№ 3266
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110203550 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от С. В. И.
против Наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-028/06.06.2022г. на
Зам.кмета на Столична община, с което е наложена глоба в размер на 300
/триста/ лева на осн. чл. 36, ал. 1 от Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община
/НРУИТДТСО/ за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
Жалбоподателят желае да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като издадено в нарушение на административно
производствените правила и необосновано. Не се доказвало извършване на
търговска дейност, тъй като не била извършена контролна покупка. Твърди
се, че жалбоподателката не е извършвала търговска дейност, а била служител
на „Висмар 2020“ ЕООД, което дружество притежавало стоката и
оборудването. Същата извършвала продажби от името и за сметка на
дружеството работодател. Задължение за снабдяване с разрешение за
търговия имало търговското дружество неин работодател. Липсвала яснота в
наказателното постановление относно обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждавали.
Претендира деловодни разноски.
1
Представителят на въззиваемата страна е оспорил доводите в жалбата,
като иска да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Извършена е проверка от служители на Столичен инспекторат на
16.02.2022г. около 11:00 часа в гр.София, район „Оборище“, изход на подлез
при метростанция „Св.Св.Кирил и Методий“, при което е установено лицето
С. В. И., която на открито предлагала за продан печена тиква, варена
царевица, печени кестени, детски играчки, заемайки около 4 кв.м. терен
публична общинска собственост. Същата не е представила разрешение за
ползване на място, издадено от Кмета на Район „Оборище“, Столична
община.
Към датата на проверката жалбоподателката И. е служител на „Висмар
2020“ ЕООД, съгласно трудов договор №00001/09.01.2022г. и справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, като работи на
длъжност продавач-консултант.
Въз основа на извършената проверка е съставен административно
нарушение от 16.02.2022г. за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно
нарушение от 16.02.2022г., възражение срещу акта, трудов договор
№00001/09.01.2022г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ, длъжностна характеристика на длъжността продавач-консултант
към „Висмар 2020“ ЕООД и показанията на свидетеля Д. Д. Г., старши
инспектор в Столична община.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Г. като конкретни,
логични и непротиворечиви. Свидетелката потвърждава, че жалбоподателката
предлагала за продан посочените артикули, като поискали разрешение за
търговия на жалбоподателката, каквото същата не представила. Потвърдила е,
че жалбоподателката им предоставила касов бон, от които било видно, че в
същия се съдържало името на търговец.
2
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказаният жалбоподател в срока за обжалването му и
срещу обжалваем акт, поради което е процесуално е допустима, а разгледана
по същество, се явява основателна.
Приложената Заповед №РД-09-2027/29.11.2011г. на Кмета на Столична
община удостоверява оправомощаването на административно наказващия
орган по реда на чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО да издава наказателни
постановления. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган – служител на общинската администрация –
Столичен инспекторат, съгласно Заповед №СО-РД-09-567/20.06.2013г. на
Кмета на Столична община.
Актът е съставен в деня на твърдяното извършване на нарушението,
поради което не са налице нарушения на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния
срок след съставяне на акта по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Актът е съставен в
присъствието на твърдения нарушител и един свидетел, с което е осигурена
дължимата публичност при извършване на това действие. Постъпило е
възражение срещу акта за установяване на административно нарушение за
това, че жалбоподателката работила като наето лице по трудов договор.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 23 от НРУИТДТСО предвижда,
че търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място, издадено по реда на Наредба за преместваемите обекти, за рекламните,
информационни и монументално – декоративните елементи и за рекламната
дейност на територията на Столична община.
Съдът не намира нарушения във връзка с описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са дата, място, начин на
извършване на деянието и обстоятелства, при които е извършено. Не е
посочено, че провереното лице е представило трудов договор, но последното
представлява защитно възражение, поради което по начина, по който е
описано, нарушението предоставя възможност за ефективна защита.
Съдът намира възраженията по същество на жалбоподателката за
основателни. Установи се, че същата работи на трудов договор към „Висмар
3
2020“ ЕООД и в това нейно качество е изпълнявала задълженията си като
продавач-консултант към момента на извършване на проверката.
Неприобщаването на предадения от жалбоподателката фискален бон към
доказателствената съвкупност не може да се интерпретира във вреда на
правото на защита.
Разпоредбата на §3, т. 3 от ДР на НРУИТДТСО препраща по отношение
на понятието „търговец“ към определението по смисъла на §13, т. 2 от Закона
за защита на потребителите /§ 13, т. 2 от ЗЗП/ - всяко физическо или лице,
което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или
сключва договор с потребител, като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или частния сектор, както и всяко лице,
което действа от негово име или за негова сметка. Разрешителният режим по
НРУИТДТСО е предвиден за търговци, поради което е неотносим към
санкционираното лице, в качеството на работник/служител на „Висмар 2020“
ЕООД. Същата не е упражнявала самостоятелна търговска или
професионална дейност, а изпълнението на трудовата й функция е
упражнявано като зависимо от работодателя лице. Предвид на изложеното
наказаното лице не е субект на нарушението.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, като издадено в нарушение на материалния закон.
По искането за присъждане на разноски:
В разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. В разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата е предвидено минимално възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес до
1000 лв. – 400 лв.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 20.02.2023г.,
договорено е възнаграждение от 400 лв., което е изплатено изцяло, според
отбелязването в самия договор. Тъй като този размер на адвокатското
възнаграждение съвпада с минималния допустим, то възраженията за
4
прекомерност са неоснователни.
Поради изложеното въззиваемата страна следва да поеме пълния размер
на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 1
от АПК.
Предвид изхода на делото, претенцията за присъждане в полза на
Столична община на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-028/06.06.2022г.
на Зам.кмета на Столична община, с което на С. В. И. е наложена глоба в
размер на 300 /триста/ лева на осн. чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО за нарушение
на чл. 23 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. В. И. сумата от 400,00
/четиристотин/ лева, представляващи деловодни разноски.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична община.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните
по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5