ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 660
гр. Перник, 12.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241700100374 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от Е. И. Д. срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ:
********* за заплащане: сумата в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП на 01.05.2023 г. около
13:00 часа в ****, настъпило с участието на: Участник №1 - лек автомобил неустановен към
настоящият момент и Участник №2 - пешеходец Е. И. Д., ЕГН:**********; законна лихва
върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване с извънсъдебната претенция - 04.10.2023 г. до окончателното й изплащане;
сумата в размер на 2 213, 00 (две хиляди двеста и тринадесет) лева представляващи
обезщетение за имуществени вреди при процесното ПТП за извършена операция,
медицински консумативи, стабилизации, прегледи и др.; законна лихва върху посочената по-
горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната
претенция - 04.10.2023 г. до окончателното й изплащане. С исковата молба са представени
документи с искане за приемане като доказателства по делото; на основание чл. 190, ал. 1
ГПК, да се задължи ответника да представи преписката по претенция №23210203, която е
образувана по описа на Гаранционен фонд. Релевантността на същата към предмета на
делото произтича от доказването, че от ищцата е спазена процедурата по чл. 558, ал. 3 и 5 от
КЗ, респективно наличието на процесуална предпоставка за завеждане на настоящия иск; да
бъде назначена съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на поставени въпроси;
да бъде назначена комплексна съдебномедицинска експертиза с вещо лице ортопед -
травматолог и вещо лице съдебен лекар, които след като извършат личен преглед на ищцата,
да отговорят на поставени въпроси; за допускане разпит на двама свидетели – при
довеждане, за установяване търпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания във връзка с настъпилия инцидент, причинените неудобства чисто
1
физически, морални и материални.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, както следва:
Исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4, от ГПК, тъй като в
обстоятелствената част на исковата си молба Ищцата не е описала точно и ясно механизма
на настъпване на процесното ПТП. В обстоятелствената част на исковата си молба Ищцата
не е описала конкретното място на настъпване на предполагаемото ПТП. Съгласно чл. 127,
ал.1, т. 4, от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които
се основава искът. Исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.4, от ГПК.
Видно от петитума Ищцата искат осъждане на Гаранционен фонд за сумата от 47 104.72
лева обезщетение за неимуществени вреди, като в исковата молба не посочва нейна банкова
сметка.
По същество оспорва изцяло исковите претенции - по основание и по размер, като
прекомерно завишени и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Не са представени
никакви документи, които да установят разпитани свидетели - очевидци на процесното
събитие. Посоченият механизъм на твърдяно ПТП в исковата молба е базиран на
вероятности и от същото не може да бъде направен несъмнен извод, че е налице хипотезата
на чл. 557, ал. 1 от КЗ. Не е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в
съответствие с разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП и Наредба №13- 41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. Данните за ПТП са единствено по данни
на Ищцата, като в описанието на исковата молба липсва посочване на конкретен механизъм
на ПТП и получаване на уврежданията. Твърди, че в процесния случай не са налице
основание за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на
случайно събитие по отношение на твърдения водач на МПС, тъй като Е. И. Д. е пресякла
внезапно коридора му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДВП, се е явявал
непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от
страна на водача на л.а./т.а. В тази връзка смятам, че съобразно постановките, дадени в т. 5,
б. "б" от Тълкувателно решение № 106/1982 г. на ОСНК на ВС, водачът на моторно превозно
средство не носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на моторното
превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността. В тази връзка е и
посоченото в т. 5 на Тълкувателно решение № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС, където изрично е
посочено, че когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение
досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй
като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че не са налице доказателства за
водача на МПС, да е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да
е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за Ищцата. Счита, че
2
вина за процесното ПТП има единствено Е. И. Д., която, пресичайки коридора на движение
на л.а. и/или се е движела неправилно по пътното платно.
В случай, че се приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено Е. И. Д., то
правя възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която се е движела
неправилно по пътното платно и/или е предприела пресичане на неопределено за целта
място, както и не е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение
на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. Е. И. Д. е имала възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако не е предприела пресичането на пътното платно в момент и по
начин, в който е било невъзможно да премине безопасно; движила се е неправомерно по
пътното платно, при наличие на прилежащ банкет и/или тротоар; предприела е пресичането
на пътното платно на необезопасено и необозначено място, на място, на което е забранено
пресичането на пешеходци, без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на
движението, с разстоянието и посоката на движението на превозните средства. Ако Е. И. Д.
не бе предприел подобно пресичане удар не би настъпил. Предприето движение от страна на
пострадалия по платното за движение не е било безопасно по начин, място и време.
