ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………/…..01.2020 г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – Търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на 14.01.2020
г. в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 1017/2019
г.,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „УниКредит Булбанк"АД, с която са предявени искове по чл. 422 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане по Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1407/2019 г. на ВРС против Н.В.И. ***.
В депозирания чрез особен представител адв. Н.Х. отговор ответникът Н.В.И. оспорва по основание и размер предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Релевира възражение за недопустимост на исковете за присъждане на вноски с ненастъпил падеж.
Последните следва да бъдат отхвърлени, тъй като предявените искове са допустими, а възраженията относно ненастъпилата предсрочна изискуемост касаят единствено основателността на исковата претенция, поради което съдът ще се произнесе по тях с решение по същество на спора.
Доколкото ответникът има качеството на потребител, съобразно допълнения с ДВ бр. 100/2019 текст на разпоредата на чл. 113, изр. II от ГПК образуваните дела от и срещу потребители се разглеждат като граждански по общия исков ред. Поради изложеното размяната на книжа е приключила с извършването на единична такава.
Писмените доказателства, представени от ищеца бъдат приети като допустими, относимостта ще бъде ценена по същество.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на размера на кредита и извършените погашения, направено и от двете страни като относимо ще бъде уважено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба на „УниКредит Булбанк"АД, ЕИК *********, гр. София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено по отношение на ответника Н.В.И., ЕГН **********,*** в качеството й на кредитополучател по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г., че вземането на банката, за което е издадена Заповед № 654/04.02.2019 по ч.гр.д. № 1407/2019г. на ВРС за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, съществува за следните суми: 45 975.11 евро /четиридесет и пет хиляди деветстотин седемдесет и пет евро и единадесет евроцента/, представляваща неизплатена главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 31.01.2019г. до окончателното й изплащане; 259.70 евро /двеста петдесет и девет евро и седемдесет евроцента/ - договорна/възнаградителна лихва за периода от 20.8.2018г. до 19.9.2018г., начислена и дължима на основание чл. 4.1 от Анекс № 3/9.11.2015г.; 1054.31 евро /хиляда и петдесет и четири евро и тридесет и един евроцента/ - лихва върху просрочена главница за периода 20.3.2018г.-30.1.2019г., начислена и дължима съгл. чл. 4.1 във вр. чл.11.1 от Анекс № 3/9.11.2015г.; 9.68 евро /девет евро и шестдесет и осем евроцента/ - неустойка за просрочена лихва за периода 20.8.2018г.-30.1.2019г., дължима и начислена съгл. чл. 5.8 от Анекс № 3/9.11.2015г. и 1 711.46 евро /хиляда седемстотин и единадесет евро и четиридесет и шест евроцента/ - неустойка за просрочена главница за периода 20.03.2018г. - 30.01.2019г.вкл., дължима и начислена съгл. чл. 5.8 от Анекс № 3/9.11.2015г.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства по делото, писмените такива, представени от ищеца, а именно: Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г., ведно с Общи условия и погасителни планове; Искания за кредит и за реструктуриране; Договорна ипотека; Уведомление по чл. 60,ал.2 ЗКИ; Справка на „УниКредит Булбанк" АД за движение по сметка и лихвени листи.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, кредитното досие по договора за банков кредит, както и на всички други необходими счетоводни документи в счетоводството на банката, да даде отговор на следните въпроси:
1.) какъв е размерът на предоставения от банката размер на кредита;
2.) усвоена ли е предоставената сума по кредита, по чия сметка и кога;
3.) извършвани ли са плащания по кредита и в какъв общ размер? Да се посочат плащанията по дати;
4.) какъв е размерът на непогасената част от задължението по договора за кредит, общо и по пера – главница, лихви /възнаградителни и мораторни/, неустойка, такси и други
5.) какъв е размерът на задълженията с настъпил към момента на изготвяне на експертизата падеж по пера;
6. как е договорен първоначално лихвеният процент и от какви компоненти се състои. Да се посочи всяка промяна посока увеличение или посока намаление на лихвения процент и датата, от която е прилаган новия процент. Да се посочи дали лихвеният процент съответства на уговорения с договора или анекса /при подписването им/. Каква е базата за изменение на лихвата и дали е съобразена с параметрите по чл. 4 от договора, раздел III от ОУ и промяната на EURIBOR.
7. Да се посочи как се формира
главницата по пера, на датата на сключването на всеки анекс и включва ли същата
просрочени суми освен за главница, и за лихви, такси и други комисинони и в какъв размер е всяко перо към датата на
сключване на съответния анекс.
8. Върху каква главница се
начислява лихвата след сключване на съответния анекс. Извършвана ли е
капитализация на лихви и ако да – да се изчисли размерът на дълга без да се
вземе предвид тази капитализация.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лева, платими от ищеца в тридневен срок от съобщението по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Боян Славчев Банков.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.02.2020г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните и се
връчи препис от това определение и проекто-доклада по делото, на ищеца и препис
от отговора.
