Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр.Пирдоп, 04.01.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на петнадесети
ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 48 по описа
на съда
за
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е
образувано по искова молба, предявена от Я.Ц.С., ЕГН: **********
чрез нейната дъщеря и пълномощник М.С.И. срещу „М.Е.Т. ЕООД
– с.Църквище,
ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1840 лв., представляваща дължима сума за
възстановяване, получена от Д.И.- управляващ дружеството, без правно основание,
за която сума има издадена от РС-Пирдоп заповед за изпълнение №1000/06.11.2017г. по ч.гр.д.
№828/2017г., ведно със законната лихва. С исковата молба се е
претендирала и мораторна лихва върху главницата в размер на 160 лв., считано от
16.10.2017г., по отношение на която обаче исковата молба е върната, а
производството прекратено с влязло в сила определение №323/14.05.2017г. поради
неизпълнение на дадените от съда указания.
Ищцата твърди, че на
14.09.2017г. е сключен договор за възлагане на услуги по ремонт на двустайното
жилище на ищцата и нейната дъщеря /потребители по договора/ с лицето – Д.И.като
управител на „М.Е.Т. ЕООД на обща стойност 12 126.50 лв. Сочи се, че търговецът
им предоставил предварително напечатана празна бланка - образец на хартиен
носител и ищцата счита, че този договор е сключен при „общи условия“ на „М.Е.Т.
ЕООД, тъй като ищцата не е имала възможност да променя предварително
напечатаните клаузи. С ръкописен текст в договора г-н Илиев саморъчно нанесъл
уговорените ремонтни дейности, предмет на договора и те били следните: „1.
Доставка на няколко вида вътрешна и външна дограма на обща цена 7127лв.; 2.
Доставка на външни щори- 1000лв.; 3. Обръщане на врати/прозорци- 50лв. x 14 = 700 лв.; 4.Частично
шпакловане, грундиране 2 ръце(пласта) латексова боя- 160 кв.м. по 7.50 лв.=
1200лв.; 5. Обръщане на врата на баня с плочки – 370 лв.; 6. Циклене, лакиране
и частично фугиране на дървен паркет и под от 40 кв.м. x 16 лв. = 640 лв.; 7. Монтиране
на нови первази-382 лв.; 8.електрическа инсталация; 9.боядисване на метални
радиатори и тръби- 120 лв.; 10.къртене на кухненски подови плочки, замазване и
лепене на плочки- 260 лв.; 11….; 12.Сваляне и извозване на боклук- 500 лв. или
всичко на обща цена с отстъпката за пенсионери - 12 126.50 лв.“. Ищцата
сочи, че Д.И.поискал от тях и му били заплатени авансово 50% от стойността на
договора- 6063лв., от които 3325 лв. му били заплатени по банкова сметка ***.-
в брой, което плащане е и отбелязано от Илиев в документа на договора. Твърди
се още, че след сключване на договора се разбрало, че „М.Е.Т. ЕООД няма
професионални възможности за извършване на монтажни работи или изработка на
дограма и поради това прехвърля задълженията си по договора на подизпълнители,
без каквито и да е гаранции за потребителите, а такава клауза за прехвърляне на
задължения на трети лица не е била включвана в договора, нито уговаряна. В
1-месечния срок за изпълнение на договора, съществена част от предмета му не
била осъществена. Още преди да започне изработката на ПВЦ дограма от трето лице
Д.И.бил уведомен писмено, че възложителите се отказват от поръчката за 2 бр.
дограма за прозорци с врата и 2-крилен прозорец по т.1 от договора. Д.И.се
освободил /едностранно се отказал/ от задължението си да закупи и не монтирал
външната щора, но задържал получената за тази дейност авансова сума.
Характеристиката на услугата „обръщане на врати и прозорци“ била неясна и не
съдържала съществена информация за услугата, която се извършвала за обявената
цена и клаузата по т.3 от договора създала възможност за търговеца да тълкува
произволно съдържанието на услугата. Освен това се сочи, че в жилището имало 2бр.
интериорни врати- 3-крилна дървена остъклена врата и кухненска остъклена врата,
за боядисването на които Д.И.поискал да бъдат закупени материали извън
договора, след което отказал да почисти зацапаните с боя стъкла и отказал да
монтира 6 броя нови стъкла на кухненската врата, а железарията на вратите не
само не била поправена и подменена, а дори-повредена, тъй като механизмите на
бравите блокирали от зацапване с блажна боя. Поради това ищцата счита, че
каквото и да било изпълнение по т.3 от договора следва да се счита за
безполезно от гледна точка на интереса на потребителя, а вратите са били
по-късно поправени от друга фирма срещу допълнително заплащане. На следващо
място цената на услугата „шпакловане и боядисване“ на апартамента по т.4 от
договора била едностранно увеличена със 187 лв. за шпакловане и боядисване на
„замърсени стени“ без да е била ищцата уведомявана, че подобна допълнителна
услуга се включва в услугата „боядисване“ и без да и е предоставян ценоразпис
или оферта. Услугата по т.5 от договора, изискваща демонтаж и инсталиране на
алуминиева врата на банята, на стойност 350 лв., била извършена от друга фирма,
поради липса на професионална възможност за това от страна на ответника.