Пешеходецът има установени в закона задължения. В случай, че не се изследва наличието на
виновно поведение от страна Е. И. Д., смятам, че е от значение причинно следствената
връзка на личното му поведение с настъпването на вредоносния резултат.На самостоятелно
основание, счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ГФ, тъй като
процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при преимуществен принос от
страна на Е. И. Д.. Твърдя, че е налице самоувреждане, тъй като приносът на пострадалата за
настъпване на вредите, надвишава 50%. Преимущественият принос на пострадалата за
настъпване на произшествието, респ. вредата - изключва изобщо отговорността на водача на
процесното МПС, а оттам на ГФ. Оспорва твърденията на ищеца, че Е. И. Д. търпи болки и
страдания. Посоченото в исковата молба е твърде общо и без конкретика. Не са представени
никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществува основание в закона, въз
основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди.
При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно
доказване от тази страна, който претендира обезщетение, в случая - ищците. Съгласно чл. 51,
ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са
причинени от делинквента. Оспорва размерите на предявените искове за имуществени и
неимуществени вреди, като счита същите за прекомерно и неоснователно завишени
съобразно претърпените от ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в
страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с
практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки
случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.
твърдя че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен
еквивалент на стойност претендирания от ищците размер. В предявените размери исковете
са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към
момента в страната икономически условия, стандарт на живот, степента на увреждане на
3
ищците и трайната съдебна практика за процесната 2023 година на ПТП. Счита, че
обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, който
деморализира и ненужно обогатява ищците и който смущава общественото нравствено
чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016 г по т.д.№ 3568/2015 г на ВКС,ТК, I
Търговско отделение). Гаранционен фонд, към настоящия момент вече е бил сезиран във
връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция № 23210203/04.10.2023г., е уведомил
ищеца, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е
налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, които и до ден
днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело. Оспорва по основание
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й
характер. Неоснователността на главните искове води и до неоснователност на исковете за
присъждане на законна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ застрахователят
не дължи лихва за забава, ако лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение
не представи данни за банкова сметка. В конкретния случай Ищцата чрез своя пълномощник
не е изпълнил императивните изисквания на чл. 380 във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ, поради
което липсва правно основание за присъждане на лихва. Моля да отчетете, че Ищцата не е
представил данни за банкова сметка и след изрично изпратено до неговия представител
писмо с изх. № 24-01- 526/23/06.02.2024 г., съдържащо искане за представяне на банкова
сметка. Ищцата не е представила към претенцията си Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, поради което по арг. от чл. 496, ал. 3 КЗ Гаранционният фонд не е изпаднал
в забава, следователно не следва да се присъждат лихви за периода от датата на
уведомяването му - 04.10.2023г. В случай, че следва Фондът да заплати законна лихва, то
оспорва началния момент на законната лихва и моля, Гаранционен фонд да се счита в забава
от датата на завеждане на исковата молба в съда - 17.06.2024г.
Не възразява да бъдат приети като доказателство по делото, приложените към
исковата молба писмени документи. Не възразява срещу сторените в исковата молба
доказателствени искания с изключение на: Искането за допускане на разпит при режим на
довеждане на двама свидетели на ищеца. Възразява срещу направеното искане по чл. 190 от
ГПК Гаранционен фонд да бъде задължен да представи претенция № 23210203/04.10.2023г.,
образувана в ГФ по повод ПТП от 05.01.2023г. Ищцата не е обяснила значението й за спора
и какво ще доказва с представянето й, предвид че ГФ не оспорва факта, че процедурата по
чл. 557 от КЗ е изпълнена. Моли, с оглед доказване стореното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна пострадалия, на основание чл. 186 от ГПК да изискате и
приобщите в цялост ДП № 458/2023 ОД МВР ПЕРНИК, пр.пр. № 1638/2023 РП Перник.
Моли за допускане и назначаване на КСМАТЕ, по които вещите лица само след като се
запознаят с относимите материали по ДП № 458/2023г. ОД МВР ПЕРНИК, пр.пр. №
1638/2023 РП Перник и личен преглед да дадат заключение по поставени въпроси.
По редовността на исковата молба:
Съдът намира, че подадената ИМ е редовна съгласно изискването на чл. 127, ал. 1
ГПК. В исковата молба е посочено от какво произтича задължението на ответника за
4
заплащане на сумите - непозволено увреждане в резултат на описано по дата, място и
механизъм на настъпване конкретно вредоносно застрахователно събитие - ПТП, причинено
виновно от неустановения водач-делинквент при управляването на неустановено моторно
превозно средство, като са описани подробно настъпилите последици за здравословното
състояние на ищеца телесни повреди вследствие на процесното ПТП. В исковата молба
имуществените вреди са ясно описани – в какво точно се изразява твърдяното от ищеца
намаляване на имуществото му (разходи за извършена операция, медицински консумативи,
стабилизации, прегледи и др.), като всяка отделна вреда е точно индивидуализирана – в
какво се състои, както и ясно е разграничена от останалите твърдяни вреди. Липсата на
посочване в изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК на банкова сметка в исковата
молба по аргумент от чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК не обосновава нейна нередовност и
задължение за даване на указания за отстраняване на такава. С оглед на всичко изложено
съдът намира, че възражението на ответника за нередовност на исковата молба е
неоснователно.
