№ 1256
гр. Перник, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720103651
по описа за 2023 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства К. Т. С. ЕГН
********** гр.****** ул.Р.Д. бл.** * ап.** и чрез адв.Ал.В. ПАК е поискал
да бъде осъден ответника
Д. Ю. Д. ЕГН ********** гр.****** ул.****** **** ** да му заплати сумата
от 22 000 лева/двадесет и две хиляди лева/ представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат на причинена
от ответника средна телесна повреда и леки телесни повреди, съгласно
Присъда № 51 от 05.12.2022г на ПРС постановена по НОХД №
1616/2021 по описа на ПРС и потвърдена от въззивния съд с Решение №
46/29.05.2023 постановено по ВНОХД № 79 / 2023г. по описа на ПОС-
с които ответникът е признат за виновен за извършване на
престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 10.09.2020г. в
гр.Перник, чрез удар с юмрук в лява скула е причинил на ищеца средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на лява ябълчна кост, с разместване
на фрагментите, довела до счупване на челюст, както и кръвоизлив в
областта на лявото око, мекотъканен оток в лява ябълчна област и
кръвонасядане в лява околоочна област, които увреждания са с характер на
леки телесни повреди
Главницата 22 000лв. се претендира ведно със законната лихва върху
тези суми , считано от датата на увреждането-10.09.2020г. до окончателното й
заплащане, както и направените по делото разноски.
1
Ответникът , чрез адв.К. М. ПАК, е депозирал отговор на исковата
молба, като е оспорил предявения иск по размер.
Счита за прекомерно завишен иска, като сочи свидетел за
обстоятелствата около инцидента
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства
по реда на чл. 12 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК , приема за установено
и доказано следното:
С Присъда № 51 от 05.12.2022г на ПРС постановена по НОХД №
1616/2021 по описа на ПРС и потвърдена от въззивния съд с Решение №
46/29.05.2023 постановено по ВНОХД № 79 / 2023г. по описа на ПОС-
ответникът е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.129
ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 10.09.2020г. в гр.Перник, чрез удар с юмрук в
лява скула е причинил на ищеца средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на лява ябълчна кост, с разместване на фрагментите, довела до
счупване на челюст, както и кръвоизлив в областта на лявото око,
мекотъканен оток в лява ябълчна област и кръвонасядане в лява околоочна
област, които увреждания са с характер на леки телесни повреди
От показанията на разпитания по делото свидетел – майката на ищеца,
която дава изчерпателни данни как е реагирано на инцидента, как е
транспортиран в УМБАЛСМ Пирогов, и след рентгенография е установено
увреждането, както и продължителността на възстановителния период – за
съда става ясно, че на ищеца е направена спешна операция от лицево-
челюстен хирург, с превръзки, тампони носени 15-20 дни, дълъг
възстановителен период през който ищецът се е хранил със сламка, имал е
болки в зъбите, главоболие, световъртежи.
По делото е приета съдебно-медицинската експертиза с вещо лице Д-р А. В.
П. , която кореспондира на приложените съдебно-медицински документи като
доказателства по делото , се установява,че лечението е било малко забавено
заради съмнения за Ковид, след което попада в „Пирогов“ и след скенер се
установява счупването, от което самото лечение имало проблем заради
закъснението / Свидетелката –майка на ищеца също обяснява, че
първоначално ищецът не е казал , че е ударен, и едва след като започва теч от
носа, секреция и болки, си признава, че е бит и ударен в тази област/ Вещото
лице сочи, че в рамките на 3-4 месеца след операцията е имало
възстановителен период, до едно задоволително състояние към настоящия
момент- няма промени в зъбния статус, няма лицева асиметрия, няма сълзене
от окото, приема се, че е възстановен, като единствено се очакват болки при
промяна на времето.
Непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, предполага наличието на три
основни елемента, които следва да бъдат доказани от ищцеца , а именно:
1. противоправно действие на определено лице,
2. настъпили вследствие на това действие вреди по отношение на него и
3. причинна връзка между горните две ,
като не е необходимо да се доказва четвъртият елемент на фактическия
2
състав, а именно вината, тъй като същият съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали то е извършено,неговата противоправност и
виновността на дееца.
Силата на присъденото нещо на присъдата във връзка с гражданския процес
се изразява в нейното установително действие - чл. 413 ал.2 НПК, според
който влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския
съд по въпросите:
1) извършено ли е деянието;
2) виновен ли е деецът;
3) наказуемо ли е деянието.
От това следва, че силата на присъденото нещо се разпростира досежно
всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на
деянието. Ето защо тя може да бъде противопоставена на всички по
отношение визираните в чл. 413, ал. 2 НПК констатации, макар и да не са
участвували в наказателния процес.
Всички останали постановки в присъдата извън посочените не се
обхващат от установителното действие на силата на присъденото нещо и
следователно се намират извън обхвата на чл. 413, ал. 2 НПК. Такива изводи
могат да бъдат направени досежно:
1) размера на причинените от престъпното деяние имуществени и
неимуществени вреди, но само ако не са елемент от престъпния състав.