Аналогично – други контрагенти изработили и монтирали МДФ холна врата на
стойност 640 лв. и врати на вграден тавански шкаф на стойност 420 лв. Д.И.се
освободил още от задълженията си по т.6 и 7 за изцикляне на паркет и дървен
под, фугиране и лакиране на паркет и монтаж на дървени первази на обща стойност
1022.50 лв., без да възстанови авансово получените суми. Фирма „М.Е.Т.ЕООД
освен това не разполагала с електротехник на щат и услугата по т.8 от договора
била предоставена от трети лица директно. Работите по премахване на
съществуващи елементи от жилището като дървени первази, остъкления на врати и
врати на кухненски шкафове според ищцата нямат икономическа стойност и същите
не са поискани от потребителя, а търговецът не предложил услуги за
възстановяване на елементите с нови. Тъй като фирмата-ответник не се ангажирала
с демонтажните работи и ремонтните дейности били довършени от други лица,
извозването на боклук от ответника не се наложило и поради тази причина цената
на услугата не се дължала. Ищцата заявява, че договорът се е прекратил
автоматично с изтичане на уговорения срок от 1 месец, като към момента на
прекратяването – 14.10.2017г. „М.Е.Т. ЕООД не бил завършил ремонта в нито едно
от жилищните помещения, но и не възстановил авансово заплатените суми за
изпълнение на неизпълнените услуги. Сочи се, че не бил съставен между страните
приемо-предавателен протокол при изтичане 1-месечния срок на договора относно
неговото изпълнение, но ищцата приема и отчита като изпълнени някои от услугите
по договора, а именно: „1. Шпакловане, грундиране и боядисване с латексова боя
на стойност 1200 лв.; 2. Боядисване на метални радиатори и тръби на стойност
120 лв.; 3. Къртене и лепене на кухненски плочки на стойност 260 лв.; 4.
Изработване и монтаж на холна врата МДФ на стойност 640 лв. /чрез други лица/;
5. Изработка и монтаж на алуминиева врата на баня на стойност 350 лв. /чрез
други лица/; 6. Изработка и монтажна алуминиеви врати на вграден тавански шкаф-
420 лв. /чрез други лица/, които услуги възлизат общо на 2990 лв.“. Ищцата
твърди, че към момента Д.И.е възстановил частична сума от дължимата, а именно-
1225 лв. и му остават да възстанови разликата от 1848лв.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор от ответната страна „М.Е.Т. ЕООД, представлявано от управителя Д.И.чрез упълномощения адвокат Я.А.
от САК, с който е заявено, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Твърди се, че няма спор между страните по делото, че е сключен договор от
14.09.2017г. с предмет- предоставяне на услугата „извършване на конкретни
строително-монтажни дейности“, както и че между страните на 03.10.2017г. е
подписан анекс, с който са доуточнени допълнителни СМР. Ответникът не оспорва и
факта, че при подписване на договора възложителят е заплатил сума в размер на
6063 лв., от които 3325 лв.- по банков път и 2738 лв. – на ръка. В отговора на
исковата молба се твърди, че след сключване на договора изпълнителят започнал
да извършва ремонт, съгласно възложената работа, конкретизирана в договора.
Ответникът сочи, че в качеството си на изпълнител, възложил на друга фирма
„Стил-М“ изработването на дограма, като при подписване на договора с тази фирма
на 28.09.2017г. заплатил авансово сумата от 343.50 лв. за дограмата. Посетил и
друга фирма „В.“, на която също възложил изработване на дограма с конкретни
размери. Заявява, че в имота извършил дължимия ремонт- къртене на плочки в
кухнята, замазки, боядисване на врати и др. Дъщерята на ищцата обаче започнала
електронна комуникация с управителя на дружеството-ответник, в която го
предупредила да прекрати всички поръчки, които е направил с подизпълнителите,
тъй като тя била собственик на имота, без да отчита факта, че договорите за
изработка и доставка на дограма са вече подписани и по тях има платени авансови
такси, и пожелала договорът между страните да бъде прекратен. Ответникът счита,
че фирмата-изпълнител е била поставена в невъзможност да осъществи задължението
си по договора в пълен обем, поради което управителят на дружеството се
принудил да изпрати уведомление до възложителя-ищец на 11.10.2017г. за
прекратяване на договора. Излагат се конкретни причини за поставянето му в
невъзможност да изпълни договора, а именно: отказано било от страна на
възложителя да бъде извършен ремонт на ел.инсталация с мотив за
некомпетентност, отказани били поръчките за изработване на дограма, а на
работниците на обекта били нанасяне ежедневни обиди. С уведомлението, за което
се сочи, че е изпратено до ищцата, ответникът твърди, че е изложил причините за
предсрочното прекратяване на договора и е съобщил за намерението си да върне
остатъка от аванса от 1225 лв. Сочи се, че на 10.10.2017г. Илиев е възстановил
на ищцата С. сумата от 770 лв., за която последната е подписала и разписка. На
13.10.2017г., както се сочи и в исковата молба, по сметка на ищцата е преведена
сумата от 1225 лв. или общо двете върнати суми възлизат на 1995 лв. С оглед
изложените от него факти, ответникът заема становище, че дружеството-изпълнител
добросъвестно е изпълнило поетите от него задължения за извършване на ремонт в
жилището на ищцата. Като причина за предсрочното прекратяване на договора бива
посочено некоректното отношение от страна на ищцата-възложител с ежедневната
промяна по отношение на видовете ремонтни дейности и отмяна на вече направени
поръчки от подизпълнители, с което е била възпрепятствана работата по причини,
независещи от ответника. Сочи се, че дружеството-ответник е проявило
добросъвестност и коректност при изпълнение на възложената работа и дори е
възстановило на ответника сумата от 1995 лв., без да се възползва от
предвидената в т.3 от договора разпоредба, според която „при прекратяване на
договора по вина на възложителя, изпълнителят не връща дадения аванс“.
