Р E Ш Е Н И Е
№ 385
гр.Плевен, 24.07.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на шести юли март две хиляди двадесет и трета година
в състав: Председател: Катя Арабаджиева
Членове:
Снежина Иванова
Виолета Н.а
при
секретаря Поля Цанева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 483 описа на
Административен съд - Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №12/5.04.2023 год., постановено по АНД № 20234420200030/2023
г., Районен съд – Никопол е изменил Наказателно постановление № 22 -
0305-000528 от 21.12.2022г. на Началника на РУ - Никопол към ОД на МВР - Плевен,
в частта досежно размера на наложените на М.Д.П. ***, административни
наказания, както следва: 1/ ВМЕСТО „глоба” в размер на 200лв. на основание чл.175,
ал.1, т.4, от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, съдът е наложил „глоба“ в размер на 50лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 5 месеца и 2/ ВМЕСТО „глоба“ в размер на 300лв. на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП, съдът е наложил
„глоба“ в размер на 100 лева.
Срещу постановеното решение е подадена касационна
жалба от М.Д.П., чрез адв.И.И. ***, в
която се сочи, че постановеното Решение е неправилно и незаконосъобразно, като
моли съда да го отмени ЕДИНСТВЕНО в
частта, в която е наложено наказание –„лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 5 месеца и вместо него да постанови друго, с което да бъде наложено наказание около предвидения минимален
срок на това наказание в ЗДП, имайки
предвид, че до настоящият момент срещу П. никога не е издавано НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.И. с надлежно
пълномощно и за пръв път в хода по същество пред касационната инстанция прави
искане за цялостна отмяна на НП поради допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, предвид , че в НП са посочени две
различни населени места като място на извършване на нарушението. Алтернативно
прави искане за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС от пет месеца към минималния предвиден в закона размер.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С решението на РС-Никопол съдът
е приел за установено, че П. не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управлваният
от него мотоциклет, **** с per. № *******, но въпреки това на 23.10.2022г.
около 15.10ч. в с.Сомовит, по ул.“Дунав“, управлявал същият, без да използва
защитна каска, както той, така и превозваният от него пътник. В този момент,
свидетелите Ст.Н. и В.Х., и двамата служители на РУ Никопол, ПУ Гулянци, се
намирали на пътното платно, срещу кметството на с.с., извършвайки дейност по
пътен контрол. Докато извършвали проверка на друго ППС, възприели, че към тях
се движи, мотоциклет, M3 - 250, на който както водачът му, така и превозваният
от него пътник, са без каски. Св.Н. сигнализирал на водача на мотора, с палка,
да намали скоростта и да спре, като му посочил мястото, но същият не спрял, и
се отправил в неизвестна посока. Свидетелите, виждайки, че мотористът, се
отдалечава, му подали и звуков, и светлинен сигнал от служебното МПС, за да спре,
но той отново не се подчинил и увеличил скоростта, с която се движил. Същият
ден били извършени оперативно - издирвателни работи, в следствие на които била
установена самоличността на водача на мотора и на пътника - негов племенник,
който бил на 7г. възраст. Била извършена и справка в информационните масиви на
АНО, при която се установило, че водачът не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС.
На следващия ден, жалбоподателят се явил с сградата на РУ Гулянци, където св.Н.,
в присъствието на св.Х., му съставил АУАН № 824609/24.11.2022г., за 4 бр.
нарушения - на чл. 103 от ЗДвП, на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП, на чл.137Е от ЗДвП и
на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП . Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. Въз
основа на така съставеният АУАН е издадено и обжалваното НП, в което АНО е
възпроизвел описаната фактическа обстановка в АУАН, с което на жалбоподателя са
наложени 4 бр. наказания „глоба“, както следва: 1/ на основание чл.175, ал.1,
т.4, от ЗДвП в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца 2/ на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП в размер на 300лв. 3/ на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП в размер на 50лв. и на основание чл.
183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП в размер на 50лв.
Въззивният съд изложил
съображения, че така установената фактическа обстановка, не се оспорва от жалбоподателя и
се установява от разпита на свидетелите както и от присъединените на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът направил извод за частична
основателност на жалбата, вземайки предвид, че П. оспорва единствено размера на наложените му наказания по
отношение на две от вменените му нарушения –тези по чл.103 от ЗДП и чл.150А,
ал.1 от ЗДП, като приел, че искането на жалбоподателя се свежда до претенция
същите да бъдат изменени, като бъдат намалени в минималният предвиден в ЗДвП
размер, с твърдения, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при
определянето размера на наложените глоби, посочени в т. 1 и т.2 от НП .