2) съпричиняването на общественоопасните последици от пострадалия, освен
ако то не е елемент от състава на престъплението. В тези случаи
съпричиняването е включено като елемент в привилегированите състави на
тези престъпления, поради което има и сила на пресъдено нещо за
гражданския съд;
3) обществената опасност на подсъдимия и неговата личност, подбудите за
извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
В този смисъл е Решение №53 от 02.11.1981г. по н.д.№41/81г. на ОСНК/
С Присъда № 51 от 05.12.2022г на ПРС постановена по НОХД №
1616/2021 по описа на ПРС и потвърдена от въззивния съд с Решение №
46/29.05.2023 постановено по ВНОХД № 79 / 2023г. по описа на ПОС-
ответникът е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.129
ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 10.09.2020г. в гр.Перник, чрез удар с юмрук в
лява скула е причинил на ищеца средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на лява ябълчна кост, с разместване на фрагментите, довела до
счупване на челюст, както и кръвоизлив в областта на лявото око,
мекотъканен оток в лява ябълчна област и кръвонасядане в лява околоочна
област, които увреждания са с характер на леки телесни повреди- т.е.- се
3
установи наличие на противоправно действие на ответника и настъпили
вследствие на него вреди.
Доказано е, че тези вреди са причинени от ответника.Тези факти са
установени с присъдата по наказателно дело, което съгласно чл. 300 ГПК е
задължителна за гражданския съд и той не може да пререшава въпросите
относно настъпването на увреждането,неговата протовоправност и вината за
него.
Това, заедно с настъпилите вреди, е достатъчно за да се приеме
наличието на увреждане, тъй като едно престъпление, включително и
непредпазливо винаги представлява деликт, при наличието на вреди.
От изложеното по- горе се доказа , че на посочената дата в гр.Перник
ищецът е претърпял уврежданията,които са довели до причиняване на
страдание, което е увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради което и
винаги предстваляват граждански деликт.
Налице са четирите елемента на хипотезата на чл. 45 ЗЗД, поради ,
което и предявените искове за неимуществени вреди се явяват доказани по
основание, но завишени по размер.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. Последното не е абстрактно понятие, а е свързано
с редица обстоятелства, които подлежат на преценка, като характерът на
деянието, степента на увреждането и на вината, настъпилите от деянието
последици, както и други обстоятелства имащи връзка с разглеждания случай.
Уврежданията на ищеца са средно-тежки , поради което и са му
причинили болки и страдания,като понасянето им е представлявало
значително затруднение.Следва да се вземе предвид,че ищецът първоначално
е скрил от майка си, че е удрян , и едва след като започва теч на секрети и
кръв, си признава, и майката взима мерки, като го транспортират в „
Пирогов“, и както се отбеляза от вещото лице – това леко закъснение е
усложнило лечението и възстановяването
Съобразявайки се с горните обстоятелства съдът намира, че
обезщетение в размер на 11 000 лева справедливо ще обезщети ищеца за
претърпените от него болки и страдания,като за разликата до пълния
предявен размер от 22 000 лева,отхвърля същия, като неоснователен .
Тъй като ответника отговаря за непозволено увреждане, той е в
забава от момента на възникване на задължението-моментът на увреждането
на 10.09.2020 година.
По разноските :
С оглед изхода на спора - ответникът следва да заплати по сметка на
ПРС сумата 440 лева държавна такса,съобразно уважената част на иска ,а на
ищеца – сумата 150лв. за вещо лице съобразно уважената част на иска
Ответникът следва да заплати на адв.А. В. ПАК сумата 1390лв.
адвокатско възнаграждение по чл.38 З.Адв. вр. НАредба1/2004г. - разноски
4
съобразно уважената част на иска
Ищецът следва да заплати на ответника сумата 250 лева разноски
съобразно отхвърлената част на иска.
По изложените съображения районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ю. Д. ЕГН ********** гр.****** ул.****** **** ** да
заплати на К. Т. С. ЕГН ********** гр.****** ул.Р.Д. бл.** * ап.** и чрез
адв.Ал.В. ПАК- сумата от 11 000 лева / единадесет хиляди лева/
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания,в резултат на причинена от ответника средна телесна повреда и
леки телесни повреди, съгласно
Присъда № 51 от 05.12.2022г на ПРС постановена по НОХД №
1616/2021 по описа на ПРС и потвърдена от въззивния съд с Решение №
46/29.05.2023 постановено по ВНОХД № 79 / 2023г. по описа на ПОС-
с които ответникът е признат за виновен за извършване на
престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 10.09.2020г. в
гр.Перник, чрез удар с юмрук в лява скула е причинил на ищеца средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на лява ябълчна кост, с разместване
на фрагментите, довела до счупване на челюст, както и кръвоизлив в
областта на лявото око, мекотъканен оток в лява ябълчна област и
кръвонасядане в лява околоочна област, които увреждания са с характер на
леки телесни повреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането-10.09.2020г. до окончателното й
заплащане
КАТО за разликата до пълния такъв от 22 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА Д. Ю. Д. ЕГН ********** гр.****** ул.****** **** ** да
заплати на К. Т. С. ЕГН ********** гр.****** ул.Р.Д. бл.** * ап.** и чрез
адв.Ал.В. ПАК- сумата 150лв. лева разноски за вещо лице ,съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА Д. Ю. Д. ЕГН ********** гр.****** ул.****** **** ** - да
заплати по сметка на ПРС сумата 440 лева държавна такса ,ведно с лихвата за
държавни вземания,считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Д. Ю. Д. ЕГН ********** гр.****** ул.****** **** **- да
заплати на адв.А. В. ПАК – сумата 1390лв. адвокатско възнаграждение по
чл.38 З.Адв. вр. НАредба1/2004г. - разноски съобразно уважената част на иска
и чрез адв.Ал.В. ПАК-
ОСЪЖДА К. Т. С. ЕГН ********** гр.****** ул.Р.Д. бл.** * ап.** и
чрез адв.Ал.В. ПАК- ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Ю. Д. ЕГН ********** гр.******
ул.****** **** **- сумата 250 лева адвокатски разноски съобразно
5
отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6