Генералният извод, който е направен в отговора на исковата молба е, че у ищеца
липсва правен интерес от търсената с иска защита, а претендираната сума била
определена хипотетично.
Моли се съда, по изложените в отговора на исковата
молба факти, предявеният иск да бъде отхвърлен, а на ответника да се присъдят
разноски.
В съдебно заседание ищцата Я.С. се явява лично и се
представлява от упълномощената си дъщеря М.И., която поддържа иска, както и
становището си, че договорът между страните е прекратен с изтичане на срока му
на изпълнение – 1 месец от сключването, който срок бил уговорен в интерес на
ищеца. Оспорена е квалификацията на иска, като процесуалният представител на
ищцата счита, че правното основание не е по ЗЗД, а по Закона за защита на
потребителите, тъй като договорът бил за услуга, което възражение е отхвърлено
от съда още с изготвяне на окончателния доклад по делото. В хода по същество на
делото, пълномощникът на ищцата – М.И., иска от съда да уважи предявения иск и
да присъди разноски на страната. Отново заявява, че счита, че се касае за
договор за ремонт, който е модифициран от Закона за защита на потребителите и
цената е следвало да бъде определена още при сключване на договора, като между
страните не е уговаряно тази цена да се определя въз основа на количествени
сметки за изпълнението. Обяснява пространно становището си, че не са били
дължими суми по допълнителни дейности, които счита, че ответникът е начислил.
Депозирани са писмени бележки, в които голям акцент се поставя върху евентуални
нарушения на ответника на Закона за защита на потребителите.
Ответникът „М.Е.Т. ЕООД в хода
на процеса е представляван от управителя Д.И.и от упълномощения адвокат Я.А. от
САК, която оспорва изцяло иска. Адв. А. моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Счита за безспорно доказано,
че между страните е сключен договор и че същият е прекратен от нейния доверител
с уведомление, което е надлежно получено от ищцата. Сочи, че при прекратяване
на договора ответникът абсолютно коректно е възстановил по банков път сумата от
1225 лв. на ищцата и още 770 лв. на ръка срещу разписка. Счита, че липсва
правен интерес от производството и поради това моли за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски и се оспорва искането на ищцата за разноски, свързани с
идването на процесуалния представител в съда.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
Видно от
представените доказателства по ч.гр.дело № 828/2017
г.
по описа на РС-гр. Пирдоп, се установява, че на основание чл.410 ГПК на 06.11.2017
г.
е разпоредено по искане на ищцата Я.Ц.С. издаване на заповед №
1000 от 06.11.2017
г.
по ч.гр.д.№ 828/2017 г. по описа
на РС- гр. Пирдоп за изпълнение на парично задължение
за сумата от 2000 лв., представляваща главница по договор за възлагане на
ремонт на двустайно жилище, сключен на 14.09.2017г. и законна лихва от 16.10.2017г.
до изплащане на вземането. С
издадената заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати още сумата
от 40.00 лв.- разноски по делото. Соченото за длъжник
лице – „М.Е.Т.
ЕООД чрез
управителя Д.И.е депозирало възражение, поради
което на заявителя е указано, че следва да предяви иск по чл.422, ал.1 ГПК за
установяване на вземането си, което е сторено с подаване на
исковата молба по настоящото дело.
Видно
от Договор от 14.09.2017г., по който и двете страни не спорят, че са съконтрахенти,
Я.Ц.С. е възложила на „М.Е.Т. ЕООД извършването на определени дейности,
изброени в т.1-т.13 /ръкописен текст, част от който касае услуга „дограма“/ на
обща стойност 12 126.50 лв. и в договора е отбелязано, че при самото му
сключване е платена 50% от сумата, а именно: 6063 лв., от които 3325 лв. с
банков превод и 2738 лв.- на ръка. Ответникът признава заплащането на тази
сума. Вписано е в договора, че останалата част от сумата /50%/ ще бъде
изплатена след приключване на работните дейности и подписване на
приемо-предавателен протокол. Уговорено е, че договорът може да бъде прекратен
по взаимно съгласие на страните, в който случай се заплаща всичко извършено до
момента или по вина на възложителя, в който случай изпълнителят не връща
дадения аванс. Предвиден е срок за изпълнение „при хубаво време“ от 1 месец и
гаранция за извършените работи - 3 години. Записано в накрая на договора, че за
всички неуредени въпроси се прилагат разпоредбите на ЗЗД и другите действащи в
страната нормативни актове.
