№ 21001
гр. С., 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря А. Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110147479 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. С. Б., А. Ж. Б. и Г. Ж. Б., чрез адв. С.,
срещу „Топлофикация С.” ЕАД, с която са предявени активно субективно и обективно
кумулативно съединиени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника сума в
размер на по 711,00 лв., представляваща 1/3 от цена на главница за топлинна енергия в общ
размер на 2133,01 лв. за периода от м.05.2015 г. до м.09.2017 г., както и по 46,91 лв.,
представляваща 1/3 от цена на главница за дялово разпределение в общ размер на 140,74 лв.
за периода м.05.2008 г. – м.12.2017 г., по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ж.к. „Х.Д.“, БЛОК, вх. 1, ап. 13.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че са
наследници на Ж. К.ов Б., починал на 14.05.2019 г., на чието име била открита партида при
ответника относно апартамент № 13, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.Д.“, БЛОК, вх. 1.
Поддържат, че от ответника ежемесечно получавали писма, съобщения и фактури, с които се
претендирали от ищците задължения за периода от м.05.2015 г. до м.09.2017 г. в общ размер
на 2133,01 лв. – главница за топлинна енергия, както и главница за дялово разпределение в
размер на 140,74 лв. за периода м.05.2008 г. – м.12.2017 г. Твърдят, че така претендираните
от ответника претенции за задължения на ищците за доставена и използвана топлинна
енергия, както и за дялово разпределение за процесния период са погасени по давност. Ето
защо молят съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че всеки от
ищците не дължи на ответника сума в размер на по 711,00 лв., представляваща 1/3 от цена
на главница за топлинна енергия в общ размер на 2133,01 лв. за периода от м.05.2015 г. до
м.09.2017 г., както и по 46,91 лв., представляваща 1/3 от цена на главница за дялово
разпределение в размер на 140,74 лв. за периода м.05.2008 г. – м.12.2017 г. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. И., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – не оспорва, че към
датата на исковата молба процесните вземания са погасени по давност, за което излага
1
подробни съображения. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърденията на
ищците, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание
съдът дължи произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна
практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и
търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване
недължимост на вземане поради изтекла давност, което като правен резултат означава
установяване, че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищците са
наследници на Ж. К.ов Б., починал на 14.05.2019г, на чието име е била открита партида при
ответника с номер на инсталация № ******* относно недвижим имот, представляващ
апартамент № 13, находящ се в град С., ж.к. „Х.Д.“, блок № 97, вход № 1.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че ищците, в качеството им на
наследници на Ж. К.ов Б., са съсобственици на процесния топлоснабдения имот, находящ се
в гр. С., ж.к. „Х.Д.“, БЛОК, вх. 1, ап. 13. Не се спори също така, че в периода м.05.2015 г. до
м.09.2017 г. ответникът е доставил топлинна енергия за процесния топлоснабден имот на
посочената в исковата молба стойност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В частност ищците твърдят, че задълженията за доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2015 г. до м.09.2017 г. са погасени по давност.
В отговора на исковата молба ответникът изрично е признал правнорелевантното
обстоятелство, че към датата на исковата молба процесните вземания са погасени по
давност, поради което СРС приема за несъмнено, че вземанията на ответника за главница за
топлинна енергия, които се отнасят за периода от м.05.2015 г. до м.09.2017 г. в общ размер
на 2133,01 лв., представляващи цена на доставена от „Топлофикация С.“ ЕАД топлинна
енергия са погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
2
давността за тях да не е изтекла.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната,
срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото. В разглеждания случай не са представени доказателства и не може да
се приеме, че ответникът е предприел действия или е оспорил предявените искове, респ. с
поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото и е признал исковете. Този
извод не се променя от представеното по делото писмо изх. № Г-10924 от 25.07.2023 г.,
което е изпратено от „Топлофикация С.“ ЕАД до А. С. Б., А. Ж. Б. и Г. Ж. Б. (в отговор на
тяхно заявление вх. № Г-10924/13.07.2023 г.), с което е поискано от ищците да представят
необходимите документи, за да бъде удовлетворено искането им. По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се установява, че ответникът е претендирал
от А. С. Б., А. Ж. Б. и Г. Ж. Б. процесните суми, респ. че е предприел спрямо ищците
каквито и да било конкретни действия за събирането им по принудителен ред. Също така,
дори и да бъде взето предвид писмото от 25.07.2023 г., след тази дата до 25.08.2023 г.
(датата на подаване на исковата молба) също не се установява ответникът да е предприемал
каквито и да било действия за събирането на посочените суми по принудителен ред. Ето
защо съдът приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не
следва да отговаря за направените от ищците разноски (в този смисъл Определение № 8838
от 15.09.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 8503/2022 г. по описа на СГС и др.).
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което при съобразяване на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
"Топлофикация С." ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
"Я." № 23Б, че А. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, БЛОК, вх. „А“, ет. 5,
ап. 13, не дължи на "Топлофикация С." ЕАД, поради изтекла погасителна давност, сума в
размер на 711,00 лв., представляваща 1/3 от цена на главница за топлинна енергия в общ
размер на 2133,01 лв. за периода от м.05.2015 г. до м.09.2017 г., както и 46,91 лв.,
представляваща 1/3 от цена на главница за дялово разпределение в общ размер на 140,74 лв.
за периода м.05.2008 г. – м.12.2017 г., по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ж.к. „Х.Д.“, БЛОК, вх. 1, ап. 13.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
"Топлофикация С." ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
"Я." № 23Б, че А. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, БЛОК, вх. „А“, ет. 5,
ап. 13, не дължи на "Топлофикация С." ЕАД, поради изтекла погасителна давност, сума в
3
размер на 711,00 лв., представляваща 1/3 от цена на главница за топлинна енергия в общ
размер на 2133,01 лв. за периода от м.05.2015 г. до м.09.2017 г., както и 46,91 лв.,
представляваща 1/3 от цена на главница за дялово разпределение в общ размер на 140,74 лв.
за периода м.05.2008 г. – м.12.2017 г., по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ж.к. „Х.Д.“, БЛОК, вх. 1, ап. 13.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
"Топлофикация С." ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
"Я." № 23Б, че Г. Ж. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, БЛОК, вх. „А“, ет. 5,
ап. 13, не дължи на "Топлофикация С." ЕАД, поради изтекла погасителна давност, сума в
размер на 711,00 лв., представляваща 1/3 от цена на главница за топлинна енергия в общ
размер на 2133,01 лв. за периода от м.05.2015 г. до м.09.2017 г., както и 46,91 лв.,
представляваща 1/3 от цена на главница за дялово разпределение в общ размер на 140,74 лв.
за периода м.05.2008 г. – м.12.2017 г., по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ж.к. „Х.Д.“, БЛОК, вх. 1, ап. 13.
ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН **********, А. Ж. Б., ЕГН ********** и Г. Ж. Б., ЕГН:
**********, и трите с адрес: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, БЛОК, вх. „А“, ет. 5, ап. 13, да заплатят на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер на 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4