Решение по дело №246/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2171
Дата: 2 юли 2024 г. (в сила от 2 юли 2024 г.)
Съдия: Михаил Русев
Дело: 20247240700246
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 2171

Стара Загора, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ канд № 20247240600246 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Мастър метал“ЕООД, представлявано от Управителя М. С., чрез пълномощника си по делото адв. Д. З., против Решение №33/31.01.2024 год., постановено по АНД №3733/2023 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №40/07.11.2023 год. издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора. В жалбата се твърди, че не било ясно, кой е издателя на наказателното постановление. Тези свои твърдения обосновава с начина на формулиране на издателя на наказателното постановление. Не била също така извършена преценка от страна на наказващия орган, дали са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а само бланкетно се е произнесъл, което обаче не кореспондирало с релевантните факти. Неправилна била преценката на съда и за съответствието на обжалваното наказателно постановление с изискванията на чл.53 от ЗАНН. Изразено е несъгласие с определеното място на извършване на административното нарушение. Не представянето на документи не означава, че мястото на извършване на административното нарушение е територията на РИОСВ Стара Загора. Неправилна била преценката на съда , че не са налице пречки за издаването на наказателното постановление, поради наличието на обстоятелства по чл.54, ал.1, т.8 от ЗАНН. Твърди се също така в касационната жалба, че обжалваното наказателно постановление е за не представянето на документи, за което е било издадено наказателно постановление №58/27.09.2023 год. Неправилно не било прието оплакването им, че акта за установяване на административното нарушение е бил издаден извън срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. По тези съображения се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление. По делото е депозирана и молба от адв. З. от 06.06.2024 год., в която се излагат доводи по съществото на спора, които преповтарят тези изложени в касационната жалба.

Ответникът – Директорът на РИОСВ Стара Загора, чрез процесуалния си представител С. И. П. – С. в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационна жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е наказателно постановление №40/07.11.2023 год., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора, с което на „Мастър метал“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лв., на основание чл.135, ал.1, т.4 от ЗУО. От фактическа страна е прието от наказващия орган, че на 13.04.2023 год. в гр. Стара Загора дружеството не е представило изисканите с писмо изх.№КОС-04-10712/2//03.04.2023 год., а именно: заверени копия на 78 броя свидетелства за регистрация на излезлите от употреба превозни средства /част I и/или част II/, относими към представените в РИОСВ Стара Загора 78 броя заверени копия на удостоверения за приети ИУМПС за периода от 01.01.2023 год. до 18.01.2023 год., като по този начин не са представени поисканите документи относно отчета или информация за дейността по управление на отпадъците, с което виновно е нарушило чл.135, ал.1, т.4 от ЗУО. Прието е, че нарушението е извършено в РИОСВ – Стара Загора, гр. Стара Загора, [улица]на 13.04.2023 год. – изтичането на седемдневния срок за предоставяне на документите и е установено на 05.05.2023 год. със съставен констативен протокол /КП/ №011049 от 05 май 2023 год.

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд - Стара Загора е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е установено по безспорен начин, а наказанието е предвидено в съответствие с приложимия материален закони в минимален размер. Отговорил е и на изложените във въззивната жалба оплаквания. Изложил е и мотиви, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Решението на районния съд правилно.

Съдържащите се в касационната жалба оплаквания се наведени и в производството пред Районен съд, който е отговорил на всяко едно от тях. Настоящия съдебен състав споделя тези мотиви на основание чл.221, ал.2 от АПК.

В допълнение само може да добави следното:

Напълно ясно е посочено лицето, издало обжалваното наказателно постановление, както в първия му абзац, така и на края на наказателното постановление е изрично посочен издателя му. Това е Д. Г., изпълняваща длъжността Директор на РИОСВ, което длъжностно лице, съгласно чл.157, ал.4 от ЗУО е компетентно да издава наказателни постановления за налагане на глоби или имуществена санкция по чл.135, ал.1, т.4 от същия закон. С оглед на гореизложеното, именно директора на РИОСВ е компетентен да разгледа образуваната административно наказателна преписка, започнала със съставянето на АУАН №40/15.05.2023 год.