Съдът указва на
страните: в първо по делото заседание ищецът може да поясни и допълни ИМ и представи
доказателства във връзка с направените в отговора оспорвания. Ответникът в
същото заседание има право да посочи и представи нови докзателства,
които не е могъл да посочи и представи с отговора на ИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТО-ДОКЛАД
т.д.
№ 1017/2019 г.
Ищец: „Уникредит Булбанк“ АД
Ответник: Н.В.И.
В исковата си молба ищецът твърди, че в негова полза срещу ответника Н.В.И., в качеството й на кредитополучател по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г, е издадена Заповед № 654 от 4.2.2019 по ч.гр.д. № 1407/2019г. на PC Варна за незабавно изпълнение на парично задължение за суми, дължими по договора и анексите.
По-конкретно твърди, че паричното задължение произтичало
от сключен между страните Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
И-2100 от 26.07.2011г., по който солидарен длъжник редом с ответника било и
дружеството „ПЛАНЕТ ТРАВЕЛ" ЕООД. Твърди
още, че по силата на цитирания договор, банката
предоставила на кредитополучателя Н.И. ипотечен кредит в размера до 50 000.00
/петдесет хиляди/ евро, от които 30 000 евро за закупуване на недвижим имот и
20 000 евро за ремонтни дейности на същото жилище, съгл.чл. 3 от Договора.
Крайният срок за усвояване на кредита бил до 19.8.2011г., а крайният срок за
издължаване - 20.07.2046г., съгл. чл. 6.2 и чл. 7 от договора. Усвояването и
погасяването се извършвало по сметка, посочена в договора. Страните договорили
в чл. 7.2 погасяването да се извърши на анюитетни месечни погасителни вноски
/главница+лихва/, дължими на 20-то календарно число от всеки месец от срока на
действие на договора от 20.08.2011г. до 20.07.2046г.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 4.1а във вр. чл. 11.1.1 от договора и чл. 9.1, кредитополучателят се задължил да заплаща на банката годишна възнаградителна лихва върху редовна главница за периода 26.7.2011г. до 19.7.2016г., определена като сбора на Базисен лихвен процент, формиран от тримесечен EUROIBOR, съгл. раздел III от ОУ, и премия / 1,537% към датата на сключване да договора за кредит/ плюс Надбавка върху Базовия лихвен процент в размер на 5.953%, като към датата на сключване на договора за кредит годишният лихвен процент за редовна главница възлиза на 7.49%. За периода от 20.7.2016г. до 20.7.2046г. лихвения процент за редовна главница бил определен по съгласие на страните на 7,79%. По силата на чл. 4.2 от договора във вр. с т. 11.1.2, при просрочие на погасителна вноска и/или при предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с настъпил падеж /неиздължената просрочена и изискуема част от главницата/, се олихвявал с надбавка в размер на 2.00% над определената лихва за редовен дълг, в който случай ГЛП възлиза на 9.49% за периода 26.7.2011г.-19.7.2016г. и съответно - 9,79% за периода от 20.7.2016г. до окончателното погасяване на задължението. При просрочие на главница и/или лихва, съгл. т. 4.3 във вр. т. 11.1.3 от договора,за срока на просрочието, целият размер на кредита /редовен дълг по главницата и неиздължената, просрочена и изискуема част от нея/, се олихвява едновременно и независимо от лихвите по т. 4.1 и т. 4.2, с надбавка в размер на 5.00%. Кредитополучателят се задължил да заплаща на банката такси и комисионни, съгласно Тарифата на банката за физически лица, т. 1.3 от Договора във вр. с Раздел III от ОУ, като в т. 5 от договора били индивидуално уговорени: такса за администриране на кредита; за поддръжка и обслужване на кредита, комисионна за управление за всяка следваща година и комисионна за ангажимент. Годишният процент на разходите при сключване на договора бил установен в размер на 9,256%. Кредитното задължение било обезпечено с договорна ипотека, вписана под акт № 65, том VI, дело № 10317 от 29.07.2011г. на АВп - СВп при ВРС по отношение на недвижими имоти, подробно посочен в акта и в чл. 8.1 от договора.
Ищецът излага твърдения още, че сумата по кредита в размер на 97791.50 лева, представляваща левовата равностойност на 50 000.00 евро, е предоставена за усвояване по сметка № 70001520194877 на 02.08.2011г, като усвояването на кредита е извършено на същата дата - 02.08.2011г.
С Анекс № 1 от 16.4.201Зг.
страните по договора за кредит установили в отношенията помежду си, че от
предоставения и напълно усвоен размер на кредита /50000.00 евро/, към
16.4.201Зг. остатъчният дълг по главницата възлиза на 49 250,67 евро. В чл.