Подписан
между страните на 03.10.2017г. е и анекс към гореобсъдения договор за
намаляване обема на работа, като в него отново с ръкописен текст са изброени
дейности, които са с кратко описание и срещу всяка от тях фигурира сума, която
представлява цена, като сборът на сумите или както е записано в самия анекс
„сметка всичко“ е 5147 лв., а остатъкът от 916 лв. до пълния заплатен към онзи
момент размер на сумата от 6063 лв. веднъж е записано, че се връща срещу
разписка, а по-нагоре в текста посредством корекция, е записано, че тази сума
ще се ползва за закупуване на материали, които е било първоначално предвидено
да са за сметка на клиента.
Представено
е от ответника уведомление /4 стр./, адресирано до Я.С. от дата 11.10.2017г., с
което адресатът бива уведомен, че „М.Е.Т. ЕООД прекратява СМР на обекта,
намиращ се на бул. „В.Левски“ 116, поради това, че г-жа С. няколкократно отменя
поръчки, които са стартирани; извикала е майстор за ел.проверка и смяна на
ключове, въпреки че това е част от договора между страните от 14.09.2017г.;
дъщеря и е изпратила имейли за прекратяване на поръчки, съдържащи заплаха със
съдебни дела; личностни обиди към работниците и др. С уведомлението управителя
на ответника заявява, че отказва да довърши т.4, 6 и 9 от Анекса и връща сумата
от 1225 лв., след като си е приспаднал определена сума за допълнителен ремонт
по опис. В уведомлението е изготвена крайна сметка от страна на изпълнителя.
Представеното от ответника уведомление е с напечатан текст, като ищцата с
исковата молба е представила част от същото, в ръкописен текст обаче, а именно:
стр.3, на която е описано какво е изпълнено и какво не според Д.И.и каква сума
възнамерява да върне, въпреки че в договора изрично било записано, че авансът
не се връща при прекратяване по вина на възложителя. Представена е разписка от
куриерска фирма „Speedy“, видно от която на 24.10.2017г. в 16:40 часа Я.С. е получила
уведомление и остатъчна фактура от Д.И./управителя на ответника/, за което е положила подпис.
Ищцата
признава, че и е била възстановена сумата от 1225 лв. по банкова сметка ***, за
която сума е приложено по делото и платежно нареждане за кредитен превод,
заверено като „получено“ на 13.10.2017г. Представена е и разписка от
10.10.2017г., изходяща от ищцата Я.С., която се е подписала, че е получила от Д.И./управител
на „М.Е.Т.ЕООД/ сумата от общо 770 лв., дадена за двукрилно шкафче и алуминиева
врата за баня.
Представена
е и приета като доказателство електронна кореспонденция, разменена между Д.И./управител
на ответника/ и дъщерята на ищцата и нейн пълномощник – М.И., представена от
ответника, изявленията в която не се оспорват от М.И., а единствено факта, че
не са представени и приложенията към и-мейлите. Кореспонденцията касае най-вече
нежеланието на М.И., сочеща себе си за собственик на апартамента, чийто ремонт
ответникът е следвало да извърши, да се подменя дограма. Същата е заявила, че
не разрешава подмяна на дограма и ако поръчка за дограма е вече направена, тя
трябва да бъде отказана. Илиев пък е уведомил И., че договорът с нейната майка
включва и „дограма“, поръчката е пусната и е платено капаро. Видно от
кореспонденцията, електронно съобщение М.И. е изпратила и на фирма „В. пласт 06“
ЕООД на 02.10.2017г., с което ги уведомява, че поръчка към тях от Д.И.бива
отказана за сметка на собственика, какъвто се явява тя и иска да бъдат
възстановени платените суми. В електронното изявление на И. е посочено, че
Илиев не е строителен инженер и не притежава необходимата квалификация да
изпълни поръчка за дограма с необходимото качество. С имейл от 11.10.2017г. М.И.
напомня на Д.И., че наближава изтичането на 1 месец от датата на сключване на
договора за ремонт и желае да и бъде изпратена рекапитулация на извършеното. В
отговор Илиев е заявил, че прекъсва ремонта, за което и е изпратил уведомление,
както и че ще върне сумата от 1255 лв. по банков път.
Представени
са от ответника договор номер ДГР-113 от 28.09.2017г. между Д.И.и „Стил-М1“
ООД, с който последният се задължава да изработи, достави и монтира врати и
прозорци на стойност 687 лв., а адресът на доставка е в гр.София, бул. „В.
Левски“ 116, ет.3, както и бланка за поръчка към „В. пласт 06“ ЕООД на дограма
с определени размери, като клиент е „М.Е.Т. ЕООД, поръчката е направена на
02.10.2017г. и е предназначена за адреса на ищцата С.. Фактурирана е от „В.