Доказателствена тежест:
Предявените искове са с пр. квалификация чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, по които ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ настъпилото пътно-
транспортно произшествие и неговия механизъм, 2/ причинено от противоправното
поведение на неустановения водач-делинквент при управляването на неустановено моторно
превозно средство, 3/ твърдените претърпени неимуществени и имуществени вреди и
техният действителен вид и размер, 4/ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото пътно-транспортно произшествие.
По обусловеното искане за присъждане на законна лихва ищецът следва да установи
поставянето на ответника в забава и нейният начален момент, пораждащ задължението на
ответника за законната лихва за забава.
Ответникът следва да установи фактите, на които основава своите възражения, като
установи, обстоятелствата, които изключват или намаляват отговорността на делинквента-
водач на МПС по чл. 45 ЗЗД за настъпване на вредоносния резултат, включително и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, т.е. наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно да е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато поведението на
увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба документи са допустими и относими и следва да
бъдат приети като доказателства по делото, по която причина и следва да се допуснат
исканите от ищеца комплексна съдебно-медицинска експертиза и съдебно-автотехническа
експертизи, както и поисканата от ответника комплексна съдебна медицинска и
автотехническа експертиза с посочените от тях задачи, като съдът намира, че с оглед
5
препокриването и допълването на част от поставените от страните въпроси и предвид
комплексния характер на предмета на изследване от експертизата, то следва да бъде
допусната една комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза с посочените
от страните задачи с вещи лица от съответната специалност. Следва да се даде възможност
на ищеца за ангажиране на исканите гласни доказателства за установяване на твърдените
обстоятелства, тъй като също касаят факти от предмета на доказване в производството,
както и следва да се уважи искането на ответника по чл. 186 ГПК - да се изиска ДП №
458/2023г. ОД МВР ПЕРНИК, пр.пр. № 1638/2023т РП Перник,
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си досежно доказателственото
искане на ищеца за задължаване на ответника да представи преписката по претенция
№23210203, която е образувана по описа на Гаранционен фонд, след изслушване на
страните, тъй като от една страна исканите документи не са индивидуализирани, което води
до невъзможност да се задължи страната да представи неиндивидуализиран документ, а от
друга страна - предвид неоспорването на част от твърденията на ищеца.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото документите, представени с
исковата молба, подробно описани в същата.
ДОПУСКА комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, със
задача: вещите лица след запознаване с материалите по делото и тези по ДП № 458/2023г.
ОД МВР ПЕРНИК, пр.пр. № 1638/2023г. РП Перник и личен преглед на ищцата, да дадат
заключение по задачите поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба, при
първоначален депозит от 1500 лв. (по 300 лева за вещото лице ортопед - травматолог и
вещото лице съдебен лекар и 900 лв. за вещото лице инженер), от които 375 лв. вносими от
ищцата и 1125 лв. вносими от ответника в 7-дневен срок от връчване на определението по
сметка на ОС – Перник, като НАЗНАЧАВА за вещи лица К. С.Ч. - специалист по Съдебна
медицина, Б. В. В. (Магистър- инженер по специалност: "Транспортна техника и
технологии") и К. А. С.- Медицина - ортопедия и травматология.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне в срок на доказателства за внасяне на
определения депозит, съдът ще отмени определението си в частта, в която е допуснато
изслушването комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза по въпроси,
поставени от съответната страна, както и че невнасянето на определения депозит може да е
основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на
решението, като може да приеме за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава
експертизата.
ДА СЕ ИЗИСКА заверено копие от ДП № 458/2023г. на 01 РУ - ОД МВР ПЕРНИК,
6
пр.пр. № 1638/2023г. на РП Перник.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за ангажиране на двама свидетели – при довеждане
в първото съдебно заседание, за установяване търпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания във връзка с настъпилия инцидент, причинените
неудобства чисто физически, морални и материални, като на осн. чл. 156, ал. 2, вр. чл. 101
ГПК УКАЗВА на ищеца в 3-дневен срок от връчване на определението да представи
писмена молба, в която да посочи трите имена на свидетелите.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателственото искане на ищеца за задължаване
на ответника да представи преписката по претенция №23210203, която е образувана по
описа на Гаранционен фонд, след изслушване на страните.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.10.2024 г. от 14,30 часа,
за когато да се призоват страните, като на страните им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещите лица да се призоват и да им се съобщят поставените задачи, ведно с препис от
настоящото определение, след представяне на доказателства от страните за внесен депозит,
на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7