4.16 били предоговорени преференциалните условия по кредита досежно възнаградителната
лихва. Считано от посочената дата до 19.7.2016г. кредитополучателят се задължил
да заплаща на банката лихва върху редовна главница в размер на 6,173%, а
считано от 20.7.2016г. до 20.7.2046г. - лихва в размерр на 7,79%. Съответно,
при просрочие на лихва и/или на главница по кредита, съгл. чл. 4.1 от Анекс №
1, ищецът сочи, че кредитополучателят следвало да заплаща на Банката лихвения
процент, приложим за съответния лихвен период и състоящ се от променлив базов
лихвен процент плюс ценова рискова премия и фиксирана надбавка, който лихвен
процент бил съответно за периода 16.4.201Зг.-19.7.2016г. в размер на 8,173%, а
за периода от 20.7.2016г. до 20.7.2046г. - 9,79%. По силата на чл. 4.2 от същия
анекс, годишният лихвен процент, начисляван върху просрочена главница за срока
на просрочието, бил съответно 18,173% за периода 16.4.2013г.-19.7.2016г. и
19,79% за периода 20.7.2016г.-20.7.2046г.
Сочи още, че на 11.12.2014г.
кредитополучателят депозирал в банката искане, вх. № 0301-58-116909, в което посочил,
че поради влошено финасово състояние, не може да обслужва редовно кредитното
задължение, поради което поискал 6-месечен гратисен период, в който да извършва
минимални плащания. На 12.12.2014г. бил подписан Анекс № 2, с който Банката се съгласила
в периода 20.12.2014г. - 20.5.2015г., кредитополучателят да заплаща
възнаградителна лихва в размер на 1,28%, а след приключване на 6-месечния
гратисен период лихвеният процент се покачвал на 6,56%. Съответно за 6 месеца били
намалени и лихвата върху просрочена главница и
наказателната лихва при просрочие.
Въпреки извършените отстъпки, след изтичане на гратисния период, ищецът излага твърдения, че длъжникът е депозирал ново искане за намаляване на вноските, въз основа на което на 9.11.2015г. бил подписан Анекс № 3, в който страните установили, че от усвоения размер на кредита, към 9.11.2015г. е погасена сума в размер на 3283,93 евро по главницата. Неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата възлизала на 499,64 евро; начислената, просрочена и изискуема лихва - 1324,16 евро, а начислената неизискуема лихва - 165,25 евро. В чл. 5.8 уговорили обезщетение/неустойка/ за забава, начислявана за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита, която е в размер на законната лихва, а чл. 9.1 от този анекс е уговорен 12-месечен гратисен срок по главницата, считано от 20.11.2015г. до 20.10.2016г., в който следвало бъдат заплащани само лихви по кредита, като била постигната договорка относно начина за погасяване на дължимите лихви и такси към датата на подписване на анекса.
В заключение сочи, че кредитополучателят и солидарния длъжник не са изпълнявали задължението си по договора да заплащат дължимите вноски по кредита, като още от началото на 2018 г. главният длъжник извършвал нерегулярни плащания, поради което били начислявани лихви и неустойки. По твърденията за наличие на дължими и неизплатени изискуеми вноски за главница, лихви и неустойки, ищецът сочи, че се е възползал от правото си по чл. 17.1 от Анекс № 3/9.11.2015г. във вр. чл. 30.2 от Общите условия, и е обявил непогасената част от кредита /вкл. предсрочно изискуемата главница в размер на 45 664,80 евро/ за изцяло предсрочно изискуема на 19.9.2018г, като на кредитополучатиля е изпратено уведомление по чл. 60, ал.2 от ЗКИ чрез ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, per. № 894 на КЧСИ, връчено при условията на чл. 47 ГПК на 14.12.2018г. С гореизложените фактически твърдения обосновава правния си интерес от провеждането на исковата защита и моли за уважаване на исковете с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Н.В.И., действащ чрез назначения особен представител адв. Н.Х., оспорва исковете по основание и размер, като изразява становище за недопустимост на претенцията за присъждане на вноски с ненастъпил падеж. Сочи, че искът се явява допустим единствено за вноските по главница с настъпил падеж от 20.11.2015г. до 20.12.2019г. в размер на 4 063, 29 евро, тъй като волеизявлението на банката за обяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до кредитополучателя. Признава факта на сключване на договор за предоставяне на банков кредит, изменен с анекси от 16.04.2013 г., 12.12.2014 г. и 09.11.2011 г. Сочи, че съгласно чл. 9.1 на Анекс № 3 от 09.11.2015 г. е уговорено в гратисния период от 20.11.2015 г. до 20.10.2016 г. да бъдат заплащани само лихви по кредита, но в противоречие с тази уговорка в чл. 9.2. било предвидено, че начислената лихва от 165.25 евро по т.2.6. и просрочената лихва по т.2.7. в размер на 1 324. 16 евро да бъдат погасени успоредно с анюитетната вноски до 30.03.2016 г.