пласт 06“ЕООД сума от 1450 лв., която е била и заплатена, за което е представен
касов бон и разходен касов ордер.
Ищцата
С. пък е представила фактура от 13.10.2017г. за електрооборудване, издадена от
„Диском“ ЕООД и 4 бр. фактури /от периода 04-07.10.2017г./ за боя, издадени от
„Колор Системс България“ ЕООД на „М.Е.Т. ЕООД, към които са прикачени и
фискални бонове за заплатени суми. Представен е от ищцата и приемо-предавателен
протокол от 09.11.2017г. към договора за доставка на дограма, сключен между Д.И.и
„Стил-М1“ ООД, видно от който Я.С. се е подписала като клиент, получил
елементите по договора. Представена е фактура с касов бон, издадени от „Баумакс
България“ ООД за закупени на 04.10.2017г. от „М.Е.Т. ЕООД стоки. Представен е и
договор от 11.10.217г. за поръчка на стъклопакет от „Алпла - Чернокожев“ ЕООД,
по който получател е Я.С..
Разпитан
е като свидетел М. Ангелов Х., който твърди, че познава от 5 години Д.И.и е
работил като допълнителна работа при него, като през септември месец 2017г. са
работили в апартамент на ищцата Я.С., от където я познава. Според свидетеля
ремонтът се е състоял в шпакловка, слагане на плочки и боядисване на двете стаи
и банята в апартамента, като работил на обекта около 7-8 дни непрекъсната
дейност. Свидетелят си спомня, че имало поръчка за дограма за същия апартамент,
но понеже всеки ден се променяла самата поръчка в крайна сметка нямало дейност
по поставяне на дограма. Свидетелят заявява, че е чувал от колегите си, че г-жа
С. ги обижда, че са „некадърни работници“ и „цигани“, но лично на него не е
казвала такова нещо. Знае, че е имало уговорка за подмяна на ел.инсталация в
жилището, но друг човек, а не Д.И., е извършил тази дейност. Свидетелят сочи,
че към момента, когато са преустановили дейност останали и недовършени неща,
както и неизползвани материали. Твърди, че причината за предсрочното
прекратяване на дейността било неразбирателство между Д.И.и Я.С.. Запитан за
адреса на апартамента, свидетелят Х. заявява, че май е бил в квартал „Левски“,
но не помни точен адрес.
Ищцата
Я.С. е оспорила факта свидетелят М.Х.да е работил в нейния апартамент и някога
да го е виждала, което е наложило извършването на очна ставка между двамата.
Свидетелят Х. е категоричен, че познава ищцата С. и тя е присъствала през
цялото време на ремонтните дейности, докато Я.С. продължава да твърди, че не го
познава. Свидетелят знае обаче, че жилището се състои от кухня, две стаи и
коридор, а според ищцата – от кухня, хол и спалня. Свидетелят твърди, че
жилището, където е работил е било близо до „Сточна гара“ на втори етаж в
сграда, уточнявайки, че най-долния го счита за партер, а ищцата заявява, че
етажът е трети. Ищцата е заявила, че по време на ремонта в дома и е работило
лице на име А., който според свидетеля Х. е негов колега. Свидетелят твърди, че
е бил бригадир, но е и работник, който е боядисвал спалнята и хола в
апартамента на С.. Ищцата потвърждава, че тези стаи са били боядисвани, но
твърди, че са боядисвани от лице на име Г.. Свидетелят твърди, че боядисването
е извършено за два дни, а според Я.С. то е траяло повече от 10 дни.
Съдът
кредитира свидетелските показания на М. Х., които са последователни и
непротиворечиви и не намира основание да ги изключи като недостоверни само
поради факта, че свидетелят бърка улицата, на която се намира апартамента,
обитаван от ищцата, с квартал в гр.София със същото наименование. От очната
ставка става ясно, че свидетелят познава процесния апартамент.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК
вр. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД- за връщане на недължимо платена на отпаднало правно
основание /преустановил действието си договор за изработка/ сума в размер на
1840 лв.
Между страните няма спор, че между тях е сключен
писмен договор на 14.09.2017г. и анекс към него от 03.10.2017г., с който ищцата
Я.С. е възложила изпълнението на определени ремонтни дейности в апартамент №6 в
гр.София, бул. Васил Левски 116, ет.3 на ответника „М.Е.Т. ЕООД. В хода на
процеса процесуалният представител на ищцата настоява, че договорът
представлява „договор за услуга“, която тя определя като „ремонт“. В
действителност по същността си и правната си характеристика договорът
представлява „договор за изработка“ по смисъла на чл. 258 ЗЗД - съглашение,
с което едната страна (наречена изпълнител) се задължава да извърши или
изработи нещо на свой риск съгласно задачата на другата страна (наречена
възложител), която на свой ред е длъжна да приеме изработеното и да го заплати.
„Договорът за услуга“ е ненаименован договор, разновидност на „договора за
изработка“, като няма пречка процесният договор да се квалифицира като договор
за ремонтни услуги, както претендира ищцата, а начинът, по който се
характеризират дейностите – било то „строително-монтажни“ или „ремонтни“ не
променя нито квалификацията на исковата претенция, нито подлежащите на
доказване факти. Правно значение в случая има евентуалното преустановяване
действието на договора без предметът му да е изпълнен, с което основанието за
задържане от ответника на паричната престация по него би отпаднало. Паричната
престация по договора се изразява в авансово заплатената от ищцата сума от 6063
лв., за която няма спор, че е била реално заплатена. Фактът на заплащане на
сумата е признат от ответника, а сключеният между страните договор е послужил
за разписка за заплащане на сумата, което е отразено в него.
Спорният въпрос между страните се концентрира в
това по каква причина договорът, сключен от тях, е преустановил действието си и
дали ответникът е имал основание да задържи някаква част от заплатената в
изпълнение на клаузите му сума.
На първо място, ищцата Я.С. твърди, че договорът за
изработка се е прекратил автоматично с изтичане на 1-месечния, предвиден за
изпълнението му срок и неизпълненото от ответника „М.Е.Т. ЕООД в този срок, не
е следвало да бъде заплащано от възложителя, респективно авансово дадените суми
за неизпълнените дейности - следвало да бъдат върнати. Ответникът „М.Е.Т. ЕООД
чрез своя управител пък твърди, че именно той е бил изправна страна по договора
и е развалил същия с писмено предизвестие до насрещната страна- Я.С., която се
е явила неизправна, поради редица обстоятелства. Както съдът е уточнил още при
квалификацията на иска с насрочването на делото, определянето на срок за
изпълнение на задълженията по един двустранен договор не предопределя
автоматичното му прекратяване с изтичане на срока за изпълнение. Ако в
определения срок дейностите по договора са били изпълнени, в действителност
договорът би бил прекратен поради изчерпване на предмета му. В случая обаче
няма спор, че дейностите по договора не са били изпълнени в цялост, а само
частично, поради което действието на договора следва да е продължило или до
изпълнението му или до възникване на причина за преустановяване на това действие.
Развалянето на двустранните договори по право /т.нар. „автоматично
прекратяване“/ е предвидено единствено в хипотезата на чл.89 ЗЗД – ако
задължението на едната страна се погаси поради обективна невъзможност за
изпълнение, какъвто не е настоящият случай. Извън това законово предвиждане,
автоматично прекратяване на договор би могло да бъде предвидено с клауза в
самия договор, доколкото свободата на договаряне е принцип, закрепен в чл.9 ЗЗД. Видно от приложения по делото договор обаче, в него липсва уговорка за автоматичното
му прекратяване с изтичане на предвидения 1-месечен срок за изпълнение, каквото
прекратяване твърди ищцата, че е настъпило. В този смисъл, съдът не възприема
становището, изложено в исковата молба и поддържано в съдебно заседание, че
договорът между Я.С. и „М.Е.Т.ЕООД е бил прекратен автоматично с изтичане на
срока, предвиден за изпълнението му. Не се твърди и не се доказва от ищцата С.
да е развалила договора при условията на чл.262, ал.2 ЗЗД - в случай че за нея
е станало явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че
няма да я изпълни по уговорения и надлежен начин. Твърдения за установяване от
нейна страна на такава явна забава и ненадлежно изпълнение ищцата е въвела (без
да ги доказва), но не и твърдения за предприемане на развала, за която са
приложими общите правила на чл.87 ЗЗД – отправяне на писмено предупреждение. Под
„ненадлежно изпълнение“ ищцата визира факта, че за част от дейностите
ответникът е ползвал подизпълнители, което тя тълкува като нарушение на
договора. Тук следва да се посочи, че договорът, сключен между страните, не е
уговорен с оглед личността, т.е. не е посочено изрично, че именно определени
лица от персоналния субстрат на ответника трябва да извършат дейностите, за да
се забрани по този начин ползване от страна на ответника на услугите на трети
лица. Ирелевантно
за изпълнението на договора е обстоятелството, че
за изработване на специфична част от възложените от Я.С.
ремонтни дейности са ползвани подизпълнители, тъй като подобна забрана няма
в договора. Ако за ищцата е било от значение дали служители на
фирмата-ответник ще изпълнят цялостно дейностите, то тя е следвало да изиска
включване на нарочна клауза, която да го уреди и едва тогава, при установяване
липсата на квалификация у тези лица, задължени лично да изпълнят дейностите, да
пристъпи към отказ от договора по чл.268 ЗЗД или към развалянето му на
основание чл.265 ЗЗД. Отказването от страна на
ищцата на част от договорените дейности с мотив за некомпетентност на изпълнителя
и промените в изискванията на възложителя, за които споменава и свидетелят Х.,
са довели до обективно забавяне на процеса на работа и до излизане извън
рамките на договорения срок на изпълнение. Поради това, забавянето на ответника
не е било по негова вина. Освен това, от всички представени писмени
доказателства, включително от договорите и фактурите, представени от ищцата,
може да се достигне до извода, че ответникът „М.Е.Т. ЕООД е предприел действия
по изпълнение на дейностите, за които се е задължил, а не както твърди ищцата –
е отказал неоснователно да изпълни задълженията си. Отказът за довършване на
част от дейностите е направен като последица на поведението на ищцовата страна
и то към момента, към който ответникът е решил да пристъпи към разваляне на
договора, тъй като с развалянето на договора задължението му да довърши останалите
недовършени дейности също се е преустановило. В този смисъл, съдът счита, че не
са били налице и основания за разваляне на договора от страна на възложителя,
макар и опционално същият да е могъл да се откаже от договора по смисъла на
чл.268 ЗЗД, в който случай обаче дължи на изпълнителя направените разходи,
извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на
работата.
От друга страна, ответникът е конкретизирал
причините, които обосновава като неизпълнение от страна на възложителя и
провежда доказване в тази насока. Видно от електронната кореспонденция между
представляващия ответника управител Д.И.и дъщерята на ищцата- М.И., последната
е отказала една от дейностите по договора, която се явява и най-значителна като
обем и стойност. В действителност това лице не е страна по договора и волята му
не би следвало да бъде съобразена от ответника, но при твърдение на М.И., че е
собственик на апартамента, където се извършва ремонта и като такъв забранява
извършването на части от него; при потвърждаване на тази воля от майката на И.
– Я.С., която е страна по договора и при директен отказ, заявен отново по
електронна поща от И. към фирмата-доставчик на извършена и капарирана поръчка за
дограма, ответникът е бил поставен в невъзможност – фактическа и правна - да
извърши дейността. Същевременно, както бе обсъдено по-горе в изложението, за
ищцата не е съществувало основание да откаже подобно изпълнение като
ненадлежно, тъй като забрана за ползване на други фирми при дейността на
ответника не е била уговорена. Чл.268 ЗЗД позволява на възложителя да се откаже
от изработката дори тя да е започнала, стига да има основателна причина, в
който случай обаче следва да се заплатят направените разходи, извършената
работа и печалбата от изпълнението. Останалите причини, които ответникът визира
като основание за разваляне на договора и които се потвърждават от свидетелските
показания са, че още една от уговорените в договора услуги: „ел.проверка на ток
и смяна на контакти“ е била извършена от друго лице по поръчка на ищцата,
независимо, че е била част от предмета на договора. Ищцата е била в пълното си
право да прецени при сключване на самия договор какви услуги да възложи на
ответника-изпълнител и тя е упражнила това си право, като за нея не е
съществувала възможност да превъзлага услугите на трети лица, а постъпвайки по
този начин сама е нарушила договора. В случай, че за нея е съществувало
съмнение в техническата квалификация на лицата, които предстои да изпълнят
дейностите, то е следвало да се увери в нея при сключване на самия договор.
Съществуват, макар и непреки доказателства, за това, че ищцата С. се е отнасяла
неуважително към личността на работниците, които са изпълнявали услугите в дома
и. Всички тези обстоятелства са мотивирали ответника да развали договора по
вина на възложителя. Редът за това е спазен от страна на ответника „М.Е.Т.
ЕООД- отправено е писмено предупреждение за разваляне, достигнало до знанието
на ищцата Я.С., като срок за изпълнение в случая не е било необходимо да бъде
даван, тъй като „вината“, която се визира от страна на ищцата, е от такова
естество, че не би могла да бъде преодоляна. В този смисъл, съдът намира, че
процесният договор е бил развален от страна на ответника с достигане на
неговото волеизявление до ищцата.
Следващият спорен въпрос е подлежи ли на връщане
процесната сума, която е част от заплатения по договора аванс, предвид
възприетото по-горе, че договорът е бил развален. Принципът, залегнал в чл.55 ЗЗД е, че даденото на отпаднало правно основание подлежи на връщане. В случая
дадената сума е в размер на 6063 лв. Ищцата Я.С. признава, че от включените в
договора дейности, са били изпълнени такива в размер на 2990 лв., като за
изпълнените дейности заплатената сума не следва да бъде връщана, тъй като по
този начин би се стигнало до неоснователно обогатяване, при което едно лице е
получило услуга на определена стойност без престиране на насрещно благо.
