. В същото съотношение е дължима и претенцията за лихва
за забава,а именно до размера на 23.37лв., представляваща частта,съответстваща на неговите
права на собственост в имота,а за останалата част до претендираната сума от 93.48лв.-
претенцията за лихва за забава следва да се отхвърли.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира, че Решение
№260264/02.04.2021г.,пост.по гр.д.№1666/2018г.на РС-Плевен, следва да се отмени изцяло и
вместо него се признае съществуването на вземане по чл.422,вр.с чл.415 от ГПК на
„Топлофикация Плевен“ЕАД към КР. М. Д. от гр.Плевен, в размер на 113.95лв.- главница,
представляваща припадащата му се част от предоставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г., за жилище –апартамент №******-гр.Плевен,а иска
до пълния претендиран размер от 455.80лв.-като неоснователен и недоказан, следва да се
отхвърли. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата с начало от подаване на
10
заявлението по чл.410 от ГПК-13.12.2017г.по ч.гр.д.№9372/2017г.по описа на РС-Плевен,до
окончателното й изплащане. Следва да се признае за съществуващо вземане на
„Топлофикация Плевен“ЕАД към КР. М. Д. от гр.Плевен за лихва за забава върху
задължението, за периода от 05.01.2015г. до 05.12.2017г., в размер на 23.37лв., съобразно
припадащата му се част от правото на собственост,а иска до пълния претендиран размер от
93.48лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските.
С оглед изхода на спора и приетото в т.12 от ТРеш.№ 4/18.06.2014г.,пост.по т.д.
№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските в заповедното и
първоинстанционното исково производства.
По ч.гр.д.№9372/2017г.на РС-Плевен заявителят е представил доказателства за
направени разноски за държавна такса-25лв.,претендира и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50лв.,което съответства на предвидения минимален размер в Наредбата за
правната помощ(съгл.чл.26). С оглед изхода на спора на възстановяване подлежи сумата
18.75лв.
В производството по гр.д.№1666/2018г.на РС-Плевен ищецът е внесъл държавна
такса от 100лв.,претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване,че спорът не се отличава с правна и фактическа сложност,съставът определя
възнаграждението в минималния размер от 50лв., съгл.чл.26 от НПП. Така общият размер
на разноските на ищеца е 150лв.,от която сума по съразмерност следва да се възстанови
37.50лв., която се възложи в тежест на ответника.
С оглед изхода на спора право на възстановяване на направените разноски,по
съразмерност с отхвърлената част от иска, има и ответникът. В това производство е
представен договор за правна помощ и съдействие,с деклариран като реално платен
адвокатски хонорар в размер на 800лв. От ищеца е направено възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, поради което съдът съобразява нормата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба
№1/2004г. на ВАС,където за иск с цена до 1000лв. минималният адвокатски хонорар е в
размер на 300лв. Както се посочи по-горе-делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, поради което съдът намира, че възражението е основателно и хонорарът от 800лв.
е прекомерен. Затова следва да се определи в минималния размер от 300лв.,от който
съобразно с отхвърлената част на иска по съразмерност на възстановяване подлежи сумата
225лв.,която следва да се възложи на ищеца.
По в.гр.д.№385/2021г. на ОС-Ловеч въззивникът е направил разноски за държавна
такса- 25лв.и претендира юрисконсултско възнаграждение.Внесъл е и обща сума от 750лв.
за съдебни експертизи. Представил е списък по чл.80 от ГПК. Съдът намира,че следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. От общия размер на признати
разходи- 825лв. на възстановяване по съразмерност подлежи сумата 206.25лв.
Въззиваемият представя договор за правна защита и съдействие,с вписан като
реално изплатен хонорар от 800лв. Отново от „Топлофикация Плевен“ЕАД е направено
11
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което по вече изложените
съображения съставът намира за основателно и определя хонорара в минималните
предвидени размери от 300лв. Съобразно с отхвърлената част на иска по съразмерност на
възстановяване подлежи сумата 225лв., която следва да се възложи на въззивника.
По изложените съображения съставът на Окръжен съд Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260264/02.04.2021г.,постановено по гр.д.№
1666/2018г.по описа на РС-Плевен ,като неправилно и незаконосъобразно и вместо нето
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422,вр.с чл.415 от ГПК
съществуването на вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, „Източна индустриална зона“№128,
представлявано от Й.В. – изпълнителен директор, към КР. М. Д. с ЕГН **********, от
гр.Плевен, ******, в размер на 113.95(сто и тринайсет лева и деветдесет и пет
стотинки)лева- главница, представляваща припадащата му се част от предоставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г., за жилище –
апартамент №******-гр.Плевен, заедно със законната лихва върху главницата с начало от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-13.12.2017г. по ч.гр.д.№9372/2017г.по описа на
РС-Плевен,до окончателното й изплащане, а иска до пълния претендиран размер от
455.80лв.- като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422,вр.с чл.415 от ГПК
съществуването на вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, „Източна индустриална зона“№128,
представлявано от Й.В. – изпълнителен директор, към КР. М. Д. с ЕГН **********, от
гр.Плевен, ******, в размер на 23.37(двайсет и три лева и трийсет и седем стотинки)лева,
представляваща лихва за забава върху задължението, за периода от 05.01.2015г. до
05.12.2017г., съобразно припадащата му се част от правото на собственост,а иска до пълния
претендиран размер от 93.48лв., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА КР. М. Д. с ЕГН **********, с горните данни, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ЕАД, с ЕИК *******, с горните данни, сумата
262.50(двеста шейсет и два лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по
съразмерност,от която по ч.гр.д.№9372/2017г. на РС-Плевен- 18.75лв., по гр.д.
№1666/2018г.на РС-Плевен- 37.50лв., по в.гр.д.№385/2021г.на ОС-Ловеч- 206.25лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ЕАД, с ЕИК **********, с горните
данни, да заплати на КР. М. Д. с ЕГН **********, с горните данни, сумата
450(четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски по съразмерност,от която по
гр.д.№1666/2018г.на РС-Плевен- 225лв., по в.гр.д.№385/2021г.на ОС-Ловеч- 225лв.
12
След влизане в сила на решението заверен препис от него следва да се изпрати на
заповедния съд,ведно с ч.гр.д.№9372/2017г.по описа на РС-Плевен.
С оглед цената на иска решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13