№ 5609
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510925 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
ответницата Ц. Я. М., чрез пълномощника адв. С. Д., срещу решение
№2007305/25.01.2022г., постановено по гр.д. №38111/2019г. по описа на СРС,
138 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения от
„Топлофикация София“ ЕАД против Ц. Я. М. иск с правна квалификация
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ, че Ц. Я. М.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 172,86 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.01.2016г.
до м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
****, аб.№208807, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от 20.03.2019г. по ч.гр.д. №12584/2019г. по описа на СРС, 138 състав.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е
неправилно, противоречи на материалния и процесуалния закон. Поддържа се,
че в исковата молба и в последващите уточняващи молби от ищеца било
посочено, че се претендира сумата от 400,36 лева за главница и лихва без да се
уточнява каква част от задължението е главница и каква – лихва.
1
Впоследствие било уточнено, че спрямо жалбоподателката се претендират
вземания в размер на 172,86 лева без да се посочи дали тази сума
представлява само главница или включва и лихва. Поддържа се, че погасените
по давност вземания са в по-голям размер от предявения установителен иск.
Счита, че неправилно първоинстанционният съд стигнал до извода, че сумата
от 172,86 лева представлява главница за топлинна енергия за периода от
м.01.2016г. до м.04.2016г., както и, че не е погасена по давност. Поради
изложеното е направено искане решението да бъде отменено в обжалваната
част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт И.М., с който жалбата се оспорва и се прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Подадени са и частни жалби от „Б.Л.“, чрез адв. К.Б. в лично качество и
като процесуален представител на И. Я. И., от адв. Н.И.И. в лично качество и
като процесуален представител на И. Я. И., от адв. М.Л.Л. в лично качество и
като процесуален представител на Ц. Я. М. и от адв. К.И.Б. в лично качество и
като процесуален представител на Ц. Я. М. срещу определение
№20047197/11.07.2022г., постановено по гр.д. №38111/2019г. на СРС, 138
състав, по реда на чл.248 от ГПК, с което са оставени без уважение молбите
им за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Излагат се
доводи, че с решението исковото производство е било частично прекратено,
както и, че част от исковете с отхвърлени, поради което считат, че им се
дължат разноски по делото, съразмерно с прекратената и отхвърлената част от
иска.
Насрещната страна не е изразила становище по частните жалби.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Ц. Я. М. и И. Я. И. положителни установителни искове с
правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №12584/2019г. на СРС, 138 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно
между страните по делото, че към процесния период ответниците са били
битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР
на ЗЕ, аб.№208807, в качеството си на собственици на процесния
топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
3
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на „Техем сървисис“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за собственика на имота е възникнало задължение по силата на
закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Първоинстанционният съд е разгледал направеното от ответниците
възражение за изтекла погасителна давност, като правилно е определил
непогасените по давност вземания по период и размер въз основа на
кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и
неоспорените от ответниците писмени доказателства – извлечение от сметка
за аб. №208807, съобщения към фактури и изравнителни сметки. От същите се
установява, че непогасените по давност вземания за ползваната топлинна
4
енергия за процесния период от м.01.2016г. до м.04.2016г. надвишават по
размер исковата претенция от по 172,86 лева срещу всеки от двамата
ответници, като изложените във въззивната жалба доводи в обратния смисъл
са неоснователни. Неоснователно е и оплакването за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, тъй като не било ясно дали
исковата претенция в размер на 172,86 лева срещу всеки от ответниците
включва само главница или включва и лихва. В подадената уточнителна молба
от ищеца на л.74 от първоинстанционното производство изрично се уточнява,
че сумата в размер на 172,86 лева представлява главница за топлинна енергия,
след съобразяване на сумите, за които е направено признание на вземането в
заповедното производство, и съответно на извършените плащания.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По частните жалби:
Обжалваното определение, с което са оставени без уважение молбите на
ответниците и на техните пълномощници за изменение на решението в частта
за разноските по реда на чл.248 от ГПК, е правилно. Не са налице основания
за присъждане на разноски в полза на ответниците, съразмерно с отхвърлена
част от иска, респ. с прекратена част от производството, тъй като исковете
срещу двамата ответници са уважени в пълния им предявен размер от по
172,86 лева срещу всеки ответник, като отхвърлителната, респ.
прекратителната част касае единствено част от период, за който са предявени
претенциите, поради което не са били налице основания за преразглеждане на
въпроса относно присъдените разноски.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала
отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд,
поради което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не
следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2007305/25.01.2022г., постановено по гр.д.
№38111/2019г. по описа на СРС, 138 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против
Ц. Я. М. иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ, че Ц. Я. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 172,86 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.01.2016г. до м.04.2016г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб.№208807, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 20.03.2019г. по ч.гр.д.
№12584/2019г. по описа на СРС, 138 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение №20047197/11.07.2022г., постановено по
гр.д. №38111/2019г. на СРС, 138 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6