Останалата авансово заплатена сума, на основание изрична клауза в договора,
изпълнителят е имал право да задържи при разваляне на договора по вина на
възложителя, какъвто е настоящият случай. Касае се за един вид „договорна
неустойка“, предвидена при разваляне на договора. Безспорно е налице
изрична договореност за санкциониране поведението на страната, която е станала
причина за разваляне на договора и това в конкретния казус е
установено. Непрецизно в самия договор е
записано „при прекратяване“ вместо „при разваляне“ на договора по вина на
възложителя, но доколкото при наличие на вина последицата винаги е „разваляне“
на даден договор, то съдът приема, че такава е волята и в конкретния случай, но
е обективирана с неправилен юридически термин. Когато един двустранен договор
бъде развален, клаузите в него, обхващащи именно последиците от развалянето, не
губят правно действие. Следователно, предвиденото в договора между страните, че
заплатеният аванс ще изиграе роля на „неустойка“, е осигурило право на
изпълнителя, който е развалил договора по вина на възложителя, да задържи
сумата по аванса дори и да не е престирал труд за цялата стойност. Ответникът е
въвел такова възражение, заявявайки обаче, че на добра воля е върнал сумите, за
които не е реализирал дейности. И в действителност се доказва по делото, че с
платежно нареждане от 13.10.2017г. „М.Е.Т.ЕООД е възстановил на Я.Ц.С. сумата
от 1225 лв., което бива признато и от ищцата. Доказва се още, че с разписка от
10.10.2017г., ищцата е получила от ответника още една сума – в размер на 770
лв., дадена преди това от възложителя за шкафче и врата на баня. Възстановените
две суми възлизат общо на 1995 лв. Приспадайки от заплатения аванс /6063 лв./
възстановената сума /1995 лв./ и сумата, за която са признати извършени
дейности /2990 лв./ остава сума в размер на 1078 лв., която ответникът е
следвало да докаже, че е имал право да задържи. Както вече бе обсъдено, той е
имал право да я задържи като неустойка за развалянето на договора. Фактът, че е
решил да възстанови част от сумата, не означава, че ответникът се е отказал
цялостно от това си право. Възможно, но недоказано обстоятелство остава
извършването на дейности по договора от страна на ответното дружество за
стойността и на тази сума. За доказване какво точно е било извършено са
ангажирани единствено свидетелски показания, от които твърде общо се
установява, че ремонтът в апартамента на ищцата С., се е състоял в шпакловка,
слагане на плочки и боядисване на двете стаи и банята в апартамента, от което
не се установява обаче, че стойността на извършеното надвишава стойността на
признатото от ищцата като извършено. Поради това правото на ответника да
задържи остатъка от аванса не може да се счете, че произтича от факта, че е
извършил дейности за цялата невъзстановена сума, но няма пречка да бъде
признато като неустоечно право, което същият е реализирал.
Процесуалният представител на ищцата многократно се
позовава на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и твърди неравноправност на
клаузите по договора. Тук следва да се отбележи, че доколкото се установи, че
договорът е бил развален, с което действието му е било преустановено, не следва
да се обсъжда дали клаузите му са неравноправни, освен тези чието действие е
било приложено, а именно: т.3 от раздел „Права“ според която „При прекратяване
на Договора по вина на възложителя, изпълнителят не връща дадения аванс“. Чл.146, ал.1 ЗЗП повелява, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Според ал.2 на същата разпоредба:
„не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.“ Договорът, който страните са
подписали, е бланков, но не е типичен договор при общи условия, които да не са
могли да бъдат разисквани от страните при сключването им и евентуално –
изменени. Все пак клаузите в разделите „права“ и „задължения“ /където попада и
клаузата за задържане на аванса/ не са били индивидуално уговорени, а са
предварително залегнали в бланковата форма на договора, поради което може да се
извършва преценка за тяхната неравноправност. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Конкретно
преценяваната уговорка според съда не може да бъде счетена за неравноправна,
доколкото не противоречи на добросъвестността уговарянето на неустойка за
разваляне на договор, макар направено под формата на задържане на аванс и не
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, тъй
като подобна неустойка компенсира изправната страна за това, че договорът не е
бил реализиран по вина на другата страна.
С оглед на гореизложеното, съдът намира
установителния иск, предявен от Я.С., за неоснователен и като такъв той подлежи
на отхвърляне, с което отпада действието и на издадената в полза на ищцата
заповед за изпълнение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът, който е поискал присъждането на разноски, има право на такива,
съразмерно с отхвърлената част на иска. В конкретния случай исковата претенция
е отхвърлена изцяло, поради което ищцата Я.С. следва да бъде осъдена да заплати
на ответника „М.Е.Т. ЕООД сумата от 400 лв., за която има представени доказателства,
че е разходвана от ответника за заплащане на адвокатски хонорар и е включена в
представения списък за разноски по чл.80 ГПК, представен от адв.Я.А. в
последното съдебно заседание.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Я.Ц.С., ЕГН: **********,
с адрес
*** установителен иск с
правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55,
ал.1, пр.3 ЗЗД за признаване
за установено по
отношение на „М.Е.Т.ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в с.Църквище,
общ. Затица, обл.Софийска, ул. „Четвърта“ №12, че последният дължи на
ищеца Я.Ц.С. сумата
от 1840.00 лв. /хиляда осемстотин
и четиридесет лева/, представляваща
дължима сума за възстановяване, получена от Д.И.- управляващ дружеството, без
правно основание, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 1000 от 06.11.2017 г. по ч.гр.д. № 828/2017г. по описа на РС-Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Я.Ц.С., ЕГН: **********,
с адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Е.Т.ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в с.Църквище,
общ. Затица, обл.Софийска, ул. „Четвърта“ №12, сумата от 400.00 лв. /четиристотин и петнадесет
лева/,
представляваща сторени
разноски в настоящото производство.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в
2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ не се чете