Ответникът на първо място оспорва твърденията на ищеца, че кредитополучателят и солидарният длъжник не са заплащали изцяло и в срок задълженията си, както и че през 2018 г. са започанли нерегулярни плащания по кредита. Противопоставя се още на изложеното в исковата молба, че незаплатените вноски по главницата са 6 /шест/ в общ размер на 310,31 евро за периода 20.03.2018г.-20.08.2018г., а броят на вноските за възнаградителна лихва, които не са издължени на падежните дати или са частично погасени, са 2 /две/ в размер общо на 259,70 евро за периода 20.08.2018г.-19.09.2018г., тъй като същото противоречало на твърдението,, че последното плащане е на 17.09.2018г., с което са погасени лихви и неустойки, като не се уточнява размера на погасените с това плащане лихви и неустойки. На следващо място оспорва уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост, като твърди, че не са предприети необходимите действия за това, като се противопоставя, че адресът е бил посещаван на посочените в разписката дати, тъй като липсвали констативни протоколи за посещение на адреса, подписани от поне още един служител на ЧСИ, или свидетел, от които да е видно, че адресът е бил посещаван на тези дати и лицето не е намерено на този адрес. Нямало данни за предприети действия по търсене на лицето чрез домоуправителя на сградата или за търсене на информация за него от съседи, като правило впечатление, че нито веднъж, адресът не е посетен след обяд. Не били предприети и действия по издирване на солидарния длъжник „Планет травъл“ ЕООД за да му бъде връчено уведомлението за предсрочна изискуемост.
На следващо място ответната страна релевира възражение за нищожност на т.4.3. във връзка с т. 11.1.3 от Договора, уговорената в т.5.8 от Анекс №3 неустойка за забава, както и размерът на ГПР като прекомерно високи, във вреда на клиента, като противоречащи на закона като неравноправни клаузи, и на добрите нрави. Прави и възражение за неправомерно начислявяне на лихва два пъти: веднъж като лихва за забава върху главница и втори път като неустойка за просрочена главница, тъй като освен лихва за забава върху гланицата, в размер на 1054, 31 евро, за периода 20.03.2018г - 31.01.2019г., ищецът претендирал и сумата от 1 711, 46 евро като неустойка за просрочена главница за същия период 20.03.2018г. /падежната дата, на която е следвало да бъде заплатена съответната вноска по главницата/ - 31.01.2019г. вкл., датата, на която е депозирано, заявлението до ВРС/ съгласно чл.5,3 от Анекс №3/09.11.2015г. Договорът създавал неяснота и объркване за потребителя относно всички компоненти и условия по него, тъй като за клиента не ставало ясно при подписване на договора какъв е базисния лихвен процент, как се определя годишния лихвен процент за съответните периоди, размерът на възнаградителната лихва за съответните периоди, колко вида лихви плаща потребителя и за какво/. След като плаща възнаграждение на Банката за предоставения му кредит под формата на лихва, защо се предвижда и обезщетение за забава и допълнително неустойка върху лихвите, как е определна промяната в лихвения процент и предвидените надбавки при просрочие, изменя ли се съответно и как, размера на анюитетните вноски при подписването на Анексите, ГПР. Всичко това не можело да се възприеме и осмисли при подписването на бланковия формуляр на договора, съответно Анексите към него, тъй като обикновено до подписване на договор за кредит се стигало, когато потребителят е притиснат от финансовата си затрудненост във времето, а когато започне да го изплаща не може да разбере как при ежемесечно и редовно изплащане на вноските по кредита сумата не намалява значително, а при малко просрочие лихвите се вдигат драстично и сумите за тях стават прекомерно високи над съответната вноска по главницата и непосилни за плащане. Предвид изложеното сочи, че налице е хипотезата на чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което отправя възражение за нищожност на клаузите, определящи размерите на лихвите за просрочие, като уговорени във вреда на потребителя. Моли за отхвърляне на исковете в цялост.
Правна
квалификация – чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
С оглед изявленията на страните съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че последните са валидно обвързани помежду си от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г..
Разпределение на доказателствената тежест между страните – ищецът следва да докаже съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор за кредит, изпълнение на поетите от него задължения по договора, размера на претендираното вземане по отделни пера, включително основанието за възникване на всяко от задълженията за лихви. По отношение на възражението на ответника за неравноправност на клаузите относно определяне на размера на лихвите и ГПР, ищцовата страна следва да установи, че същите са индивидуално уговорени.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си по договора, както и останалите си възражения относно недействителност на договорни клаузи.
Да се връчи препис от проекто – доклада на всяка страна за становище в съдебно заседание в това число по правната квалификация на исковете.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: