№ 291
гр. Русе, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520102443 по описа за 2021 година
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД твърди, че на 09.06.2017 г. между
страните по делото бил сключен Договор за кредит № CREX-14947339 за закупуването на
стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода от 09.06.2017 г. до
20.06.2018 г. Кредитът бил в размер на 529 лева. След сключване на договора, сумата за
закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор,
извършването на плащането по този начин съставлявало изпълнение на задължение на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор,
съставляващ плащане извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя
по дължимо платимо вземане на търговския партньор от кредитополучателя и създавал
задължение на кредотополучателя да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 50,81 лева. Всяка погасителна вноска включвала изплащане на главницата
с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Надбавката /възнаградителна лихва/ се
формирала съобразно приложените по договора ГЛП и ГПР. ГЛП бил в размер на 27,98
лева, а ГПР в размер на 31,87 %. Ответникът следвало да изпълни задължението си да
погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 50,81 лева, като в чл. 3 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода на
забавата. Ответникът преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски
кредит на 20.01.2018 г., като към тази дата били заплатени 6 погасителни вноски. Към
настоящия момент цялото вземане е изискуемо.
Било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 4977/2020 г. по описа на
Районен съд – Русе, като на 30.10.2020 г. била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 281,45 лева,
представляваща просрочена главница по договор за кредит № CREX-14947339/09.06.2017 г.,
1
ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от
23,41 лева- възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.06.2018 г. и моратона
лихва в размер на 72,29 лева за периода от 20.02.2018 г. до 16.10.2020 г., както и 75,00 лева –
разноски за производството, но ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
предвид, на което бил предявен настоящия иск.
Искат да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
281.45 лева – главница, 23.41 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до
20.06.2018 г., мораторна лихва в размер на 72.29 лева за периода от 20.02.2018 г. до
16.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът Ф. Р. К., чрез назначения си особен представител оспорва предявените
искове частично като неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4977/2020 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника Ф. Р. К. да заплати на ищеца сумата от 281,45 лева,
представляваща просрочена главница по договор за кредит № CREX-14947339/09.06.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от
23,41 лева- възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.06.2018 г. и моратона
лихва в размер на 72,29 лева за периода от 20.02.2018 г. до 16.10.2020 г., както и 75,00 лева –
разноски за производството. Ответникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
С Договор за кредит № CREX-14947339 за закупуването на стоки и услуги на
изплащане от 09.06.2017 г., ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 529 лв.
След сключване на договора, сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на
упълномощения търговски партньор, извършването на плащането по този начин
съставлявало изпълнение на задължение на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на процесния договор . Предоставеният кредит следвало да се изплати на
12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 50,81 лева. Всяка погасителна вноска
включвала изплащане на главницата с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора.
Надбавката /възнаградителна лихва/ се формирала съобразно приложените по договора ГЛП
и ГПР. ГЛП бил в размер на 27,98 лева, а ГПР в размер на 31,87 %. В чл. 3 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода на
забавата. Ответникът преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски
кредит на 20.01.2018 г., като към тази дата били заплатени 6 погасителни вноски. Към
настоящия момент цялото вземане е изискуемо.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
2
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели
да установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за кредит № CREX-
14947339 за закупуването на стоки и услуги на изплащане от 09.06.2017 г.,с който му е
предоставил кредит в размер на 529лв., въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е
издадена заповед за изпълнение, като, ответникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, съгласно които ответникът получил от ищеца заем в размер на 529 лв. по
сключен Договор за кредит № CREX-14947339 за закупуването на стоки и услуги на
изплащане от 09.06.2017 г. От него за ищеца е възникнало задължението да предостави на
ответника сумата от 529 лв., която била преведена по сметка на упълномощения търговски
партньор като цена за закупената от ответника движима вещ- телевизор. От представените
по делото доказателства е видно, че ответникът не е изпълнил свои задължения по чл.1 от
него след м. 20.01.2018 г., като към тази дата били заплатени 6 погасителни вноски. Към
настоящия момент цялото вземане е изискуемо. В тежест на ищецът е да докаже погасяване
на насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е
доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 281,45 лв.- неизплатена главница.
Ответникът дължи и сумата от 23,41 лева- възнаградителна лихва за периода от
20.01.2018 г. до 20.06.2018 г. съгласно чл.2 от договора.
Задължението за главница е парично и срочно и с неплащането на падежа
ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.3 от Условия към Договора, когато
кредитополучателят, в случая ответника, забави дължимите плащания по кредита, той
дължи на кредитора обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху цялата
просрочена сума до окончателното й погасяване.
При това положение съдът намира, че обективно съединени искове следва да се
уважат изцяло, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за
281,45 лева – главница по договор за кредит № CREX-14947339/09.06.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.10.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 23,41
лева – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.06.2018 г., мораторна лихва в
размер на 72,29 лева за периода от 20.02.2018 г. до 16.10.2020 г.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 75 лв.–
разноски по гр. д. № 4977/2020 г. по описа на РРС.
С оглед уважаването на иска ответникът дължи на ищеца разноски по настоящото
производство в размер на 225 лв.- /заплатена държавна такса 125 лв. и юрисконсулско
възнаграждение-100 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК/.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ, Ф. Р. К., ЕГН **********, от ******* , дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Младост, кв.Младост-4, Бизнес парк София,
сгр.14,сумата 281,45 лева – главница по договор за кредит № CREX-14947339/09.06.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 23,41 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.06.2018 г.,
мораторна лихва в размер на 72,29 лева за периода от 20.02.2018 г. до 16.10.2020 г., за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.10.2020 г. по
гр. д. № № 4977/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА, Ф. Р. К., ЕГН **********, от ******* да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А,клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, кв.Младост-4, Бизнес парк София, сгр.14, сумата от
75 лв. по гр. д. № № 4977/2020 г. по описа на РРС, както и сумата от 225 лв. дължими
разноски по настоящото дело..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4