По отношение на обжалваното
наказание за нарушение на чл.103 от ЗДП, описано в пункт 1-ви на НП, съдът приел,
че съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство
е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания при подаден сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре
водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по предвидения в
закона начин. Начините, чрез които може да бъде подаден сигнала за спиране са
лимитативно изброени в нормите на чл. 170. ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника
за прилагане на закона за движение по пътишата /ППЗДвП/. Съгласно посочените
разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да
подаде ясен сигнал със стоп-палка. Съдът приел за безспорно, че П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението, обективирано в пункт
1- ви на обжалваното НП. Същият е управлявал процесният мотор, на посоченото в
НП, място и време, в светлата част на деня, бил му е подаден ясен и
своевременен сигнал за спиране, който той е възприел, но не е спрял на
посоченото място. Не само, че не е изпълнил даденото му указание, като не е
спрял на указаното му место, а е продължил движението си, като е увеличил
скоростта и е избягал в неизвестна посока, очевидно с цел да осуети и да избегне
полицейската проверка. Направил извод, че от значение в случая е единствено, че
водачът на мотоциклета не е спрял на подадения му сигнал със стоп палка по образец от контролен орган, въпреки, че
същият е възприел сигнала - факти, които са ясно посочени в акта и в
наказателното постановление, и безспорно се установяват от показанията на
посочените свидетели, снети при разпита им в съдебно заседание. По отношение на
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание “лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50
до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението, съдът приел, че АНО правилно е издирил и приложил
административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП за
установеното нарушение на задължения като водач, отказал да изпълни нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението. Въззивният съд изложил мотиви,
че определената от АНО санкция за това нарушение в максимален размер, надхвърля
необходимото за постигане на целите, на наложеното наказание, като се вземе
предвид вида и тежестта на нарушението и следвайки принципа на
пропорционалност, поради което същата следва да бъде определена, към минимума
предвиден в закона, а именно „глоба“ в размер на 50лв. Предвид факта, че по
време на извършване на процесното нарушение жалбоподателят не е притежавал
свидетелството за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, съдът счел, че
административно-наказващият орган правилно му е наложил и наказание “лишаване
от право да управлява МПС”. В случая обаче, възражението на жалбоподателя, че няма
други издадени НП и че е курсант в ВВВУ „Г.Бенковски“ гр.Д.Митрополия и следва
да пътува до там във връзка са обучението си, не обуславя изменение на лишаването му от право да
управлява МПС в минимален размер, т.к., на първо място, той сам се е поставил в
тази ситуация и не може да извлича привилегии от собственото си неправомерно
поведение, както и от факта, че е курсант - обучаващ се във ВВВУ, а обратното,
обстоятелството че е военнослужещ, изисква по- голяма степен дисциплина,
самоконтрол, отговорност и зачитане на законоустановения ред в страната, който
в случая, не се спори, че умишлено е нарушен. Осъзнавайки, че няма съответната
категория за управляваното от него МПС, че е без поставена каска, както той
така и превозваният от него пътник, който е непълнолетният му племенник, освен
че създава опасност за здравето и живота на детето и неговия собствен, съзнателно не е спрял на подаденият
полицейски сигнал и е избягал от мястото на проверката, обусловило извод у
съда, че лишаването от право да управлява МПС, следва да бъде определено над
средният размер, предвиден в закона, а именно 5м. и в този смисъл НП в тази
част приел, че следва да бъде изменено
от съда. Според въззивния съд, размерът на наказанието в тази част, би
превъзпитало поведението на жалбоподателя, в качеството му на участник в
движението, в най - голяма степен, и в бъдеще би го накарало да преосмисли
поведението му, при управлението на ППС, в по- голяма степен отколкото размера
на наложените му глоби.
2. По отношение на
обжалваното наказание за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДП, описано в пункт
2-ри на НП, съдът приел, че нарушението е правилно квалифицирано от АНО.
Изложил съображения, че съгласно
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1. т. 3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Т. е.
всяко пътно превозно средство трябва да се управлява от правоспособен водач. А
според чл. 150а, ал. 1 от същия закон правоспособен е този водач, който
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. За да е валидно свидетелството за
управление на МПС трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да
е валидно, както по отношение на срока, така и по отношение на категорията на
управляваното моторно превозно средство. Само при едновременното наличие на
тези две предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за
управление“ по смисъла на санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1
от ЗДвП. Предвид събраните по делото доказателства съдът приел за безспорно
установено по делото, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал , без
да притежава свидетелство за управление на ППС - мотоциклет M3 -250 от
съответната категория, - обстоятелство, което по начало не се оспорва от
жалбоподателя. Направил извод, че П. несъмнено е нарушил виновно и разпоредбата
на чл. 150 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Относно размера на наложеното наказание
за това нарушение съдът приел за относими изложените от него мотиви във връзка
с определяне на размера на визираното в предходния пункт наказание, и направил
извод, че следва наложената санкция, да бъде изменена, като се намали, в
минималният размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, а именно 100
лева, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
На тези основания изменил
размера и срока на наложените наказания, както следва: 1/ за нарушението по чл.103 от ЗДП, на основание
чл.175, ал.1, т.4, от ЗДвП , вместо „глоба” в размер на 200лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 месеца, съдът
наложил „глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 5 месеца и 2/ за нарушението
по чл.150А, ал.1 от ЗДП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП,
вместо „глоба“ в размер на 300лв. , съдът наложил „глоба“ в размер на 100 лева.
С подадената касационна жалба решението на въззивния
съд се оспорва единствено в частта, с която е изменено наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“, като е намален срокът на същото от 6 /шест/ месеца на
5/пет/ месеца, за нарушението по чл.103 от ЗДП. Претендира се с жалбата
единствено намаляване на срока на това кумулативно наложено наказание към
минималния предвиден в закона срок.
Според касационната инстанция решението на въззивния
съд в тази единствено оспорена с касационната жалба част е правилно. Санкционната разпоредба на
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание “лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50
до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението. Въззивният съд намалил срока на наложеното
наказание лишаване от права от 6/шест/ на 5/пет/ месеца. Според касационната
инстанция правилни са изводите на въззивния съд, обусловили намаляване на срока
на лишаването от права не към и около минималния предвиден от закона размер, а
малко под максимално предвидения такъв. Както е приел решаващият състав на
съда, по време на извършване на
процесното нарушение жалбоподателят не е притежавал свидетелството за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. Като правоспособен водач, придобил категория „В“ за
управление на МПС, той е длъжен да познава правилата за движение, да ги
съблюдава, да зачита установения ред в
страната и да не го нарушава умишлено. Още повече, че в конкретната ситуация водачът, с
неправомерното си поведение е застрашил не само собствения си живот и здраве,
това на останалите участници в движението , но това на малолетното дете-пътник,
само на 7/седем/ години, което е превозвал, без поставени каски на водача и на
пътника, с което е застрашил и живота и
здравето на превозваното малолетно дете. П. е осъществил и неподчинение
на контролните органи, като не е спрял на подадения от тях ясен сигнал за
спиране, а е продължил да се движи, въпреки впоследствие подадения и звуков
сигнал-според показанията на св.Н., П. е избягал, вместо да спре. Фактът, че П. е курсант и по повод обучението
си следва да се придвижва с транспорт до учебното заведение не налага
непременно извод, че този транспорт
следва да е собствен – да стига до училище , управлявайки МПС, възможно е да се
придвижва със служебен транспорт, да пътува заедно с други курсанти, да ползва
обществен транспорт, т.е. П. не е представил доказателства, че ползването на
лично МПС е единственият възможен за него начин за придвижване до учебното
заведение, в което е курсант. Както е приел и решаващият съд, обстоятелството
че П. е военнослужещ, изисква в по- голяма степен дисциплина, самоконтрол, отговорност
и зачитане на законоустановеният ред в страната, който в случая, не се спори,
че умишлено е нарушен. Осъзнавайки, че няма съответната категория за
управляваното от него МПС, че е без поставена каска, както той така и
превозваният от него пътник, който е непълнолетният му племенник, освен че
създава опасност за здравето и живота на детето и неговия собствен и на другите участници в движението,
съзнателно не е спрял на подаденият полицейски сигнал и е избягал от мястото на
проверката, обуславя правилност на извода на въззивния съд, че лишаването от
право да управлява МПС, следва да бъде, определено над средният размер,
предвиден в закона, а именно 5м. което би превъзпитало поведението на
жалбоподателя, в качеството му на участник в движението, в най - голяма степен,
и в бъдеще би го накарало да преосмисли поведението си, недопускайки
извършването на нарушения от вида на процесните.
Ето защо решението в
оспорената част като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Недопустимо е искането на
пълномощника на касационния жалбоподател за цялостна отмяна на оспореното
решение и на наказателното постановление. Пределите на касационната проверка се
очертава от заявените с касационната жалба основания за оспорване на решението
на въззивния съд, които в случая се свеждат единствено до намаляване на срока
на едно от кумулативно наложените наказания-лишаване от права, при все, че нито
с първоначалната жалба против НП, нито с касационната , са били оспорените
фактите, така, както са установени от контролните органи. Още в жалбата против
НП П. е заявил, че не оспорва, че е извършил констатираните нарушения, искането
му единствено се е свеждало до изменение на НП чрез намаляване на срока и
размера на наложените наказания, което искане единствено е продължил да
поддържа и пред касационната инстанция. Затова не подлежи на касационна
проверка съставомерността и доказаността на самите вменени нарушения, нито
законосъобразността на процедурата по констатирането им и съставянето на санкционните актове. На
проверка подлежат единствено изводите на въззивния съд относно
правилността и законосъбразността на
част от наложените наказания, които са оспорени с първоначалната , ерго-с
касационната жалба.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №12/5.04.2023 год., постановено
по АНД № 20234420200030/2023 г. в частта, с която Районен съд – Никопол е
изменил Наказателно постановление № 22 - 0305-000528 от 21.12.2022г. на
Началника на РУ - Никопол към ОД на МВР - Плевен, в частта , с която на
основание чл.175, ал.1, т.4, от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДП съдът е
изменил наложеното на М.Д.П. с ЕГН **********
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като срокът на
наказанието от 6/шест/ месеца е намален на 5/пет/ месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Председател: /п/ Членове:
1./п/
2./п/