Неоснователно е касационното оплакване, че неправилно е прието от въззивният съд, че е налице преценка от страна на наказващия орган, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдържанието на същото е посочено, че не са налице основания за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Дори и да се приеме, че липсват мотиви защо не са налице тези условия, то тази преценка на наказващия орган подлежи на съдебен контрол и ако съдът намери, че същата е неправилна може да наказателното постановление и да предупреди наказаното лице, че при друго подобно нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. В случая с оглед на броя не представени документи /78 броя СРМПС, част първа или втора/, не може да се приеме, че административното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива. Всъщност не се спори по делото, че СРМПС въобще не са представени. Следователно е налице и безспорна установеност на административното нарушение.

Неоснователно е и оплакването, че неправилно съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление съответства на изискуемото съдържание съгласно чл.53 от ЗАНН, в частност относно мястото на извършване на нарушение. Касае се за бездействие, по отношение на законово изискани писмени документи, видно от писмо изх.№КОС-04-10712(2)/03.04.2023 год. – заверени копия на 78 броя СРМПС, които са приети за разкомплектоване на площадката на дружеството за посочения период. Чл.19, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, предвижда, че операторът на център за разкомплектуване или операторът на площадка за събиране и съхраняване издава за всяко прието ИУМПС удостоверение за разкомплектуването му, като в ал. на същия член е предвидено какви данни това удостоверение. В т.6 е предвидено в удостоверението да е посочена марка за националност и регистрационен номер на превозното средство (прилага се свидетелството за регистрация или декларация на лицето, издаващо удостоверението за разкомплектуване, удостоверяваща, че регистрационното свидетелство е било унищожено). Следователно, към представените в РИОСВ 78 броя удостоверения е следвало да бъдат приложени и СРМПС, които обаче не е сторено. Това е провокирало изискването им, като е посочено и къде същите следва да бъдат представени – РИОСВ Стара Загора. Същото е в изпълнение на правомощието по чл.45, т..2 от Наредбата и чл.119, ал.1 и ал.2 от ЗУО. В обобщение, изисквани са документи, които по силата на законовата разпоредба /в случая чл.19, ал.2, т.6 от Наредбата за излезлите от употреба МПС/ следва да придружават издадените удостоверения по чл.19, ал.1. Тези документи са изискани от компетентен орган и е посочено мястото на представянето им. Ето защо правилно е било прието от районният съд, че мястото на извършване на административно нарушение е именно гр. Стара Загора, където е седалището на РИОСВ Стара Загора.

Напълно се споделят мотивите на съда и за неприложимост на чл.54, ал.1, т.8 от ЗАНН. Касае се за две отделни административни нарушения, като за всяко едно от тях, касатора следва да изтърпи отделни наказания.

Неоснователно е и касационното оплакване, че АУАН е съставен в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Действително такова оплакване е маркирано в пледоарията по съществото на спора, на което оплакване, съдът не е дал отговор. В конкретния случай, деянието за което е наказаното търговското дружество се изразява в бездействие – не представяне на документи в срок. Тези документи са изискани с нарочно писмо изх.№КОС-04-10712(2) от 03.04.2023 год., получено от служител на касатора на 05.04.2023 год. Доколкото определеният срок е седем дена, то последният ден, в която е следвало да се изпълни задължението е 12.04.2023 год., като от следващия ден дружеството е в нарушение, т.е. от 13.04.2023 год. Именно това е и датата посочено като дата на извършване нарушението, което нарушение е констатирано на 05.05.2023 год., със съставянето на констативен протокол №011049, а акта за установяване на административно нарушение е съставен на 15.05.2023 год. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН е следвало в тримесечен срок от откриване на нарушителя /05.05.2023 год./ да се състави акта, но не по късно от две години от извършването му /13.04.2023 год./. Тъй като актът за установяване на административно нарушение е съставен на 15.05.2023 год., то е очевидно, че същият е съставен в предвидените от закона срокове.

С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд - Стара Загора следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №33/31.01.2024 год., постановено по АНД №3733/2023 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:
Членове: