Решение по дело №7956/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3918
Дата: 21 октомври 2022 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20221110207956
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3918
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110207956 по описа за 2022 година


Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „В.“ № ** (сграда *), ет. *, Бизнес център „Б.”, представлявано от законния
си представител С. Р. Я. чрез адв. П. С. от САК срещу Наказателно постановление № К-
0041123 от 20.04.2022 г., издадено от директора на Главна дирекция „Контрол на пазара“
при КЗП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 45,
ал. 1 от Закон за потребителския кредит /ЗПК/ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 26 от ЗПК.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен, се
представлява от юрк. Е. А. с пълномощно по делото.
В съдебно заседание СРП, редовно призована не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на „К.“ ЕАД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление № К-0041123 от
20.04.2022 г., издадено от КЗП, е подадена от правоимащо лице и в определения в закона
срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съобразно законовата делегация на чл. 41, ал. 1 от ЗПК, контролът по спазването на
нормативните изисквания, свързани с предоставянето на потребителски кредити, се
1
осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката. В
изпълнение на възложените си правомощия, на 25.03.2022 г. в централата на КЗП, находяща
се на адрес: гр. София, ул. „В.“ № *, ет. *,* и *, длъжностните лица от контролното
учреждение осъществили проверка на съдържанието на предлаганите от „К.“ ЕАД договори
чрез справка в интернет страницата на дружеството с електронен адрес “https://c..bg/”.
Установено било, че взаимоотношенията между юридическото лице и неговите клиенти по
повод предоставянето на кредити се уреждали чрез договори при общи условия. В тази
връзка длъжностните лица от КЗП констатирали, че на 25.03.2022 г. в гр. София „К.“ ЕАД е
нарушило разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК, като не е посочило адреса на
Комисията за защита на потребителите, представляващ задължителен реквизит от
съдържанието на потребителския договор за кредит съгласно изискванията на ЗПК.
При така установеното, на 30.03.2022 г. св. Е. Б. съставил срещу „К.“ ЕАД с ЕИК ***
акт за установяване на административно нарушение № 0041123 по чл. 41, ал. 3, т. 5 от ЗЗП, в
който изложил горната фактическа обстановка.
АУАН бил съставен в присъствието на свидетел на установяване на нарушението,
както и на упълномощен представител на дружеството, на когото бил предявен на същата
дата. На 06.04.2022 г. е постъпило писмено възражение по акта.
Въз основа на посочения АУАН и като намерил възражението за неоснователно, на
20.04.2022 г. директорът на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП издал
Наказателно постановление К-0041123, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 26 от ЗПК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото писмени доказателства, приобщени към материалите по делото на основание чл.
283 от НПК, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
св. Б.. Съдът намери доказателствената съвкупност за еднопосочна и безпротиворечива,
поради което не намери основание да анализира доказателствата поотделно.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което да доведе до отмяна на процесното
наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност,
съгласно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка със Заповед № 601/10.07.2019 г. и Заповед №
405 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
АУАН и НП са издадени в предписаната от закона форма и в срок, отговарят на
заложените в ЗАНН изисквания за съдържание и не си противоречат помежду си.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че „К.“ ЕАД е
извършило нарушението, което му е било вменено.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК, като на основание чл. 45, ал. 1
от същия нормативен акт му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000
лв.
По делото е установено по категоричен и безспорен начин, че на 25.03.2022 г. в
сградата на КЗП е извършена проверка на интернет сайта на проверяваното дружество на
електронен адрес “https://c..bg/”. В резултат от това било установено, че в предлаганите
договори за потребителски кредит не се съдържала цялата изискуема от закона информация,
като не бил посочен адресът на Комисията за защита на потребителите, което съобразно
нарушеното императивно правило на ЗПК е задължителен реквизит на всеки такъв договор.
На първо място, следва да бъде обсъдено релевираното от жалбоподателя
възражение, касаещо приложимостта на Общите условия към всеки индивидуален договор.
Правилно и обосновано е позоваването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, според който общите условия
са неразделна част от договора за потребителски кредит. С полагане на подписа си върху
2
всеки такъв типизирано изготвен договор, кредитополучателят манифестира съгласието си и
приемането на Общите условия на дружеството, както и обстоятелството, че вече се е
запознал с тяхното съдържание. В този смисъл е предвидената в р. I, чл. 2, ал. 2 клауза от
представените като доказателства договори за потребителски кредит. Следователно всяко от
тези съглашения за потребителски кредит представлява сделка при общи условия, като с
полагането на подписа си под текста на индивидуалния договор и на Общите условия като
неизменна част от него, кредитополучателят е удостоверил волеизявлението си за
обвързване с предвиденото в него.
С оглед горната констатация, спорният по делото въпрос е свързан с посочването на
адреса на КЗП в представените на потребителите общи условия. В р. XIV, т. 9 от ОУ на „К.“
ЕАД е вписано следното съдържание: „Съобразно чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК, с
потвърждаване на тези ОУ Кредитополучателят се счита уведомен, че адресът на Комисията
за защита на потребителите е в град София, пл. „С.“ № *, ет. *, * и *“. Съобразявайки датата
на сключване на съответните индивидуални договори, неразделна част от които са общите
условия на небанковата финансова институция, настоящият съдебен състав констатира
фактическа недостоверност в посочения адрес. Това е така, тъй като след взето още през
октомври 2018 г. правителствено решение, седалището на Комисията за защита на
потребителите е преместено на нов адрес – гр. София, ул. „В.“ № *, ет. *,* и *. Заложеното в
чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК изискване не е самоцелно и не следва да се приема за изпълнено
при посочването на неверен адрес. Законодателната идея в случая е свързана с улесняване на
процедурата, по която потребителите могат да получат защита на правата си, като
кредитополучателите бъдат осведомени за физическия адрес на органа, в чиято
компетентност е осъществяването на контрол по спазване изискванията на ЗПК.
В подкрепа на горното е и изричната законова формулировка на нарушената
разпоредба, която е била пренесена и в издаденото наказателно постановление. Буквалният
прочит на закона дава основание да се смята, че изискването по т. 26 за съдържанието на
потребителския кредит се отнася за „адреса на Комисията за защита на потребителите като
контролен орган по спазване изискванията на този закон“. Членуваната форма на
употребеното съществително име е индикация за индивидуалната определеност на „адреса“,
който следва да фигурира в реквизитите на общите условия. Касае се за точно определена
географска единица, в която е ситуирано седалището на съответния регулаторен орган.
Произволното посочване на неактуален адрес на съответното учреждение не би могло да се
приравни на изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 26 от ЗПК, доколкото не
съответства на законодателната идея и противоречи на императивно законово изискване.
Изложените съображения дават основания на съда да приеме за обективно
осъществено вмененото на „К.“ ЕАД административно нарушение.
Преценката за маловажност на случая следва да се извърши по законосъобразност.
Извън оперативната самостоятелност на АНО е по целесъбразност да решава кога да
приложи института на чл. 28 от ЗАНН, а е негово задължение, винаги когато са налице
предпоставките, да стори това. В настоящата хипотеза се касае за формално нарушение,
извършено за първи път. Обществената му опасност в случая е занижена от факта, че
непосредствено след установяването му същото е било отстранено, като в общите условия
на дружеството вече фигурира актуалният му адрес (в подкрепа на което са приложените ОУ
към най-новия наличен по делото договор, както и служебно извършената справка от съда
на електронния адрес https://c..bg/terms-and-conditions). Не на последно място следва да се
отбележи, че извършеното нарушение не е от естество да възпрепятства възможността на
потребителите да упражнят своите права по ЗПК, доколкото на последните най-малко е
предоставена информация за наименованието на органа, компетентен да разгледа
претенциите им, свързани с твърдения за неспазване на нормативната база в съответната
област.
В случая материалните предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, поради което
обжалваното НП следва да бъде отменено.
3
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски, но същият не е
направил искане за това.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0041123 от 20.04.2022 г., издадено от
директора на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „К.“ ЕАД с ЕИК ***
е наложена имуществена санкция на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК в размер на 3000 лв. за
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4